Роберт ван Хюлик
С гвоздей в черепа (13)

Глава тринадесета

Съдията разговаря с търговеца на антични вещи; Пан Фън обяснява какви са последствията от съприкосновението с пресен лак

Съдията спря коня си пред магазина за хартия и извика на слугата, застанал край вратата, че иска да види Йе Пин. Старият търговец побърза да излезе и почтително покани госта да изпие чаша чан. Но съдията не слезе от коня. Каза, че е дошъл само да попита дали не се е върнал Йе Тай.

— Не е, Ваша Милост — разтревожено каза Йе Пин, — още не се е появил. Пратих слугата си да обиколи ресторантите и игралните домове, които посещава брат ми, но там никой не го е виждал. Наистина започвам да се страхувам, че му се е случило нещастие!

— Ако не се върне и тази вечер — каза съдията, — ще накарам да разлепят обяви с описанието му и ще предупредя военната полиция. Впрочем на ваше място не бих се безпокоил. Брат ви не ми прилича на човек, който лесно би станал плячка на разбойниците и мошениците. Уведомете ме след вечеря дали се е върнал!

Ди пришпори коня си и препусна към улицата, на която живееше Пан Фън. Отново му направи поразяващо впечатление пустотата на тази част на града. Дори сега, когато наближаваше часът за вечерната трапеза, улицата беше съвсем безлюдна.

Съдията слезе от коня пред къщата на Пан и привърза юздите към една желязна халка в стената. Трябваше дълго да чука по вратата с дръжката на бича си, преди Пан да отвори. Като видя съдията, той много се изненада. Докато го въвеждаше в преддверието смутено се заизвинява, че там няма огън.

— Ей сега ще донеса мангала от работилницата си! — каза той.

— Не си правете труда! — рече съдията. — Можем да поговорим и там. Винаги с удоволствие съм разглеждал помещенията, в които хората работят.

— Но там всичко е в ужасен безпорядък! — завайка се Пан. — Тъкмо бях започнал да подреждам нещата си!

— Не се тревожете! — кратко каза съдията. — Заведете ме там!

Когато влезе, Ди видя, че малката работилница наистина бе заприличала на склад. Многобройни големи и малки порцеланови вази бяха оставени на пода заедно с два сандъка за стоки, а върху масата бяха разхвърляни книги, кутии и пакети. Но в мангала блещукаха въглени и малкото помещение бе добре затоплено.

Пан помогна на съдията да съблече тежкия си кожух и го настани на табуретката до мангала. После забърза към кухнята да приготви чай, а Ди се загледа с любопитство в тежкия сатър, оставен на масата върху мазен парцал. Явно беше, че Пан го е почиствал, докато съдията чукаше на вратата.

Погледът на Ди падна върху някакъв по-голям квадратен предмет, оставен край масата и покрит с влажна кърпа. Тъкмо се канеше, от чисто любопитство, да повдигне кърпата, когато Пан влезе.

— Не пипайте! — извика той.

Съдията го погледна озадачено и Пан побърза да обясни:

— Това е масичка, прясно намазана с лак, Ваша Милост. Подновявам я. Влажният лак не бива да се докосва с голи ръце, защото причинява тежко възпаление на кожата!

Съдията смътно си спомни, че е чувал да се говори за болезненото възпаление, предизвикано от съприкосновението с пресен лак. Докато Пан му наливаше чай, той каза:

— Този сатър тук изглежда много красиво изработен!

Пан вдигна огромното острие и внимателно прекара палец по ръба му.

— Да — каза той, — направен е преди повече от петстотин години. Използували са го за убиване на жертвените животни в храма. Но острието все още е отлично!

Съдията отпи от чая си. Забеляза, че в къщата е съвсем тихо — не се долавяше никакъв шум.

— Съжалявам — ненадейно каза той, — но ще трябва да ви задам един малко деликатен въпрос… Човекът, който е убил жена ви, е знаел предварително, че се каните да напуснете града. Сигурно тя му е казала. Имате ли някакви основания да смятате, че е поддържала връзки с друг мъж?

Пан Фън пребледня. Той смутено погледна към съдията и каза с горчив глас:

— Трябва да си призная, че от няколко седмици бях забелязал известна промяна в отношението й към мене. Тези неща трудно се изразяват с думи, но… — Той се поколеба, ала след като съдията не каза нищо, продължи: — Не бих желал да отправям необмислени обвинения, но все ми се струва, че Йе Тай имаше нещо общо с тази работа. Той често идваше при жена ми, когато аз не бях у дома. Тя не беше лишена от привлекателност, Ваша Милост. Понякога подозирах, че Йе Тай се опитва да я придума да ме остави, за да може да я продаде на някой заможен мъж като наложница. Тя обичаше разкоша, а пък аз, разбира се, никога не съм могъл да й купувам скъпи подаръци и…

— Ако не се смятат златните гривни, обсипани с рубини! — сухо вметна съдията.

— Златни гривни ли? — възкликна поразен Пан Фън. — Ваша Милост сигурно греши, тя имаше само един сребърен пръстен, подарен от леля й.

Съдията стана.

— Не се опитвайте да ме мамите, Пан Фън! — строго каза той. — Вие знаете не по-зле от мене, че жена ви е имала две тежки златни гривни и няколко игли за коса от масивно злато!

