Алън Кол, Крис Бънч
Флотът на прокълнатите (36)

35.

Двадесет и седмината членове на Таанския съвет слушаха с разнообразни изражения на внимание подробния доклад на лейди Атаго за напредъка в системата Еребус. Нейната ледена деловитост стигаше до тях през светлинните години, отделящи я от родния й свят Хийт, дори от екрана. Доколкото в държането й изобщо се забелязваше почтителност към по-старшите, тя бе насочена единствено към нейния покровител лорд Феерле, най-могъщия сред хората в съвета.

— … И така, лордове и лейди — каза тя, — да обобщя: изградихме шестдесет процента от планирания флот, разполагаме с четиридесет и три процента от горивото и останалите припаси и със седемдесет и един процента от оръжията и мунициите.

Феерле изпъна пръст, за да привлече вниманието й.

— Един въпрос, милейди. Някои от членовете на съвета изразиха загриженост за попълването на екипажите. Какво е положението по този въпрос?

— Неприятно ми е да ви осведомя, ми лорд — отговори Атаго, — че засега разполагам само с приблизителна преценка. Откровено казано, подготовката им още не отговаря на високите таански критерии.

— Ще се задоволим и с преценка — увери я Феерле.

— В такъв случай бих казала, че личният състав в момента е достатъчен за минимално допустимите екипажи на всички готови за действие кораби. Разбира се, някои ключови длъжности няма да бъдат попълнени, но аз съм убедена, че тези затруднения могат да бъдат преодолени.

— Милейди, моля ви да ми отговорите на един въпрос — намеси се полковник Пастур, най-новият член на съвета.

Феерле не си позволи да изпъшка от досада и стрелна с поглед лорд Вихман, който само леко завъртя глава.

— Слушам ви, милорд.

— За колко време можем да постигнем цялата си бойна мощ?

— След най-малко две години — без запъване отговори лейди Атаго.

— Щом е така — продължи Пастур, — може би и за останалите членове на съвета ще е полезно да чуят какво мислите. Според вас трябва ли да започнем действията, които обсъждаме в момента?

— Милорд, не подобава да се изказвам по това.

— Хайде, хайде, несъмнено имате свое мнение.

Погледът на Атаго сякаш прониза полковника. „Браво на нея — каза си Феерле. — Не се остави да бъде подлъгана от привидно невинния въпрос на Пастур“.

— Съжалявам, милорд. Нямам мнение. Мой дълг е да изпълнявам заповеди, а не да се опитвам да мисля вместо съвета.

Пастур обаче не се отказваше лесно.

— Много похвално, милейди. И все пак като командир на флота би трябвало да сте преценявали шансовете ни за успех при незабавни действия.

— Приемливи са, милорд.

— Само приемливи ли?

— Милорд, нима това не е достатъчно за всеки таанец?

Пастур се изчерви, а седящите около масата замърмориха одобрително. Феерле реши да се намеси. Старият полковник го притесняваше с колебанията си, а не беше добре да излага на рискове единодушието в съвета.

— Според мен това е всичко засега, милейди — каза той. — Моля да ни извините, ще се свържем отново след един час, за да ви уведомим за решението си.

— Благодаря, милорд.

Феерле натисна един бутон и изображението на лейди Атаго изчезна от екрана.

— Длъжен съм да отбележа, милорд — обади се Вихман, — като според мен изразявам чувствата и на останалите присъстващи — доволен съм, че избрахте лейди Атаго за командваща на флота.

Другите отново замърмориха в съгласие, само Пастур, който се бе овладял, си позволи да прихне.

— Няма спор по това — вметна той. — Но на ваше място, лорд Феерле, бих следил много бдително какво върши тази жена. Тя е твърде способна, за да са спокойни хората около нея.

Феерле се престори на глух. Пастур понякога пускаше чудати приказки. Феерле се запита правилно ли бе постъпил, като го издигна до членство в съвета. Е, вече беше безсмислено да се тревожи за това. Не можеше да загърби факта, че Пастур е сред най-влиятелните промишлени предприемачи в Таанската империя. И освен това имаше смайващата способност да сформира големи гвардейски части (като за всичко плащаше от собствения си джоб) дори ако наглед изобщо не достигаха хора.

Освен това крайната дори за таанец войнственост на лорд Вихман му служеше като противовес на Пастур. С избора на Вихман лорд Феерле бе нанесъл майсторски удар. Този човек се бе издигнал във военната йерархия и можеше да се похвали с почти всяка награда за героизъм, с която Таанската империя удостояваше. Още по-съществено беше, че той умееше да общува с масите и в ролята си на министър на народонаселението успяваше да изтръгне от трудещите се класи всякакви необходими саможертви. Никой не се стремеше да узнае как ги подтиква към подобна всеотдайност.

В една отминала епоха някой би открил в Таанския съвет твърде близка прилика с политбюро като система на управление. Всеки член беше представител на някоя от най-важните области в обществото. Различните гледни точки се подлагаха на обсъждане и, доколкото е възможно, бяха добавяни във врящото политическо гърне. Всички решения се вземаха единодушно и окончателно. Никога не се провеждаше гласуване, никога не се проявяваше публично несъгласие. Всеки проблем се разнищваше подробно в частни разговори, при нужда се постигаха компромиси за съгласуване на плановете. А самите заседания на съвета бяха обикновена формалност, записана в протокола.

Затова у лорд Феерле нямаше никакви опасения, когато каза на останалите благородни дами и господа:

— В такъв случай приемам, че всички сме единодушни. Значи провеждаме нападението срещу Императора, както го замислихме?

Всички закимаха… освен един.

— Не съм убеден — заяви Пастур. — Още се двоумя дали не е по-добре да изчакаме, докато сме напълно готови. След две години лесно ще смажем Империята.

Залата се смълча на мига. Всички се вторачиха във Феерле и зачакаха реакцията му.

Той се погрижи нетърпението да не прозвучи в гласа му.

— Милорд, всичко това вече е обсъждано. Колкото по-дълго изчакваме, толкова повече време има Императорът да построи още кораби. Не можем да победим в промишлена война срещу Вечния император. Вие би трябвало да знаете най-добре това.

— Да, да. Ами ако операцията е неуспешна? Рискуваме целия си флот! В какво положение ще изпаднем, ако го загубим? Отново отъпкани под петата на Императора, ето в какво!

Вихман мигновено скочи от стола си с изцъклени очи и поаленяло от ярост лице и изкрещя:

— Няма да седя в една зала със страхливец!

И закрачи към вратата. Надигна се гълчава. Феерле удари с длан по масата. Вихман се смръзна насред крачка. И в залата отново се възцари тишина.

— Милорди! Милейди! Нима забравяте къде се намираме?

Феерле изгледа свирепо всекиго поред — всички мърдаха неловко на столовете си — и накрая дари със смразяваща усмивка Пастур.

— Убеден съм, че нашият приятел полковникът сбърка в подбора на думите си. Всички ние знаем, че той не се е проявявал като страхливец. — Феерле погледна за миг към Вихман. — Не е ли така, милорд?

Раменете на Вихман се превиха и той безмълвно се върна на мястото си.

— Моля да бъда извинен за оскърбителното си държане — обърна се той към Пастур.

— И аз моля да бъда извинен за същото — отвърна полковникът. — Надявам се да ми простите. Все още имам да уча много за работата на съвета.

Напрежението спадна и лорд Феерле напомни, че имат задължения.

— Значи е решено. Нападаме незабавно!

Всички се разкрещяха да го подкрепят. И гласът на Пастур звучеше най-гръмко.