Аманда Куик
Рандеву (4)

3

— Изпратил си съобщение до вестниците? Не мога да повярвам, чичо Томас! Не, не мога! Това е ужасно. Очевидно е станала грешка.

Аугуста се разхождаше напред-назад из библиотеката, зашеметена от съобщението на чичо си.

Беше пламнала от ярост и размишляваше с намръщено лице върху ужасната ситуация. Тя тъкмо се връщаше от следобедната си езда в парка и бе облечена в моден рубиненочервен спортен костюм, обточен със златни нишки. Носеше шапка с червени пера и сиви кожени ботуши. Един прислужник й беше казал, че сър Томас има да й съобщава нещо и тя се запъти право към библиотеката, за да посрещне най-неочаквания удар в живота си.

— Как можа да направиш това, чичо? Как можа да направиш такава грешка?

— Не мисля, че съм направил грешка — каза сър Томас. После наведе глава и отново се задълбочи в книгата си, в която се беше зачел, преди Аугуста да се появи. — Грейстоун много добре знае какво прави.

— Но трябва да е станала грешка! Той никога не би направил предложение на мен. — Аугуста премисляше всичко това и се разхождаше напред-назад. — Ето какво вероятно се е случило — той е пожелал да се ожени за Клаудия, а ти просто не си разбрал.

— Напротив — каза той и се задълбочи още повече в книгата.

— Чичо Томас, понякога си много разсеян. Често бърка името на Клаудия с моето, особено когато работиш върху някоя книга, както сега.

— А как не, като и двете сте кръстени на римски императори. Понякога греша, но това е чиста случайност.

Аугуста изстена. Познаваше добре чичо си. Когато работеше върху някоя книга, беше невъзможно да привлечеш вниманието му. И може би, когато Грейстоун му е направил предложението, той пак е бил погълнат от някое гръцко или римско четиво и така се е объркал.

— Не мога да повярвам, че без да ме попиташ, си направил нещо, което ще повлияе изключително много на бъдещето ми.

— Той ще бъде добър и здрав съпруг, Аугуста.

— Не искам нито здрав, нито добър съпруг. Не желая никакъв съпруг, най-малко добър и здрав. Какво искаш да кажеш с това „добър и здрав“?

— Това, моето момиче, че по-добро предложение никога няма да имаш.

— Може би си прав, но, разбираш ли, чичо Томас, предложението не е било за мен! Абсолютно съм сигурна. — Аугуста развя рубиненочервената си пола, като крачеше широко с ботушите си. — О, чичо Том, не искам да съм рязка с теб! За бога, зная, че си бил винаги мил и щедър с мен и съм ти дълбоко признателна за това.

— Мила моя, аз също съм ти признателен за всичко, което направи за Клаудия през този сезон. Ти я накара да излезе от черупката си и да се превърне от малко мишленце в сензация. Майка й щеше да се гордее с нея.

— Това е нищо, чичо. Клаудия е красива и много женствена. Тя просто се нуждае от съвети за облеклото и от контакти.

— Но всичко това направи ти.

— Наследство от майка ми. Ти знаеш, че тя събираше много гости, обичаше да се развлича и ме научи на всичко това. Много дължа и на лейди Арбътнот, която има доста познати. Така че заслугата не е изцяло моя. Зная, че ти ми повери Клаудия, за да мога да изляза от състоянието на меланхолия. Беше много мило от твоя страна. Благодарна съм ти.

— Доколкото си спомням, просто те помолих да придружиш Клаудия на една вечеря. Това беше твоето задължение. Оттам нататък ти планира нещата, а когато имаш план, просто всичко се урежда.

— Благодаря ти, чичо Том. Но сега за Грейстоун…

— Не се тревожи за Грейстоун. Както вече ти казах, той ще бъде добър и здрав съпруг. Здрав е като скала и има ум и много пари. Какво повече може да иска една жена?

— Ти не разбираш нищо, чичо.

— Просто си много развълнувана. Вие от Нортъмбърланд винаги сте били по-емоционални.

