Джоана Линдзи
Любовницата на пирата (19)

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Бетина попита Тристан дали може да се разходи из острова и за нейна изненада той се съгласи. Излезе от предната врата и обиколи къщата. В края на гората видя ограда за коне. Разпусна косата си, за да може топлият вятър да я изсуши, и бавно се отправи натам. Зад нея имаше седем коня, а един красив бял жребец привлече погледа й. Бетина го повика, но той недоверчиво се отдръпна, както и останалите коне.

Изпукаха клони и тя бързо се извърна, очаквайки да види Тристан. Ала мъжът, който идваше по пътеката, имаше черна коса.

— Май днес ми е щастлив ден — ухили се самодоволно той. — Откъде си дошла, момиче?

— Аз… аз дойдох от…

— Всъщност няма значение — намигна й той. — По-добре да благодаря на небето за неочаквания подарък и да не задавам въпроси.

Той разтвори ръце и пристъпи към нея. Бетина изпадна в паника. Мъжът бе едър и набит и малко по-висок от нея. Не беше трудно да отгатне намеренията му и тя изпищя пронизително, преди той да скочи върху нея и да закрие устата й с ръка.

— Защо се страхуваш, момиче? Аз няма да ти причиня болка. Това, което искам от теб, не е убило никоя жена! — засмя се мъжът. — Май е по-добре да влезем в гората, да не би някой да дойде насам.

Бетина изпадна в отчаяние. Сещаше се само за едно нещо, което можеше да я спаси. Блъсна непознатия с всички сили.

— Вие не разбирате, мосю, аз… аз съм жена на Тристан.

Мъжът неохотно я пусна, но очите му недоверчиво я изгледаха.

— Капитан Тристан не е на острова — нервно рече той, докато я оглеждаше от горе до долу.

— Той… той е в къщата. Ние пристигнахме тази сутрин — избъбри Бетина.

— Мисля, че лъжеш, малката.

— Моля ви, мосю! Не искам да умирате заради мен.

— Да умирам ли? И защо?

— Тристан се закле, че ще убие всеки мъж, който ме докосне.

— Тези думи не му подхождат. Той никога не е давал и пет пари за която и да е жена и това доказва, че лъжеш. Но дори да е така, ти си заслужаваш човек да умре за теб.

Той я сграбчи, преди тя да успее да побегне. Бетина отчаяно се замята в ръцете му, докато той търсеше устните й. Внезапно грубите му ръце я пуснаха и мъжът се намери на земята.

— Ти, кучи сине! — извика мъжът и се извърна, но спря, като видя Тристан с потъмняло от ярост лице.

— Той не ми причини нищо, Тристан — бързо рече Бетина. — Не можеш да го убиеш без причина!

— Той се опита да те изнасили! И ти наричаш това безпричинно? — изрева Тристан.

— Да, но не го направи — отпаднала отвърна тя.

— Какво ще кажеш, Браун?

— Тя каза, че сте пристигнали тази сутрин, капитане, но аз не й повярвах. Не видях никой от екипажа ти в селото. Тя ми каза, че е твоя жена, но аз си помислих, че лъже. Кълна се, капитане, ако знаех, че е твоя, никога нямаше да я докосна.

— Значи още не си се виждал с твоя капитан?

— Не. Току-що идвам от селото.

— Добре. Тъй като си първи помощник на Кейси, този път ще ти простя. Обаче те предупреждавам, Браун, не приближавай до тази жена — Тристан кимна към Бетина. — А сега върви и намери капитана си.

— Благодаря, капитане — мъжът бързо изчезна но пътеката, без да погледне Бетина.

— Аз също трябва да ти благодаря, Тристан, че дойде навреме — тихо се обади Бетина.

Той пристъпи към нея, прегърна я и грубо я целуна. За миг младото момиче се отпусна в силните му ръце, но сетне се окопити и го отблъсна.

— Не избягнах един насилник, за да попадна в лапите на друг! — гневно викна тя, ядосана на себе си, че е отговорила на целувката му.

— Ти не си избягнала насилника, малка моя. Аз те спасих от него и си помислих, че може би искаш да ми се отблагодариш както трябва.

— Аз вече ти благодарих.

— Да. А сега ми кажи, защо защити Браун, след като той едва не те изнасили, а мен искаше да убиеш?

— Защото той не ме изнасили. Но ти… ти го направи, и то много пъти! Ти ме измами и ме използва. Аз те мразя, Тристан, с цялото си същество и ще ти отмъстя! — извика тя, а очите й опасно блеснаха.

— Нима трябва отново да се страхувам за живота си? — усмихна се Тристан.

