Алън Кол, Крис Бънч
Флотът на прокълнатите (33)

32.

— Хей, шефе, май надуших нещо — обади се Фос.

Въпреки годините, прекарани в екипите на „Богомолка“, където не държаха много на чинопочитанието, подофицер Килгър се засегна.

— Трябва да кажеш „капитане“ или „Стен“, синко. И не се докладва така.

На Стен му стана забавно и не дочака Фос да превключи на установения език. Незабавно прекоси командната зала на „Гембъл“ — лесно начинание, когато помещението е широко четири метра — и се взря в екрана.

— Е — започна той, докато чакаше корабният компютър да му покаже нещо по-добро от точица, тоест анализ, данни за сектора и разстоянието, — май имаме нещо. И като гледам, не са птички.

Фос се изчерви.

Мъничкият флот на Стен беше в третата си седмица на напасване и нагаждане. И в нито една минута нямаше радостни тръпки.

Съчетай корави пандизчии, служили и преди във флота, с полицаи, които понятие си нямат от военна служба, добави въодушевени доброволци и офицери, които още имат жълто около устата, и напъхай всичко това в патрулни кораби, които са последната дума на техниката. А всеки инженер или техник, натрупал опит във всекидневната поддръжка, ще ти преведе правилно „последната дума на техниката“: „Обещава всичко и ти дава съвсем малко. При натоварване или когато ти е най-необходима, ще се спихне“.

Тактическите кораби клас „Бълкли“ се вместваха съвсем точно в тези критерии.

На Стен и Алекс се падаха по двайсетина часа сън, откакто „Гембъл“, „Клагет“, „Кели“ и „Ричардс“ бяха напуснали базата в Кавит. Излитането, което уж трябваше да е плавно излизане извън атмосферата, се превърна във влачене към открития космос. АМ2-двигателят в кораба на Ш’аарл’т — „Клагет“, отказа да се включи при дадената команда и всички изпълзяха до стационарна орбита с двигателите Юкава. Прахосаха много часове в преглед на схемите, преди да открият, че някой в корабостроителницата е оставил долнопробното си вестниче, изчетено в някоя обедна почивка (имаше заглавие „Ще се ожени ли най-сетне Императорът? Той съпровождаше на бала красавица от Нирвана“), между два екраниращи филтъра.

А лафът на Стен за птичките изобщо не беше шега — веднъж на екраните на кораба една от луните на Кавит бе обозначена като ято морски пернати, за което се получи потвърждение и от каталога на „Джейн“ в базата данни. Още по-неприятно се оказа и предложението на бойния компютър — да открият огън с лъкове и стрели. Разбира се, обзетите от професионална параноя бивши полицаи веднага съзряха признаци за саботаж и симпатизанти на таанците сред корабостроителите. Стен беше по-наясно какво става — с годините проумя, че колкото по-усъвършенстван е компютърът, толкова по-вероятно е самостоятелно да развие у себе си онова, което хората наричат „черен хумор“. Фос успя да налучка отклонението и да промени схемите за по-малко от ден.

Ерик Фос се оказа ценна находка. Ако именно той не бе подкокоросал колегите си от полицията да се запишат, Стен и Алекс сигурно биха го пренебрегнали. Този едър червендалест младеж едва бе навършил годините, за да служи във въоръжените сили, камо ли да бъде полицай. В кратките си месеци сред ченгетата на Кавит бе регулирал движението по улиците.

Въпреки внушителното си телосложение беше толкова тих и невъзмутим, че изглеждаше едва ли не задрямал. Но страховитите му резултати от тестовете за работа с всевъзможни видове комуникации будеха недоверие. Стен лично го подложи отново на тези тестове… и резултатите дори се подобриха. Ако Стен бе суеверен, сигурно би му приписал свръхестествени дарби. Вместо да върши глупости, просто го назначи за свързочен офицер на цялата си флотилия.

Нагаждането и напасването продължи и всяка случка беше мрачно интересна. Струйниците на противопожарната система се оказаха разместени и напълниха оръжейните сектори с пяна. Системите за подаване на гориво бяха разкривени. За да работи човек с печките в кухничките, трябваше да е защитил докторат, с машините за освежителни напитки беше още по-мъчно.

От друга страна, мощността на всички кораби надхвърляше посочените от производителя параметри, засичането на целите се извършваше светкавично, а всички проби на ракетните системи минаха безпогрешно.

И да изглеждаше неочаквано, мъжете и жените се превръщаха в екипажи почти безболезнено. Имаше само едно произшествие — бивш пандизчия извади нож на бивше ченге в спор за последното парче соева пържола. Но бившето ченге строши ръката на бившия пандизчия на шест места, счупи острието на ножа и каза на вахтения офицер, че горкичкият му колега май се е спънал някъде.

