Алън Кол, Крис Бънч
Флотът на прокълнатите (9)

8.

Подборът премина от писмени или симулационни тестове към истински задачи и Ферари и Мейсън получиха своята възможност за съвсем сериозен тормоз.

Стен се досещаше, че този път го очакват големи главоболия — Ферари сияеше, дори Мейсън позволи на цепката, която имаше вместо уста, да се понадигне в едното ъгълче.

— Това при нас се нарича „групово препятствие“ — благо обясни Ферари.

Групово. Препятствие.

Групата се състоеше от Бишоп, Виктория, Лотор, Стен и още шестима.

Ето какво беше препятствието.

— Сега стоим в командната зала на разрушител — продължи Ферари. — От клас „Цвете“, ако сте толкова любознателни. Изглежда ужасно, нали?

Изчака хоровото потвърждение от страна на кадетите.

— Причината да е в толкова окаян вид е аварийното кацане върху един планетоид, на който въздухът и водата са горе-долу поносими. Няма обаче нищо за ядене и почти нищо, годно за направата на подслон. — Ферари се усмихна. — Онези от вас, които са преминали екологична подготовка, да не ми досаждат с обяснения колко е нелогично да има такъв планетоид. Аз не съставям задачите, а само ръководя занятията. Както и да е, нали виждате тази зала за управление? Ами да. Направо съсипана от катастрофата. Виждате и този отворен люк — през него се излиза на планетоида, който е представен доста пищно. Лично аз си признавам, че не вярвам да има лилави дървета. Отплесвам се. Господин Мейсън, имате ли нещо против да продължите?

— Благодаря, сър. Вие, нещастници, сте катастрофирали. Единственият начин да оживеете е да си изнесете аварийните комплекти навън. До тях се стига по този коридор. Имате два проблема — коридорът е запречен.

Няма майтап, рече си Стен, щом надникна в коридора. Възхити се колко старателно са им подготвили задачата. Когато влязоха в огромното помещение, им се стори, че корабът се е халосал в джунглата и половината му се е намачкала.

Вътрешността на кораба с някои изключения (които Стен си отбелязваше внимателно) имитираше точно командната зала и околните коридори на разрушител.

Стен се питаше защо ли преди инструкторите да вкарат групата тук, Мейсън дръпна Бишоп настрана и му каза нещо… и то важно, ако се съдеше по реакцията на Кашика.

Мейсън продължи:

— Вторият ви проблем е, че силовият агрегат е в режим на самоунищожение. Имате двадесет минути, преди този кораб да се разхвърчи по-високо и от рая. Ако не се доберете до припасите си, се проваляте в задачата. Всички. Ако още мъдрувате над проблема, след като изтекат двадесет минути, се проваляте, Всички.

— Благодаря, господин Мейсън, достатъчно.

— Слушам, сър!

— Изпълнението на задачата започва… сега!

Почнаха да бълват идеи.

Виктория се намеси — всичко да върви на майната си. Какво трябва да изнесат?

Кашика възрази, че е глупаво да се държат така — първо имали нужда от план.

Лотор отсече, че като не знаели в колко дълбок дракх са нагазили, как можели да кроят планове?

Положението беше ясно. В коридора към аварийните комплекти имаше купчини разнообразни отломки от кораба, които бяха лесни за разчистване. Само че две грамадни стоманени греди се кръстосваха насред коридора и нямаше начин да ги помръднат без допълнително оборудване.

Двама кадети доказаха това, когато си напънаха гърбовете да освободят заклинените греди.

Лотор стоеше до доста по-малка греда пред купчината парчетии.

— Ето от това става лост — реши той. — Само да имахме опорна точка.

— Стига де, Лотор — охлади го Кашика. — Нямаме никаква скапана опорна точка.

— Имаме си, и то адски добра — скастри го Виктория. — Ей, момченца, двама от вас да домъкнат картографския шкаф от командната кабина.

— Няма да стане — заинати се Бишоп.