— Ти не приемаш това сериозно, но един ден ще се увериш, че си сбъркал. А колкото до моето отмъщение, ще доживея деня, когато ще избягам от теб.

— Той звънко се засмя.

— И как възнамеряваш да ми отмъстиш?

— Ще намеря начин.

— Толкова много омраза от една жена! А според собствените ти думи, ти си моя жена.

— Не съм!

— Нима отричаш? Готова си да го признаеш на всеки друг, но не и на мен, така ли?

— Знаеш защо му казах това! Но, изглежда, мъжът не се страхуваше чак толкова много от теб, капитане, защото не ме пусна. — С тези думи, тя се извърна и се запъти към къщата.

 

 

— Мади, ще останеш ли тази нощ с мен? — нервно попита Бетина. Седеше в средата на голямото легло, сплела пръсти в скута си. — Ако той отново ме насили да спя с него, кълна се, че ще избягам.

След обяд бе почистила стаята и бе подредила вещите си, докато двете туземки чистеха останалите помещения. Бетина предпочиташе да се премести в друга стая, но те вече бяха заети от Жюл, капитан Кейси и Мади.

— Бих искала да остана с теб, Бетина, но не мисля, че капитанът ще позволи.

— Можеш да му кажеш, че съм болна, нещо от храната.

— Ще му кажа, но Тристан едва ли ще повярва. Ти не изглеждаш болна.

— Не бива да му позволяваш да влиза в стаята.

— Бетина, забравяш, че той е господарят тук и въпреки че вече не се страхувам от него, както по-рано, трябва да му се подчиняваме, защото нашият живот е в ръцете му.

— Колко пъти трябва да ти повтарям, че той няма да ни убие! — избухна Бетина. — Дори ми даде думата си, че ще ни заведе до Сен Мартен.

— Защо продължаваш да му се противопоставяш, Бетина? Той е красив и млад. Дори и граф Де Ламбер не е толкова красив и представителен като него. Ще ти е по-лесно, ако престанеш да упорстваш и доброволно му се отдадеш, а това няма да е безчестие и позор, скъпа моя, защото ти нямаш друг избор.

Младото момиче смаяно я зяпна.

— Но той използва тялото ми, макар да знае, че го ненавиждам! Бих предпочела да се отдам на всеки друг мъж, но не и него!

— Той те изнасили, защото ти му се съпротивляваше. Той те искаше, това е всичко. Мислех, че вече си се примирила с положението си — каза Мадлен. — Тристан се отнася към теб по-добре, отколкото един съпруг. Дори продължава да си бръсне брадата, Жюл ми разказа колко е бил ядосан, когато си му казала да се обръсне.

Бетина се усмихна, защото това бе една битка, която бе спечелила. Припомни си нощта, след като Тристан си бе обръснал брадата и сърдитата му гримаса, когато видя червените следи, които наболата му брада бе оставила по нежната кожа на лицето й.

Оттогава се бръснеше всеки ден, когато смяташе да я люби, а на вечеря Бетина видя, че лицето му е гладко избръснато. Той й хвърли многозначителен поглед, който съвсем ясно показваше намеренията му.

— Моля те, Мади, остани тази нощ с мен — умолително я изгледа Бетина.

— Дори и тази нощ Тристан да ми позволи да остана при теб, какво ще стане утре?

— За утре ще измисля нещо друго, но точно тази нощ ме плаши. Иди и кажи на Тристан, че съм болна. Кажи му че искаш да останеш при мен. Върви, преди да е дошъл.

— Добре — въздъхна Мадлен. — Ще се опитам. А ти по-добре си лягай.

Мадлен затвори вратата, пое дълбоко въздух и тръгна по тъмния коридор. Не можеше да разбере защо Бетина толкова много мразеше Тристан. Изглежда, омразата й доставяше удоволствие и се оживяваше, като му се противопоставяше.

Тя слезе по стълбите и отиде до масата, около която мъжете седяха и пиеха. Освен Тристан и Кейси, там бяха двама от хората на Тристан с големи чаши ром в ръка и Джейк Браун, помощникът на Кейси.

— Къде е Бетина? — попита Тристан, когато видя, че Мадлен сяда до него.

— Тя си легна… не се чувства добре — промърмори Мадлен, като неспокойно въртеше ръце.

— Какво й е? — Тристан повдигна учудено вежди.

— Може би е от храната, капитане. Настоявам тази нощ да остана с нея. Тя се нуждае от мен.

— Така ли? Е, струва ми се, че присъствието ти няма да е необходимо — младият мъж стана и се отправи към стълбите.

— Но, капитане…

— Стойте си на мястото, мадам! — остро я прекъсна Жюл. — Тристан ще се погрижи за господарката ти. Ако тя се нуждае от грижи, той ще бъде с нея, макар да смятам, че има нужда от нещо друго.

