Роберт ван Хюлик
С гвоздей в черепа (7)

Глава седма

Двамата приятели отиват на гости при майстора на бойните изкуства; Тъжният разказ на едноокия войник

Ма Жун и Цяо Тай привършиха обяда си в стаичката на пазачите с по една чаша горчив чай, после си взеха довиждане с Хун. Конярят ги чакаше с конете им на двора. Ма Жун погледна към небето и каза:

— Изглежда, че няма да вали, братко. Да вървим пеша!

Цяо Тай се съгласи. Напуснаха трибунала със стегнати крачки. Минаха покрай високата стена срещу храма на бога на града, после свиха вдясно и навлязоха в спокойния, елегантен квартал, където живееше Лан Таокуй.

Един набит младеж, очевидно ученик на Лан, им отвори външната врата. Той им каза, че учителят е в залата за упражнения.

Залата се оказа просторно, голо помещение. Освен дървената пейка край вратата в него нямаше други мебели. Но белосаните стени бяха покрити с поставки, по които бяха подредени мечове, копия и бойни пръти. Лан Таокуй стоеше по средата на дебелата тръстикова рогозка, покриваща пода. Независимо от студа той беше почти гол, ако не се смяташе стегнатата превръзка около бедрата му. Играеше с черна топка, чийто диаметър бе около една педя.

Ма Жун и Цяо Тай седнаха на пейката и започнаха жадно да поглъщат всяко негово движение. Лан поддържаше топката в непрекъснато движение. Хвърляше я високо, укротяваше я на лявото, после на дясното си рамо, пускаше я да се търкулне по ръката в дланта му, после я оставяше да падне свободно, но с леко движение я улавяше само миг преди да докосне пода, и всичко това с такава лекота и грация, които поразиха двамата наблюдатели.

По тялото, както и по главата на Лан, нямаше косми, а мускулите не личаха по заоблените му ръце и крака. Талията му бе тясна, имаше широки рамене и дебел врат.

— Кожата му е гладка като на жена — пошепна Цяо Тай на Ма Жун, — но под нея има само мускули!

Ма Жун кимна с мълчаливо възхищение.

Внезапно шампионът спря заниманията си. Постоя неподвижно, за да регулира дишането си, а след това се приближи към двамата приятели с широка усмивка. Протегна ръка, за да подаде топката на Ма Жун и каза:

— Би ли я подържал, искам да се облека!

Ма Жун пое топката, но я изпусна и изруга. Тя падна на пода с тежък тътен. Беше от масивно желязо. И тримата избухнаха в смях.

— Велики Небеса! — възкликна Ма Жун. — Като те гледах как си играеш с нея, помислих, че е дървена!

— Как ми се иска да ме научиш на тези упражнения! — каза Цяо Тай със светнали очи.

— Нали ви бях казал и преди — рече Лан Таокуй със спокойната си усмивка, — че по принцип никога не обучавам учениците си на отделни хватки или упражнения. За мене винаги ще бъде удоволствие да ви преподавам, но ще трябва да изкарате цялото обучение.

Ма Жун се почеса по главата.

— Ако си спомням добре, според правилата на твоите тренировки трябва да се откажем и от дамите, нали? — попита той.

— Жените изсмукват силата на мъжете — каза Лан. Той говореше с такава горчивина, че двамата му приятели го загледаха учудено — Лан рядко издаваше чувствата си. Ала майсторът побърза да продължи с усмивка: — Искам да кажа, че не е зле да се води умерен живот. На вас двамата ще поставя специални условия: ще трябва да оставите пиенето, ще спазвате предписаната от мене диета и ще спите с жена само веднъж в месеца. Това е всичко!

Ма Жун погледна със съмнение към Цяо Тай.

— Е, там е бедата, братко Лан! — каза той. — Не смятам, че не бих могъл да живея без виното и жените, но вече наближавам четиридесетте и те са станали нещо като навик за мене, нали разбираш? Какво ще кажеш ти, Цяо Тай?

Като попипваше късите си мустачки, Цяо Тай отвърна:

— Колкото до жената… е, добре… стига, разбира се, да е такава, че да ми държи за цял месец! Но да карам съвсем без вино…

— Ето на! — засмя се учителят Лан. — Но няма значение. Вие и двамата сте бойци от девета степен, не ви е необходимо да влизате във висшата категория. Във вашата професия никога няма да ви се налага да се биете с противници, достигнали това най-високо ниво!

— Защо не? — запита Ма Жун.

— Много просто! — отвърна шампионът. — За да се мине през всички степени от първа до девета, е достатъчно да имаш силно тяло и постоянство. Но за висшата категория силата и ловкостта са от второстепенно значение. Тази категория може да бъде достигната само от човек с възвишен дух, а такива хора не стават престъпници.

Ма Жун смушка в ребрата Цяо Тай.