Аугуста погледна чичо си. Душата й негодуваше. Тя бързо излезе от стаята и се разрида.

 

 

Аугуста едва обуздаваше яда си и по-късно тази вечер, докато се обличаше за вечерната сбирка, вече не плачеше. Това беше криза, която я тласкаше към действие, а не към емоции.

Клаудия гледаше намръщеното й лице с мълчаливо съчувствие. Тя наля чай в две чаши и й предложи едната.

— Успокой се, Аугуста. Всичко ще се оправи.

— Дявол знае каква грешка е станала. Господи, Клаудия, не разбираш ли? Нещо ужасно се е случило. Чичо Томас е разпратил съобщения по вестниците. Утре сутринта ще бъде съобщено, че аз и Грейстоун ще бъдем официално сгодени. Няма да бъде честно от наша страна. Той не би могъл да откаже годежа, след като съобщенията са вече отпечатани.

— Разбирам.

— А ние си седим тук и пием чай. — Аугуста остави чашата върху чинийката и скочи на крака. Завъртя се, сбърчи вежди и започна да се разхожда из стаята. Мислите й бяха объркани. Камериерката Бетси беше приготвила червена рокля с голямо деколте, гарнирано по края с рози от сатен. Беше подбрала сатенени пантофки и ръкавици до лактите и бе направила прическата на Аугуста в гръцки стил. Господарката й мяташе букли и къдрици, крачейки нервно из стаята.

— Не виждам никакъв проблем — прошепна Клаудия. — Имам чувството, че си дълбоко привързана към Грейстоун.

— Това не е вярно!

— Хайде, Аугуста, не ставай смешна. Дори татко забеляза симпатията ти към графа.

— Просто исках да прочета някои от последните трактати на Грейстоун. И това ти наричаш дълбока привързаност?

— Нека е така, както казваш. Но не се учудвам, че татко е приел предложението на Грейстоун. Той е сигурен, че ти ще бъдеш доволна, и действително ще е така. Това е добър избор. Не можеш да откажеш.

Аугуста спря и погледна ядосано Клаудия.

— Но не разбираш ли, че това е грешка? Грейстоун никога не би ме поискал за жена. Никога! Той ме смята за мъжкарана, необуздана хаймана, която винаги е на ръба на скандална ситуация. Не съм подходяща за него и от мен няма да излезе достойна графиня. И той е напълно прав.

— Глупости. Ти ще бъдеш прекрасна графиня.

— Благодаря ти — ядосано отвърна Аугуста. — Но ти напълно грешиш. Грейстоун вече е бил женен за подходяща съпруга, а аз не желая да живея по стандартите на предшественицата си.

— О, да! Той е бил женен за Катрин Монроуз. Да, спомням си. Майка й е почитателка на книгите на мама и е възпитавала дъщеря си в този дух. Мама. Винаги казваше, че Катрин е пример за приложението на нейните книги.

— Колко интересно! Ние с Грейстоун сме напълно противоположни. Нямаме нищо общо. Той не обича свободомислещите жени, дори не знае за нещата, които правя.

— Защо Грейстоун трябва да знае всичко? И защо смяташ, че държанието ти е непристойно?

— Повярвай ми, Клаудия, Грейстоун вероятно не иска да се жени за мен.

— Тогава защо е поискал ръката ти?

— Не вярвам да го е направил — отвърна мрачно Аугуста. — Сигурна съм, че не е. Станала е грешка. Той е поискал твоята ръка.

— Моята? — Ръката на Клаудия се разтрепери и чашата затрополи в чинийката. — О, небеса! Това е невъзможно!

— Как невъзможно! Аз мислих върху това и зная точно как е станало. Грейстоун е дошъл тук днес следобед и е поискал ръката на госпожица Болингър. Чичо Томас е помислил, че графът иска моята ръка, защото съм по-голямата, и е станала грешка. Той е поискал твоята.

— Не е истина, Аугуста. Татко не би направил такава фатална грешка.

— Напълно е възможно. Чичо Томас винаги обърква нещата. Знаеш, че е разсеян и ни бърка имената. Толкова е задълбочен в науката, че понякога забравя изобщо, че съществуваме.

