Аманда Куик
Рандеву (5)

4

Хари облегна рамо върху стената на балната зала и отпи замислено глътка шампанско, докато наблюдаваше как годеницата му танцува в ръцете на друг.

Облечена в тънка копринена рокля с кораловочервен цвят, Аугуста се усмихваше на своя висок и красив червенокос партньор и танцуваше валс. Не можеше да се отрече, че двамата правеха впечатление в пълната с гости зала.

— Какво знаеш за Лъвджой? — обърна се Хари към Питър, който стоеше до него с отегчена физиономия.

— По-добре попитай някоя от дамите. — Погледът на Питър шареше из залата. — Зная, че си е извоювал име сред нежния пол.

— Очевидно. Той танцува с най-изисканите дами тази вечер. И досега нито една от тях не му е отказала.

— Зная. Даже и Ангела — изкриви устни Питър. Погледът му се насочи към скромната русокоса красавица, която танцуваше с един възрастен барон.

— Нямам нищо против да танцува с Клаудия Болингър, но ще го накарам да престане да танцува с Аугуста.

— Ти смяташ това за подвиг? — Питър подигравателно вдигна вежди. — Аугуста Болингър е достатъчно умна и това, мисля, ти е известно.

— Тя е сгодена за мен. Време е да се научи да се държи прилично.

— Избра си жена и веднага искаш да я направиш такава, каквато мислиш, че трябва да бъде твоята съпруга, нали? Това е интересно. Имай предвид, че Аугуста Болингър е потомка на доста своенравен и необуздан клон от рода Болингър. Доколкото знам, за тях думата „благоприличие“ е непозната. Родителите й навремето са скандализирали обществото, като избягали и се оженили. Сали ми го каза.

— Това е стара история и сега не засяга никого.

— Добре. Ето ти тогава по-пикантни и по-пресни новини — братът на Аугуста е бил убит по тайнствен начин преди две години.

— Бил е застрелян от разбойник край Лондон, на път за къщи.

— Там е работата, че нещата около убийството са прикрити и според Сали се говори, че младежът е бил замесен в някакви тайни афери.

— Това са само клюки и слухове. Всеки знае, че Ричард Болингър е бил луда глава като баща си.

— А като говорим за бащата — той има славата на мъж, който обичал да се дуелира заради склонността на жена си да прави лошо впечатление. Не се ли страхуваш, че този проблем ще продължава при следващите поколения? Казват, че Аугуста приличала твърде много на майка си.

Хари усети, че Питър се заяжда с него.

— Болингър е бил безразсъден идиот. Сър Томас ми е разказвал, че той влудявал жена си. Смятам, че аз няма да допусна Аугуста да се дразни от поведението ми. Само един глупак може да се дуелира заради жена.

— Жалко. Зная, че се дуелираш много добре. Навремето имах чувството, че във вените ти тече студена вода. Толкова беше хладнокръвен. Но всички знаят, че хладнокръвните мъже се предпочитат пред буйните глави. Особено когато става дума за дуели.

— Нямам намерение да прилагам лично теорията ти. — Хари се намръщи, гледайки как Аугуста се върти в танц с Лъвджой. — Ще ме извиниш, но мисля, че трябва да поканя годеницата си на танц.

— Направи го. Можеш да я позабавляваш с някоя и друга лекция по благоприличие. Между другото смятам да проваля вечерта на Ангела. Може би, като я поканя на танц. Тя просто ме пренебрегва — от пет танца един е мой.

— Опитай се да поговориш за книгата, която тя пише — каза Хари разсеяно, докато поставяше чашата шампанско върху един от подносите.

— Каква книга?

— Мисля, че сър Томас спомена заглавието й — „Наръчник с практични съвети към младата дама“.

— Боже мой! Да не би всяка жена в Лондон да пише книги? — погледна го учудено Питър.

— Така изглежда. Усмихни се. И може би тази вечер ще научиш нещо практично и приложимо.

Хари си проправи път сред навалицата, като кимаше на поздравите по случай годежа си.

През последните няколко дни Хари беше уведомен, че след обявлението във вестниците обществото е много заинтригувано от това предложение за брак.

Лейди Уилоуби, едра жена в розова рокля, потупа с ветрилото си Хари по рамото.

