Аманда Куик
Рандеву (16)

15

— Мила моя, не знаех, че си такъв голям капацитет по въпроса за конете.

Хари, прегърнал Аугуста, се понесе в ритъма на валса. Почувства, че и в танца тя му се отдава така, сякаш се люби с него в леглото — и тук тя бе все тъй женствена и нежна, както в обятията му. За миг той си я представи легнала върху белите завивки, с разпилени по възглавницата коси, с очи, пълни с чисто женска топлина и копнеж. Никога не бе танцувал с такова удоволствие. Танците за него бяха просто досадно задължение. Но сега с Аугуста не беше така.

„С нея всичко е различно“ — помисли си той.

— Хари, престани да ме дразниш. Какво чу от разговора ни с Клаудия? — Тя го погледна и се изчерви.

Светлините от полилея играеха върху огърлицата й и по шията й подскачаха пламъчета с цвят на рубин.

— Чух доста и ми беше много интересно. Защо не напишеш книга на тази тема? — предложи Хари.

— О, само да имах такъв талант! Всички около мен пишат на разни теми. Защо пък не? Книга „Как да управляваш собствения си съпруг“. Помисли си само колко полезна ще бъде за всяка жена.

— Не се и съмнявам, мадам, че вие ще се отдадете изцяло на книгата. И тя ще бъде интересно произведение. Аз обаче имам някои забележки. Все още нямате достатъчно натрупан опит.

— Научих доста през тези няколко седмици семеен живот с вас. Събрах богат опит. — В очите й се появиха гневни искрици, ръцете й се свиха в юмруци.

— Не е достатъчно, за да напишете книга — отговори Хари със своя сух и педантичен тон. — Имате доста време, през което ще научите много, много неща. Ако съдя по това, което чух, допускате някои тактически и логически грешки. Но не се страхувайте, дерзайте. Ще бъда много доволен, ако имам и занапред възможността да ви давам съвети и да предлагам опита си. Преживял съм много неща, а вие, госпожо, все още не. Затова питайте, аз ще се опитам да ви помогна. Ще направя всичко, което зависи от мен.

Тя го погледна. Не беше сигурна как трябва да приеме забележката му. След миг обаче за учудване на Хари тя отметна главата си назад и закачливо се засмя.

— Много мило от ваша страна, милорд. Кълна се, че нито един учител не е толкова търпелив с учениците си както вие с мен.

— Да, мила моя. Много съм търпелив, и то за доста неща.

Хари беше доволен. Ръцете му още по-здраво я стиснаха, искаше му се час по-скоро да я заведе в спалнята и там да превърне смеха й в страстна въздишка.

— Като говорим за учители — забелязваш ли как Клариса и моят чичо се забавляват? Откакто се запознаха, те почти не се разделят — отбеляза Аугуста.

Хари погледна към мястото, където обикновено седяха Клариса и сър Томас. Облечена във виненочервена рокля, с малка шапка в същия цвят, госпожица Флеминг говореше нещо за обучението по история на младите дами. Сър Томас слушаше внимателно, ала графът забеляза, че очите на стария учен блестяха някак по-различно.

— Мисля, че ти успя в намерението си да събереш две учени души — засмя се Хари.

— Да. Убедена бях, че ще си допаднат. А ако стане и другото, което съм намислила и желая от все сърце, този прием няма да бъде напразен.

— Какво има още?

— Ще научиш много скоро. — Аугуста му се усмихна загадъчно.

— Какво си намислила? Моля те, веднага ми кажи. Сигурно пак е нещо вълнуващо.

— Този път е вълнуващо, но не и опасно.

— Не е опасно? — Той спря танца и я изведе на терасата.

— Хари, къде отиваме?

— Трябва да поговоря с теб, любима, сега е най-подходящият момент.

— Какво искаш да ми кажеш? Нещо лошо?

— Не, няма нищо. Исках да те предупредя, че заминавам. Утре сутринта ще придружа Шелдрейк до Лондон.

Той взе ръката й и я поведе към градината, като гледаше пред себе си.

— Връщаш се в Лондон? Утре сутринта? Без мен? Но, Грейстоун, що за държание? Нямаш намерение да ме зарежеш тук, на село, нали? Та ние сме женени от един месец! — Аугуста изпадна в ярост.

— Говорих с Шелдрейк за стихотворението на брат ти. Изработихме план за действие. Ще трябва двамата да проучим кои са членували в клуба „Сабя“.

— О, знаех си, че има нещо в това проклето стихотворение. Знаех си. Да не би да си му казал, че го е писал Ричард? Нали ми обеща да не казваш?