Дори командирите влизаха във форма. Ш’аарл’т в „Клагет“ оправдаваше всички очаквания на Стен. Ламин Сека в „Кели“ беше просто великолепен и Стен вече си представяше добре как хората от неговия род са оцелели толкова дълго като воини. Лейтенант Естил в „Ричардс“, подкрепян от мичман Тапиа, свикваше полека. Още имаше навика да изпълнява сляпо и буквално всяка заповед, но Стен таеше надежди и за него.

Поне засега никой не се бе напъхал в силовата инсталация и никой не бе забил кораба си в нещо. И Стен, и Алекс поддържаха нагласата „не е точно както трябва, моите хора, опитайте пак“, но бяха доволни.

Само че сънят си оставаше в бъдеще време, и то все по-примамливо.

„Още седем корабни денонощия — обещаваше си Стен. — После ще упражним кацане и прикриване на най-хубавичкия и безлюден свят, който си намерим, там пък ще се упражняваме в дълбоко дзенбудистко дишане“.

В този момент се задейства алармата за сближаване. Устремно изскочили редове смениха мигащата точка на екрана:

„ОБЕКТЪТ ИДЕНТИФИЦИРАН КАТО ИЗКУСТВЕН. ОБЕКТЪТ ИДЕНТИФИЦИРАН КАТО КОСМИЧЕСКИ АПАРАТ С АМ2-ДВИГАТЕЛИ. ИЗЧИСЛЕНА ОРБИТА НА ОБЕКТА (НЕ СЕ ПРЕДВИЖДА СТЪЛКНОВЕНИЕ)… ПАРАМЕТРИТЕ НА КОРАБА НЕ СЪВПАДАТ С НИТО ЕДИН ОТ ВПИСАНИТЕ В «ДЖЕЙН»… КОРАБЪТ НЕ ПРЕДАВА НА НИТО ЕДНА ОТ РАБОТНИТЕ ЧЕСТОТИ… ПРЕДПОЛАГАЕМО… НАПРАВЕН Е ОПИТ КОРАБЪТ ДА БЪДЕ НЕОТКРИВАЕМ…“

След думите дойде ред на очертанията на наближаващия кораб. Стен и Алекс впиха погледи в екрана.

— Гаден грозник, откъдето ще да е — заяви Килгър.

— Почти колкото „Сиенфуегос“ — съгласи се Стен. Имаше предвид шпионския кораб, маскиран като търсач на минерали, с който за малко не загинаха на служба в „Богомолка“.

Алекс схвана намека.

— Фос, пиленце, я ги стресни малко с аварийното пискало.

Преди свързочникът да превключи на тази честота, екранът се промени отново:

„ЗАВЪРШЕН АНАЛИЗЪТ НА ИЗЛЪЧВАНЕТО ОТ ДВИГАТЕЛЯ — КОДИРАНЕТО ОБОЗНАЧАВА КОСМИЧЕСКИ СЪД ОТ ТААНСКИТЕ СВЕТОВЕ“.

Стен включи микрофона.

— До непознатия кораб… до непознатия кораб… тук имперски тактически кораб „Гембъл“. Вие се движите в забранен сектор. Повтарям, движите се в забранен сектор. Подгответе се за проверка.

И без да чака отговор, се пресегна над рамото на Фос и прехвърли връзката на закрита комуникация между корабите.

— „Клагет“, „Кели“, „Ричардс“, тук „Гембъл“. Бойна тревога за всички кораби. Всички оръжейни системи в пълна готовност. Всички да изпълняват моите маневри. Всички командири готови за самостоятелни действия. Това може да не е учебна тревога. Ако стрелят по вас, отвърнете на огъня. Повтарям — това може да не е учебна тревога. Край.

Запращя високоговорител:

— Имперски кораб „Гембъл“, тук „Бака“. Не разбрахме последното ви изречение. Край.

Пак смяна на честотите.

— „Бака“, тук „Гембъл“. Повтарям последното изречение. Подгответе се за качване на борда и проверка.

— Тук „Бака“. Изразяваме протест. Ние сме цивилен изследователски кораб със законно разрешително. Ако сме допуснали грешка в определянето на курса, съгласни сме да бъдем ескортирани до напускането на забранения сектор. Не желаем да приемаме група за проверка.

— Тук „Гембъл“. Променяме курса си по орбита, успоредна с вашата. Групата ще се качи на борда ви след… осем И-минути. Срещу всеки опит да попречите на влизането й или да окажете съпротива ще бъдат взети подходящи контрамерки. Край. — Стен изви глава към Алекс. — Господин Килгър — ние с теб — лично оръжие. Четирима от екипажа с уилигъни. По-живо!