— Това му се случва рядко, Аугуста.

— Трябва обаче да се съгласиш, че все пак се случва — настоя Аугуста. Чичо Томас иска въпреки всичко да ме омъжи и така е станала грешката. Бедният Грейстоун!

— Бедният Грейстоун? Чух, че бил доста богат. Имал имения в Дорсет.

— Не говоря за това. Важното е, че когато види обявленията във вестниците, ще се ужаси. Ще се почувства измамен. Трябва да се направи нещо и то веднага.

— Какво ще правиш, за бога? Минава девет часа. Трябва да отиваме у Бентли. Соарето ще започне след малко.

— Трябва непременно да разговарям с лейди Арбътнот още тази вечер.

— Ти ще ходиш отново в „Помпея“? — с укор я попита Клаудия.

— Да. Ще дойдеш ли с мен?

Аугуста винаги я канеше, но тя отказваше всяка нейна покана.

— За бога, никога! Чудя се как прекарваш цялото си време в този клуб!

— Моля те, Клаудия, недей да ме упрекваш поне тази вечер.

— Зная колко си привързана към това място и към лейди Арбътнот. Но се боя, че клубът ще засили някои черти у теб, които са характерни за Нортъмбърланд-Болингър. Например безразсъдството и импулсивността ти. А така от теб няма да стане добра графиня.

Аугуста присви очи. Понякога Клаудия приличаше изцяло на майка си Прудънс Болингър. Лелята на Аугуста беше авторка на няколко книги за възпитанието на младите дами, между които „Наръчник за поведението на младите дами“ и „Наръчник за нужните познания на младите дами“. Клаудия се стараеше да следва съветите на майка си от тези книги и дори се опитваше сама да пише подобни.

— Кажи ми, Клаудия, ако успея да оправя навреме тази каша, ще бъдеш ли щастлива да се омъжиш за Грейстоун?

— Татко не е допуснал грешка — отговори тя. После се изправи и спокойно тръгна към вратата. Роклята й бе подбрана от Аугуста и подчертаваше красотата й. Действително приличаше на ангел в светлосинята коприна. Русата й коса, подредена в стил „мадона“, беше украсена с малко диамантено гребенче.

— Станала е грешка. Убедена съм в това, Клаудия.

— Ако е станала грешка, ще се подчиня на бащината воля. Но съм сигурна, че няма грешка. Ти ми помогна много през този сезон с твоите съвети, Аугуста. Позволи ми сега и аз да ти дам един съвет: направи усилие да угодиш във всичко на Грейстоун. Постарай се също да обуздаеш характера си. Вярвам, че графът ще се държи с теб толерантно. Трябва да прочетеш непременно някоя от книгите на майка ми преди сватбата.

Последните думи отегчиха Аугуста и тя побърза да затвори вратата след братовчедка си. Да живееш с хора от рода Хемпшир понякога бе досадно. Представи си как братовчедка й седи срещу графа и на закуска обсъждат програмата за деня. Нямаше съмнение, че и двамата ще си омръзнат още на втората седмица. Но това беше техен проблем. Аугуста се огледа в огледалото, направи гримаса и се досети, че не си е сложила бижуто за вечерта. Отвори малка позлатена кутийка с две скъпи за нея неща — един внимателно сгънат лист хартия, съдържащ стих с доста неприятно съдържание, написан с кръвта на брат й преди смъртта му, — и една огърлица. Тя беше наследство на жените от рода Нортъмбърланд-Болингър и се предаваше от поколение на поколение. Последно бе принадлежала на майка й. Представляваше наниз от диаманти и кървавочервени рубини. В центъра блестеше най-големият рубин. Аугуста окачи внимателно огърлицата на шията си. Носеше я често. Това беше единственото ценно нещо, оставено от майка й. Всичко останало бе продадено от брат й Ричард. Трябваха му пари, за да си купи военно звание.

Когато си сложи огърлицата, най-големият рубин се намести между гърдите й. Аугуста се обърна към прозореца и започна да крои плановете си за вечерта.

