Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rendezvous, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 125гласа)

Информация

Корекция
Xesiona(2009)
Разпознаване и начална корекция
maskara(2009)
Сканиране
?
Сканиране
Violeta_63(2011)
Допълнителна корекция
hrUssI(2014)

Издание:

Аманда Куик. Рандеву

Американска. Първо издание

ИК „Калпазанов“, Габрово, 1992

Редактор: Ива Кирова

Технически редактор: Лидия Николова

ISBN: 954-807-050-2

История

  1. —Добавяне
  2. —Корекция от hrUssI

18

Аугуста се размърда. В леглото до нея спеше Хари. Чувстваше се тъй уморена, сякаш цял ден бе яздила як чистокръвен кон. Краката я боляха, тялото й бе все още влажно. Така се чувстваше винаги, след като се бяха любили с Хари. Тя се загледа в луната, която надничаше в прозореца.

— Аугуста!

— Да, Хари? — Тя се извърна и се облегна на гърдите му.

— Искам да те попитам нещо за снощното ти приключение.

— И какво е то, милорд? — попита спокойно Аугуста. Учудващо беше, че когато бяха двамата в леглото, тя не се притесняваше от него, не се дразнеше от въпросите и заключенията му.

— Защо не дойде веднага при мен, щом получи бележката? Защо отиде сама на тази среща?

— Не зная дали ще ме разбереш — въздъхна тя.

— Ще се опитам. Зная, че не можеш да стоиш безучастна в това разследване, и с право. Но кажи ми, защо не ми призна за бележката? Или може би се страхуваше, че информацията, която щяха да ти дадат, би била улика срещу брат ти?

— О, не, напротив. Аз реших, че след тази среща в полунощ облакът, надвиснал над честта на Ричард, ще се разсее.

— Тогава защо не ми се довери? Знаеш, че и аз съм заинтересован.

— Исках да ти докажа, че мога да ти бъда в помощ така, както твоите най-близки приятели.

— Имаш предвид Сали и Питър? Но това е глупаво. Те са много опитни. Знаят как да се пазят. Ти нищо не разбираш от тези неща.

— Точно заради това. Искам да се науча, искам да бъда твоя вярна приятелка, най-близкият ти човек, с когото можеш да споделиш всичко. Искам да бъда свързана с теб така, както Сали и Питър.

— Но, Аугуста, ти си моя съпруга. Ние сме къде-къде по-силно свързани от всичко на света. Уверявам те — промърмори Хари.

— Чувствам се свързана с теб само когато сме в леглото. Това не е достатъчно, защото през другото време между мен и теб има пустота.

— Няма никаква пустота, мадам. — Той я потупа по гърба.

Тя потрепери и се отдръпна.

— Има празнота, защото ти не ме обичаш. Ти само ме желаеш, а това не е едно и също.

— Голяма специалистка си в тази област — вдигна вежди той.

— Всяка жена разбира от това и прави разлика между любовта и страстта. Не можеш да я излъжеш.

— Това означава ли, че пак ще спорим по тези въпроси и ще се караме?

— Не. — Аугуста отново се облегна на рамката на леглото и каза решително: — Реших, че като не мога да спечеля любовта ти, то трябва да спечеля приятелството ти. Искам да бъда твой приятел. Един от тези, с които споделяш всичко. Разбирате ли ме, милорд?

— Но, Аугуста, та това са глупости. Толкова си емоционална. Чуй ме. Ти си част от моето семейство. — Той вдигна брадичката й и я погледна право в очите. — Никога не забравяй това. Ти си моята съпруга. Не си агент и никога няма да позволя да се въвличаш в опасни игри. Ясно ли е?

— Но свърших добра работа, Хари. Признай го. Донесох ти нещо интересно. Само си помисли — някой е решил да ни подведе по грешна следа. Искал е да помислим, че брат ми е Паяка. От това обаче произлизат много въпроси.

