Роберт ван Хюлик
Езерото, което не връщаше удавниците (7)

Глава седма

Ужасното откритие поражда нови усложнения; Съдията посещава две видни личности

Те стояха безмълвно край ковчега и гледаха с невярващи очи грозния труп. Челото беше разсечено със страхотен удар. Покрита със засъхнала кръв, главата представляваше отвратителна гледка.

— Къде е дъщеря ми? — изкрещя внезапно Лиу Фейпо. — Искам дъщеря си!

Майстор Ван обви с ръка раменете на съкрушения баща и го отведе встрани. Лиу се разрида безутешно.

Съдията рязко се обърна, върна се при масата, удари върху нея и каза гневно:

— Всички да се върнат по местата си! Ма Жун, иди да претърсиш храма! А ти — обърна се той към собственика на погребалната къща — накарай помощниците си да извадят тялото от ковчега!

Двамата мъже бавно вдигнаха вкочанения труп от ковчега и го поставиха на тръстиковата рогозка. Следователят коленичи край тялото и внимателно свали окървавените дрехи. Сакото и панталоните бяха от груб памук, покрити с несръчни кръпки. Той ги сгъна грижливо и ги прибра накуп край себе си. След това погледна към съдията в очакване.

Ди взе четката за червен туш и написа в горния край на един служебен формуляр: „Лице от мъжки пол с неустановена самоличност.“ После подаде формуляра на писаря.

Следователят потопи една кърпа в медния леген и обърса кръвта от главата. Откри се ужасна, зееща рана. После той уми цялото тяло, като го оглеждаше инч по инч. Най-накрая стана и докладва:

— Тялото е на мъж с добре развита мускулатура, на около петдесетгодишна възраст. Груби ръце с изпочупени нокти, изпъкнали мазоли на десния палец, рядка, къса брада и сиви мустаци, плешива глава. Причина за смъртта: рана в средата на челото, широка един инч и Дълбока два инча, причинена вероятно от голям топор или меч, който се вдига с две ръце.

Щом писарят попълни тези подробности във формуляра, следователят сложи върху него отпечатъка на палеца си и го подаде на съдията. Ди му заповяда да претърси дрехата на мъртвеца. Следователят намери в ръкава на сакото дървено мерило и къс мръсна хартия. Той постави предметите на масата. Съдията хвърли безразличен поглед към мерилото, после оглади парчето хартия и вдигна вежди. Като поставяше хартиения къс в ръкава си, той каза:

— Сега всички присъствуващи да минат край трупа и да се опитат да го разпознаят. Ще започнем с Лиу Фейпо и майстор Ван.

Лиу Фейпо погледна бегло обезобразеното лице, после поклати глава и бързо отмина. Беше пребледнял като мъртвец. Майстор Ван понечи да последва примера му, но изведнъж нададе вик на изненада. Като потисна отвращението си, той се наведе над трупа и възкликна:

— Аз познавам този човек! Това е Мао Юан, дърводелецът! Миналата седмица той идва у дома да поправи една маса!

— Къде живее? — попита бързо съдията.

— Това не зная, Ваша Милост — отговори Ван, — но ще попитам иконома си. Той го беше повикал.

Съдията мълчаливо поглаждаше дългите си бакенбарди. Изведнъж кресна на собственика на погребалната къща:

— Защо ти, собственик на погребална къща, за когото се предполага, че разбира от работата си, не ми каза веднага, че ковчегът е бил подменен? Или това е същият ковчег, в който си поставил мъртвата жена? Говори и казвай истината!

Като заекваше от страх, човекът отговори:

— Аз… аз се кълна, че това е същият ковчег, Ваша Милост! Сам го купих преди две седмици и сам отпечатах с нажежено желязо търговския си знак върху дървото. Но този ковчег лесно би могъл да бъде отворен, Ваша Милост! Тъй като е само временен, ние не заковахме пироните много грижливо и…

Съдията го прекъсна с нетърпеливо движение.

— Този труп — нареди той — да се обвие в покров, както подобава, и да се постави обратно в ковчега. Аз ще говоря със семейството на покойника относно погребението. Дотогава двама стражници да стоят на пост тук в залата — остава да изчезне и този труп! — Съдията се обърна към началника на стражниците: — Доведи пазача на храма при мене. Изобщо, каква е тази неразбория? Той би трябвало сам да ми се представи!

— Пазачът е много стар човек, Ваша Милост — каза бързо началникът на стражниците. — Преживява с купичката ориз, която някои благочестиви хора донасят два пъти дневно в килията му до къщичката за вратаря. Той е глух и почти сляп.

— Сляп и глух наистина! — измърмори ядосано съдията. После каза кратко на Лиу Фейпо: — Ще организирам незабавно претърсване на околността за тялото на дъщеря ви.