— Ти продължаваш да смяташ, че Бетина се нуждае от здрав бой! — гневно извика Мадлен. — Предполагам, че ще ти достави удоволствие, ако ти си този, който ще я накаже!

— Хайде, хайде, успокой се — Жюл бе изненадан от избухването й. — Не бих докоснал и с пръст твоята господарка. Тристан ще ми отреже главата. Но мисля, че той е прекалено мек с нея и сега тя смята, че може да получи всичко и съвсем му се е качила на главата.

— Ти забравяш, че той продължава да я изнасилва — прошепна Мадлен, за да не ги чуят останалите.

— Не съм забравил. Точно затова казах, че се нуждае от един хубав бой.

Тристан отвори вратата, но стаята бе празна. Отвори и следващата стая, но тя също бе празна; тогава отиде до последната врата и бавно я открехна. Тя се бе свила на леглото, с ръка под главата. Но когато го чу да влиза, седна на леглото, а великолепната й коса се разпиля по раменете.

— Това не е твоята стая, малката ми — тихо каза Тристан, затвори вратата и се облегна на нея.

— Значи нямам стая — студено отвърна тя. — Може би предпочиташ да спя навън?

— Не, предпочитам да спиш с мен — устните му леко се извиха.

— Да, но аз не искам да спя с теб, Тристан! — грубо викна тя, а тъмнозелените й очи блеснаха от гняв.

— Твоята прислужница ми каза, че не се чувстваш добре, но не ми изглеждаш на болна — ухили се той, прекоси стаята и седна на края на леглото. — Наистина ли си болна, Бетина?

— Да! — изсъска тя. — Но не смятам да обсъждам оплакванията си с теб!

— А пък аз мисля, че ме лъжеш, Бетина, но за всеки случай ще ти донеса чаша мляко. Млякото ще пречисти отровите от стомаха ти.

— Благодаря ти, няма нужда — вирна брадичка Бетина. — Предпочитам да спя, ако нямаш нищо против, необезпокоявана.

— Настоявам да се погрижа за теб, малката ми.

— Можеш да настояваш пред хората си — високомерно отвърна Бетина и се отдръпна на другия край на леглото. — Вече ти казах, че няма да се подчинявам на заповедите ти. Къде е Мади? Искам тази вечер да остане с мен.

— Тя е долу, но тази вечер няма да остане с теб. Нито пък някоя друга нощ. Няма да е много удобно, ако съм с двете ви в леглото — ухили се той.

— Аз ще остана тук!

— Трябваше да се научиш досега, че няма смисъл да спориш с мен. А сега сама ли ще станеш, или предпочиташ аз да те занеса в спалнята?

— Няма защо да ме питаш, няма да отида доброволно в твоето легло! Никога! — извика Бетина и се загърна със завивките.

Тогава Тристан я взе на ръце и я понесе към стаята си. Положи я на леглото и отиде да затвори вратата. Бетина скочи от леглото и отчаяно се озърна за място, където може да се скрие.

За миг заприлича на малък подплашен заек и Тристан се изкуши от мисълта тази нощ да я остави сама. Ала в този момент тя го стрелна с кръвнишки поглед и омразата в зелените й очи затвърди желанието му да я обладае.

— Няма къде да избягаш, Бетина — рече той и започна да сваля дрехите си.

Тя побягна до прозореца.

— Ще скоча!

— Не, няма да скочиш. Нали трябва да живееш, за да ми отмъстиш? — въздъхна и поклати глава. — Защо искаш да се бориш с мен, Бетина?

— Защото ме излъга и защото продължаваш да ме изнасилваш!

— Ти току-що ме излъга, като ми каза, че си болна, но аз не мисля да ти отмъщавам за това.

— Не мислиш ли? Тогава защо ме държиш тук, Тристан?

— Не и за отмъщение. А какво ще кажеш, ако ти предложа брак?

— Няма да се омъжа за теб дори за всички богатства на земята! — разгорещено извика тя, но в погледа й проблесна любопитство. — Но ти не ми предлагаш да се ожениш за мен, нали, Тристан?

— Не, разбира се, че не. Но аз няма да те наказвам, Бетина, аз искам да ти дам всичко, от което се нуждаеш. Само те моля да ми позволиш да те любя. Граф Де Ламбер няма да се отнася по-добре към теб — в гласа му прозвуча странна нотка на нежност.

— Може би не. Но поне на него няма да му се наложи да ме изнасилва — презрително рече тя.

Очите му се присвиха и той се намръщи.

— Но ти все още не си при него, Бетина.