— Значи сте записали Аугуста Болингър на първо място в списъка си? Никога не съм допускала, че вие двамата можете да се ожените. Винаги сте били много потаен, графе.

— Струва ми се, че искате да ме поздравите за годежа ми — каза хладно Грейстоун.

— Разбира се, господине. Цялото отбрано общество е щастливо да ви поздрави за това. И се надява, че вашият годеж ще поразвлече малко или много хората този сезон. Разбирате ме, нали?

— Не, мадам. Не ви разбирам.

— Хайде, графе! Годежът ви е много любопитно явление. Вие и Аугуста Болингър просто не си подхождате. Не зная как ще я заведете в църквата, без да е имало преди това два или три дуела заради нея. Или се очаква нейният чичо да я прати нейде в чужбина? Тя е от Нортъмбърланд-Болингър. Какъв ужасен късмет!

— Моята годеница е дама — каза тихо Хари и задържа студения си поглед върху нея. Лицето му бе безизразно. — И се надявам, че когато хората говорят за нея, те ще помнят това. Ще го запомните ли и вие, мадам?

Лейди Уилоуби премигна и се изчерви.

— Разбира се, господине. Не исках да ви обидя, просто се пошегувах. Нашата Аугуста е една жизнерадостна млада дама. Ние всички я обичаме и й желаем всичко най-добро.

— Благодаря ви. Ще й предам вашите поздрави и пожелания.

Хари кимна студено и се оттегли. Вътрешно се вълнуваше. Без съмнение жизнерадостното чувство и ентусиазмът на Аугуста й създаваха друг облик пред обществото. Хората я мислеха за безразсъдна. Той трябваше да я обуздае, преди да е направила някоя грешка.

Най-после се добра до нея чак на другия край на залата. Тя разговаряше с Лъвджой и се смееше. Когато усети неговото близко присъствие, спря по средата на изречението и обърна глава, за да срещне погледа на Хари. В очите й се появи хитро пламъче и тя с небрежен жест разтвори ветрилото си.

— Как сте тази вечер, господине? Познавате ли се с лорд Лъвджой?

— Да, срещали сме се — кимна Хари. Не му харесваше хитрата физиономия на Лъвджой. Дори не обърна внимание, че той стоеше твърде близо до годеницата му.

— Да, разбира се. Членове сме на един и същи клуб, нали, Грейстоун? — Лордът взе ръката на Аугуста. — Мисля, че трябва да ви поверя в ръцете на вашия годеник. — Той допря устни до нейните пръсти. — Чак сега разбрах, че съм пропуснал шанса си. И се надявам, че ще ви дожалее, като разберете каква мъка ми причинихте, като се сгодихте за Грейстоун.

— Ще се оправите бързо, господине. — Аугуста дръпна ръката си и отпрати Лъвджой с усмивка. Тя се обърна към Хари, докато лордът се изгуби в тълпата. Погледът й бе изпълнен с предизвикателство, лицето й бе зачервено. Графът се учуди, но реши, че знае причината за това. Всеки път, когато срещнеше погледа му, тя очевидно си спомняше последната им среща — как лежаха на килима в библиотеката. Явно госпожица Болингър, макар и потомка на рода Нортъмбърланд, беше ужасно впечатлена от това, което й се бе случило. „Все пак има понятие от благоприличие“ — отбеляза Хари.

— Топло ли ти е, Аугуста?

— Не. Добре съм, господине. Дойдохте да ме поканите на танц или да ми прочетете поредната лекция по морал?

— И едното, и другото. — Хари взе ръката й и я отведе в градината.

— О, знаех си. — Аугуста си играеше нервно с ветрилото. — Мислих много, господине.

— Аз също. — Хари спря до една мраморна пейка. — Седни, мила. Да поговорим.

— О, знаех, че ще бъде така. Знаех си. — Тя се намръщи и приседна грациозно на пейката. — Господине, от нашия брак нищо няма да излезе.

— Защо мислиш така? — Хари стъпи с единия си крак върху пейката и облегна лакът на коляното си, докато гледаше Аугуста в лицето. — Ти се съпротивляваш на годежа?

— Не съм сигурна. Много пъти премислях и реших, че наистина правите голяма грешка, като ми оказвате честта да се омъжа за вас. По-добре ще е и за двама ни. Аз ще се откажа.

— Не бих желал да го правиш — каза Хари.