— По дяволите, Аугуста! Бъди спокойна. Заклел съм се, че ще запазя всичко в тайна. Той не знае кой го е писал, но винаги е работил за мен и никога не ми е задавал въпроси, на които не съм искал да му отговоря.

— Какво? — възкликна тя и очите й се разшириха от яд и болка. — Той е работил за теб? Питър Шелдрейк е един от твоите агенти? — продължи шепнешком Аугуста.

Хари кимна. Бе решил да й каже всичко в градината, защото, ако й беше споменал за Шелдрейк и пътуването до Лондон горе в спалнята, тя би се развикала и всички гости биха разбрали. Затова реши, че сега времето и мястото са много подходящи.

— Да, ще ви бъда много благодарен, мадам, ако говорите малко по-тихо. Има хора наоколо, ще ни чуят. Все пак разговорът ни е частен. Не искам да се разчуе никъде, че Шелдрейк е работил и работи за мен.

— Да, разбира се. Заклеваш ли се, че не си му казал нищо?

— Вече съм казал веднъж. Няма нужда да говорим повече по този въпрос. Не смяташ ли, че ме обиждаш с недоверието си? — каза той студено.

— Изобщо нищо не те интересува. Не даваш и пукната пара за честта ми. Или действаш като известния шпионин, когото наричат Немезида?

— Като кой?! — Хари се притесни. Понякога неговата още млада съпруга надушваше нещата, без дори самата тя да предполага за това.

— Да, чу ме добре. Понякога приличаш на Немезида. Винаги ме дебнеш какво ще направя, как ще постъпя. Винаги и навсякъде трябва да доказвам себе си.

— Не е така, Аугуста.

— Не е така ли? Защо тогава трябва постоянно да живея с мисълта, че съм длъжна да доказвам своята добродетелност като съпруга? Когато застана в галерията пред картините на предците ти, винаги имам усещането, че не съм достойна за теб. Или искаш да се чувствам като Помпея, жената на Цезар, която непрекъснато била подозирана от собствения си съпруг? Той дори се развел с нея, защото просто била безупречна.

Хари я гледаше, изумен от яростта й. Хвана я за голите й рамене и я разтърси силно.

— Аугуста, не съм и помислял подобно нещо, успокой се. Какви глупави мисли има в главата ти!

— Как да не мисля? Ти непрекъснато ме следиш колко са дълбоки деколтетата ми, вдигаш ми скандал, защото ходя на езда без придружител, обвиняваш ме, че не давам добър пример на дъщеря ти…

— Достатъчно. Имаш прекалено развита фантазия. Това е последицата от книгите, които четеш. Предупредих те, че не трябва да четеш романи, които влияят на въображението ти. Сега много те моля, успокой се. Ти си на границата на истерията.

— Не! — викна тя и сви ръцете си в юмруци. — Не, не съм на ръба на истерията! Не съм луда! Не толкова, че да губя контрол върху себе си… Много съм добре, чувствам се отлично. Само съм ядосана, Хари.

— Да, виждам. И то не само защото заминавам. През всичкото това време ти си се тормозела. Откога ме оприличаваш на Цезар?

— Още от самото начало. И знаех, че като се омъжвам за теб, поемам голям риск. Наясно съм, че никога няма да спечеля любовта ти — прошепна тя.

— Аугуста, ние говорим за доверие, а не за любов.

— Доверието, което искам от теб, произлиза от твоята любов към мен.

Хари я отведе малко по-навътре в градината, повдигна с показалец брадичката й и я погледна в очите. Искаше му се да я успокои, макар че самият той беше ядосан. Беше й дал всичко, което според него трябваше да се даде на една жена. Ако се изискваше още нещо, може би любов или това, което Аугуста желаеше, то бе затворено някъде вътре в него и той все още не можеше да й го даде.

— Скъпа, ти означаваш много за мен. Желая те, вярвам ти така, както никога не съм вярвал на друга жена досега. Всичко мое ти принадлежи. Какво още искаш?

— Нищо. Очевидно това е всичко, което си в състояние да ми дадеш, и бях много права, когато настоявах годежът да продължи дълго. Но всичко свърши. Знаех, че поемам голям риск. — Тя извади от чантичката си дантелена кърпичка, избърса очите си и я прибра.

— Аугуста, мила, много си емоционална тази вечер. Не е полезно.

— Защото вие, господине, не сте емоционален. Когато човек е безчувствен, всяка емоция е вредна за него. Ние от нашия род сме свикнали да живеем с емоции.

