Джоана Линдзи
Любовницата на пирата (15)

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Заведох старата жена в трюма.

Бетина смаяно го изгледа. Шиеше новата рокля и не бе чула кога е влязъл в каютата.

— Какво?

— Твоята прислужница. Заведох я в трюма, за да си избере някакъв памучен плат. Тя видя това и каза, че имаш нужда от гребен — добави той и й подаде малък сребърен гребен. — Сега доволна ли си?

— Да съм доволна? Гребенът наистина е много красив, но аз си имах гребен. Беше дървен и не чак толкова красив, но за мен бе много скъп, защото беше подарък от майка ми.

— Да не искаш да се върна обратно и да търся сандъците ти? — язвително подхвърли той.

— Да.

Младият мъж въздъхна. Трябваше да очаква подобен отговор.

— Това, което искаш, означава нова битка.

— Забравих, че си страхливец — дръзко отвърна Бетина.

— Никога не съм искал да влизам в бой с моряците от твоя кораб. Вече ти го казах.

— Да, предпочиташ да се биеш само с жени.

— Не искам да се боря с теб, Бетина. Ти си мислиш, че можеш да ми причиниш болка, но само ще навредиш на себе си, а аз не искам да те наранявам.

— Ще се радвам да те видя наранен, Тристан. Искам да се гърчиш от болка заради това, което ми стори.

— Е, мое малко дяволче, точно това не бива да правиш.

Бетина се усмихна, но не каза нищо. Тя продължи да шие, а Тристан се отпусна на един стол до масата и си наля чаша ром.

— Яла ли си? — опита той, облегна се назад и я погледна изпитателно.

— Да. Момчето, което идва и преди, ми донесе храна. Вече се надявах, че тази нощ няма да се върнеш, защото… вече е късно. Мади върна ли ти ножиците?

— Каква игра играеше тази сутрин, Бетина? — попита той, без да обръща внимание на заяждането й. — Защо настроението ти се промени толкова внезапно?

— Моето настроение не се е променило — тихо отвърна тя. — Аз все още те мразя, Тристан.

Косата падаше свободно по раменете й и закриваше лицето й, наведено над роклята, така че Тристан не можеше да види изражението на лицето й. Искаше да види цвета на очите й. Дали бяха сини като морето, или тъмнозелени? Нищо в гласа й не издаваше омразата, за която говореше, но той бе уверен, че е искрена. Не се съмняваше, че тя го мрази, но къде е предишното й буйно презрение? Защо тази сутрин гневът й се замени със смях?

— Искаш ли да се поразходиш, преди да си легнем? — попита Тристан.

— Не, ако отново възнамеряваш да ме целуваш на лунна светлина.

— Просто исках да ти доставя удоволствие, но щом си решила да бъдеш упорита, ще си легнем веднага.

— Искам да се разходя сама.

— Не, това няма да стане!

— Тогава ти можеш да си лягаш.

— Също и ти, малката ми. — Тристан стана и пресуши чашата си.

— Няма да легна с теб, докато не обръснеш брадата си.

— Какво? — смаяно извика той, уверен, че не е чул правилно.

— Искам да обръснеш брадата си. Не се шегувах, когато ти казах, че брадата ти ме дразни. Така че… махни я, още сега! — предизвикателно го изгледа Бетина, а очите й заблестяха като изумруди.

— Няма да направя такова нещо, жено!

Играта я забавляваше. Всъщност брадата му не й пречеше, но тя искаше да види дали ще спечели.

— Настоявам да се обръснеш, Тристан. Няма да помръдна от стола си, докато не го направиш.

— Ти не си в положение да настояваш за каквото и да било — изръмжа той.

— Нима не искаш да изпълниш това мое малко желание? — подигравателно попита Бетина. — Толкова много ли искам от теб?

— Харесвам лицето си такова, каквото е!

— Е, аз пък не го харесвам! — тросна се тя. — Да не би да се страхуваш да се обръснеш, защото тогава ще се вижда белегът ти? Отново се проявяваме като страхливци, а, капитане?

При споменаването на белега, тялото му се напрегна и когато я погледна, очите му бяха студени като лед.

— Отиде твърде далеч, Бетина!