— Наистина е така. Най-интересният от които е, че Паяка е все още жив, а иска да го мислят за умрял. Което пък ни кара да мислим, че в момента той съществува и е приеман като член на обществото. Страхува се да не разберем нещо за миналото му и сега е станал още по-опасен от всякога — размишляваше гласно Хари.

— Да, разбирам — рече Аугуста.

— Колкото повече мисля за снощното ти приключение, толкова повече се боя за теб, защото те грози реална опасност. Вината е само моя.

— О, моля те, недей. Това повече никога няма да се повтори. Ако получа някога такава бележка, ще ти я дам веднага. Заклевам се. — Тя се разтревожи, защото гласът му звучеше някак различно. Така се променяше винаги, когато издаваше заповеди.

— Вярвам ти и се надявам, че ще бъде така. Но за в бъдеще двете с Мередит няма да излизате от къщата без мое разрешение. Най-малкото ще бъдете придружавани. Ще говоря с някой от прислужниците и ще предупредя Кредок да не би разрешава да излизате сами.

— Добре, милорд. — Аугуста въздъхна облекчено. Можеше да бъде и по-лошо. Как ли щеше да се чувства например, ако Хари й беше заповядал изобщо да не излиза? Тя мислено се поздрави, че успя да избегне това.

— Ясно ли ви е, мадам?

— Да, ясно.

— И още нещо. Никакви среднощни разходки без мен или придружител!

Това вече беше прекалено.

— Хари, отиваш твърде далеч. Уверявам те, че аз и Мередит ще вземем цяла група придружители със себе си… Моля те, не ни карайте да стоим вкъщи, милорд.

— Съжалявам, Аугуста — каза той строго, — но аз ще се тревожа за двете ви и няма да мога да се съсредоточа върху разследването. Няма да зная какво е положението в дома ми.

— Тогава кажете на дъщеря си, че утре вечер не може да отиде на цирк — отговори графинята.

— Искаш да водиш Мередит на цирк? Не мисля, че това е подходящо развлечение за нея. Та това са глупости. Разни клоуни, жени акробатки, яздещи коне. Никак не е подходящо за малко момиче. Не мислиш ли?

— Мисля, че Мередит ще се забавлява добре. И аз също заедно с нея.

— Добре. Тогава трябва да променя програмата си за утре вечер и да дойда с вас — отсече Хари.

— Ти?! С нас? — Аугуста не можеше да повярва на ушите си.

— Не ме гледай толкова учудено, любима. Като победител в дуела съм задължен да бъда щедър към победения.

— Победител? Кой ти каза, че си победител? — Аугуста грабна възглавницата и започна да го налага с нея.

Хари се засмя и дрезгавият му мъжки смях беше примесен със страст и желание.

 

 

Цирковото представление не беше толкова лошо, колкото Хари очакваше. Нямаше разголени жени, яхнали коне, и други подобни. Програмата беше развлекателна, но онова, което най-много го порази, бяха Мередит и съпругата му. Захласнати, те се бяха навели през ложата, за да виждат по-добре. Аугуста беше права — детето се забавляваше прекрасно. Хари си помисли, че дъщеря му едва сега изживява своето детство. Под крилото на жена му детето разцъфтя.

Той бе принуден да признае пред себе си, че учебната програма, която бе създал за Мередит, беше твърде строга и не й позволяваше никакви развлечения. Сега обаче той се убеди, че не е бил прав. Хари се загледа в лицето на дъщеря си. Тя беше зяпнала еквилибристката, която се премяташе във въздуха и после се приземи върху гърба на едно галопиращо пони. Явно новият начин на живот се отразяваше добре на дъщеря му. Но графът настръхваше при мисълта, че някой ден тя може да поиска да полети с балон или да избяга с някоя циркова трупа.

Погледът му се премести върху Аугуста, която в момента сочеше нещо на Мередит. Светлините от огромния полилей играеха върху косата й. Думите, които тя му бе казала предната нощ, още звучаха в ушите му: „Аз искам да почувствам, че принадлежа на…“.

