Роберт ван Хюлик
Езерото, което не връщаше удавниците (5)

Глава пета

Ма Жун разказва за тайната на танцьорката; Един професор е обвинен в гнусно злодеяние

На идната сутрин, веднага след зазоряване, когато Хун се яви на доклад, той завари съдията да седи напълно облечен в личния си кабинет, разположен зад съдебната зала.

Ди беше подредил грижливо на купчинки върху писалището си писмата на куртизанката, намерени в сандъка за дрехи. Докато Хун му наливаше чаша чай, съдията каза:

— Прочетох внимателно всички тези писма, Хун. Връзките й с оня така наречен „Студент от бамбуковата горичка“ трябва да са започнали преди около половин година. Първите писма говорят за едно постепенно задълбочаващо се приятелство. По-късните разкриват страстна любов. Но преди около два месеца страстта като че ли е започнала да гасне. Забелязва се явна промяна в тона на писмата. Тук-там открих изрази, които могат да се приемат като заплахи. Трябва да намерим този човек, Хун!

— Старши писарят на трибунала е любител поет, Ваша Милост — каза оживено Хун. — В свободното си време работи като секретар на местния литературен клуб. Той вероятно би могъл да ни каже чий е този псевдоним!

— Чудесно! — рече съдията. — Иди в архивата и поговори с него. Но преди това искам да ти покажа нещо. — Той извади от чекмеджето на писалището си тънък лист хартия и го разгъна. Хун позна шахматната задача, намерена в ръкава на мъртвата жена. Съдията потупа хартията с показалец и каза:

— Снощи, след като се върнахме от Квартала на върбите, разгледах добре тази задача^[1]. Интересното е, че не можах да намеря никакъв смисъл в нея. Вярно, че не съм голям майстор в шаха, но като студент играех често. Както виждаш, в тази игра квадратът е разделен на осемнадесет колонки в хоризонтално и вертикално направление и чертите се пресичат в 289 точки. Единият играч има 150 бели пионки, а противникът му — също толкова черни. Пионките са малки обли камъчета и всички са равностойни. Двамата участници започват играта при чиста дъска, като всеки на свой ред поставя по една пионка на мястото, където се пресичат две черти. Целта е да отнемеш колкото е възможно повече пионки на противника, като ги обградиш напълно поотделно или на групичка. Обградените пионки веднага се отстраняват от дъската. Печели онзи, който успее да „плени“ по-голям брой пионки.

— Това изглежда доста просто! — отбеляза Хун.

Съдията му отвърна с усмивка:

— Правилата наистина са прости, но самата игра е твърде трудна. Казват, че един човешки живот не е достатъчен, за да се научат всичките й тънкости! Нашите големи майстори на шаха често издават ръководства за изучаване на играта, онагледени с рисунки на интересни позиции, а също и със задачи, чието решение е подробно обяснено. Този лист трябва да е бил откъснат от такова ръководство. Той е бил последната страница на книгата, защото сам виждаш думата „Край“, отпечатана в левия долен ъгъл. За беда липсва заглавието на книгата. Трябва да откриеш някой майстор на шаха тук, в Ханюан, Хун. Такъв човек без съмнение ще може да ни каже от кое ръководство е откъснат този лист. Обяснението на задачата може да е било отпечатано на предпоследната страница.

Влязоха Ма Жун и Цяо Тай и поздравиха съдията. Когато седнаха пред писалището, Ди се обърна към Ма Жун:

— Предполагам, че снощи се забави, за да събереш сведения. Кажи какво успя да научиш!

Ма Жун постави големите си юмруци на коленете. Той започна с усмивка:

— Вчера Ваша Милост спомена за възможността да се съберат сведения за личния живот на една куртизанка от другите момичета, които живеят с нея. Случи се така, че когато миналата вечер отивахме към езерото през Квартала на върбите, едно момиче, застанало на балкона, ми хвана окото. Когато по-късно отидохме в къщата, описах я на собственика и услужливият човек веднага накара да я повикат от угощението, на което бе поканена да присъствува. Името Прасковен цвят наистина много й отива!

Ма Жун замълча. Той засука мустак и продължи, като се ухили още по-широко:

— Тя наистина е невероятно очарователно момиче, а пък и аз като че ли не я разочаровах. Поне тя…

— Можеш да прескочиш — прекъсна го раздразнено съдията — подробностите около любовните си подвизи! Не се съмняваме, че сте си прекарали времето добре! Кажи сега какво ти каза тя за мъртвата танцьорка!