Вече го бе разбрала. Очевидно бе много чувствителен относно белега на лицето си. Напомни си, че почти не познава този мъж и не бива да го предизвиква повече, но не можеше да се върне назад.

— Защо криеш този белег? Много мъже имат белези по лицата си. Няма нищо срамно в това.

— Аз не го крия! Нима искаш да ходя без брада, когато всички от екипажа ми са с бради?

— Да. Казах ти, че брадата ти ме дразни. Обръсни я и ми докажи, че не си страхливец.

— Не!

— Тогава върви в леглото, Тристан, но ще си легнеш сам. Няма да отстъпя от думите си.

— Върви по дяволите, жено! — кресна той, но Бетина спокойно продължи да шие.

Тристан виждаше, че тя се е заинатила и ще настоява на своето. Тези жени понякога се държат като смахнати!

— Ще се върна след малко и искам да те намеря в леглото със свалени дрехи! Разбира ли? Искам да си гола и очакваща!

Тристан се завъртя на пети и излезе от каютата. Запъти се към каютата, която Жюл делеше с Жако Мартел, видя светлина под вратата и силно почука. След миг Жюл се показа на прага и учудено го изгледа.

— Останах с впечатлението, че се каниш да си лягаш — рече той.

— Така е, но имам нужда от помощта ти.

— Не може ли да почака до сутринта, Тристан?

— Не! Искам да обръснеш брадата ми, и то веднага!

— Що за шега е това? Защо, по дяволите, искаш да обръснеш брадата си и защо точно сега?

— Стига, Жюл! Не ми задавай въпроси, а просто го направи! Ако имах огледало и сам щях да се обръсна.

Жюл избухна в смях. Обърна глава и погледна към Жако, който седеше до масата.

— Изглежда, онова упорито момиче е притиснало моя приятел до стената — рече той. — Това е нейна идея, нали, Тристан? Откога се подчиняваш на женски капризи? Какво става с теб?

— Сега не е време да обсъждаме какво става с мен. Просто направи това, което ти казах — изръмжа Тристан.

Когато малко по-късно се върна в каютата си, Тристан се чувстваше като пълен глупак. Все още чуваше смеха на Жюл и насмешливия му глас:

— Сега изглеждаш като младо момче, каквото всъщност си.

Наистина изглеждаше по-млад за годините си. По дяволите! Никоя жена досега не се бе оплаквала от брадата му, а и повечето мъже имаха бради. Бетина го бе накарала да се обръсне само за да го ядоса, беше сигурен в това.

Бетина развълнувано крачеше напред-назад, очаквайки завръщането му и предвкусвайки битката. Ала когато го видя, ахна от изненада.

Брадата бе закривала по-голямата част от лицето му, а сега без нея тя виждаше колко красив и млад бе той.

Не можеше да откъсне поглед от лицето му и стоеше неподвижна в средата на стаята.

Внезапно й мина през ума, че можеше да се влюби в този мъж, ако не го мразеше толкова силно! Но това беше невъзможно!

— Когато давам нареждане, очаквам то да бъде изпълнено! — остро рече Тристан.

Ала младото момиче не обърна внимание на сърдития му глас. Без брадата той не приличаше на жесток и свиреп пират и тя повече не се страхуваше от него. Лицето му бе толкова красиво, че тя не възприе грубостта му сериозно.

— Повече няма да се подчинявам на заповедите ти — промълви накрая тя.

Той гневно стисна челюсти.

— Какво означава това?

— Това означава, Тристан, че аз не съм твоя собственост, а и ти не си ми съпруг. Затова повече няма да ти се подчинявам.

Младият мъж прекоси каютата и застана до нея. Бавно повдигна брадичката й, но тя извърна очи, отказвайки да го погледне.

— Да не би да си забравила, че се намираш на моя кораб и си изцяло в моя власт? — попита той, но гласът му прозвуча меко.

— Може и да се намирам на твоя кораб, но това не е по мой избор. Да, може би наистина съм в твоя власт, но както ти казах, аз не съм твоя собственост. Не съм ти робиня.

— Ти си моя затворничка.

— О, да, разбира се — сухо отвърна Бетина. — А затворниците, които не изпълняват заповедите на господарите си, получават камшици. Така ли е, капитане?

— Това ли искаш?