Когато тя спомена отново за рода си, Хари така се вбеси, че от ярост очите му засвяткаха. Беше безсилен да заличи спомените й. Побеснял от ревност, протегна ръка, хвана я за голото рамо и рязко я завъртя към себе си.

— Ако още веднъж ми подхвърлиш в лицето достойнствата на вашия род, ще направя нещо доста неприятно за теб. Разбра ли? Смятам, че ти е ясно!

— Да, милорд. — Тя отвори уста от удивление и го погледна уплашено.

— Прости ми първо за това, че не съм мъжът, който ти би желала за свой съпруг. Аз просто не съм такъв, какъвто искаш да бъда, и второ — извинявай за това, че избухнах така рязко. — Хари постепенно се овладя.

— Не мислех, че това те дразни — каза тя.

— Понякога се ядосвам. Тогава, когато ми доказваш моите недостатъци и ме съпоставяш с близките си. Но това вече няма значение, нека да се върнем на въпроса. Вярваш ли ми, че не съм казал нищо на Шелдрейк за Ричард?

— Разбира се, че ти вярвам, мили. Не се съмнявам в нито една твоя дума. Но винаги когато се спомене брат ми, ставам неспокойна и раздразнителна. Прости ми. — Тя притвори очи и се отпусна.

— Да, мила, зная това. — Той я прегърна и Аугуста сложи ръка на рамото му. — Вече ти казах, че трябва да оставиш брат си на мира. Забрави какво е правил преди две години.

— Може би си прав. Казвала съм си го неведнъж, но знай, че е трудно — промърмори тя.

— Добре. Искам да разбереш само това, че заминавам за Лондон, защото искам да намеря отговор на въпросите от стихотворението. Шелдрейк и аз работим заедно години наред. Затова трябва да се върна в Лондон и да открия някои неща.

— Добре. Разбирам важността на вашето разследване. Върни се в Лондон, щом трябва.

— Ето, така те искам. Тъй трябва да се държи всяка жена със съпруга си. — Той се усмихна кротко.

— О, ти не ми даде възможност да довърша мисълта си. Ти ще се върнеш в Лондон, но аз и Мередит ще те придружим.

„Проклятие!“ — помисли си той, но само каза:

— Сезонът вече свърши, любима. Ще се отегчиш много, няма никакви забавления.

— Глупости, това ще бъде пътешествие с образователна цел за твоята дъщеря. Ще я разходим из града и ще й покажем забележителностите. Ще ходим по изложби, библиотеки, музеи. Ще бъде чудесно.

— Но, Аугуста, това е служебно пътуване.

— Не си логичен, Хари. Защо едно служебно пътуване да не се съчетае с екскурзия с образователна цел? Това ще бъде много интересно преживяване.

— Но, мила, аз няма да имам никаква възможност да ви обърна внимание.

— Изобщо не се притеснявайте, милорд. Ние с Мередит ще се забавляваме и без вас.

— Какво ще правиш в Лондон с деветгодишно дете, което никога не е напускало имението си на село? Но хайде да се връщаме при гостите.

Без да дочака отговор, Хари я хвана за ръка и тръгна. Аугуста мълчеше. Той я поведе обратно към къщата, откъдето долиташе музика и смях. Графът не очакваше, че бурята ще се размине толкова бързо, беше подготвен за много повече сълзи и протести, характерни за Нортъмбърланд-Болингър. Но всичко мина относително спокойно.

Хари беше убеден, че съпругата му е разбрала що за мъж е той и че когато даваше заповеди в дома си, всички трябваше да ги изпълняват.

Тя беше недоволна от създалото се положение, но може би всичко бе за добро. Графът знаеше, че ще бъде много зает в Лондон и няма да има време да прави компания нито на дъщеря си, нито на съпругата си. Дразнеше се при мисълта, че Аугуста щеше да се забавлява сама през вечерите. За нея това беше доста опасно. В главата му започнаха да се появяват някои сцени: Аугуста, танцуваща с Лъвджой; Аугуста, играеща карти; Аугуста, облечена в мъжки дрехи в библиотеката; Аугуста, коленичила пред писалището на Енфилд; Аугуста в каретата, трепереща от копнеж, желание и страст…

Всеки интелигентен мъж с право можеше да се тревожи, щом бе женен за такава жена.

Мислите му се прекъснаха, когато случайно настъпи с ботуша си нещо меко в тревата. Погледна надолу и видя мъжка ръкавица.

