Роберт ван Хюлик
Езерото, което не връщаше удавниците (6)

Глава шеста

Съдията Ди разглежда библиотеката на един студент; В изоставения храм се извършва аутопсия

В коридора съдията рече на Ма Жун:

— Кажи на стражниците да приготвят паланкина ми за отнасяне до къщата на доктор Джан. Четирима от тях да идат в будисткия храм и да приготвят всичко необходимо за аутопсията. Аз ще дойда в храма веднага щом свърша с професора.

След това той влезе в личния си кабинет.

Хун се зае да приготви чаша чай за съдията. Цяо Тай остана прав, изчаквайки Ди да седне пръв. Но той започна да се разхожда из кабинета с ръце на гърба. Челото му бе прорязано от дълбока бръчка. Спря се чак когато Хун му поднесе чашата чай. Отпи няколко глътки и заговори:

— Не мога да си представя какво е накарало Лиу Фейпо да отправи такова невероятно обвинение. Приемам, че прибързаното затваряне на тялото в ковчег изглежда подозрително, но всеки разумен човек първо би настоял да се извърши аутопсия, вместо да предяви такова сериозно обвинение. А миналата вечер Лиу ми направи впечатление на много спокоен и хладнокръвен мъж.

— Преди малко в съдебната зала той ми приличаше на умопомрачен, Ваша Милост — отбеляза Хун. — Видях, че ръцете му треперят, а на устните му имаше пяна!

— Обвинението на Лиу е съвършено абсурдно! — възкликна Цяо Тай. — Ако наистина е бил уверен, че професорът е човек с подъл характер, защо се е съгласил на женитба? Лиу не прилича на мъж, който би се оставил да го тиранизират жена му и дъщеря му! А и лесно би могъл да отмени брачния договор едностранно!

Съдията замислено поклати глава.

— Зад тази сватба се крие нещо — каза той. — И трябва да кажа, че доктор Джан, независимо от трогателните си вопли по повод на бедствието, сполетяло къщата му, изглежда го приема доста спокойно!

Влезе Ма Жун и съобщи, че паланкинът е готов. Съдията излезе на двора, последван от тримата си помощници.

Доктор Джан живееше във внушителна къща, построена върху склона на планината, западно от трибунала. Икономът отвори тежката двукрила порта и носачите внесоха паланкина на съдията в двора.

Професорът почтително помогна на госта да слезе и след това го отведе заедно с Хун в приемната зала. Ма Жун и Цяо Тай останаха в първия двор заедно с двама стражници и началника им.

Седнал срещу професора на масата за чай, съдията разгледа внимателно домакина. Доктор Джан беше висок, добре сложен мъж с умно, интелигентно лице. Изглеждаше на около петдесет години — твърде млад за държавната пенсия, която му бе отпусната. Той мълчаливо наля на съдията чаша чай, после отново седна и зачака видния гост пръв да започне разговор. Хун остана прав зад стола на съдията.

Ди погледна към претъпканите с книги лавици и запита професора коя литературна тема представлява особен интерес за него. С добре подбрани думи доктор Джан даде сбито обяснение на проучванията си, свързани с някои древни текстове. Отговорите му на въпросите на съдията за някои подробности доказваха, че е отличен познавач на темата. Той направи няколко много оригинални забележки за автентичността на един спорен пасаж, като с лекота привеждаше наизуст цитати от някои по-малко известни стари трудове. Въпреки че почтеността му можеше да бъде поставена под въпрос, нямаше и най-малко съмнение, че е голям учен.

— Защо — запита съдията, — след като сте все още сравнително доста млад, сте напуснали катедрата си в училището при храма на Конфуций? Много хора са оставали на тази почетна длъжност до седемдесет, та и повече години.

Доктор Джан изгледа подозрително съдията и отговори рязко:

— Предпочетох да посветя цялото си време на собствените си проучвания. През последните три години преподавам уроци по класическа литература на няколко напреднали студенти тук в моята къща.

Съдията стана и каза, че иска да види мястото, където се е случило нещастието. Професорът кимна мълчаливо. Той поведе гостите по един открит коридор към втория двор, спря се пред изящна сводеста врата и бавно каза:

— Оттатък е дворът, който бях предназначил за сина си. Заповядал съм строго никой да не влиза там след изнасянето на ковчега.

Зад вратата имаше малка декоративна градина. В средата й се виждаше грубо одялана каменна маса, обградена от няколко бамбукови дръвчета, чиито шумолящи зелени листа караха човек да забрави душната жега.