 

 

Хари се прибра от клуба малко след полунощ. Изпрати прислугата да си легне и се запъти към кабинета си. Имаше писмо от дъщеря му, в което тя разказваше за времето в Дорсет и за успехите си в учението.

Наля си чаша бренди и седна да прочете още веднъж старателно написаното писмо. Той се усмихна. Мередит беше деветгодишна, сериозна и прилежна в уроците си, готова да угоди на баща си и да му се подчинява. Той се гордееше с нея, лично бе изготвил програмата й за обучение. От нея бяха изключени такива занимателни неща като четене на книги и рисуване. Хари беше убеден, че това е излишно и само възбужда романтични мисли в женското въображение. Не искаше Мередит да се занимава с подобни неща. Обучението бе поето от гувернантката Клариса Флеминг. Тя се оказа много подходяща, защото, макар да беше негова обедняла роднина, имаше много опит в дисциплините, които преподаваше, и беше интелигентна и образована.

Хари остави писмото върху писалището и си помисли какво ли би се случило с дома му, ако Аугуста се грижеше за него. „Може би съвсем ще се побъркам“ — помисли си той. Нещо изшумоля зад прозореца. Хари се намръщи и погледна навън, но не видя нищо. След малко се чу пращене. Той въздъхна и взе абаносовия си бастун, който винаги беше близо до него. Лондон не беше континентът. Войната беше свършила, но светът беше все така неспокоен. Опитът му го доказваше. Той се изправи с бастуна в ръка и загаси лампата. Застана от едната страна на прозореца. Щом светлината угасна, шумът се засили. Някой се прокрадваше през храсталаците край къщата. Малко по-късно се почука по стъклото. Хари погледна надолу и видя фигура, облечена в пелерина и покрита с качулка. Лунната светлина освети малка, нежна ръчица, която се опитваше да почука отново. Познаваше отнякъде тази ръка.

— По дяволите! — Той се отмести, постави бастуна на писалището, после отвори прозореца бързо и ядосано, опря двете си ръце на рамката и се наведе надолу.

— Слава богу, че сте тук, господине! — каза Аугуста, отмятайки назад качулката си. Луната огря лицето й. — Видях светлината на лампата, но когато угасна, помислих, че сте излезли. Щеше да бъде истинско нещастие, ако не ви бях намерила тази нощ. Чаках около час при лейди Арбътнот вашето завръщане.

— Доколкото разбирам, ме е чакала дама.

— О, защо с тази ирония!

— Какво ви дава основание да мислите така? — Хари се протегна, хвана я за ръцете и я изтегли през прозореца. В това време съзря как друга фигура се промъква зад храстите.

— За бога, кой е това?

— Това е Шръгс, господине. Икономът на лейди Арбътнот — рече Аугуста запъхтяно и започна да оправя пелерината си, щом той я пусна. — Лейди Арбътнот настоя той да ме придружи.

— Шръгс? Разбирам. Почакай тук, Аугуста. — Хари постави единия си крак на прозореца, после другия, скочи долу и извика към приведената фигура, скрита в храстите.

— Ела тук, добри човече!

— Да, Ваша милост. — Шръгс излезе от храстите. Очите му се смееха. — Мога ли да помогна с нещо, Ваша милост?

— Мисля, че направи доста — процеди през зъби Хари. Предполагаше, че Аугуста ще го чуе от прозореца, и снижи гласа си: — Ти винаги ли придружаваш дамата в авантюри като тази? Ще ти дам да разбереш! Ясно ли ти е?

— Да, господине. Разбрах ви много добре — Шръгс наведе глава, поклони се и закуцука обратно.

— Ще чакам тук на студа госпожица Болингър. Няма значение дали е студено или не и дали това ще се отрази на ревматизма ми. Не се притеснявайте за ставите ми, господине.

— Изобщо не искам да се занимавам с твоите кости. Един ден ще ти ги измъкна една по една, да знаеш! Връщай се при Сали. Аз ще се погрижа за госпожица Болингър.