Той знаеше, че тя все още се бореше с чувството, че не принадлежи към неговото семейство. Тя беше последната от рода Нортъмбърланд-Болингър и се чувстваше много самотна след смъртта на брат си. Хари разбираше много добре това.

Но Аугуста явно не можеше да осъзнае колко много означаваше тя за него. Новата му съпруга преобрази Мередит. Наистина, детето все още не я наричаше мамо, но това засега не беше най-важното.

Глупост бе да мисли, че щом не й се обяснява в любов и не пада на колене пред нея, не я обича. Това беше смешно, но жена му бе емоционална по природа. Хари не беше от хората, които показваха своите чувства… Той продължи да мисли за това колко много неща й прощаваше. Прости й например за снощи. Ако някой видеше съпругата си да се катери по стената и да влиза през прозореца в полунощ, сигурно щеше да помисли, че тя му изневерява и нямаше да й се размине! Ако и той бе чувствителен колкото съпругата си, би я принудил да падне на колене пред него и да моли за прошка. А вместо това Аугуста му направи скандал и дори го предизвика на дуел. Тя четеше твърде много приключенски романи, ето това беше проблемът.

„Искам да бъда свързана с теб така, както са свързани Сали и Питър“ — повтаряше си мислено нейните думи.

Естествено той не беше я включил в разследването не само защото нямаше никакъв опит. Хари не искаше да я въвлича в неприятности, да я излага на рискове.

Сега обаче той се замисли дали има основание да я държи извън опасната игра. Тя имаше пълното право да участва заради Ричард.

Графът се опомни при финалните тактове на музиката. Представлението свърши, актьорите се поклониха, дресираните животни — също.

На връщане, в каретата Мередит не си затвори устата, бърбореше през цялото време от цирка до дома.

— Татко, как мислиш, мога ли да се науча да се премятам така във въздуха и след това да се приземявам върху гърба на моето пони?

— Не мисля, че това ще бъде най-подходящото занимание за теб. За дами с потекло като твоето не е прието да вършат такива неща — рече Хари и погледна Аугуста.

— Не ти ли беше интересен номерът с понито? — продължаваше Мередит.

— Много беше интересен.

— Какво ти хареса най-много?

— Декорите — изсмя се Грейстоун.

Когато каретата спря пред къщата, Хари докосна ръката на жена си.

— Остани, моля те — каза й той и отпрати с поглед дъщеря си. — Ти влизай, Мередит. Аугуста ще дойде след малко.

— Да, татко — детето скочи от каретата и тръгна да разказва на кочияша най-подробно за преживяното в цирка.

— Слушам ви, милорд — каза учтиво Аугуста.

Той се поколеба за миг и после рече:

— Имам среща с Шелдрейк в клуба тази вечер.

— Предполагам, че ще се видите във връзка с разследването.

— Да. Но аз, Сали и Питър ще се срещнем по-късно тази нощ. Искам да се видим тримата и да обсъдим някои неща, да си отговорим на някои въпроси. Искаш ли да присъстваш?

— Ъ, наистина ли, Хари? — Очите й се разшириха от учудване.

— Мила, ти имаш пълното право. Може би не бях справедлив, като те отстраних.

— Милорд, как да ви се отблагодаря?

— Какво? О… не… — Аугуста обви ръце около шията му и страстно го прегърна.

Изненадан, Хари се килна назад. Вратата на каретата беше широко отворена и прислугата, която беше отвън пред къщата, можеше да види цялата сцена.

— В колко часа ще дойдеш да ме вземеш?

— Около три часа призори — каза той и внимателно отмести ръцете й, защото при допира на тялото й почувства възбуда. — Чакай ме в библиотеката. Ще минем направо през градината.

— Ще те чакам. — Цялото й лице сияеше.