След като мина през тесния свод, доктор Джан отвори първо вратата вляво и показа на гостите една малка библиотека. В нея имаше място само за писалището срещу прозореца и за едно старо кресло. Върху лавината бяха натрупани книги и ръкописни свитъци. Професорът каза нежно:

— Синът ми беше изключително привързан към малката си библиотека. Той си беше избрал псевдонима Студента от бамбуковата горичка, макар че няколкото бамбукови дръвчета отвън трудно биха могли да се нарекат „горичка“.

Съдията влезе и разгледа книгите върху лавицата. Доктор Джан и Хун останаха отвън. Като се обърна към тях, съдията подхвърли на професора:

— От избора на книгите виждам, че синът ви е имал широки интереси. Жалко, че те са се простирали и върху дамите от Квартала на върбите!

— Кой, за бога — възкликна гневно доктор Джан, — би могъл да каже на Ваша Милост такава нелепа клевета? Синът ми беше с извънредно сериозен нрав. Никога не излизаше нощем. Кой ви е дал такова абсурдно сведение?

— Струва ми се, че чух някъде подобна забележка — каза разсеяно съдията. — Може би не съм разбрал добре за какво става въпрос. Тъй като синът ви е бил такъв трудолюбив учен, предполагам, че е имал красив почерк?

Професорът посочи купчината хартии на писалището и каза кратко:

— Това е ръкописът на последните проучвания на сина ми върху „Беседи и съждения“ на Конфуций.

Съдията прелисти ръкописа.

— Много изразителен почерк! — отбеляза той на излизане.

Докторът ги заведе в дневната отсреща. Изглежда, още бе засегнат от забележката на съдията за разпуснатия живот на сина си. Каза с кисело изражение:

— Ако Ваша Милост тръгне по коридора, ще намери вратата на спалнята. Аз ще почакам тук.

Съдията кимна. Следван от Хун, той тръгна по едва осветения коридор. В края му видяха една врата, която висеше върху разхлабените си панти. Съдията я отвори и застанал на прага, огледа мрачната стая. Тя беше съвсем малка и се осветяваше само от слънчевата светлина, която се прецеждаше през прозрачната хартия, залепена върху решетката на единствения прозорец.

Хун пошепна възбудено:

— Значи студентът Джан е бил любовникът на Бадемов цвят!

— И се е удавил! — раздразнено допълни съдията. — Намерихме Студента от бамбуковата горичка и в същото време го загубихме! Все пак се натъкнахме на нещо интересно: почеркът му е съвсем различен от този в любовните писма. — Той се наведе и продължи: — Виж, целият под е покрит с прах. Очевидно професорът не ни е излъгал, като каза, че никой не е влизал в тази стая след изнасянето на тялото на Лунна фея.

За момент съдията остана загледан в широкото легло до стената в дъното. Върху тръстиковата рогозка, която го покриваше, се виждаха няколко тъмночервени петна. Вдясно имаше тоалетна масичка, а вляво — наредени една върху друга кутии за дрехи. До самото легло бе поставена малка маса за чай с две табуретки. Въздухът в стаята беше много тежък.

Съдията тръгна към прозореца, за да го отвори. Но той бе залостен с дъска, цялата в прах. С известно усилие Ди я измъкна. През желязната решетка той видя част от зеленчукова градина, заобиколена с висока тухлена стена. В стената имаше малка врата. Очевидно през нея минаваше готвачът, за да набере зеленчуци. Съдията недоумяващо поклати глава и каза:

— Вратата беше затворена отвътре, Хун, прозорецът има здрава желязна решетка и не е бил отварян поне от няколко дена. Как, в името на бога, студентът Джан е напуснал стаята в онази съдбоносна нощ?

Озадачен, Хун погледна господаря си.

— Това е много странно! — каза той. Поколеба се и добави: — Може би стаята има тайна врата?

Съдията бързо стана. Двамата издърпаха леглото и огледаха стената и пода педя по педя.

После разгледаха и другите две стени, но без резултат. Съдията седна отново, изтупа прахта от коленете си и каза:

— Върни се в дневната, Хун, и кажи на професора да ми приготви списък на всички свои приятели и познати, както и на приятелите и познатите на своя син. Аз ще остана още малко тук и ще поогледам наоколо.