В това време Ма Жун се върна в залата.

— Почтително ви уведомявам — каза той, — че претърсих целия храм, включително градината зад него. Няма никакви признаци тялото на мъртвата да е скрито или заровено там.

— Сега тръгвай с майстор Ван — заповяда му съдията — да научиш адреса на дърводелеца и иди веднага у тях. Искам да зная какво е правил през последните дни. Ако има роднини мъже, да се явят в трибунала за разпит.

Като каза това, съдията чукна върху масата и обяви заседанието за закрито. Преди да напусне залата, той се приближи до ковчега и огледа внимателно вътрешността му. Не се виждаха кървави петна. После огледа пода наоколо, но между обърканите следи от стъпки, оставени върху прахта, не можа да открие петна, нито пък признаци, че е правен опит те да бъдат заличени. Явно бе, че дърводелецът е бил убит на друго място, а тялото му е било довлечено в залата и поставено в ковчега, след като кръвта е била вече съсирена. Ди разреши на присъстващите да се разотидат и напусна залата, последван от Хун.

По обратния път съдията не пророни дума. Но когато влезе в личния си кабинет и Хун му помогна да се преоблече в удобен домашен халат, мрачното му настроение го напусна. Той седна зад писалището си и каза с усмивка:

— Е, Хун, чакат ни много загадки за разрешаване! Между другото доволен съм, че поставих професора под домашен арест. Я виж какво имаше в ръкава на дърводелеца!

Той бутна парчето хартия към Хун, който възкликна удивен:

— Тук са записани името и адресът на доктор Джан, Ваша Милост!

— Да — каза съдията със задоволство, — нашият учен доктор очевидно не е предвидил това! Дай сега да видя списъка, който ни е направил!

Хун измъкна от ръкава си къс сгъната хартия. Като я подаваше на съдията, той каза унило:

— Доколкото виждам, Ваша Милост, почеркът му е съвсем различен от този в любовните писма.

— Прав си — каза съдията. — Няма никаква прилика. — Той хвърли хартията на масата и продължи: — След като изядеш обедния си ориз, Хун, би могъл да се опиташ да намериш в архивата няколко образеца от почерка на Лиу, Хан, Ван и Су. На всеки от тях по едно или друго време се е налагало да изпрати някакво писмо до трибунала. — Съдията извади от чекмеджето две големи служебни визитни картички с червен цвят и ги подаде на Хун, като добави: — Погрижи се тези картички да бъдат изпратени на Хан Юнхан и съветника Лян със съобщение, че ще ги посетя днес следобед.

Когато съдията стана, Хун го запита:

— Какво, за бога, е могло да се случи с трупа на госпожа Джан, Ваша Милост?

— Няма никаква полза, Хун — отговори съдията, — да си блъскаме главите над задача, чиито условия още не са напълно изяснени. За момента ще освободя напълно ума си от тази загадка. Имам намерение да обядвам у дома и да видя как са жените и децата ми. Оня ден моята Трета жена ми каза, че двамата ми сина вече са започнали да пишат доста хубави съчинения. Но те са двама нехранимайковци, казвам ти!

Късно следобед, когато съдията се върна в личния си кабинет, завари Хун и Ма Жун край писалището надвесени над няколко листа хартия. Хун вдигна поглед и каза:

— Ето образците от почерка на четиримата заподозрени, Ваша Милост. Но никой от тях не прилича на този в писмата на танцьорката.

Ди седна и започна внимателно да сравнява различните образни. След известно време каза:

— Не, не намирам нищо особено! Лиу Фейпо е единственият, чийто начин на писане ми напомня слабо за този на Студента от бамбуковата горичка. Мога да допусна, че Лиу е преправял почерка си, когато е писал онези любовни писма. Но китайската четка за писане е много чувствителен инструмент. Дори при използуване на различни шрифтове е извънредно трудно да се прикрие характерният за всеки човек начин на боравене с нея.

— Лиу Фейпо би могъл да научи псевдонима на студента Джан от дъщеря си, Ваша Милост — живо каза Хун, — и по липса на по-добър да го използува за подписване на писмата.

— Да — замислено каза съдията. — Трябва да събера повече сведения за Лиу Фейпо. Това ще бъде един от въпросите, по които ще поговоря с Хан и съветника. Те сигурно ще могат да ми кажат нещо повече. А сега ти, Ма Жун, ми кажи какво научи за дърводелеца!

Ма Жун тъжно поклати голямата си глава.