— Щом работата е такава — весело каза той, — по-добре да си я караме постарому, братко! А сега се облечи, братко Лан, искаме да ни заведеш на пазара!

Докато обличаше дрехите си, Лан отбеляза:

— Виж, този ваш съдия — мисля, че ако поиска, ще може да постигне висшата категория. Той ми прави впечатление на извънредно силна личност.

— Такъв е! — каза Ма Жун. — Освен това борави майсторски с меча. А веднъж го видях да нанася такъв удар, че чак да ахнеш. Яде и пие с мярка, а предполагам, че и жените си е взел само от уважение към общоприетите норми. Все пак и той не е съвършен. Вярвате ли сериозно, че някога ще се съгласи да обръсне тая брада и бакенбардите си?

Като се смееха, тримата приятели тръгнаха към външната врата. Отправиха се в южна посока и скоро стигнаха до високата, украсена с орнаменти порта на покрития пазар. Тесните улички гъмжаха от гъста тълпа, но щом видяха Лан Таокуй, хората побързаха да сторят път, защото майсторът на бойните изкуства бе добре известен в Бейджоу.

— Този пазар — каза Лан — е останал още от времето, когато Бейджоу е бил главен търговски център на татарските племена. Казват, че ако лабиринтът от тесни улички се опъне в една линия, тя ще се проточи на повече от пет мили! А вие какво търсите?

— Имаме заповед — отговори Ма Жун — да издирим госпожица Ляо Лиенфан — момичето, което изчезна тук оня ден.

— Спомням си — каза майсторът. — Това се е случило, докато е наблюдавала една танцуваща мечка. Елате, зная къде татарите показват такива представления!

Той ги преведе по пряк път зад магазините до една по-широка улица.

— Ето го мястото! — каза Лан. — В момента не виждам татари, но мечката танцува тъкмо тук!

Ма Жун огледа мизерните сергии отляво и отдясно, пред които продавачите хвалеха стоките си с дрезгави гласове, и отбеляза:

— Старият Хун и Тао Ган са разпитали вече всички тези юнаци — те си знаят работата. Няма смисъл да ги разпитваме отново. Чудя се обаче какво е търсела тук девойката. Човек би очаквал да иде към северната част на пазара, където се намират по-хубавите магазини за коприна и брокат.

— Какви обяснения даде гувернантката? — запита боецът.

— Тя каза, че са се заблудили — отговори Цяо Тай, — а като видели танцуващата мечка, решили да постоят малко и да я погледат.

— Две пресечки по на юг — забеляза Лан — се намира кварталът с публичните домове. Да не би тамошните обитатели да имат нещо общо със случая?

Ма Жун поклати глава.

— Сам претърсих бордеите — рече той — и не намерих нищо. — После добави ухилен: — Поне нищо, което да е във връзка с нашия случай.

Зад Ма Жун се чу странен брътвеж. Той се обърна и видя едно мършаво момче на около шестнадесет години, облечено в дрипи. Лицето му се гърчеше мъчително, докато издаваше странните звуци. Ма Жун бръкна в ръкава си, за да му даде една медна монета, но в това време момчето се шмугна край него и се вкопчи с всички сили в ръкава на учителя Лан. Майсторът се усмихна и постави широката си длан на рошавата му глава. Момчето изведнъж се успокои и погледна в екстаз извисилата се над него фигура.

— Странни приятели имате! — слисано каза Цяо Тай.

— Той не е по-странен от повечето хора, които виждате наоколо — спокойно каза Лан. — Това е изоставеното дете на един китайски войник и една татарска проститутка. Намерих го веднъж на улицата — някакъв пияница го беше ритал и му бе счупил няколко ребра. Наместих ги и задържах известно време момчето при себе си. То е нямо, но чува малко и ако му говорите съвсем бавно, разбира. Достатъчно е умно. Научих го на няколко полезни хватки и сега, ако някой посмее да го нападне, трябва наистина да е много пиян! Знаете ли, няма нищо, което да мразя повече от това — да гледам как измъчват слаби хора. Исках да задържа момчето като прислужник, но от време на време нещо му щуква и предпочита да стои тук, на пазара. Но редовно идва у дома да хапне купичка ориз и да се поприказваме.

Момчето отново започна да бръщолеви. Лан го изслуша внимателно и каза:

— Иска да знае какво правя тук. Най-добре да попитаме него за изчезналата девойка. Много е наблюдателно — тук се случват малко неща, които да убягнат от погледа му.

Лан разказа бавно на момчето за танцуващата мечка и момичето, като придружаваше думите си с жестове. Момчето слушаше напрегнато, впило очи в устните на Лан. По разкривеното му чело избиха капки пот. Когато Лан свърши, то изведнъж се оживи. Бръкна в ръкава му и извади седемте картончета. После клекна и започна да ги подрежда върху уличните камъни.