— А! Някой от нашите гости ще я търси. — Хари се наведе, за да вземе ръкавицата, но видя как между храстите нещо проблесна. Мярнаха се чифт ботуши и чифт светли сатенени пантофки.

— А може би този някой е тук и много добре знае, че я е изпуснал — продължи да си говори той.

— Какво е това, Хари? — Аугуста се обърна назад, после затвори очи и се усмихна. От храста важно и бавно се измъкна Питър Шелдрейк, обгърнал с ръка голото рамо на почервенялата от срам Клаудия.

— Ти май си намерил моята ръкавица, Грейстоун — каза Шелдрейк с престорена усмивка.

— И аз така мисля — рече Хари и му подаде ръкавицата.

— Вие сте първите, на които ще кажем новината. Ние с госпожица Болингър се сгодихме. Тя е съгласна. Сега ще разговаряме с баща й, а утре заминаваме за Лондон, нали? — съобщи Шелдрейк, погледна притеснената Клаудия и нахлузи ръкавицата си.

— О, но това е прекрасно! — възкликна Аугуста и прегърна братовчедка си.

— Благодаря. Надявам се, че татко ще бъде съгласен.

Клаудия все още се мъчеше да намести ръкава си и да покрие голото си рамо.

— Разбира се, че ще е съгласен. Господин Шелдрейк е много подходящ за теб. — Аугуста отстъпи малко назад, огледа ги и каза: — Бях сигурна.

— Това ли е второто нещо, което си беше наумила, скъпа? — погледна я Хари, спомняйки си за разговора по време на танците.

— Да. Знаех си, че Шелдрейк и Клаудия ще си подхождат. Мисля, че е добре и от практична гледна точка.

— Защо? — погледна я учудено Хари.

— Защото моята братовчедка ще се омъжи не само за красив, галантен и богат съпруг, но и за чудесен иконом.

Хари замълча. Само поклати утвърдително глава, удивен от прозорливостта на съпругата си. После каза:

— Поздравявам те, мила моя. Шелдрейк успя да заблуди толкова много хора, теб обаче не можа да излъже. Макар че добре изпълняваше тази роля.

— Шръгс?! — Очите на Клаудия се разшириха. Тя се обърна рязко и застана пред Питър. — Ти си Шръгс от „Помпея“? Знаех си аз, че отнякъде те познавам. Шелдрейк, как посмя да ме излъжеш така ловко? Не се ли срамуваш?

— Клаудия, любима, аз само правех услуга на една стара приятелка и толкоз.

Питър погледна кръвнишки Аугуста.

— Трябваше да ми кажеш кой си — продължаваше с укор Клаудия. — Колко пъти се държа лошо с мен като Шръгс… Ако искаш да знаеш, нямам никакво желание да бъда сгодена за такъв грубиян като теб — допълни гордо тя.

— Клаудия, бъди разумна. Това беше само игра.

— Дължиш ми извинение, Шелдрейк — каза ядосано тя. — Падни на колене и искай извинение! На колене, чу ли!

Вирнала глава, Клаудия тръгна към къщата. Питър се обърна към Аугуста, която се задавяше от смях.

— Много добре, мадам. Смятам, че се позабавлявахте. Вие провалихте годежа ми още в самото начало.

— Ни най-малко, Шелдрейк. Ще ви бъде трудно, докато братовчедка ми ви прости, но аз съм доволна от всичко. Като си помисля колко страдах и ви съчувствах, когато се оплаквахте от вашия ревматизъм…

— И успяхте да си отмъстите… Бихте ли ми казали, мадам, кога за първи път открихте, че аз съм Шръгс?

Хари ги наблюдаваше отстрани. Беше скръстил ръце на гърдите си.

— Добре, ще ви кажа. В нощта, когато разхождахте мен и Грейстоун в каретата из Лондон. Тогава познах гласа ви — отговори Аугуста и се усмихна хитро.

— Сега сте омъжена, мадам, и вместо да ми благодарите, че играх и ролята на кочияш по време на разходката ви из Лондон, вие ми отмъщавате. Чудесно.

— Точно така мисля и аз — отговори Аугуста.

— Достатъчно — прекъсна ги рязко Хари. — Приличате на невъздържани деца. Моля ви, не се дразнете. Гостите ни чакат.

Единственото желание на Хари в момента беше да припомни на Аугуста преживяното в каретата.

— Мислите ли, че действително трябва да падам на колене и да искам извинение? — попита неохотно Питър.

— О, да — отвърна Аугуста.

— Знаех си аз, че Клаудия е момиче с характер и ангелската й физиономия е само фасада — промърмори Питър.