— Сали иска да я изпратя до къщи с кола — тихо каза Питър вече със собствения си глас. — Не се притеснявай, Хари. Никой, освен лейди Арбътнот и мен не знае какво става тук. Ще чакам Аугуста в градината на Сали. Ще бъде на сигурно място.

— Е, успокои ме, Шелдрейк!

— Идеята не е моя, а на госпожица Болингър. — Питър се усмихна през изкуствените си мустаци.

— Вярвам, че е така. За нещастие.

— Не успяхме да я спрем. Тя помоли Сали да я преведе през градината, а Сали пък помоли мен.

— Отивай си, Шелдрейк. Престани с твоите обяснения.

Питър отново се усмихна и се скри в тъмнината. Хари се върна до отворения прозорец и видя Аугуста да наднича в тъмното.

— Къде отиде Шръгс? — попита тя.

— Върна се обратно — отговори Хари, прекрачи рамката, влезе и затвори прозореца.

— Беше много любезно от ваша страна да го изпратите обратно, господине — усмихна се Аугуста. — Много е студено и не бих искала да стои навън на влагата. Той страда от ревматизъм.

— Няма да е единственото, от което ще страда, ако това се случи отново! — промърмори Хари, докато палеше лампата.

— Моля ви, не трябва да обвинявате Шръгс за появяването ми тази нощ тук. Идеята беше моя.

— Разбирам. Разрешете ми да ви кажа, че това е напълно безразсъдна постъпка. Съвсем идиотска и необмислена идея. Но щом сте тук, моля да ми обясните защо беше необходимо да рискувате репутацията си, като идвате при мен през нощта.

— Това е трудно обяснимо, господине.

— Несъмнено.

Тя се обърна към камината и разтвори пелерината си. Отразена от големия червен рубин, светлината на огъня запламтя върху гърдите й. Хари погледна огромното й деколте. „Господи, толкова е дълбоко, че още малко и ще се покажат зърната й“ — помисли си той. Представи си твърдите, узрели розови пъпки, поднесени към устните му. Усети възбудата в тялото си. Опита се да се пребори с това състояние и да се контролира.

— Надявам се, че ще ми дадете някакво обяснение. Става много късно.

Той се облегна на писалището с ръце, кръстосани на гърдите. Единственото нещо, което искаше да направи, бе да сложи Аугуста на килима и да я обладае. Въздъхна дълбоко. Тя го беше омагьосала.

— Дойдох при вас тази вечер, за да ви предупредя за една неприятност.

— Мога ли да попитам каква, госпожице Болингър?

— Станала е грешка, господине. Вчера вие сте посетили моя чичо.

— Да, посетих го — каза той и си помисли: „Тя сигурно е дошла да отхвърли предложението ми“.

— Чичо Томас не ви е разбрал, сър. Помислил е, че вие искате моята ръка, а не ръката на Клаудия. Зная, че той би искал това. Тревожеше се, че ще остана стара мома, и смята за свое задължение моето задомяване. За съжаление той вече е поместил съобщението във вестниците. И трябва да ви кажа, че вестта за нашия годеж ще се разгласи утре сутринта.

Хари отмести поглед от деколтето й, украсено със сатенени рози, и сведе очи надолу към обувките си. Сдържаше вълнението си.

— Разбрах.

— Моля, повярвайте ми, господине, това е било едно чисто недоразумение. Разпитах го внимателно и той е убеден, че вие сте предложили на мен. Той например си спомня имената на всички известни гърци и римляни, но нашите с Клаудия бърка. Разбирате ме, нали?

— Хм…

— Мисля, че ще ме разберете. Естествено, ще имате проблеми. Но нищо не е загубено. Ще ни бъде трудно и на двамата утре, когато новината е вече разгласена. Не се притеснявайте, аз имам план за действие.

— Бог да ми е на помощ! — измърмори Хари.

— Не чух какво казахте?

— Не, нищо, госпожице. Споменахте за някакъв план?

— Точно така. Чуйте ме сега. Зная, че не разбирате много от тези неща, защото сте учен, но ви моля да ми обърнете внимание.

— Абсолютно съм сигурен, че вие имате повече опит от мен в тези неща.

