Аманда Куик
Рандеву (1)

Пролог

Войната свърши.

Човекът, известен под името Немезида^[1] стоеше до прозореца на кабинета си и слушаше глъчката от улицата. Цял Лондон празнуваше разгрома на Наполеон при Ватерло така, както само англичаните могат да празнуват, фойерверки, музика и шум на хиляди богато облечени хора изпълваше улиците.

Войната свърши, но Немезида не беше убеден в това. Струваше му се, че никога няма да има край. Самоличността на изменника, наречен с прозвището Паяка, все още беше загадка. Последната тайна си остана неразгадана. Много хора бяха несправедливо убити от ръката на Паяка.

Немезида знаеше, че е дошло време да уреди личния си живот. Той имаше отговорности и задължения, които трябваше да осъществи, и, разбира се, най-сетне да си намери подходяща съпруга. Ще се заеме с решаването на тази задача така, както винаги бе пристъпял към всичко останало — с логика и с точна мисъл. Беше направил списък на кандидатките и трябваше да избере една от тях. Искаше съпруга, която да отговаря на неговата титла и име. Тя би трябвало да бъде добродетелна жена, на която можеш да се довериш, жена, която познава значението на верността.

Немезида бе живял дълго в сянка, научил се беше да цени верността и доверието и знаеше, че тези две качества са безценни.

Улиците бяха шумни. Войната свърши. Никой не бе тъй благодарен за края на тази ужасяваща и пагубна война, както човекът, наречен Немезида.

Но дълбоко в себе си винаги щеше да съжалява, че не е имало последна среща между него и мръсния предател, наречен Паяка.