Хари изчака съпругата му да се прибере вкъщи и каза на кочияша да кара към клуба. По пътя отново премисляше дали е правилно да допуска Аугуста до разследването. Може би правеше грешка. Умислен и със свито сърце, Хари гледаше през прозореца на каретата.

 

 

Питър Шелдрейк, елегантен както винаги, излезе от стаята за игра на карти тъкмо когато Хари влезе в клуба. Той размаха срещу Грейстоун бутилката портвайн, която държеше в ръцете си.

— О-хо! Прекарал си една чудесна вечер, а сега ела и сподели с мен тази бутилка вино. Разкажи ми за преживяванията в цирка. Спомням си, преди години заведох няколко племенника там и едва ги спрях да не заминат заедно с цирковата трупа.

Хари се усмихна и го последва. Те се отдалечиха в един ъгъл и седнаха.

— Боя се, че ще имам същите проблеми с Мередит. По едно време си помислих, че ще загубя дъщеря си на сцената. Но съм сигурен, че Аугуста се забавляваше толкова, колкото и Мередит.

— Постави се на нейно място. Да бъдеш графиня Грейстоун е къде-къде по-отегчително от това да си една от трупата и да танцуваш пред погледите на публиката. Помисли само за аплодисментите, възгласите и възхищението. Представи си мъжете, наведени от ложите, за да те аплодират.

Хари се намръщи.

— Млъкни! Не ми говори повече. Ако това се бе случило, животът на съпругата ми щеше да бъде по-друг, по-интересен.

— О, тогава графиня Грейстоун нямаше да си слага бижута, за да прикрива големите си деколтета. Представи си как би се чувствала Аугуста.

Хари погледна строго Питър. Всички го смятаха за тиранин в отношенията с жена му.

— Ще те видя аз теб, като се ожениш, дали ще позволяваш на жена си да носи големи деколтета — ехидно рече Хари.

— Ще видиш, че ще бъда добър съпруг — отвърна Питър.

— Като говорим за Аугуста, искам да те уведомя, че тази вечер тя ще дойде с нас у Сали.

Шелдрейк се задави от изненада, после отпи голяма глътка вино и погледна учудено Хари.

— Ти въвличаш Аугуста в тази работа? Мислиш ли, че е разумно, Грейстоун?

— Вероятно не е.

— Ами ако брат й излезе предател? Това няма ли да я разстрои?

— Абсолютно е възможно Болингър да е бил замесен в нещо. Но повярвай ми, Шелдрейк, той не е Паяка.

— Така ли мислиш? — попита скептично Питър.

— Да. Някой иска да повярваме, че Паяка е умрял преди две години.

Хари набързо му разказа за дневника, подхвърлен снощи на Аугуста.

— Боже мой! Нима дневникът е истински? Тогава няма и съмнение, че някой цели да ни измами.

— Абсолютно съм сигурен. Казвам ти, Питър, тръпки ме побиват, като си помисля, че именно този опасен човек е стоял в тъмното и е следял Аугуста.

— Напълно те разбирам.

Хари тъкмо се канеше да разкаже на Шелдрейк някои подробности около историята с дневника, когато забеляза, че в салона влезе Лъвджой и тръгна към тях. Очите му хищно святкаха. „Доста отегчени и опасни хора се разхождат из Лондон, приличат на призраци след битка на бойното поле“ — помисли си Хари.

— Добър вечер, Грейстоун, Шелдрейк — каза Лъвджой. — Изненадан съм да ви видя заедно. Смятах, че ще прекарате вечерта някъде, ухажвайки дамите си. Шелдрейк, приемете моите поздравления. Чух за годежа ви. Много съм разтревожен, отнехте едно от богатите момичета на столицата. Нищо няма да остане за нас, ергените.

— Надявам се, че и вие скоро ще направите своя добър избор — измърмори Питър.

— Какво имаш да ни казваш, Лъвджой? — попита направо Грейстоун, отпивайки от виното си.