— Разбира се, нямам опит точно в тези неща, но искам да ви помоля да действаме заедно. Трябва да бъдем твърди и да се правим, че нищо необикновено не е станало. Разбирате ме, нали?

— Надявам се. Защо накратко не ме запознаете с плана си?

— Много добре. Това, което не трябва да правите, е да си оттегляте предложението.

— Това е истина. Нямам намерение да го правя.

— Да, вие съвсем сте се оплел. Какво да направя аз?

— Госпожице Болингър…

— О, зная, че ще има клюки, че ще ме наричат с какви ли не имена, но аз ще откажа годежа, ще напусна града, ще ви изоставя и вие ще можете спокойно да се ожените за братовчедка ми. — Аугуста чакаше реакцията му.

— И така, това ли е целият ви план, госпожице?

— Боя се, че да — каза тя тревожно. — Струва ми се осъществим, нали? Може да помислите и да го направите по-добър, но съм убедена, че колкото един план е по-прост, толкова е по-лесен за изпълнение.

— Може би сте по-добра от мен в тази област… Много ви се иска да не се омъжвате, а?

— Това не е така, сър. Работата е там, че вие не сте имали предвид да се ожените за мен, поискали сте ръката на Клаудия. И никой не може да ви вини, разбирам ви напълно. Но мисля, че това няма да бъде добър брак, защото и двамата безкрайно много си приличате. Разбирате какво искам да кажа, нали?

Хари вдигна ръка да я спре.

— Искам да кажа нещо, преди да отидем по-нататък с вашия план.

— Какво е то?

Той се усмихна леко и загадъчно, защото бе любопитен да види реакцията й.

— Чичо ви не е направил никаква грешка. Аз поисках вашата ръка. Поисках вас за съпруга, госпожице Болингър!

— Мен?!

— Да.

— Вие сте ми поискали ръката? — Тя го погледна удивено.

Хари не можеше повече да й устои. Той застана между нея и писалището. Спря пред Аугуста и взе ръката й. Поднесе я към устните си и я целуна.

— Поисках вашата ръка, Аугуста.

Пръстите й бяха студени. Тя трепереше. Без да каже дума, Хари бавно я притегли към себе си. Беше изключително нежна. През роклята почувства очертанията на заобления й ханш.

— Господине, нищо не разбирам.

— Всичко е ясно. Сега ще ти обясня.

Хари се наведе и я целуна. За първи път той я прегръщаше. Не броеше нежната й целувка в кабинета на Енфилд. Сега я целуна истински. Нощи наред в леглото си мечтаеше за тази целувка. Искаше му се да я обладае, а се стремеше да я запази чиста. Бореше се със себе си и от тази борба главата му се замайваше. Той постави ръката й на рамото си, пръстите й се впиха в плътта му. Целуна я още по-страстно. Ароматът на устните й беше неповторим — сладко ухаещ. Възбуждащ, чисто женски. Езикът му срещна нейния. Ръцете му я стискаха здраво през кръста. Той чувстваше как сатенените рози се притискат към него. Усети през ризата си малките твърди зърна на гърдите й. Аугуста тихо изстена и обви ръце около шията му. Пелерината й се смъкна малко и откри деколтето й. Хари се опи от възбуждащото ухание на тялото и парфюма й. Всичко в него се изопна. Той плъзна надолу един от ръкавите й и разголи лявата й гръд. Беше малка, но добре оформена. Той я стисна в ръка и започна да гали розовото зърно.

— О, господи, Хари! Пардон, господине.

— Наричай ме Хари! — Той отново я погали на същото място и тялото й се изви, изпълнено с желание.

Отражението на огъня играеше върху лицето и огърлицата й и Хари забеляза възбудата в погледа й.

— Ти си моята Клеопатра — прошепна той.

Аугуста се вцепени. Искаше й се да избяга, но той отново я погали нежно и възбуждащо, докато целуваше шията й.

— Хари! — простена Аугуста, потрепери и се отпусна в прегръдките му. Ръцете й го обвиха и тя започна да го целува по шията.