След като Хун тръгна, съдията скръсти ръце. Ето че се бе появила нова загадка! В случая с мъртвата танцьорка имаше поне някои ясни следи. Мотивът беше известен: убиецът е искал да й попречи да предупреди съдията за тайния заговор. Имаше четирима заподозрени. Подробното проучване на техните отношения с куртизанката щеше да доведе до разкриване на виновника, а тогава и подготвяният от него заговор щеше да бъде разкрит. Разследването беше вече напреднало и сега изведнъж изникна този загадъчен случай, в който имаше две главни действуващи лица, при това мъртви! И като че ли нямаше никакви улики! Професорът беше интересен мъж, но нямаше вид на развратник. От друга страна, външността често мами, а и Ван Ифан едва ли би посмял да лъже в съда за онази история с дъщеря му. Но и професорът не би посмял да излъже, че синът му не е посещавал Квартала на върбите. Доктор Джан беше достатъчно умен, за да знае, че такива неща могат лесно да се проверят. Може би самият доктор бе имал любовна връзка с танцьорката и бе използувал псевдонима на сина си в своите любовни писма! Той вече не беше млад, но беше интересен мъж, пък и винаги е било трудно да се отгатнат предпочитанията на една жена. Във всеки случай щяха да сравнят почерка на доктора с този в любовните писма. Не случайно съдията бе накарал Хун да поиска списък от професора! Но доктор Джан не би могъл да убие танцьорката, защото не бе присъствувал на пиршеството на кораба! Може би в края на краищата любовните връзки на танцьорката нямаха нищо общо с убийството й.

Съдията се размърда в стола си. Изведнъж го обхвана тревожното чувство, че е наблюдаван. Обърна се към отворения прозорец.

Едно бледо, изпито лице го гледаше с широко отворени очи.

Съдията скочи и се втурна към прозореца, но се спъна във втората табуретка. Успя да се изправи, но когато стигна до прозореца, видя само как вратата на градинската стена се затваря.

Ди изтича в първия двор и нареди на Ма Жун и Цяо Тай веднага да излязат на улицата и да търсят човек със среден ръст и обръсната като на монах глава. После каза на началника на стражниците да събере обитателите на къщата в дневната и да претърси всички стаи. Самият той бавно се запъти към залата намръщен, със сключени вежди.

Хун и доктор Джан излязоха тичешком да видят какво е предизвикало цялата тази суматоха. Съдията не обърна внимание на въпросите им, а запита остро доктор Джан:

— Защо не ми казахте, че брачната стая има тайна врата?

Професорът го погледна в пълно недоумение.

— Тайна врата ли? — попита той. — За какво ми е на мене, оттеглилият се да живее на спокойствие учен, такова нещо! Аз самият съм ръководил построяването на тази къща и мога да уверя Ваша Милост, че никъде в нея няма тайна врата.

— В такъв случай — отбеляза сухо съдията — бихте ли ми обяснили как синът ви е могъл да напусне стаята? Единственият й прозорец беше залостен, а вратата — заключена отвътре.

Докторът се плесна по челото и каза смутено:

— Не съм и помислил за това!

— Ще ви дам възможност да размислите върху тази загадка! — каза строго съдията. — Няма да напускате къщата до второ нареждане. Сега ще ида в будисткия храм и ще заповядам да се направи аутопсия на тялото на Лунна фея. Считам, че тази стъпка е необходима в името на правосъдието, така че можете да си спестите всякакви протести!

Доктор Джан изглеждаше разярен, но се овладя. Обърна се и напусна залата, без да каже дума.

Началникът на стражниците доведе около дузина мъже и жени.

— Други не намерихме, Ваша Милост! — обяви той. Съдията бързо ги огледа. Никой от тях не приличаше на образа, който бе видял през прозореца. Разпита слугинята Ружа как се е опитвала да събуди новобрачната двойка. Отговорите й съвпаднаха напълно с показанията на професора.

Когато съдията освободи задържаните, влязоха Ма Жун и Цяо Тай. Първият изтри потта от челото си и каза:

— Претърсихме всичко наоколо, Ваша Милост, но без резултат. Не срещнахме никого, освен един продавач на лимонада, който хъркаше край каручката си. Улиците са опустели заради пладнешката жега. Съвсем близо до вратата на градината намерихме две връзки дърва за горене, оставени очевидно от някой амбулантен търговец, но самият човек не се виждаше никъде.