— Естествено. Тя може да не е Нортъмбърланд, но все пак е от рода Болингър.

 

 

Късно същата вечер Хари се бе излегнал в креслото в спалнята си и размишляваше върху това защо не му се искаше Аугуста да замине с него в Лондон. Причината бе, че се страхуваше…

Ужасяваше се, че в Лондон тя ще се срещне с куп модерно мислещи приятелки и те ще я окуражат за извършването на нови необмислени постъпки.

Страхуваше се, че макар и сезонът да беше към края си, тя ще намери начин да се забавлява така, както се бе забавлявала преди брака.

Страхуваше се, че може да се влюби страстно и безумно в някой, който ще бъде съвсем различен от него. Тогава тя ще му отдаде изцяло сърцето си.

Тази мисъл го разтърси. Тя наистина можеше да отдаде сърцето си на друг, без да наруши съпружеската клетва. Той я притежаваше физически, защото му беше законна съпруга, но това не беше достатъчно.

„Да-а, не е достатъчно“ — мислеше си Хари, вперил поглед в мрака зад прозореца. Трябваше да разтвори онази врата, заключена някъде дълбоко в него. Изведнъж се почувства несигурен. Сякаш се взираше в тъмно и празно пространство. Изплаши се. Прииска му се пак да затвори тази врата. Разбра, че никога вече не би могъл да живее сам. Той жадуваше Аугуста не само физически. Беше свикнал с нейната дива, неподчиняваща се природа. Знаеше, че в сърцето си тя беше вярна и нямаше да му изневери.

— Хари?

Той извърна глава. На вратата, свързваща двете спални, стоеше жена му. Колко бе нежна и красива! Тънката копринена нощница се развяваше около тялото й.

— Какво има, Аугуста?

— Съжалявам за скандала, който направих в градината. Зная от какво се страхуваш — че няма да ни обърнеш никакво внимание, ако дойдем с Мередит в Лондон. Разобличението на Паяка е много важно за теб, затова не бих искала да те притеснявам — каза тя и влезе тихо в стаята.

Той бавно се усмихна и й подаде ръка, без да става от креслото.

— Паяка не е толкова важен в моя живот, колкото ти и Мередит, мила.

Тя пое ръката и седна на коленете му. Ухаеше на чиста женска плът, топла и подканяща. Той усети как в него се надига възбудата.

— Вече реших.

— Няма ли да тръгнеш за Лондон утре?

— Не. — Той сгуши лице в голото й рамо, поглъщайки сладкия мирис на плътта й. — Ще накарам Шелдрейк да тръгне сутринта и да подготви нещата около случая. Ти, аз и Мередит ще заминем вдругиден. Оставям ти един ден, за да приготвиш багажа.

Аугуста се извърна и го погледна в лицето.

— Значи си съгласен да дойдем с теб?

— Да, сладка моя. Ти все пак си свързана с това разследване. Честно казано, има още една причина, за да дойдеш с мен. Не мога да спя сам.

— Значи ще служа за грейка — каза тя.

— Да, между другото.

— О, Хари, няма да съжаляваш, че си ни взел. Ще се държа прилично, ще бъда образец на женска добродетел. Ще се грижа за Мередит, няма да я изпускам от погледа си. Ще посещаваме само галерии, музеи и театри с научна цел. Аз ще…

— Тихо, любов моя. Не давай празни обещания — прошепна той, обви ръка около шията й, наведе главата й към своята и я целуна, за да я накара да млъкне. Тя въздъхна и се отпусна послушно върху него. Хари плъзна ръка по нощницата и стигнал ръба й, повдигна коприната и бавно започна да гали бедрата й. Ръката му отиваше все по-нагоре. Повдигна леката материя до кръста и сложи ръка между краката й. Когато усети, че е готова, леко разтвори бедрата й, отметна халата си я накара да седне върху него.

— Но, Хари?

— Хайде, мила, пусни ме да вляза — шепнеше той.

— Но какво правиш? Защо тук, а не на леглото?

— О, боже! Аугуста, мила, пусни ме вътре. — Хари почувства как навлиза в нея. Ръцете му я обгърнаха.

Аугуста, забила пръсти в раменете му, сякаш изпълняваше някакъв лудешки танц. Главата й бе отметната назад и косата й падаше чак до кръста.

Хари усети как дълбоко в нея мускулите й се стягат, после се отпускат. Луд огън лумна в него и той цял му се отдаде. Нека изгори в бесните пламъци на любовта! Така, както само един Нортъмбърланд-Болингър би могъл да го направи.