— Но, господине, вие имахте достатъчно време да прецените, че от брака ни нищо няма да излезе.

— Сигурен съм, че ще излезе.

Аугуста скочи на крака, чертите на лицето й се изопнаха.

— Какво си мислите, господине, че ще ми натрапвате със сила вашето мнение за женско поведение?

— Не ме карай да говоря, Аугуста! — Хари я хвана за ръката и я постави да седне обратно на пейката. — Винаги съм си представял, че като се наместят оттук-оттам, нещата сами ще тръгнат.

— Какво разбирате под „наместване на нещата“?

— Това, че след брака всеки един ще се промени по малко.

— Ясно. За да бъдем по-точни — как ще желаете да се изменя аз, господине? Каква да бъде промяната?

— Първото нещо, което искам, е да не танцуваш валс с Лъвджой. Нещо не ми харесва у този човек. Забелязах, че тази вечер той ти обръщаше изключително внимание.

— Как смеете, господине! — Аугуста скочи. — Заявявам ви, че няма да допусна нито съпругът ми, нито който и да е друг мъж да ми диктува с кого да танцувам и с кого не. Съжалявам, че трябва да ви го кажа с такъв неподходящ според вас тон.

— Разбирам. Разтревожен съм да го чуя.

— Подигравате ли се с мен, Грейстоун? — Тя го погледна гневно.

— Не, мила моя. Седни, ако обичат.

— Нямам намерение да сядам. Веднага ще отида в залата, ще взема братовчедка си и ще се приберем у дома. И когато се прибера, ще кажа на чичо, че се отказвам от годежа.

— Не можеш да направиш това, Аугуста!

— Защо? Обяснете ми.

— Заради дадените ми поводи. — Хари взе ръката й и полека, но настоятелно я върна на пейката. — Аз вярвам, че ти си една честна и достойна млада дама, независимо от буйния ти нрав. Не си от онези жени, които при някои обстоятелства дават повод на един мъж, а след това го зарязват.

— Поводи?

Хари си помисли, че е дошло времето за няколко леки заплахи. Аугуста се нуждаеше от такова нещо. Очевидно тя не искаше да се омъжи.

— Мисля, че знаеш за какво става дума и не си забравила напълно какво се случи онази вечер на килима в библиотеката.

— На килима в библиотеката? Боже господи! — Тя седна вцепенена на пейката и втренчено го погледна. — Господине, да не би да мислите, че щом ви позволих няколко целувки, това означава, че трябва да се сгодя за вас?

— Ние стигнахме до нещо повече от целувки.

— Признавам, че нещата отидоха малко по-далеч.

— Малко? Мисля, че ти беше полугола — припомни й Хари с премерена грубост. — И ако часовникът не беше ударил, може би щяхме да стигнем до крайност. Зная, че ти се гордееш с модерните си разбирания, Аугуста, но не бъди толкова жестока.

— Жестока? Няма нищо жестоко в това.

— Не говоря за себе си, говоря за теб самата. — Хари вдигна рамене. — Ние сме сгодени. Твоят чичо прие предложението ми и ти ме посети в полунощ същата вечер. Какво трябваше да си помисля аз? Всеки би решил, че ти нарочно си ми дала повод.

— Не е така. Нещата някак се объркват. Не съм ви дала повод, Грейстоун.

— Подценяваш ме, любима — каза той и се усмихна. — Ти ми даде много поводи. Няма да забравя никога прекрасните ти гърди — нежни, твърди и изпъкнали, няма да забравя розовите им пъпки под пръстите си.

— Господине! — Аугуста изкрещя от ужас.

— Мислиш ли, че някога ще забравя формата на бедрата ти? — продължаваше Хари, убеден, че този разговор ще има огромен ефект върху реакциите й. Реши, че е дошло време младата дама да, получи един добър урок. — Бедрата ти, добре очертани, като на гръцка статуя. Няма да забравя, че имах тази привилегия да ги докосвам.

— Но аз не съм ви разрешавала. Вие просто ги пипнахте.

— А нима ти ме спря? Ти ме целуваше горещо и страстно.

— Не, не съм, господине. — Тя го гледаше с недоумение.

Хари повдигна вежди.

— Ти не изпитваше нищо, когато си ме целувала? Дълбоко съм разочарован. За мен това беше едно страстно преживяване. И няма да го забравя никога.