Тя отстъпи крачка назад и замислено го изгледа, сякаш търсеше подходящ отговор. Сетне внезапно вдигна ръка и силно го удари по бузата.

Първата му реакция бе да отвърне на удара и вдигна ръка, но се спря, като видя студените й очи. Тя стоеше пред него, без да закрие лицето си, и го чакаше да я удари. Когато той не го направи, от гърдите й се изтръгна горчив смях.

— Къде е камшикът ти, Тристан? Извади го и изпълни заплахите си. Доколкото си спомням, за един удар трябва да получа десет камшика, нали така? Или може би ще почакаш, за да те ударя още един път?

Той въздъхна дълбоко и се отдръпна от нея. Отиде до масата и се отпусна на един стол.

— Значи затова настроението ти сутринта се промени толкова рязко? Решила си, че няма да изпълня заканите си, така ли?

— Ти си само един измамник! Ти си лъжец и аз повече няма да вярвам на нито една твоя дума! — извика Бетина.

— Откъде си толкова сигурна, че лъжа?

— Защото си спомних думите ти, че мразиш испанците, защото бият робите си. Ти никога няма да постъпиш като тях! — триумфално заяви тя.

— Моите думи не бяха точно такива, Бетина. Не мразя испанците, защото бият робите си. За ненавистта ми има много по-дълбока и сериозна причина.

Бетина трепна и уплашено го изгледа. Гневният блясък в очите му, който се появи, когато заговори за испанците, я стресна.

— Ако ме бичуваш, няма да можеш да… няма да можеш да…

— Няма да мога да те любя? — довърши вместо нея Тристан. — Защо? Наистина ще бъде болезнено за теб, но как би могло това да ме спре?

Отново я обзе ярост.

— Няма да посмееш да го направиш! — извика тя.

— Защо не? Това няма да ми създаде неудобство. Ти си мислиш, че няма да посмея, но аз не смятам така.

— Не можеш да ме върнеш при годеника ми с белези от камшик по тялото.

— Ти ме разсмиваш, Бетина. Мога да те уверя, че когато те предам на годеника ти, ще бъдеш облечена и никакви белези няма да се виждат.

— Но аз мога да говоря, Тристан!

— Няма да имаш възможност да кажеш каквото и да било. Замяната ще стане на моя кораб и граф Де Ламбер ще бъде доведен тук от моите хора. А когато се срещнеш с него, аз отдавна ще бъда в открито море.

Бетина почувства, че й прилошава. Каза му, че е разгадала измамата му, но бе загубила играта. Мислеше, че не е жесток, безмилостен и пират, подмамена от красивото му лице, но бе сгрешила. Но тогава какво чакаше? Защо не я удари в отговор?

— Какво… какво смяташ да правиш? — попита тя с потъмнели от страх очи.

— Нищо.

— Но аз…

— Ти беше права, това е всичко.

Младото момиче смаяно се втренчи в него.

— Тогава защо ми каза, че греша?

— Защото си имам други причини да не използвам камшика.

— Не те разбирам.

Тристан се наведе напред и сложи ръце на коленете си. По лицето му не се четеше гняв, но липсваше и най-малкият израз на съчувствие.

— Не се съмнявай, че ако трябва да използвам камшика, ще го сторя, Бетина. Така че в бъдеще не ме предизвиквай. Но сега няма да те бия само защото си предпочела да се бориш с мен, вместо да ми се подчиниш. Това е правилният избор.

Очите й гневно заблестяха.

— Тогава защо ме излъга, щом мислиш по този начин? Защо не ми позволи още първия път да защитавам честта си?

— Разбери ме добре, Бетина. Ти не означаваш нищо за мен, освен че ми доставяш удоволствие в леглото. Признавам, че си най-красивата жена, която някога съм срещал, но в моя живот няма място за теб или за която и да е било жена. Искам да ти се наслаждавам, но искам да избягвам конфликтите помежду ни, доколкото е възможно. Ала след като си решила да се бориш с мен, Бетина, направи го. Това е твое право и аз няма да те бия с камшик заради това.