Този изблик на страст възбуди в него всички мъжки инстинкти. Нейното желание го накара да забрави обещанията, които беше дал пред себе си. Стискайки гърдата й в ръката си, той повали Аугуста на килима. Тя се подчини. Гледаше го с премрежен поглед. Очите й бяха пълни с копнеж и очакване, но и с някакъв страх за това какво ще се случи по-нататък.

Хари изстена, докато лягаше до нея и развързваше корсажа й.

— Не, господине — прошепна Аугуста.

— Хари — поправи я той, като целуваше гърдите й. Бавно повдигна роклята и откри коленете й.

— Моля те, Хари, трябва да ти кажа нещо важно. Не искам да се почувстваш измамен, когато се ожениш за мен.

— Какво искаш да кажеш? Да не би да си била с друг преди мен?

Тя премигна и страните й се покриха с лека руменина.

— О, не, господине, не става дума за това.

— Отлично. — Хари се усмихна и си отдъхна. Разбира се, че не е била с никого преди. Той го чувстваше инстинктивно. Нямаше никой преди него. Аугуста му принадлежеше изцяло.

— Работата е там, че аз ще бъда лоша съпруга. Опитвах се да ти обясня това още онази вечер в библиотеката на Енфилд по повод на друг разговор. Помни, че съм от Нортъмбърланд-Болингър. За разлика от моята братовчедка, у мен няма нищо ангелско. Ти напълно ли си сигурен, че искаш да се ожениш за мен?

Хари вдигна още по-нагоре роклята й. Пръстите му се плъзнаха по вътрешната страна на бедрата й.

— Мисля, че ще те направя такава съпруга, каквато искам.

— Не съм съвсем сигурна, сър. Не е лесно да промените темперамента ми.

— Аз не искам да правя това.

— Не искате? Вие ме харесвате такава, каквато съм?

— Да, много. Мисля, че от теб ще излезе чудесна графиня.

— Разбирам. — Тя прехапа устни и събра краката си. — Хари, обичаш ли ме?

Той въздъхна и задържа ръка между бедрата й.

— Аугуста, ти като всяка млада дама вярваш, че любовта е нещо тайнствено и омайно, а не рационално явление, което може да се обясни. Но аз имам свое собствено мнение по този въпрос.

— Разбира се. Мисля, че вие изобщо не вярвате в любовта. Вие сте учен, поклонник на Платон и Аристотел. Но трябва да ви предупредя, господине, че рационалността и логиката понякога увреждат мозъка.

— Ще го запомня. — Той целуна гърдите й. Никога през живота си не беше желал жена така, както нея през тази нощ. Беше нетърпелив, цялото му тяло пулсираше от страст и желание. Хари усещаше възбудата на Аугуста. Тя също го желаеше. Той внимателно разтвори краката й и плъзна ръката си по-навътре.

— Хари! — Аугуста изохка и се притисна към него.

— Харесва ли ти това? — Той обсипваше гърдите й с целувки, докато прокарваше пръсти по мекия хълм, към влажните, нежни като листенца устни, които пазеха нейното тайнство.

— Не съм сигурна. Чувството е странно.

Часовникът удари. Хари изведнъж дойде на себе си.

— Боже господи, какво правя?! — Той седна и покри краката й с роклята. — Погледни колко е часът! Лейди Арбътнот и твоят приятел Шръгс ще те чакат.

Помогна й да се изправи. Аугуста се усмихна, гледайки го как оправя роклята й.

— Не се притеснявайте, господине, лейди Арбътнот е жена със съвременни разбирания. А Шръгс няма да каже нищо.

— По дяволите, ще каже.

Мърморейки, Хари й наметни пелерината и поправи сатенените рози около деколтето й.

— Проклета да е тази рокля! Та ти си почти гола! Първото нещо, което ще направя след сватбата, е да сменя изцяло гардероба ти.

— Хари…

— Бързай, Аугуста. — Той взе ръката й, за да й помогне да излезе през прозореца. — Трябва да те заведа при лейди Арбътнот без нито минута закъснение. Не искам никакви клюки по твой адрес.