Стен се вторачи в него. Какво го прихващаше Кашика? Обикновено пръв се вкопчваше в новите идеи. Двама от мъжете отидоха за шкафа, а Стен проведе собствен оглед из „кораба“.

Когато се върна в коридора, картографският шкаф беше близо до пречещите греди. Подпъхнаха малката греда под едната голяма и цялата група я натисна. Първата преграда се надигна, извъртя се и рухна с грохот отстрани. Групата отдели миг да кресне ликуващо и премести лоста напред.

— От това нямаме полза — настояваше Бишоп.

И друг кадет се отдръпна и каза:

— Май си прав.

После посочи един червен капак с надпис „ПРОХОД ЗА ПРОВЕРКА НА ЕКОЛОГИЧНИТЕ СИСТЕМИ. Не влизай без разрешение за достъп втора степен. Не влизай, ако системите на кораба не са изключени“.

Курсантът отмести капака. Покрай коридора минаваше успореден тунел.

— Готово, това е — обяви той.

— Ти не прочете ли надписа на капака? — спря го Стен.

— И какво? Корабът няма как да стане по-изключен.

— Прав си — съгласи се Бишоп.

И Стен отново се зачуди.

Кадетът се напъха в тесния тунел. Капакът щракна зад него. След пет секунди чуха вой от болка.

Изчадията, подготвили тестовете в Подбора, се бяха погрижили и за този вариант. В тунела би трябвало да има свръхнагрята пара. Все пак това беше макет, затова кадетът се отърва само с малка вълна от гореща вода, колкото да получи изгаряния първа степен, после тунелът се отвори и го изхвърли от другата страна на декора, а там Ферари му съобщи, че е мъртъв и отпада от задачата.

След „смъртта“ на курсанта групата удвои усилията си да отмести гредата с лоста.

Стен направи малко сметки от елементарната физика, обяви „не става“ и потърси друг начин. Мина през кораба и излезе отвън в търсене на нещо, което да може да се превърне в инструмент.

Намери го.

Когато довлече в коридора четиридесет метра контролен кабел, сигурно изтръгнат от обшивката на кораба и паднал в джунглата, другите вече бяха задъхани и отчаяни.

Оставаха им седем минути.

Стен изобщо не прахоса време в обяснения. Издърпа дебелия два сантиметра кабел към гредата и го уви на няколко примки около нея. След това го опъна към една здрава скоба в стената на кораба и пак го върна към гредата.

Бишоп го спря.

— Що за тъпотии правиш?

— Пращам въздушни целувки на скапания Император — сопна се Стен. — Я ми помогни.

— Стига де, Стен! Губиш си времето.

— За последен път — чуй ме, Кашик. Ще използваме този кабел като скрипец и ще издърпаме гредата.

— Стен, не знам дали ще има полза от това. Защо не го обсъдим?

— Защото имаме само пет минути.

— Именно! Значи не бива да сбъркаме, нали?

И тогава Стен вече беше сигурен.

— Прав си, не бива.

И замахна. Ръцете му можеха да убият, осакатят или проснат в несвяст всяко същество, предвидено в бойните изкуства на Империята.

Сабленият удар улучи шията на Бишоп точно под ухото. Кашика се свлече като чувал.

— Тихо! — заповяда Стен, щом другите креснаха от изненада. — Увийте проклетия кабел още веднъж и после дърпаме, колкото сили имаме. Бишоп беше саботьор. Видях как Мейсън му заповяда. Хайде. Трябва да се разкараме оттук!

С импровизирания скрипец освободиха гредата, групата изнесе припасите си от склада и се отдалечи от „кораба“ цяла минута преди крайния срок.

Щом се опомни, Бишоп потвърди правотата на Стен — Мейсън му наредил да играе ролята на саботьор.

Ферари неохотно призна, че са сред малкото групи, успешно изпълнили задачата през последните пет години.

ОЦЕНКА: ОТЛИЧНО.