— Да-а, исках да ви предупредя, че в Лондон действа някакъв разбойник. Миналата седмица влязъл с взлом в библиотеката ми.

— Това ли било? Нещо липсва ли? — попита Хари.

— Не беше взел нищо — усмихна се хладно Лъвджой, обърна се и излезе.

Хари и Питър се спогледаха учудено. Настъпи кратко мълчание.

— Трябва да се занимаеш с Лъвджой — проговори Питър.

— Да, така изглежда. Не мога да проумея едно: защо се занимава с мен и ме използва за мишена — поклати глава Грейстоун.

— В началото просто бе решил да съблазни Аугуста. Сега обаче му е съвсем ясно, че ти си влязъл в библиотеката му и си взел полицата, подписана от Аугуста. Той е сигурен, че си ти. Нямал е възможност да ти го каже, защото ти беше в Дорсет през последните няколко седмици. И ето, сега вече ти го каза право в лицето.

— Трябва да го държа под око — рече Хари.

— Да, налага се. Имам чувството, че той ще си отмъсти по някакъв начин.

— Мисля, че Лъвджой е опасен. Ще трябва много скоро пак да посетя някоя вечер библиотеката му.

— Ще те придружа — реши Питър. — Ще бъде интересно преживяване. Много ти се натовари програмата.

— Прав си. Но това ще стане някоя друга вечер. Сега имаме по-важна работа — заключи Хари.

 

 

Когато Питър и графът пристигнаха, Аугуста крачеше нервно из стаята. Беше се облякла като за случая — черна рокля, черна пелерина, черни ръкавици и велурени ботуши. Беше ги обула, защото щяха да минават напряко през градината и можеше да закачи пантофките си в някой храсталак.

Всички бяха вече легнали, а графинята се разхождаше нетърпеливо из библиотеката. Беше изпълнена с безпокойство и напрежение. Поканата на Хари да вземе участие в разследването я опияняваше и вълнуваше. Най-сетне беше победила. Сега щеше да бъде една от тях. Най-после щеше да бъде доверена приятелка на Грейстоун, така както Питър и Сали. Всички заедно биха разкрили тайната около Ричард и Хари би повярвал колко е силна и умна съпругата му. Той ще й се довери. Тя ще стане неговия най-близък приятел…

Изведнъж Аугуста се ослуша. Входната врата хлопна. Откъм антрето се чуха мъжки гласове. Тя се обърна и отвори вратата на библиотеката. На прага стояха сериозният Хари и усмихнатият Питър.

— Добър вечер, мадам — поздрави Питър. — Много добре изглеждате в тези дрехи. Да не би да сте се приготвили за нощно приключение? Ботушите и пелерината ви стоят много шик. Грейстоун, жена ти изглежда чудесно. — Той галантно се поклони.

— Прилича на разбойник от пътищата. Хайде, да излизаме. Искам да свърша колкото се може по-бързо работата, която съм започнал — каза графът и размаха абаносовия си бастун.

— Няма ли да излезем през прозореца на библиотеката? — попита Аугуста.

— Не, госпожо, ще излезем през входа на прислугата. Това е по-цивилизован начин.

— Така ли се държи по време на разследване? — обърна се намръщено към Питър Аугуста.

— Винаги е такъв. Много е важен. Няма никакъв нюх към приключения.

— Ей, вие двамата, по-тихо! Ще събудите прислугата — смъмри ги сърдито Хари.

— Да, сър.

— Слушам, сър.

Тримата напуснаха безшумно къщата. Нямаше нужда да осветяват пътя си, луната грееше ярко над тях, а и прозорците на лейди Арбътнот светеха.

Когато приближиха къщата, Аугуста забеляза, че долният етаж беше съвсем тъмен.

— Да не би Сали да ни чака в кухнята? — попита тя.

— Да, после ще ни отведе в библиотеката — каза тихо Питър.

Хари спря пред градинската врата.