— Не съм казала такова нещо. Исках да кажа, че не съм изпитвала точно такава гореща страст. Бях изненадана от ситуацията. И се надявам, че няма да обръщате сериозно внимание на тези факти.

— Значи ли това, че ти често имаш подобни срещи и си свикнала? Затова смяташ такива интимни ситуации за несериозни?

— Не искам да кажа това. — Аугуста, вече напълно объркана, го гледаше недоумяващо. — Вие смятате, че аз трябва да се сгодя за вас само защото съм ви позволила някои волности върху килима на библиотеката?

— Мисля, че ми дадохте обещание.

— Не съм давала никакви обещания.

— Не съм съгласен с това. Вие ми позволихте тези интимности като ваш годеник. Това не е ли обещание?

— Не съм правила това.

— Повторете, моля ви, госпожице Болингър! Не мога да повярвам, че само сте се развличали онази нощ. Не можете да ме убедите, че вие просто сте се подиграли с чувствата на един мъж. Дори да сте необуздана и дива по природа, вие не сте жестока. А може би като жена държите и на честта си.

— Разбира се, че държа на честта си — процеди през зъби Аугуста. — Ние от Нортъмбърланд-Болингър дори се бием за нея.

— Тогава годежът не се разваля. Сега и двамата сме достатъчно обвързани. Не можем да го върнем назад.

Нещо изпращя и се счупи. Аугуста погледна в скута си — от напрежение беше счупила ветрилото си.

— О, боже! — възкликна тя.

Хари се усмихна и повдигна с пръсти брадичката й. Клепачите й се отвориха и откриха разтревожения поглед. Той се наведе и я целуна по устните.

— Повярвай ми, Аугуста. Ще ни бъде хубаво заедно.

— Не съм съвсем сигурна. Аз много мислих и стигнах до заключението, че ние и двамата правим фатална грешка.

— Нищо подобно. — Хари дочу началните тактове на валс, долитащи откъм прозорците.

— Хайде да танцуваме, мила.

— Да, разбира се — рече хладно Аугуста и рязко стана. — Май нямам друг избор. Ако ти откажа, ще ми кажеш, че благоприличието изисква, щом сме сгодени, да танцувам с теб.

— Е, познаваш ме. Доста съм стриктен — промърмори Хари. Беше сигурен, че Аугуста скърца със зъби от яд, докато той я въвеждаше в балната зала.

 

 

Късно вечерта Хари слезе от каретата си на улица „Сейнт Джеймс“ и се изкачи по стълбите на една внушителна сграда. Вратата тутакси се отвори и той прекрачи прага на луксозен мъжки клуб.

„С нищо не може да се сравни това място“ — каза си той, докато си наливаше чаша бренди, и седна до камината. Нищо чудно, че Аугуста бе решила да забавлява Сали и приятелките й, като направи подобие на „Сейнт Джеймс клъб“. Един мъжки клуб приличаше на крепост, подслон, дом, далеч от дома. Място, където можеш да останеш сам, но също и да намериш компания според интересите си. В клуба мъжът може да се развлече с приятели, да спечели или да загуби цяло състояние на масите за хазарт, да осъществи контакт за лична сделка. Хари беше преживял всичко това през последните няколко години. Макар че през войната бе принуден да напусне Англия, той винаги щом се завърнеше за малко в Лондон, отделяше време, за да посети клуба си. А когато не можеше да прави това, знаеше, че един или двама от агентите му са чести гости или членове в най-известните мъжки клубове на столицата. Хари беше изумен от характера на събраната оттам информация.

Веднъж именно в този клуб узна името на човека, който беше виновен за смъртта на един от неговите най-ценни служители. Убиецът бил ликвидиран малко преди Хари да научи името му.

В друг реномиран клуб близо до „Сейнт Джеймс“ Хари се договори да откупи дневника на една куртизанка. Бяха му казали, че дамата обслужвала много френски шпиони, а те, прикрити като емигранти, кръстосваха Лондон. Трябваше само да дешифрира един прост код, с който дамата си бе записвала мемоарите. Именно тук за първи път той срещна името Паяка. Жената беше убита ден преди Хари да се срещне с нея. Камериерката й обясни, че някой от нейните любовници я е убил в изблик на ревност, но не знаеше кой точно го е извършил.