— Аз съм го учил на това — каза майсторът по борба с усмивка. — То често му помага да обясни какво иска да каже. Да видим какво подрежда сега!

Тримата приятели се наведоха и се вгледаха във фигурата, която майстореше момчето.

— Без съмнение изобразил е татарин — отбеляза Лан. — Това на главата му е черната качулка, която носят татарите от равнината. И какво направи този човек, приятелю?

Нямото момче тъжно поклати глава. После сграбчи ръкава на Лан и издаде няколко дрезгави звука.

— Иска да каже, — че му е трудно да обясни — каза Лан Таокуй. — Вика ме да ида с него при старата вещица — една просякиня, която малко или повече го наглежда. Двамата живеят в една дупка в земята под един магазин. Вие по-добре почакайте тук. Там е доста мръсно и вони, но е топло, а от това по-важно няма!

Лан тръгна с момчето. Ма Жун и Цяо Тай започнаха да разглеждат изложените по близките сергии татарски ножове.

Лан се върна сам и каза с доволен вид:

— Мисля, че имам нещо за вас! Елате с мене!

Той завлече двамата мъже в ъгъла зад една сергия и продължи с тих глас:

— Старата вещица каза, че тя и момчето са били в тълпата заедно с другите зяпачи, когато е танцувала мечката. Забелязали едно добре облечено момиче, придружено от възрастна дама и се опитали да се доберат до тях, защото им се сторило, че ще успеят да изпросят някоя пара. Но точно когато старицата успяла да се доближи, една дама на средна възраст, която стояла зад момичето, прошепнала нещо в ухото му. Момичето бързо погледнало към гувернантката си, но като видяло, че тя е погълната от танца на мечката, тихо се отдалечило с другата жена. Момчето пропълзяло под краката на стълпилите се хора и тръгнало след тях, за да ги помоли за милостиня. Но тогава един едър мъж с черна татарска качулка го изблъскал грубо и тръгнал след двете жени. Момчето си рекло, че ще е по-добре да изостави опитите си да припечели някоя пара, защото качулатият наистина изглеждал много свиреп. Не смятате ли, че това е доста интересно?

— Безспорно! — възкликна Ма Жун. — Можаха ли старицата или момчето да опишат жената и татарина?

— За нещастие, не! — отвърна Лан Таокуй. — Разбира се, зададох им този въпрос. Жената била закрила долната половина на лицето си с шал, а мъжът бил с придръпнати върху устата краища на качулката.

— Трябва веднага да докладваме за тази история — каза Цяо Тай. — Тя е първата съществена следа към онова, което се е случило с момичето!

— Ще ви преведа до изхода по пряк път — каза учителят Лан.

Той ги поведе по един тесен, полумрачен проход между сергиите, по който сновеше гъста тълпа. Изведнъж се чу пронизителен женски писък, после шум от чупене на мебели. Хората наоколо се разбягаха и след миг тримата приятели останаха сами в прохода.

— Там, в тъмната къща! — извика Ма Жун. Той се втурна напред, отвори вратата с ритник и влезе, последван от двамата си спътници. Прекосиха тичешком празното преддверие и стигнаха до широко стълбище. На горния етаж имаше само една голяма стая откъм страната на улицата. Това, което видяха в стаята, ги обърка. В средата двама грубияни биеха и ритаха двама мъже, сгърчени на пода. Една полугола жена трепереше край леглото до вратата, а на леглото при прозореца друга жена се опитваше да прикрие голотата си.

Грубияните оставиха жертвите си. По-здравият от тях, с превръзка на дясното око, подлъган от бръснатата глава на майстора по борба, реши, че учителят Лан е най-слабото звено на нападението, и насочи бърз удар към лицето му. Майсторът отмести главата си едва забележимо. Замахналата ръка мина покрай лицето му. В същото време той блъсна рамото на нападателя си като на шега. Побойникът политна като стрела, изхвърлена от тетивата на лък, и се блъсна в стената. Превръзката падна от окото му. В същото време другият побойник се бе навел, за да удари с главата си стомаха на Ма Жун. Но последният вдигна коляното си така, че то го фрасна право в лицето. Голата жена отново изпищя.

Едноокият се изправи и като пъшкаше, каза:

— Ако беше тук мечът ми, щях да ви направя на кайма, негодници!

Ма Жун понечи да го свали на земята, но Лан хвана ръката му.

— Страх ме е, че поддържаме виновната страна, братко! — А към побойниците добави: — Тези двама мъже са служители на трибунала.

Двете жертви, които се бяха изправили, бързо се спуснаха към вратата, но Цяо Тай незабавно препречи пътя им.

Лицето на едноокия просветна. Оглеждайки тримата приятели, той инстинктивно се обърна към Цяо Тай:

— Съжалявам за грешката, началство! Помислихме, че сте на страната на тия двама сводници. Аз и приятелят ми сме пехотинци от Северната армия, отпускари.