Съдията им разказа накратко за странния мъж, който го бе наблюдавал през прозореца. После нареди на началника на стражниците да иде при Лиу Фейпо и майстор Ван и да им каже, че трябва да присъствуват на аутопсията в будисткия храм. Ма Жун също трябваше да отиде там, за да провери дали стражниците са подредили всичко за случая. На Цяо Тай съдията каза:

— Ти ще останеш тук с двама стражници и ще внимаваш доктор Джан да не напуска къщата. А си отваряй очите на четири и за странния мъж, който ме наблюдаваше!

Съдията тръгна към паланкина си, като гневно размахваше ръкави. Качи се заедно с Хун и нареди да ги отнесат в храма.

Докато изкачваше широките стъпала пред къщичката на вратаря, Ди забеляза, че те бяха обрасли с трева, а червеният лак по високите колони на величествената порта се лющеше. Спомни си, че му бяха казали, че преди няколко години монасите са напуснали храма и сега за него се грижи един стар пазач.

Заедно с Хун минаха през полусрутения коридор към страничната зала на храма. Там ги чакаха Ма Жун, следователят и стражниците. Имаше и други трима души, които Ма Жун представи като собственика на погребалната къща и двамата му помощници. Вдясно се издигаше висок олтар, на който нямаше нищо. Пред него, на две дървени магарета, бе поставен ковчегът. В другия край на залата стражниците бяха подредили голяма маса за импровизирания съд. До нея имаше една по-малка за писаря. Преди да седне зад масата, съдията повика собственика на погребалната къща и хората му. Те коленичиха на пода. Ди попита собственика:

— Спомняш ли си дали прозорецът на брачната стая, където си умил тялото, беше отворен?

Слисан, човекът погледна към помощниците си. По-младият веднага отговори:

— Затворен беше, Ваша Милост! Исках да го отворя, защото в стаята беше много горещо, но дъската, с която бе залостен, бе здраво затегната и не можах да я изтегля.

Съдията кимна. После запита отново:

— Докато миеше тялото, забеляза ли някакви следи от насилие — рани, драскотини или синини?

Човекът поклати глава.

— Бях доста озадачен от всичката тази кръв, Ваша Милост, и затова огледах тялото с особено внимание. Но не видях рана, нямаше дори драскотина! Мога да добавя, че момичето беше с доста яко телосложение. Трябва да е било твърде силно за млада дама от неговото съсловие.

— След като умихте тялото и го увихте в покров, веднага ли го поставихте в ковчега? — запита съдията.

— Да, Ваша Милост. Господин Кун ни беше поръчал да донесем временен ковчег, защото по-късно родителите трябваше да решат кога и къде ще бъде погребана мъртвата. Донесохме ковчег от тънки дъски и за много кратко време заковахме капака.

Междувременно следователят бе разгънал пред ковчега дебела тръстикова рогозка. В момента поставяше върху нея и меден леген с топла вода.

Пристигнаха Лиу Фейпо и майстор Ван. След като прие поздравите им, съдията се настани в креслото зад масата. Той чукна три пъти с кокалчетата на пръстите си и каза:

— Това извънредно съдебно заседание се свиква, за да бъдат проверени някои съмнения, възникнали във връзка с начина, по който е починала госпожа Джан Хупяо, по баща Лиу. Ковчегът ще бъде отворен и съдебният следовател ще извърши аутопсия. Тъй като това не е ексхумация, а само продължение на обичайните предварителни обследвания, съгласието на родителите не е необходимо. Но аз помолих Лиу Фейпо, бащата на покойната, както и майстор Ван да присъствуват в качеството си на свидетели. Доктор Джан Вънджан не може да присъствува, тъй като се намира под домашен арест.

По знак на съдията един стражник запали две снопчета благовонни пръчици. Едното постави на края на съдийската маса, а другото — във ваза, която сложи на земята до ковчега. Щом плътният сив дим изпълни помещението с парливата си миризма, съдията заповяда на собственика на погребалната къща да отвори ковчега. Мъжът заби длетото си под капака. Помощниците му започнаха да измъкват пироните. Когато те вдигнаха капака, господарят им отстъпи със сподавен вик. Ужасените му помощници изпуснаха капака, който хлопна на пода.

Съдебният следовател пристъпи към ковчега и погледна в него.

— Случило се е нещо ужасно! — възкликна той.

Съдията стана веднага и изтича при него. Погледна и неволно отстъпи назад.

В ковчега лежеше тялото на напълно облечен мъж. Главата му представляваше буца съсирена кръв.