— Невъзможно, Ваша Милост! — възбудено каза Пан. — Тя никога не е имала такива неща!

— Елате — хладно каза съдията, — аз ще ви ги покажа!

Той тръгна към спалнята, а Пан го последва по петите. Като посочи сандъците за дрехи, съдията нареди:

— Отворете най-горния, в него ще намерите скъпоценностите!

Пан вдигна капака. Съдията видя, че сандъкът е пълен само до половината с безразборно натрупани женски дрехи. Спомняше си ясно, че оня ден дрехите бяха грижливо подредени и че Тао Ган внимателно ги постави обратно, след като претърси сандъка.

Ди напрегнато наблюдаваше как Пан изважда дрехите и ги струпва на пода. Когато изпразни сандъка, той възкликна с облекчение:

— Ваша Милост вижда, че тук няма никакви скъпоценности!

— Нека погледна! — каза съдията и бутна Пан встрани. Като се наведе над сандъка, той вдигна капака на двойното дъно. То беше празно.

Ди се изправи и отбеляза хладно:

— Не сте твърде умен, Пан Фън! Укриването на накитите няма да ви помогне много. Кажете истината!

— Заклевам се, Ваша Милост — искрено каза Пан, — аз дори не съм и подозирал, че сандъкът има двойно дъно!

Известно време съдията постоя замислен. После бавно огледа стаята. Изведнъж тръгна към левия прозорец и дръпна една от железните пречки, която изглеждаше огъната. Тя се измъкна на две парчета. Като провери и останалите пречки на решетката, Ди откри, че те всички бяха прерязани и после внимателно поставени обратно в първоначалното им положение.

— По време на отсъствието ви тук се е промъкнал крадец! — каза той.

— Но когато се върнах от трибунала, всичките ми пари бяха на мястото си! — слисано рече Пан Фън.

— А какво ще кажете за тези дрехи? — попита съдията. — Първия път, когато претърсвахме стаята, кутията беше пълна. Можете ли да ми кажете кои дрехи липсват?

След като потършува из купа смачкани дрехи, Пан каза:

— Да. Не виждам две доста скъпи рокли от тежък брокат с черна подплата. Жена ми ги бе получила като сватбен подарък от леля си.

Съдията бавно поклати глава, огледа се и каза:

— Струва ми се, че липсва още нещо. Чакайте да си спомня… Разбира се! В ей оня ъгъл имаше лакирана червена масичка!

— О, да! — рече Пан. — Тя е същата, която поправям в момента.

Съдията застана неподвижно и се замисли дълбоко. Докато разчесваше с пръсти дългите си бакенбарди, нещата постепенно започнаха да му стават ясни. Какъв глупак е бил, та да не се сети за това по-рано! Уликата е била тук през цялото време, престъпникът бе допуснал груба грешка още в самото начало! А той не бе успял да я забележи! Но сега всяко нещо отиваше на мястото си…

Най-после съдията като че ли се пробуди от унеса си и каза на Пан Фън, който го наблюдаваше напрегнато:

— Вярвам, че казвате истината, Пан! Хайде да се върнем в другата стая.

Ди изпи бавно чаша чай, а в това време Пан си сложи ръкавици и повдигна влажната кърпа.

— Това е червената масичка, за която питаше Ваша Милост — каза той. — Тя е чудесна старинна вещ, но трябваше да се поднови лакировката й. Оня ден, преди да тръгна за Селото на петте овена, я бях оставил в ъгъла на спалнята да съхне. За беда някой трябва да я е пипнал след това, защото, като я разгледах тази сутрин, видях на повърхността й голямо, размазано петно. Точно него оправям сега.

Съдията остави чашата си и запита:

— Възможно ли е жена ви да се е докоснала до масичката?

— Тя не беше толкова глупава, Ваша Милост! — с усмивка отговори Пан. — Неведнъж съм я предупреждавал и тя знаеше много добре колко е болезнено изгарянето с лак! Миналия месец при мене дойде госпожа Лу от магазина за памук — бе я сполетяла същата беда, ръката й беше подута и покрита с рани. Попита ме как да се лекува и аз й обясних…

— Откъде познавате тази жена? — прекъсна го съдията.

— Когато тя беше още дете — каза Пан, — родителите й живееха в съседство със старата ми къща, в западната част на града. Не бях я виждал, откакто се омъжи. Не мога да кажа, че ми е липсвала — никога не съм харесвал жените от това семейство. Бащата беше порядъчен търговец, но майката имаше татарски произход и се занимаваше с черна магия. Дъщерята също проявяваше интерес към подобни занимания, все приготовляваше странни питиета в кухнята, а понякога изпадаше в транс и тогава говореше ужасни неща. Очевидно е научила новия ми адрес и е дошла да се посъветва с мене за пострадалата си ръка. Тогава ми каза, че мъжът й е починал.

— Това наистина е много интересно! — каза съдията. После погледна съчувствено към Пан и добави: — Сега зная кой е извършил това гнусно престъпление, Пан Фън! Но престъпникът е опасен маниак, с такива хора трябва много да се внимава. Стойте си у дома тази вечер и заковете дъски върху оня прозорец в спалнята. И дръжте входната врата залостена! Утре ще разберете защо.

Пан Фън слушаше объркан. Съдията не му остави време да задава въпроси. Поблагодари му за чая и си тръгна.