Ма Жун прие обиден вид. Той въздъхна, после се примири и продължи търпеливо:

— Та, Ваша Милост, това момиче, Прасковен цвят, е било близка приятелка на убитата куртизанка. Танцьорката е дошла в Квартала на върбите преди около една година заедно с три други момичета, доведени от столицата от един сводник. Казала на Прасковен цвят, че е напуснала дома си в Шанси заради някакви неприятности и никога няма да може да се върне там. Била доста особена. Въпреки че много високопоставени гости правели отчаяни опити да спечелят благоволението й, учтиво отказвала на всички. Особено усърден в ухажването си бил майстор Су, който й правел много скъпи подаръци, но и той нямал успех.

— Това — намеси се съдията — ще отбележим като минус за Су. Несподелената любов често е съществен мотив за отмъщение.

— Все пак — продължи Ма Жун — Прасковен цвят е убедена, че Бадемов цвят в никакъв случай не е била студена жена. Фактите сочат, че навярно е имала таен любовник. Най-малко веднъж седмично искала разрешение от собственика на къщата да излезе на покупки. Тъй като била уравновесено и дисциплинирано момиче и нямали никакво основание да се опасяват, че може да избяга, собственикът винаги се съгласявал. Тя излизала сама и приятелката й мисли, че е отивала на тайни срещи. Но кой е бил любовникът и къде са се срещали, Прасковен цвят така и не разбрала, въпреки че с положителност се е опитвала да научи!

— Колко време се е бавела всеки път? — попита съдията.

— Излизала е непосредствено след приключване на обеда — отвърна Ма Жун — и се е връщала малко преди да поднесат вечерната порция ориз.

— Това означава, че не е ходела извън града — отбеляза съдията. — Инспекторе, върви разпитай писаря за оня псевдоним!

Щом Хун излезе, влезе един слуга и подаде на съдията голям запечатан плик. Ди го отвори и извади дълго писмо, което разгъна върху писалището си. Имаше прикрепени и две копия. Като поглаждаше дългите си бакенбарди, съдията бавно започна да чете. Точно когато завърши четенето и се облегна назад, в кабинета се върна Хун. Като клатеше глава, той каза:

— Старши писарят е сигурен, Ваша Милост, че нито един учен или писател в тази околия не използува прозвището Студента от бамбуковата горичка.

— Жалко! — каза съдията. След това се наведе напред, посочи писмото пред себе си и продължи оживено: — Ето че пристигна докладът от собственика на къщата на куртизанката. Истинското й име е било госпожица Фан Хъи и е била купена в столицата от един сводник преди седем месеца, точно както е казала Прасковен цвят — или как там й беше името — на Ма Жун. Цената е била две златни кюлчета. Сводникът е заявил, че я е купил при необичайни обстоятелства. Тя сама го потърсила и поискала да се продаде за едно златно кюлче и петдесет сребърника при условие, че ще бъде препродадена именно в Ханюан. На сводника се сторило странно, че девойката предлага сделката сама вместо чрез родителите си или чрез посредник. Но тъй като била красива и умеела добре да пее и танцува, той разбрал, че печалбата ще бъде добра, и не си направил труда да я разпитва. Платил й парите и тя ги прибрала. Но тъй като къщата в Квартала на върбите била добър клиент, сводникът сметнал за разумно да уведоми управителя за странния начин, по който е наел момичето, за да се освободи от отговорност, ако по-късно възникнат усложнения.

На това място съдията замълча и ядно поклати глава. После продължи:

— Собственикът на къщата задал на девойката няколко въпроса, но като видял, че тя избягва да отговаря пряко, оставил работата така. Той твърди, че според него родителите й са я изгонили от дома й заради някаква незаконна любовна връзка. Другите подробности за живота й в къщата съвпадат с онова, което Ма Жун е научил от останалите момичета. Собственикът е отбелязал имената на гражданите, които са проявявали особен интерес към Бадемов цвят. Списъкът включва почти всички изтъкнати граждани на Ханюан, без Лиу Фейпо и Хан Юнхан. Имало е случаи собственикът на къщата да увещава девойката да приеме за любовник единия или другия, но тя твърдо е отказвала. Той не е настоявал много, защото и без това само с танците си Бадемов цвят му е носела добра печалба. В края на доклада се съобщава, че девойката е обичала литературните игри, пишела красиво, а в рисуването на цветя и птици била над средното ниво. Но се подчертава, че не е обичала играта на шах!