— О! — Тя се извърна, за да не гледа арогантната му физиономия. Нещо повече, искаше й се да го убие! Закле се да почака, докато двете с Мадлен се освободят от властта му. Но тогава… тогава…

— Въпреки че няма защо да се бориш с мен, Бетина. Стореното си е сторено и не може да се поправи. Няма да спечелиш нищо освен разочарование.

— Ще изпитам задоволство! — възкликна тя и се извърна с лице към него, готова за битка.

— Значи ще трябва да те изнасилвам?

— Винаги си ме изнасилвал! — озъби се Бетина.

— Няма да ти хареса, Бетина!

— Нито пък на теб!

— Значи си решила да си премерим силите, а? Е, ще ти докажа веднъж завинаги, че твоята сила не може да се сравнява с моята.

Той се изправи и тя се спусна към вратата. Но преди да я отвори, Тристан я сграбчи и я преметна през рамо. Тя замаха с крака, опитвайки се да го удари, но безуспешно. Заудря с юмруци по гърба му, но все едно, че удряше каменна скала. Младият мъж отиде до леглото, внимателно я постави върху него и за миг се загледа в нея. Бетина извърна глава, а той започна бързо да сваля дрехите си. Когато отново го погледна, той вече бе гол, а на устните му играеше лукава усмивка.

— Май ще се окаже по-лесно, отколкото очаквах — засмя се той.

— Не! — извика тя и се опита да скочи от леглото, но той вече бе върху нея.

— Искаш ли да проявиш разум, за да не ти се налага отново да кърпиш дрехите си?

— Дано да изгниеш в ада! — извика момичето. Започна да се бори с него, но Тристан хвана китките й и вдигна ръцете й високо над главата й. Тежкото му тяло я задушаваше, напразно се извиваше, за да се изплъзне настрани, но в отговор чуваше само смеха на Тристан. Той имаше наглостта да се смее!

Тя успя да поеме дълбоко въздух и отвори уста, за да извика, но в този миг устните му покриха нейните. Момичето отчаяно замята глава настрани, за да избегне целувките му, но Тристан пусна ръцете й и обхвана лицето й. Изгледа я за миг, а сетне страстно я целуна. Тя яростно заби нокти в гърба му. Младият мъж извика от болка и се отдръпна от нея.

— Върви по дяволите, ти си като дива котка! — изрева той, хвана отново китките й с една ръка и съдра роклята й до кръста. Изгледа я студено и видя страха в очите й, но разкъса и долната й риза, докато накрая нежното й тяло се разкри пред него. Тристан преметна бедрата й на раменете си и силно ги стисна. Сетне грубо я прониза, сякаш искаше да излее гнева си в нея.

Когато свърши, усети, че гневът му е утихнал. Изтърколи се от нея, без да я погледне. Бетина лежеше неподвижно, вперила очи в тавана. Не се извърна, когато той я покри със завивките.

— Бетина, защо искаш сама да си причиняваш болка? Тази сутрин разбра какво означава истинското удоволствие и аз с радост ще те даря отново с него — тихо рече той.

— Ти нямаш право да ми даваш никакво удоволствие! — озъби се тя. — Само моят съпруг има право да ми доставя удоволствие, а ти не си мой съпруг!

— А ти с радост ли ще се отдадеш на този граф, когато се омъжиш за него?

— Разбира се.

— Но ти никога не си го виждала. Какво ще стане, ако го намразиш така, както мразиш мен? Тогава какво ще правиш?

— Това не те засяга.

Бетина внезапно си припомни разговора с майка си, когато тя й каза, че би искала дъщеря й да открие любовта и да бъде щастлива, независимо какво ще й струва това. Ами ако наистина граф Де Ламбер се окаже жесток и безчувствен мъж като Тристан?

Не! Не биваше да мрази бъдещия си съпруг. Тя щеше да бъде добра съпруга и щеше да го накара да й помогне да си отмъсти на Тристан.

— Знаеш, че ще те обладая отново, Бетина, защо не искаш да изпиташ наслада от любовта? Никой няма да узнае, че доброволно си ми се отдала.

— Аз ще знам! — възмутено викна момичето. — А сега ме остави на спокойствие!

Обърна му гръб, а по бузите й потекоха сълзи на отчаяние. Измина дълго време, преди да заспи. Измъчван от неспокойни мисли, Тристан накрая не издържа, стана и излезе от каютата.