Алън Кол, Крис Бънч
Флотът на прокълнатите (10)

9.

Стен си имаше затруднения.

Изобщо не беше идиот в математиката — такъв не можеше да бъде никой в имперските въоръжени сили с чин над копиеносец втори клас, — но не вникваше по инстинкт в числата, както например в предметите. А в основния курс по навигация, с който бе претъпкан Първи етап, не успяваше да превърне числата в реалността на корабите или планетите.

Затова с него се занимаваха допълнително.

С Виктория нямаше проблеми, защото всеки знаеше, че единствена тя ще завърши непременно. Но Бишоп?

Нали уж математическите гении са ниски, хилави, говорят пискливо и дефектите в зрението им са коригирани хирургически.

Ето колко струват вкоренените заблуди, унило си мислеше Стен, докато дебелите пръсти на Бишоп тракаха по компютърната клавиатура и докосваха числа на екрана. С прилежността и търпението на педант Кашика се опитваше да помогне на Стен да проумее, че абстрактните числа описват вселената по-точно дори от картина или думи, независимо колко поетични или изискано подбрани са те.

Стен отново се взря в екрана и не откри връзката.

— Адски скапана работа — изсумтя Бишоп на Виктория. — Донеси ми брадвата от противопожарното табло. Все с нещо трябва да му вкараме това в главата.

Виктория намери решението.

За по-малко от една вечер свързаха минихолопроектора на Стен с компютъра. И когато въвеждаше числа, холопроцесорът показваше мъничка триизмерна звездна карта.

Накрая, след безчет задачи, у Стен започна да мъждука прозрението.

Оценка: МАТЕМАТИЧЕСКИ УСЕТ — НУЖДАЕ СЕ ОТ УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ.

 

 

Незнайно защо почти във всяко училище, където го натикваха, имаше тестове за поносимост към гравитацията.

Стен смяташе, че разбира защо е необходимо да се знае колко G ще издържи някой или колко пъти могат да му сменят направлението на полето, преди да се издрайфа… но щом вече е установено, за чий са повторните тестове?

Знаеше, че самият той може да действа като войник без помощта на гравискафандър до 3,6 имперски грави. Можеше да работи седнал в постоянно притегляне до 11,6 И-грави. Би загубил съзнание при кратко въздействие на 76,1 И-грави или почти мигновен шок от 103 И-грави.

Всичко това го имаше в медицинския му файл.

Защо пак го проверяваха?

Реши, че това просто си е част от приложния садизъм, който преживяваше във всяко училище още от промишления свят Вулкан чак дотук.

Но от всички идиотщини за проверка, които мразеше, центрофугата беше най-лоша. Мозъкът му съзнаваше, че няма начин тялото да познае дали ускорението се дължи на въртене в кръг. Тялото обаче отвръщаше „хайде на бас“ и започваха напъните.

Естествено в Първи етап използваха центрофуга.

Сви устни, взрян в машинариите от неръждаема стомана, надвиснали в огромната зала.

— Изглеждате разтревожен, кадет Стен — обади се Мейсън.

Стен зае изпъчената стойка, която инструкторите наричаха „мирно“.

— Съвсем не, сър. Не съм разтревожен, сър.

— Уплашен ли сте, кадет?

Великите шаблони. Как му се искаше Алекс да е тук. Знаеше, че тантурестият жител на тежък свят би намерил отговор… вероятно като фрасне Мейсън.

Спомни си обаче, че Килгър вече е минал през летателната школа. И понеже Стен не бе дочул никаква мълва, явно Алекс бе завършил, и то без да убие Мейсън.

Предположи, че са изпратили Килгър да мине през Първи етап другаде, отговори уклончиво на Мейсън и се покатери по стълбичката към една от капсулите на центрофугата.

 

 

По-късно вечерта стомахът на Стен се намести достатъчно, за да усети лек глад.

Той излезе от стаята си и тръгна към залата за отдих. В някой от автоматите за храна все щеше да се намери някаква рядка кашица.

Ш’аарл’т, Бишоп и Лотор седяха около една игрална маса и не продумваха. Стен си взе пълната чаша от нишата и седна при тях. Лотор му съобщи новината:

— Изритаха Виктория.

Стен подскочи и супата плисна в скута му. Той изобщо не забеляза.

Бишоп отговори на незададения въпрос:

— Провалила се на гравитационния тест.

— Не може да бъде — възрази Стен. — Та тя беше проклета гимнастичка! И танцьорка.

— Явно — вметна Ш’аарл’т — замайването не е непознато дори за атлетите.

— При колко G?

— Дванадесет и малко — обясни Бишоп.

— Гадост! — изтърси Стен.

Дори умерените бойни маневри при изключени генератори на Маклийн понякога пораждаха по-голямо ускорение.

Осъзна, че всички говорят за Виктория в минало време. В някои неща Първи етап си беше чист садизъм, но отпаднеше ли някой курсант, незабавно го разкарваха. Стен дори малко се изненада, че тримата изобщо са научили в какво се е провалила.

Освен това му беше ясно, че щом вече я няма Виктория, техния талисман за достигането до следващия етап, никой от тях не се надява да успее.