Съдията отново замълча. Огледа помощниците си и запита:

— Е, сега как бихте обяснили въпроса й дали играя шах и това, че в ръкава й намерихме тази шахматна задача?

Ма Жун се почеса по главата в недоумение. Цяо Тай попита:

— Мога ли да хвърля поглед на задачата, Ваша Милост? Някога много обичах да играя шах.

Съдията бутна хартията към него. Цяо Тай се замисли върху задачата и след известно време каза:

— Това е напълно безсмислена позиция, Ваша Милост! Белите пионки заемат почти цялата дъска. Някои от ходовете, посредством които те са възпрели настъплението на черните, биха могли да се възпроизведат доста ясно, но в разположението на черните няма никаква логика.

Съдията смръщи вежди. От вцепенението го извадиха трите удара на големия бронзов гонг, окачен на главната порта, които отекнаха в трибунала и оповестиха откриването на сутрешното съдебно заседание.

Ди постави шахматната задача обратно в чекмеджето и стана с въздишка. Хун му помогна да наметне съдийската мантия от тъмнозелен брокат. Докато нагласяваше на главата си черната съдийска шапка, той каза на тримата мъже:

— Ще се занимая с убийството, извършено на Кораба на цветята. За щастие в момента няма други дела за разглеждане, тъй че ще можем да съсредоточим цялото си внимание върху това загадъчно убийство.

Ма Жун дръпна настрана тежката завеса, отделяща личния кабинет на съдията от съдебната зала. Ди се качи на подиума и седна зад високата маса с покривка от ален брокат. Ма Жун и Цяо Тай застанаха зад стола му, а Хун зае обичайното си място от дясната му страна.

Стражниците застанаха в две редици пред подиума. Те носеха бичове, палки, вериги, белезници и други пособия на своя занаят. Старши писарят и помощниците му седяха на по-ниски маси от двете страни на подиума, готови да водят протокола.

Съдията огледа съдебната зала. Забеляза, че се е събрала внушителна тълпа от зрители. Новината за убийството, извършено на Кораба на цветята, се бе разпространила като мълния и гражданите на Ханюан бяха нетърпеливи да научат всички подробности. На първия ред седяха Хан Юнхан, братята Кан и майсторите Пън и Су. Ди се зачуди защо Лиу Фейпо и Ван не бяха там. Началникът на стражниците ги беше уведомил, че трябва да присъствуват.

Съдията удари с чукчето си по масата и обяви заседанието за открито. След това започна да проверява присъствуващите.

Внезапно на входа на съдебната зала се появиха няколко души, предвождани от Лиу Фейпо, който възбудено крещеше:

— Искам правосъдие! Извършено е гнусно престъпление!

Съдията направи знак на началника на стражниците. Той отиде да посрещне новодошлите и ги доведе пред подиума.

Лиу Фейпо коленичи на каменния под. До него коленичи висок господин на средна възраст, облечен в прост син халат и с малко черно кепе на главата. Четирима други мъже останаха прави зад редицата стражници. Между тях съдията разпозна Ван. Другите трима му бяха непознати.

— Ваша Милост! — проплака Лиу Фейпо. — Дъщеря ми е била жестоко убита през първата й брачна нощ!

Съдията вдигна вежди. Той каза остро:

— Тъжителят Лиу Фейпо да разкаже всичко последователно. Чух снощи по време на угощението, че сватбата на дъщеря ви е била отпразнувана оня ден. Защо идвате в съда сега, два дни след случая, да съобщите за смъртта й?

— Всичко се дължи на пъкления план на този коварен човек тук! — проплака Лиу Фейпо, като посочи господина, коленичил край него.

— Кажете името и професията си! — заповяда съдията на мъжа на средна възраст.

— Вашият нищожен слуга — каза тихо мъжът — се нарича Джан Уънджан и е доктор по литература. Ужасно нещастие сполетя моята къща и ми отне едновременно любимия и единствен син и младата му съпруга. И като че ли това не стига, ами този човек, Лиу Фейпо, обвинява мене — техния баща! Почтително умолявам Ваша Милост да поправи тази страшна неправда!

— Безсрамен мошеник! — изкрещя Лиу Фейпо. Съдията удари чукчето си по масата.

— Тъжителят Лиу Фейпо — каза строго той — да се въздържа от употребата на обиди в този съд! Разкажете случая!