— Нищо особено, Ваша Милост! Мао Юан живее мизерно край езерото, близо до рибния пазар. Намерих само старата му жена. Никога не сте виждали такава грозна, дърта харпия! Тя изобщо не се тревожеше за отсъствието на мъжа си, защото, когато излизал по работа, той често не се прибирал по няколко дни. А и нищо чудно, след като небето го е наказало с такава жена! Та преди няколко дни той излязъл сутринта, като казал, че отива в къщата на доктор Джан да поправи някакви мебели за предстоящото сватбено тържество. Рекъл на жена си, че ще намери място за спане при слугите, защото работата щяла да продължи няколко дни. Оттогава тя не го е виждала!

Ма Жун направи гримаса на отвращение и продължи:

— Като съобщих на милата му половинка тъжната вест, тя рече само, че много отдавна е предсказала, че старецът й ще свърши зле, защото все ходел по винарните и игралните домове с братовчед си Мао Лу. И после поиска парично обезщетение!

— Каква неблагочестива жена! — възкликна ядосано съдията.

— Обясних й — каза Ма Жун, — че не може да го получи, преди убиецът да бъде заловен и осъден. Тя започна да сипе обиди срещу мен и да ме обвинява, че съм прибрал парите в джоба си. Побързах да напусна вещицата и отидох да разпитам съседите. Хората ми казаха, че Мао Юан е бил добродушен, работлив човек и никой няма право да го обвинява, че от време на време си е попийвал, защото мъж, женен за такава жена, се нуждае от известно утешение. Но добавиха, че братовчед му, Мао Жун, е истински злодей. Той също е дърводелец, но не живее на определено място. Броди из цялата околия, търси случайна работа в богаташките къщи и задига оттам каквото може. Дава всичките си пари за пиене и комар. Напоследък никой в квартала не го е виждал. Носи се слух, че е бил изключен от гилдията на дърводелците, защото при едно пиянско сбиване наранил с нож друг дърводелец. Мао Юан няма други роднини мъже.

Съдията бавно отпи от чая. После изтри мустаците си и каза:

— Добра работа си свършил, Ма Жун! Сега поне знаем какво означава онзи къс хартия, който намерихме в ръкава на убития. А сега е най-добре да идеш в резиденцията на професора и заедно с Цяо Тай, който е там на пост, да разберете кога е пристигнал Мао Юан, каква работа е вършил и кога точно си е отишъл. Дръж под око и съседните къщи. Може би ще успееш да откриеш странния мъж, който ме наблюдаваше през прозореца. — Ди стана и продължи към Хун: — Докато ме няма, Хун, ти можеш да идеш до улицата, на която живее Лиу Фейпо, и да поразгледаш наоколо. Обиколи близките магазини и се опитай да събереш сведения за него и живота в къщата му. Той е тъжителят в делото „Лиу срещу Джан“, но в същото време е един от главните заподозрени в случая с убитата танцьорка.

Съдията изпи до дъно чашата си с чай и тръгна през двора към къщичката на вратаря, където го чакаше паланкинът му.

Вън на улицата все още бе много горещо. За щастие къщата на Хан не бе далече от трибунала.

Хан Юнхан стоеше зад монументалната външна врата в очакване на съдията. След размяната на обичайните любезности той въведе госта в сумрачната приемна, която се охлаждаше от късове лед, поставени в два кръгли медни съда. Хан покани съдията да седне в широкото кресло до масата за чай. Докато домакинът поръчваше на раболепния иконом да донесе чай и закуски, съдията огледа обстановката. Той прецени, че къщата е построена преди повече от сто години. Дървото на тежките подпорни греди и гравираната греда на тавана беше потъмняло от времето, а картинните свитъци, украсяващи стените, бяха придобили благородния оттенък на стара слонова кост. Приемната излъчваше уют и изисканост. След като им поднесоха ароматичен чай в старинни чаши от най-тънък порцелан, Хан прочисти гърлото си и каза със сдържано достойнство:

— Моля Ваша Милост да приеме моите смирени извинения за непристойното ми поведение миналата вечер.

— Е, всичко беше така объркващо! — каза съдията с усмивка. — Да не говорим за това! Кажете ми, колко сина имате?

— Имам само една дъщеря — отговори Хан хладно.

Настъпи неловко мълчание. Началото на разговора не беше много сполучливо. Но Ди не би могъл да бъде упрекнат в нетактичност — при толкова жени и наложници всеки би очаквал Хан да има синове. Съдията запази самообладание и продължи:

— Да ви кажа откровено — това убийство на Кораба на цветята ме постави в много затруднено положение. А пък и този необикновен случай с дъщерята на Лиу Фейпо! Надявам се, че ще бъдете така любезен да ми кажете какво знаете за хората, свързани с тези два случая. Интересува ме и миналото им.

Хан направи любезен поклон и отговори:

— Изпяло съм на ваше разположение. Конфликтът между приятелите ми Лиу и Джан ме потресе дълбоко. И двамата са видни хора в малкия ни град. Надявам се и вярвам, че Ваша Милост ще успее да ги помири. Това би…

— Преди да се прави какъвто и да е опит за помиряване — прекъсна го съдията, — трябва да реша дали младоженката е умряла от естествена смърт и ако не, да накажа убиеца. Но нека започнем от случая с мъртвата танцьорка.