 

 

Екипажите на Стен може и да не бяха подготвени напълно за флотски бойци, затова пък с проникването и нахлуването нямаха проблеми. Не се наложи да разбиват нищо — от „Бака“ бяха разгънали в готовност удължителя на въздушния си шлюз. Входният люк се плъзна встрани. Двама души застанаха при входа на тръбния коридор с почти насочени за стрелба уилигъни. Другите двама придружиха Стен и Алекс. Четиримата тръгнаха по тръбата и стомасите им подскочиха за миг при преминаването между двете полета с изкуствена гравитация.

Вътрешният люк в шлюза на „Бака“ се отвори.

Стен очакваше да бъде посрещнат с бесни крясъци. Натъкна се обаче на сдържано възмущение.

Командирът на кораба се представи като капитан Деска. Личеше си, че има самообладание, но е и крайно разгневен.

— Капитан… Стен, това е напълно неоправдано. Незабавно ще подам протест до нашето правителство.

— На какво основание? — кротко попита Стен.

— Отвличате ни само защото сме таанци. Това е отявлена дискриминация — моята фирма няма нищо общо с политиката.

Моята фирма ли? Капитан на кораб, който работи за други хора, едва ли би казал „моята“. Стен прецени, че Деска не е особено изкусен в измамите.

— Вие сте в забранен сектор — напомни той.

— Не сте прав. Имаме съответните разрешителни за достъп. В моята каюта са.

Стен се усмихна любезно и изрази силния си интерес към тези разрешителни.

Деска го поведе към каютата си. За разлика от нормалните изследователски кораби, тук коридорите бяха безупречно чисти и наскоро метализирани. И хората от екипажа не бяха обичайните брадати саможивци и техници, които летяха по такива дълги маршрути. Приличаха си по гладко избръснатите лица, късите коси и еднаквите гащеризони.

Стен не се забави с преглеждането на разрешителните. Изключи фиша и се отдръпна от малкия пулт в спартански обзаведената каюта на Деска, който му натякна:

— Сам виждате, че са издадени по личната молба и заверени от вашия Танз Суламора. Ако не сте чували за този човек…

— Знам кой е той. Един от тузовете в нашата Империя — отвърна Стен. — Впрочем дори го познавам лично.

Дали пък Деска не трепна едва забележимо?

— Чудесно — сърдечно одобри таанският капитан.

— Много интересен кораб си имате — продължи Стен. — Извънредно чисто е.

— За липсата на спретнатост няма оправдания.

— И аз се придържам към този възглед. Разбира се, не съм цивилен… — Стен смени темата. — И екипажът ви е по-стегнат от моя. Държите юздите изкъсо, капитане.

— Благодаря.

— Според мен не бива да се увличате с благодарностите. Обявявам този кораб за задържан съгласно дадените ми пълномощия като офицер на Империята. Всеки опит за съпротива или неподчинение на моите заповеди ще бъде потушен, ако се наложи, с оръжие. Заповядано ви е да се насочите под мое командване към най-близката имперска база — в случая Кавит, като имате право на цялата закрила и помощ, които ви се полагат съгласно законите на Империята.

— Но защо?

Стен докосна бутоните на две закопчани чантички, окачени на колана му.

— Наистина ли искате да знаете, капитан Деска?

— Определено.

— Чудесно. Между другото, току-що изключих своето записващо устройство и включих блокираща система. Предполагам, че държите и тази каюта под наблюдение. Каквото и да си кажем отсега, няма да бъде засечено, уверявам ви. Капитане, арестувам ви, защото според мен сте шпионски кораб. Не възразявайте, капитане. Попитахте ме и ще ви обясня. Всеки от вашите хора ми прилича на офицер… както и вие. На таански офицери. Ако обичах да си вра носа в чужди работи, щях да стигна до догадката, че сте командир от доста високо равнище. И сте дошли тук с доста добре изпипан фалшификат като прикритие, за да разузнаете околностите на Кавит. В случай че балонът гръмне. Е, греша ли, капитане?

— Това е възмутително!

— Несъмнено е така. И въпреки това сте арестувани. Впрочем дори да убедите Кавит, че сте много, ама напълно, ама абсолютно невинни, всички „горещи“ данни, записани от вашите скенери, ще бъдат изтрити, преди да ви пуснем.

Адмирал Деска, заместник на лейди Атаго, главнокомандващата на обединения флот, само се вторачи в Стен.

— Вие допускате голяма, огромна грешка, капитане. И аз ще я помня много дълго.