Лиу Фейпо направи усилие да се овладее. Той очевидно не бе на себе си от гняв и скръб. Съвсем не приличаше на човека от миналата вечер. След кратко мълчание продължи с по-спокоен глас:

— Великото Небе не бе пожелало да се сдобия с мъжка рожба. Единственото ми дете бе момиче и се казваше Лунна фея. Но чрез тази дъщеря бях напълно утешен за липсата на син. Тя беше очарователна и мила. Най-голямата радост в живота ми бе да гледам как се превръща в красива и умна млада жена. Аз…

Той млъкна. Ридание задави думите му. Преглътна няколко пъти, после продължи с треперещ глас:

— Миналата година тя ме помоли да й разреша да взема частни уроци по класическа литература, които учителят — доктор Джан — преподаваше в къщата си на група млади жени. Съгласих се, защото дотогава тя се увличаше главно по язденето и лова, и бях доволен, че започва да проявява интерес към изкуството и литературата. Как бих могъл да предвидя нещастието, което ще последва? В къщата на учителя Лунна фея видяла сина му, студента Джан Хупяо, и се влюбила в него. Исках да се осведомя за семейството на Джан, преди да взема решение, но Лунна фея настоятелно ме помоли да обявим годежа по-скоро и Първата ми жена — тази глупачка! — подкрепи молбата й, макар че трябваше да бъде по-предвидлива. Дадох съгласието си, избрахме сватовник и брачният договор бе съставен. Тогава обаче моят приятел, търговецът Ван Ифан ме предупреди, че доктор Джан е развратник, който преди известно време се опитал безуспешно да използува дъщеря му за задоволяване на низките си страсти. Реших незабавно да разваля годежа. Но тогава Лунна фея легна болна и Първата ми жена твърдеше, че е болна от любов и сигурно ще умре, ако не променя решението си. На всичко отгоре, тъй като не желаеше плячката да се изплъзне под носа му, доктор Джан отказа да развали брачния договор.

Лиу хвърли змийски поглед към професора, после продължи:

— Така, макар и с голяма неохота, аз разреших да отпразнуваме сватбата. Оня ден в къщата на Джан бяха запалени червени свещи и бракосъчетанието бе извършено тържествено пред възпоменателните плочи на предците^[2]. На сватбеното тържество присъствуваха повече от тридесет видни граждани, включително гостите, които взеха участие в пиршеството на Кораба на цветята… Днес рано сутринта професорът се втурна силно развълнуван в къщата ми и съобщи, че вчера Лунна фея е била намерена мъртва в брачното ложе. Веднага го запитах защо не ми е съобщил незабавно. Отговори ми, че синът му, младоженецът, бил изчезнал безследно и той искал най-напред да се опита да открие него. Попитах го от какво е умряла дъщеря ми, а той само измърмори някакви неразбираеми думи. Поисках да тръгна с него, за да видя тялото й. Той спокойно ми каза, че тя вече е закована в ковчег и положена в будисткия храм!

Съдията се облегна назад. Той понечи да прекъсне Лиу, но премисли и реши да го изслуша докрай.

— У мене се породи ужасно подозрение — продължи Лиу. — Веднага отидох да се посъветвам със съседа си, майстор Ван. Той незабавно се съгласи с мене, че дъщеря ми е станала жертва на неописуемо престъпление. Уведомих доктор Джан, че ще подам жалба в трибунала. Майстор Ван отиде да доведе свидетел — Ван Ифан… И сега аз, Лиу Фейпо, съм паднал на колене пред масата на Ваша Милост и ви умолявам да се погрижите злият престъпник да получи заслужено наказание, за да може душата на бедната ми дъщеря да почива в мир!

Като каза това, Лиу удари три пъти челото си о каменния под.

Съдията бавно поглади дългата си брада. Помисли малко и запита:

— Искате да кажете, че студентът Джан е убил невястата си и след това е избягал?

— Моля Ваша Милост за извинение! — побърза да отговори Лиу. — Толкова съм объркан, че не се изразявам ясно. Този слаботелесен младеж, студентът Джан, е невинен. Бащата, този пропаднал развратник, ето кой е виновният! Той е пожелал Лунна фея и възбуден от виното, е посегнал на нея в същата нощ, през която тя е трябвало да стане жена на сина му. Горката ми дъщеря се е самоубила, а студентът Джан, ужасен от скандалното поведение на собствения си баща, е побягнал в отчаянието си. На следната сутрин, събудил се след пиянската нощ, порочният професор е намерил мъртвото тяло на дъщеря ми. Уплашен от последствията на подлото си деяние, той е наредил незабавно да заковат трупа в ковчег, за да прикрие факта, че дъщеря ми се е самоубила. Затова обвинявам доктор Джан Уънджан, че е изнасилил дъщеря ми, Лунна фея, и е станал причина за смъртта й.