Хан вдигна ръце и възкликна с раздразнение:

— Но между тези два случая няма нищо общо, Ваша Милост! Те се различават като небето и земята! Куртизанката беше красавица, жена с много дарби, но в края на краищата — само една професионална танцьорка! Тези момичета често се забъркват в какви ли не отвратителни истории. Един бог знае колко от тях умират от насилствена смърт! — Хан се наведе към съдията и продължи поверително: — Мога да уверя Ваша Милост, че никой тук няма да възрази, ако този случай бъде разгледан в трибунала малко… хм… по-повърхностно. И мисля, че по-висшестоящите власти едва ли ще проявят особен интерес към смъртта на една лека жена. Но случаят „Лиу срещу Джан“… боже мой! Той засяга доброто име на града ни, Ваша Милост! Всички ние ще ви бъдем много признателни, ако успеете да ги убедите да се помирят, може би като им кажете…

— Нашите разбирания за ролята на правосъдието — хладно го прекъсна съдията — очевидно се различават твърде много, за да можем да проведем ползотворен разговор. Ще се огранича с няколко въпроса. Първо, какви бяха вашите лични отношения с танцьорката Бадемов цвят?

Хан се изчерви. Гласът му трепереше от сподавен гняв, когато запита:

— Очаквате ли отговор на този въпрос?

— Разбира се — каза любезно съдията, — иначе нямаше да го задам!

— Тогава… аз отказвам! — избухна Хан.

— Тук и сега това е ваше законно право — забеляза спокойно съдията. — Ще ви задам същия въпрос в трибунала и тогава ще трябва да отговорите. Иначе ще бъдете обвинен в неуважение към съда, а наказанието е петдесет камшика. Ако ви задавам въпроса сега, то е само за да ви спестя унижението.

Хан изгледа съдията със святкащи от ярост очи. Макар и трудно успя да се овладее и каза с равен тон:

— Куртизанката Бадемов цвят беше хубава, изкусна танцьорка и умееше да говори забавно. Поради това реших, че заслужава да бъде наета, за да забавлява гостите ми. Извън това тя не ме интересуваше. Дали е жива или мъртва, ми е напълно безразлично.

— Не ми ли казахте току-що, че имате дъщеря? — запита остро съдията.

Хан очевидно прие този въпрос като опит да се смени темата на разговора. Той заповяда на иконома, който стоеше прав и чакаше на почтително разстояние, да донесе захаросани плодове и други закуски. После каза любезно:

— Да, Ваша Милост. Казва се Върбов пух. Въпреки че не е прието да се хвалят собствените деца, смея да кажа, че тя е забележително момиче. Проявява голяма дарба в рисуването и краснописа. Даже има… — Преди да продължи, той усети, че е прекалил, и рече неловко: — Но моите домашни работи едва ли интересуват Ваша Милост.

— Сега ще ви задам втория си въпрос — каза съдията. — Какво е мнението ви за майсторите Ван и Су?

— Преди много години — отговори Хан с делови тон — Ван и Су бяха избрани чрез тайно гласуване от членовете на техните гилдии да им бъдат водачи и да отстояват интересите им. Бяха избрани заради техните високи достойнства и безукорно поведение. Нямам какво да прибавя към това.

— А сега един въпрос относно делото „Лиу срещу Джан“ — продължи съдията. — Защо според вас професорът се е оттеглил от служба толкова рано?

Хан се размърда неловко в стола си.

— Необходимо ли е да се ровим пак в тази стара история? — унило попита той. — Беше установено без всякакво съмнение, че студентката, която бе подала жалбата, е умствено разстроена. Високо похвално е, че въпреки това доктор Джан настоя оставката му да е приета. Защото според него един професор от училището при храма на Конфуций не може да остане на този пост, когато за него започнат да се говорят лоши неща, дори ако той не е дал никакви основания за това.

— Ще проуча този случай в съдебната архива — каза — съдията.

— О, Ваша Милост няма да намери в папките нищо по този въпрос — рече бързо Хан. — За щастие случаят не бе разгледан в трибунала. Ние, първенците на Хан Юан, изслушахме засегнатите личности и уредихме въпроса заедно с ректора на училището. Смятаме, че е наш дълг, Ваша Милост, да спестяваме на властите излишен труд.

— Направи ми впечатление — сухо отбеляза съдията. Той стана и благодари на Хан за любезното посрещане. Докато домакинът го съпровождаше до паланкина, Ди си помисли, че този разговор едва ли бе поставил основите на едно дълготрайно приятелство.