— Покажете документите си! — строго каза Цяо Тай. Човекът измъкна от пояса си смачкан плик, на който личеше големият печат на Северната армия. Цяо Тай набързо прегледа, книжата в плика и докато го подаваше обратно, каза:

— В ред са! Разкажи какво се е случило!

— Онази жена на кушетката — започна войникът — ни спря на улицата и ни покани да се позабавляваме. Дойдохме тук и видяхме, че ни чака още една жена. Дадохме парите в предплата, позабавлявахме се и легнахме да дремнем. Когато се събудихме, видяхме, че всичките ни пари ги няма. Аз се развиках. Тогава се появиха тия двама мазни сводници и казаха, че жените били техни съпруги. Ако не сме офейкали веднага, щели да повикат военната полиция и да съобщят, че сме изнасилили жените. Оказахме се в опасно положение, защото попаднеш ли веднъж в ръцете на военната полиция, казвам ви, ще минеш през десетте зали на ада — виновен или не! Те пребиват човека ей тъй, само за да се стоплят! И така, решихме да прежалим парите си, но преди това да накараме тия двама мръсници хубаво да ни запомнят.

Ма Жун оглеждаше другите двама мъже от горе до долу. Изведнъж възкликна:

— Струва ми се, че познавам тези двама юнаци! Те са от втория публичен дом, две пресечки по-надолу!

Двамата мъже веднага паднаха на колене и започнаха да молят за милост. По-възрастният извади от ръкава си кесийка с пари и я подаде на едноокия войник.

Ма Жун каза с отвращение:

— Не можете ли да измислите поне веднъж някой нов номер, песоглавци? Започвате да ставате досадни. Ще дойдете в трибунала, жените — също!

— Можете да подадете жалба — каза Цяо Тай на войниците.

Едноокият изгледа въпросително приятеля си, после рече:

— Да ви кажа право, началство, май ще бъде по-добре да не подаваме жалба. Трябва да се върнем в лагера след два дни, а да стоим на колене в трибунала, струва ми се, не е най-добрият начин да прекараме остатъка от отпуската си. Върнаха ни парите, пък и момичетата добре ни позабавляваха. Не бихте ли могли да ни пуснете да си вървим… и толкова!

Цяо Тай погледна към Ма Жун, който вдигна рамене и каза:

— На мене ми е все едно. Но двамата сводници ще задържа, защото тази къща работи без разрешително. — Той попита по-възрастния: — Ей, ти, я кажи — давате ли под наем тази къща и на господа, които си водят приятелки?

— Никога, Ваше Превъзходителство! — бързо отвърна човекът. — Да се дава подслон на клиенти, които спят с нерегистрирани жени, е противозаконно! Подобна къща ще намерите на следващата улица, близо до кръчмата „Пролетен вятър“. Съдържателката дори не участваше в нашето сдружение. Но тя умря оня ден и сега къщата е затворена.

— Мир на праха й! — с престорена благочестивост рече Ма Жун. — Е, нямаме повече работа тук. Ще накараме пазача на пазара и хората му да отведат тия двама юнаци и дамите им до трибунала. — А на войниците каза: — Вие сте свободни!

— Много ви благодарим, началство! — признателно рече едноокият войник. — Това е първото хубаво нещо, което ни се случва през последните дни. Откакто загубих окото си, ни преследват само неприятности.

Ма Жун забеляза, че разтрепераната гола жена на леглото се колебае да събере дрехите си. Той й викна:

— Не се срамувай, малката! Твоите прелести са добра реклама за публичния дом!

Когато жената слезе от леглото, Лан Таокуй се обърна с гръб към нея и нехайно попита войника:

— Какво се е случило с окото ти?

— Премръзна, докато слизахме насам от Селото на петте овена — отговори войникът. — Потърсихме някой, който да ни помогне да стигнем по-бързо до града, но срещнахме само един старец на кон. Но и той трябва да е бил крадец, защото веднага щом ни видя, препусна в галоп и избяга. Казах на приятеля си…

— Стой! — прекъсна го Ма Жун. — Носеше ли нещо този човек?

Войникът се почеса по главата, после рече:

— Да, сега, като ме питате, си спомням, че на седлото му висеше кожена торба или нещо подобно.

Ма Жун хвърли бърз поглед към Цяо Тай.

— По стечение на обстоятелствата — каза той на войника — нашият съдия се интересува от човека, когото сте видели. Ще трябва да дойдете в трибунала, но ви обещавам, че няма да ви отнемем много време. — После се обърна към учителя Лан и каза: — Хайде да тръгваме!

— Сега, след като видях, че вие двамата наистина заслужихте надниците си — ухилено каза учителят, — аз ще си ида. Ще похапна и след това отивам на баня.