Съдията заповяда на старши писаря да прочете обвинението на Лиу така, както бе записано. Лиу се съгласи, че всичко е точно, и постави отпечатъка от палеца си върху документа. После съдията каза:

— Сега обвиняемият Джан Уънджан да разкаже какво се е случило!

— Стоящият пред вас — започна професорът с леко педантичен тон — проси Ваша Милост за снизходителност спрямо недостойното си поведение. Искам да заявя, че напълно разбирам колко глупави са били действията ми. Спокойният живот между книгите ме е направил, за жалост, неспособен да се справя умело с такава ужасна беда, каквато сполетя бедната ми къща. Но твърдо отричам да съм имал някога непочтени мисли по отношение на снаха си, а още по-малко бих могъл да я нападна! Ще ви разкажа всичко, което се случи в действителност — и всяка подробност е вярна!

Докторът спря за момент, за да събере мислите си, после продължи:

— Вчера сутринта, когато закусвах в градинската си беседка, дойде слугинята ми Ружа и съобщи, че почукала на вратата на брачната стая, извикала, че носи сутрешния ориз, но никой не й отговорил. Казах й да не безпокои младоженците и да им почука пак след около час. По-късно същата сутрин, когато поливах цветята, Ружа дойде отново и ми каза, че все още никой в стаята не отговаря. Почувствувах някаква тревога. Отидох лично до покоите, предназначени за младата двойка, и енергично почуках на вратата. Когато никой не отговори, извиках няколко пъти името на сина си, но пак не получих отговор. Тогава разбрах, че трябва да се е случило нещо нередно. Веднага отидох да доведа търговеца на чай Кун, мой съсед и приятел, за да се посъветвам с него. Той сметна, че мой дълг е да отворя вратата със сила. Повиках иконома; той донесе брадва и разби ключалката.

Доктор Джан спря да говори. Преглътна и продължи с беззвучен глас:

— Голото тяло на Лунна фея бе проснато в леглото, покрито с кръв. Сина ми го нямаше. Бързо пристъпих напред и я покрих с юргана. После опипах пулса й. Той бе спрял и ръката й бе студена като лед. Тя беше мъртва… Кун веднага отиде да доведе учения лекар доктор Хуа, който живее наблизо. Той извърши оглед на тялото. Установи, че причината за смъртта е силен кръвоизлив, причинен от дефлорирането. Тогава разбрах, че синът ми, покрусен от скръб, е избягал от мястото, където го е сполетяло това тежко нещастие. Бях убеден, че е отишъл в някое самотно кътче, за да се самоубие, и реших да изляза веднага, за да се опитам да го намеря и да му попреча да извърши тази отчаяна постъпка. Когато доктор Хуа отбеляза, че в такова горещо време е по-добре мъртвата да бъде затворена незабавно, аз наредих да извикат човек, който да измие тялото и да го постави във временен ковчег. Кун предложи ковчегът да бъде положен в будисткия храм, докато се реши къде да бъде заровен. Помолих всички присъствуващи да запазят случая в тайна, докато не намеря сина си — жив или мъртъв. После отидох да го търся, придружен от Кун и иконома си. Цял ден бродихме из града и предградията, разпитвахме навсякъде, но падна мрак, а ние все още не бяхме открили никаква следа. Когато се върнахме у дома, заварихме един рибар да чака пред портата. Той ми предаде копринен пояс, който се закачил на въдицата му, докато ловял риба в езерото. Нямаше нужда да чета името, избродирано на подплатата. Веднага познах пояса на бедния си син. Този втори удар беше прекалено силен за мене. Паднал съм в несвяст. Кун и икономът ме сложили в леглото. Напълно изтощен, съм спал до тази сутрин… Веднага щом се събудих, си спомних за своя дълг към бащата на младоженката. Забързах към къщата на Лиу и му съобщих за ужасното нещастие. Вместо да заоплаква заедно с мене децата ни, отнети от жестоката съдба, този безсърдечен човек ми отправи най-безумни обвинения и ме заплаши, че ще подаде жалба срещу мене в трибунала. Умолявам Ваша Милост да бъде справедлив към покорния си слуга, който в един и същи ден загуби единствения си син и младата си снаха и по такъв начин е изправен пред ужасната съдба родът му да бъде прекъснат!