— Наистина, господине. — В погледа й имаше раздразнение, но Хари не го забеляза. Той се покатери на прозореца и помогна на Аугуста да слезе от него. Тя се почувства сигурна в ръцете му. Хари все още беше възбуден. Искаше му се още сега да я отведе в спалнята си, вместо да я придружава при Сали. Но беше невъзможно. „Скоро, много скоро ще го направя — обеща си той. — Този брак трябва да стане колкото се може по-бързо. Какво направи с мене тази жена!“

— Хари, след като се страхуваш от клюки и не вярваш в любовта, защо тогава искаш да се ожениш за мен? — попита Аугуста. После се загърна в пелерината и скочи от прозореца.

Въпросът й го учуди и в същото време го ядоса, макар да знаеше, че бе съвсем уместен. Аугуста не беше човек, който се предава лесно.

— Има много причини, за които сега не мога да разговарям — каза той рязко, докато проверяваше дали улицата е чиста.

Наоколо нямаше никой. Прозорците на Сали светеха в края на тясната улица.

— Сложи качулката на главата си!

— Да, господине. Ние действително не трябва да рискуваме.

Той долови студената, предизвикателна нотка в гласа й и се намръщи.

— Прости ми, че не съм толкова романтичен.

— Така е.

— Не те е грижа за репутацията ти, госпожице Болингър. Но аз се боя за нея.

Хари искаше тя да пристигне у Сали невредима. Вратата беше отключена и той бутна Аугуста вътре. Близо до къщата забеляза сянка, която тръгна към тях с рачешка походка. Шръгс беше все още в униформата си.

Грейстоун погледна годеницата си. Искаше да види изражението на лицето й, но то бе закрито с качулката. Ясно му беше, че той не е мъжа на нейните момински мечти.

— Аугуста?

— Да, господине.

— Ние стигнахме до споразумение, нали? Ти нямаш намерение да откажеш годежа. Защото, ако това стане, предупреждавам те, че…

— За бога, не, господине. Ако вие сте съгласен да се ожените за жена, която носи скандално дълбоки деколтета, защо и аз да не се омъжа за такъв сух и неромантичен учен като вас. На моите години трябва да бъда благодарна и за това. Но имам едно условие.

— И какво е то?

— Настоявам за дълъг годеж.

— Колко дълъг? — попита той предпазливо.

— Година.

— Боже господи, нямам намерение да губя една година, госпожице Болингър. Най-много три месеца за подготовка на сватбата.

— Шест.

— По дяволите! Четири. Това е последната ми дума.

— Много благородно от Ваша страна, господине.

— Да. Наполовина. Хайде, влизай в къщата, госпожице. Докато не съм забравил благородството си и не направя нещо, за което и двамата много ще съжаляваме.

Хари се обърна и се запъти надолу по улицата, като си мислеше, че се спазари за годежа си като търговец. Учуди се, че постъпва с Аугуста така, както Антоний с Клеопатра. Сега Антоний му стана по-симпатичен. Той винаги бе смятал, че великият римлянин е станал жертва на собствената си похот. Но сега разбираше как една жена може да накара мъжа да загуби контрол над себе си.

 

 

Няколко часа по-късно Аугуста лежеше в леглото си и гледаше към тавана. Все още усещаше топлината на Хари и вкуса на устните му. Помнеше всяко местенце по тялото си, което той бе докосвал, и бе изпълнена с желание. Той беше запалил огъня на плътта й.

Осъзна, че иска Хари още сега, в тази минута. Да бъдат заедно и той да довърши това, което бе започнал на пода в библиотеката. „Може би това разбират хората под думата «страст»?“ — мислеше Аугуста. Именно тя се възпяваше в стихове и романси. Хари искаше да се ожени. Изведнъж я обзе паника. Да се омъжи за Хари? Това беше невъзможно. Няма да стане никога. Тя реши, че трябва на всяка цена да сложи край на годежа.

Аугуста гледаше отраженията на огъня, които играеха по тавана, и си казваше, че трябва да бъде много внимателна и безкрайно умна.