Прозвището Паяка преследваше Хари през цялата война. В тихите улички с това име на уста умираха мъже. Писма от френски агенти, където се споменаваше тайнствената личност, бяха намирани от куриерите на английските тайни служби. Паяка бе неуловим. Хари знаеше, че срещу него, от другата страна на шахматната дъска на войната, стоеше голям противник. Бе решил много загадки, но не и тази. Какво не би дал, за да научи истината! Кой се крие под прозвището Паяка? Усещаше инстинктивно, че човекът не е французин, а англичанин. Дразнеше го фактът, че изменникът винаги заличаваше следите си. Мнозина добри агенти и честни войници бяха загинали от ръката на Паяка.

— Опитваш се да гадаеш бъдещето си по огъня, а, Грейстоун? Съмнявам се, че ще намериш нещо там.

Хари вдигна очи и видя Лъвджой, чийто глас прекъсна мислите му.

— Знаех, че ще се появиш тук рано или късно. Искам да си поговорим.

— Така ли? — Лъвджой си отсипа бренди в чашата и се облегна върху рамката на камината. Той разклати питието в чашата си и очите му придобиха злобен блясък. — Първо искам да те поздравя за годежа ти.

— Благодаря — отвърна Хари.

— Госпожица Болингър изобщо не е твоят тип. Страхувам се, че е наследила от своята фамилия безразсъдство и неподчинение. Ще бъдете много странен съюз.

— Аз също искам да ти кажа нещо — рече студено Хари. — Не искам да танцуваш повече с годеницата ми.

Лъвджой го погледна заплашително.

— Но госпожица Болингър обича валса. Особено с мен. Защото съм изкусен партньор.

— Много ще се радвам, ако намериш някоя друга да се възхищава на твоите танцьорски способности.

— Ами ако не намеря? — каза тихо Лъвджой.

— Тогава ще взема други мерки, за да предпазя годеницата си от теб и твоето ухажване.

— Наистина ли смяташ, че можеш да направиш това?

— Да, мисля, че мога, и ще го направя. — Той взе чашата с бренди и глътна останалото на дъното питие. После, без да каже дума, се отправи към вратата.

Беше си обещал, че няма да се дуелира заради жена. А само преди минута бе на път да предизвика Лъвджой на дуел. Ако действително не си вземе бележка от това, което му каза, може би ще се стигне до изстрели и мелодрами по ранни зори.

Хари поклати глава. Беше сгоден едва от два дни за Аугуста Болингър, а започна да се чуди какъв ще бъде животът му след годежа.

 

 

Аугуста се беше свила в синьото кресло до прозореца на библиотеката и от пет минути се опитваше да чете страницата пред себе си. Но щом стигнеше до половината на първото изречение, се разсейваше и започваше отново. Напоследък мислеше само за Хари. Тя не преставаше да се чуди на бързия развой на нещата. Беше се объркала. Всеки път, щом затвореше очи, си спомняше целувките на Хари, чувстваше топлината на устните му. Споменът за близостта им я караше да се усеща слаба. „Хари настоя да се оженим“ — си помисли тя. Тъкмо в този миг вратата се отвори и тя въздъхна облекчено.

— А, ето те. Търсих те навсякъде. — В стаята влезе усмихната Клаудия. — Какво четеш? Роман?

— „Антикварят“ — каза Аугуста и захлупи книгата. — Романът е интересен, пълен е с приключения.

— О, да! Новата книга на Уевърли. Трябваше да се сетя. Все още не мога да разбера кой се крие зад това име.

— Вероятно е Уолтър Скот. Сигурна съм.

— Може да е някой друг. Убедена съм, че като пишеш под чуждо име, възбуждаш още повече интереса на читателя към себе си и своя роман.

— Не мисля, че е така. В книгата има чудесни истории. Епическите поеми на Байрон се продават именно по същата причина. Не можеш да им устоиш.

Клаудия я погледна остро.

— Сега вече като сгодена жена трябва да четеш нещо възвишено. Вземи например една от книгите на майка ми. Като бъдеща съпруга на сериозен и добре образован мъж, това ще ти приляга повече. Предполагам, че не би искала да разочароваш графа с празни разговори.

— Ако питаш мен, Грейстоун трябва да свикне с такива разговори. Достатъчно е тесногръд. Представяш ли си, забрани ми да играя валс с Лъвджой!