— Но тя е отворена! — възкликна той.

— Сигурно е изпратила някой от прислугата да ни отключи. Тя няма сили да дойде до тук — промърмори Питър.

— Чудя се как все още управлява „Помпея“ — прошепна графинята.

— Поддържат я единствено клубът и предложението на Хари да вземе участие в издирването на документи около случая на Ричард.

— Тихо! — заповяда шепнешком Хари. Графинята се загърна по-плътно в пелерината си и мълчаливо последва съпруга си. Питър идваше зад тях.

Аугуста вървеше плътно зад Хари, затова се уплаши и извика, когато рязко се блъсна в него. Той внезапно беше спрял.

— О, Хари! Какво има?

— Нещо се е случило — каза разтревожено той.

На етажа цареше мъртва тишина. Аугуста забеляза, че съпругът й държеше някак по друг начин абаносовия си бастун.

— Какво е станало? — попита тихо Питър. Гласът му беше обезпокояващо сериозен.

— Задната врата на къщата е отворена. На долния етаж е тъмно, няма и следа от Сали. Заведи Аугуста обратно вкъщи и веднага се върни. Разбра ли?

— Разбрах. — Питър понечи да хване ръката на жена му.

— Хари, моля те, недей! Нека да продължа с вас. Сали може би е много зле, затова не ви посреща — Аугуста се дръпна настрана и изведнъж кракът й се удари в нещо под храстите.

— О, господи! Само това не! Сали!

— Аугуста? Какво има? — Хари се обърна и я изгледа разтревожено.

Тя беше вече коленичила и промушваше глава под храстите.

— Това е Сали. О, Хари! Знаех си аз. Сигурно е припаднала. Сали? — Аугуста опипа тялото на приятелката си, облечена в тежка копринена рокля, и ръкавиците й се напоиха с топла кръв. Сноп лунна светлина освети дръжката на кама, забита точно под гърдите й.

— Да се продъни в ада дано! — Гласът на Хари беше ужасяващ.

Той бързо разтвори храстите, клекна до Сали и хвана китката й, за да провери пулса.

— Жива е още.

— О, Исусе! Мръсно копеле! — Питър мина от другата страна.

— Сали! — Аугуста сложи ръка под главата й, ала се уплаши от студенината, която почувства. Приятелката й умираше.

— Ние всички сме тук, до теб, Сали. Аз, Питър и Аугуста. Не си сама — промълви Хари.

— Приятели… по-добре е да умреш така. Болката беше непоносима. Непоносима… Не можех да издържам повече — едва чуто каза тя.

Аугуста заплака и стисна ръката й в своята.

— Кой го направи, Сали? Паяка ли? — попита Хари.

— О, да. Мисля, че беше той. Не можах да видя лицето му. Но той знаеше за списъка. Знаеше, че е у мен. Бях го взела от готвача.

— Какъв готвач? — попита Питър.

— Готвача на клуб „Сабя“. Взех списъка от него тази сутрин.

— Да се продъниш в ада! Ще ми платиш за това! Сали, той ще ми плати… — шепнеше Хари.

— Вярвам ти, Грейстоун. Това е краят му. Той е в ръцете ни. Знаех, че някой ден ще се разплатиш с него. — Сали започна да диша тежко.

Аугуста се наведе над нея, сълзите се стичаха по лицето й. Веднъж вече го бе преживявала. Брат й беше умрял в ръцете й по същия начин, нямаше нищо по-ужасно от това.

— Аугуста? — повика тихо Сали.

— Сали, много ще ми липсваш. Ти ми беше истинска приятелка — говореше през сълзи Аугуста.

— Ти също. Ти ми даде толкова много. Трябва да си отида… Трябва да си отида… — Гласът й глъхнеше.

— Сали!

— Не забравяй да отвориш книгата, Аугуста.

— Няма. Няма да забравя — обеща тя.

— Книгата… — прошепна с последно усилие Сали и издъхна.