После професорът удари няколко пъти челото си о пода.

Съдията даде знак на писаря. Той прочете записа, направен според показанията на доктор Джан, и последният постави отпечатъка на палеца си върху хартията.

Съдията каза:

— Сега ще изслушам свидетелите на тъжителя и обвиняемия. Нека дойде търговецът Ван Ифан!

Ди огледа изпитателно търговеца. Спомни си, че името му бе споменато по време на кавгата между братята Кан. Ван Ифан беше човек на около четиридесет години, с гладко, безбрадо лице, чиято бледност се подчертаваше от късите, черни мустаци.

Ван Ифан заяви, че преди две години Втората жена на доктор Джан умряла. И тъй като Първата и Третата му жени били умрели още преди това, професорът останал съвсем сам. Тогава той потърсил Ван Ифан и го помолил да му даде дъщеря си за наложница. Ван Ифан възмутено отхвърлил това предложение, направено дори без подходящ посредник. Оттогава доктор Джан, неуспял да задоволи страстта си, започнал да разпространява злонамерени клевети, че Ван Ифан е търговец, който се занимава с тъмни сделки. Като опознал по този начин лошия нрав на професора, Ван Ифан сметнал за свой дълг да предупреди Лиу Фейпо на какво семейство се кани да повери единствената си дъщеря.

Веднага щом Ван Ифан млъкна, доктор Джан извика гневно:

— Умолявам Ваша Милост да не вярва на тази нелепа смесица от истина и лъжа! Вярно е, че често съм се изказвал зле за Ван Ифан. И сега не се колебая да заявя, че този човек е мошеник и измамник. След смъртта на Втората ми жена не аз, а той предложи дъщеря му да ми стане наложница. Каза, че тъй като жена му е починала, не може да се грижи достатъчно добре за дъщеря си. Очевидно искаше да измъкне от мене пари и да ме накара да спра да порицавам съмнителните му търговски сделки. Не той, а аз отхвърлих веднага безсрамното предложение!

Съдията стовари юмрука си върху масата и извика:

— Вие се подигравате с мене, вашия съдия! Явно е, че един от двама ви лъже най-безсрамно! Нека ви бъде ясно, че ще проуча този случай най-подробно и тежко на онзи, който се е опитал да ме измами!

Като подръпваше ядосано брадата си, съдията заповяда на майстор Ван да излезе напред.

Показанията на Ван съвпадаха с тези на Лиу Фейпо, що се отнася до фактите. Но той съвсем не споделяше с такава увереност теорията на Лиу относно престъплението, приписвано на доктор Джан. Каза, че се е съгласил с нея, само за да успокои възбудения Лиу Фейпо, и ще се въздържи да изкаже мнение за онова, което се е случило в действителност през брачната нощ.

После съдията изслуша двамата свидетели на обвиняемия. Първо търговецът на чай Кун потвърди направеното от доктор Джан описание на случая и добави, че професорът е човек със скромни навици и възвишен характер.

Когато на каменните плочи коленичи доктор Хуа, съдията заповяда на началника на страниците да повика съдебния следовател. После се обърна строго към доктор Хуа с думите:

— Вие като професионален лекар трябва да знаете, че при всички случаи на внезапна смърт тялото не бива да се затваря в ковчег, преди всички обстоятелства около смъртта да са били изяснени в съда и преди следователят да е огледал трупа. Действували сте против законите и ще бъдете съответно наказан. А сега в присъствието на следователя опишете състоянието, в което намерихте тялото, и разкажете как стигнахте до заключението си относно причината за настъпването на смъртта!

Доктор Хуа бързо се впусна в подробно описание на симптомите, открити върху тялото на мъртвото момиче. Когато свърши, съдията погледна въпросително към следователя, който каза:

— Почтително уведомявам Ваша Милост, че макар и смърт на девственица при обстоятелства като описаните да се среща много рядко, в медицинските книги наистина са отбелязани няколко такива случая. Няма съмнение, че такъв случай може да завърши със смърт, въпреки че по-често се стига само до по-продължително състояние на безсъзнание. Симптомите, описани от доктор Хуа, във всички подробности отговарят на тези, описани в авторитетните медицински трудове.

Съдията кимна. След като осъди доктор Хуа на тежка глоба, той се обърна към слушателите в залата и каза:

— Възнамерявах тази сутрин да разгледам случая с убийството на куртизанката, но новият случай прави неотложен огледа на мястото на предполагаемото престъпление.

Той удари по масата с чукчето си и закри заседанието.