— Наистина ли? — Клаудия седна до братовчедка си и си наля чаша чай.

— Да. Нареди ми да престана.

— Може би съветът му не е чак толкова лош. Лъвджой е много екстравагантен и жените трудно му устояват.

Аугуста вдигна очи към тавана и си наложи да бъде спокойна.

— Лъвджой е истински джентълмен и умее да се контролира. — Тя прехапа устни. — Ще ми дадеш ли един съвет? Мога да се обърна само към теб, защото е много интимен.

Клаудия се намести и я погледна с внимание:

— Ще се опитам да ти помогна. Какво те притеснява?

Аугуста не искаше да продължава, но вече беше много късно.

— Мислиш ли, че щом си разрешила на някой мъж да те целуне, ти вече си му дала обещание?

Клаудия стана сериозна.

— Една млада дама не трябва да позволява такава волност на никой друг, освен на своя годеник или съпруг. Майка ми говори за това в една от своите книги.

— Да, зная — каза нетърпеливо Аугуста. — Нека да бъдем реалисти. Случва се така, че хората често се целуват в градината, без да ги види никой. И това се знае от всички. Нарича се „открадната“ целувка. Но след това никой не прави предложение за брак. Този въпрос много често се обсъжда в „Помпея“ и всички се опитваме да намерим правилен отговор.

— Ще бъде по-добре за теб да не се въвличаш в подобни дискусии.

— Разбира се — процеди през зъби Аугуста.

— Аз смятам, че откраднатата целувка не може да бъде еталон за неблагоразумие.

— Точно така — каза възбудено Аугуста. — Мъжете може и да си мислят, че щом си им позволила да те целунат, трябва да се омъжиш за тях.

— Много добре!

— Само Господ знае кое е добре… Миналата нощ след бала, когато се разхождах в градината, видях доста прегърнати двойки. И нито една от тях не влезе в балната зала да обяви годежа си — каза Аугуста.

— Мисля, че няма да е честно от страна на мъжа да си мисли за разни обещания от една целувка.

— Никак даже. — Аугуста въздъхна облекчено.

— Но, разбира се, ако между двамата се е случило нещо повече от целувка, то нещата се променят в друга светлина. — Клаудия отпи от чая си.

— Да, в друга светлина — механично повтори Аугуста, страхувайки се от посоката на разговора.

— Ако дамата му разреши други интимни волности, тогава съвсем редно е мъжът да си помисли за обещания.

— Да, да — каза Аугуста и се престори, че чете книгата върху коленете си. Въображението й полека се изпълни с видения от преживяното предишната нощ, когато лежеше на пода в обятията на Грейстоун. Бузите й пламнаха и тя се молеше никой да не забележи.

— А какво ще кажеш, ако някой мъж е бил много страстен и е въвлякъл дадена млада дама в по-интимни ситуации?

— Тя е отговорна за репутацията си — каза назидателно Клаудия и напомни на Аугуста за леля й Прудънс. — Трябва да бъде много внимателна, за да може да запази своята чест и благоприличие при такава ситуация.

Аугуста сбърчи нос и не каза нищо.

— Но, разбира се, ако въпросният господин е истински джентълмен, който не желае да я опетни и й предложи брак, тогава проблемът е решен.

— Може би.

— Този мъж ще очаква добро поведение от своята любима и ще се осланя на нейните обещания.

— Има нещо, за което ти завиждам, Клаудия. Цели четири години си по-малка от мен, но винаги знаеш кое е добро и кое не.

Приятелката й се засмя:

— Животът ни с татко беше много скучен, преди да дойдеш в нашата къща. Сега искам аз да ти задам един въпрос.

— И какъв е той?

— Искам твоето мнение за Питър Шелдрейк.

— Но ти го знаеш. Мнението ми е добро. Много ми харесва. Напомня ми за Ричард. Аз уредих срещата ти с него.

— Това е нещо, което ме притеснява. Напоследък е станал много внимателен. В него обаче има нещо необуздано. И не зная дали да му давам аванс или не.

— Не се безпокой за Шелдрейк. Той е богат наследник и има титла виконт. С добър характер е и най-важното — с отлично чувство за хумор. Не мога да кажа същото за неговия най-добър приятел граф Грейстоун.