Ървин Уелш
Порно (42)

42. „…прекършен пенис…“

Клетият Тери, такова нещо да му дойде до главата. Извикахме линейка и те го изнесоха право в болницата, където го прегледаха и му казаха, че има пречупен пенис. Явно беше сериозно, защото веднага го вкараха в отделението.

— Ако нещата се развият добре — казва докторът, — всичко ще се оправи. Ще бъде напълно дееспособен. Все пак може да има усложнения, но на този етап още не трябва да мислим за ампутация.

— Какво… — казва Тери, напълно ужасен, съобразявайки, че в болницата не дават легла, освен ако случаят не е наистина спешен.

Докторът го поглежда мрачно.

— Това е само най-лошият вариант, мистър Лосън. Казах го, само да подчертая колко е сериозно положението.

— Знам, че е сериозно! Даже много добре го знам! Това е моят кур!

— Така че вие трябва да си почивате и да избягвате всякакво натоварване. Лекарството, което ви дадохме, ще ви предпази от неволна ерекция, докато тъканта, да се надяваме, зарасне. Това е една от най-лошите травми, които съм виждал.

— Но ние само…

— Случва се доста по-често, отколкото си мислите — успокоява го докторът.

GSM-ът на Раб иззвънява. Саймън е. Раб казва, че той е много разстроен, но това очевидно е по-скоро заради прецакването на снимките, отколкото заради Тери. Дори аз и Раб не го намираме за смешно. Накрая той се обръща към мен и казва:

— Винаги съм знаел, че курът на Тери ще го вкара в беля, всички в квартала смятаха така. Но никой не си е помислял, че той ще вкара кура си в беля!

Но пак не е смешно. Джина, Урсула, Крейг, Рони и Мелани са вцепенени, Мел се чувства кошмарно, когато истината става очевидна.

— Не можах да се задържа…

— Беше злополука — казвам и я поглаждам по гърба с ръка. Целувам набързо всички и тръгвам за вкъщи, където разказвам историята на Лорън и Даян. Даян слага ръка на устата си, а малкото лице на Лорън не може да прикрие доволството си. Тя е направила вегетарианска лазаня и сядаме да хапнем.

— Значи край с вашите порно-планове — казва Лорън и си налива чаша бяло вино.

Направо да ти е жал да прецакаш ентусиазма й, изглежда толкова щастлива.

— О, не, скъпа, шоуто трябва да продължи.

— Но… — Лорън наистина изпада в паника от новината.

— Саймън е категоричен, че ще заснемем филма. Ще намери заместник на Тери.

Сега Лорън избухва от яд.

— Теб те експлоатират. Как е възможно! Те те използват!

Даян загребва с вилицата, натъпква си устата, гледа ме известно време с напрегнато изражение, преглъща и вдига безразлично рамене:

— Лорън, това не те засяга! Успокой се, моля те!

Всичко това направо ме побърква. Трябва да се опитам да я накарам да погледне по-далеч от собствената си невроза.

— Писна ми да уча за кино, когато имам възможност да го правя. Защо толкова се впрягаш?

— Но това е порнография, Ники! Теб те използват!

Бавно издишам.

— Какво ти пука? Аз не съм глупава, изборът си е мой, така че… — казвам й.

Тя ме поглежда с тих, овладян гняв в очите си.

— Ти си ми приятелка. Не знам какво са направили с теб, но няма да ги оставя да им се размине. Това, което правиш е срещу собствения ти пол. Самата ти още повече заробваш и потискаш жените по целия свят! Нали ти учиш за това, Даян! Кажи й! — подканя я тя.

Даян взима дървената щипка и си сипва салата.

— Нещата са малко по-сложни от това, Лорън. Колкото повече задълбавам, толкова повече неща изскачат. Не мисля, че порното per se е истинския проблем. Мисля, че проблемът е по-скоро в начина, по който консумираме.

— Не… не, не е защото винаги ни управляват мъже!

Даян кима в съгласие, сякаш Лорън е успяла да докаже твърдението си.

— Да, но вероятно в по-малка степен в порно-индустрията, отколкото в други сфери. Какво ще кажеш за лесбийските сцени, предназначени за гледане от жени? Къде се вмества това в твоята парадигма? — пита тя.

— Това е подменено съзнание — протестира Лорън.

Аз съм твърде заета, за да споря, дори и да имаше защо.

— Не си забавна, Лорън — казвам й, ставайки от масата и вземайки сака си. — Оставете чиниите, момичета, като се върна ще ги измия? Обещавам. Малко съм закъсняла.

— Къде отиваш? — пита Лорън.

— До една приятелка, да упражним репликите — казвам й, оставяйки клетата фригидна кучка да се задави със собствените си комплекси.

Тя дори скача от масата, но Даян я хваща за ръка и я дръпва обратно на мястото й, говорейки й като на малко дете, в каквото очевидно се е превърнала.

— Лорън! Стига! Сядай и се храни! Хайде.

До мен продължава да достига кавгата, докато се измъквам по стълбището и излизам вън на студа. Вземам автобуса до Уестър Хейлз, където живее Мелани. Първо упражняваме репликите си, после правим малко практически упражнения и аз оставам за през нощта.

 

 

На следващата сутрин изчакваме майка й да се върне и след това хващаме автобус 32 към Лийт. Пръска лек дъждец, от който прогизваме целите, докато стигнем пъба. Съставът е малко оклюмал и аз се усещам, че наоколо няма камера. Вместо това на един от столовете е седнал около тридесет и пет годишен мъж с къдрава коса, големи бакенбарди и пронизващ поглед.

— Това е Дерек Конъли — обяснява ми Саймън. — Дерек е професионален актьор и ще ни подготвя по актьорско майсторство. Може би си го виждала по телевизията като шотландския злодей в Ченгета, Жертвата, Емърдейл или в Тагарт.

— Всъщност в Тагарт играх адвокат — казва Дерек извинително. Правим малко упражнения, после започваме да работим по сценария. Ако с нещо го дразнят нашите опити да се правим на актьори, то той с нищо не го показва. Само да се бях старала малко повече в университетския театър. Нищо не ми костваше.

След това отиваме в апартамента на Саймън и аз му казвам, че съм репетирала с Мел.

— Трябваше да я поканиш и нея — казва той.

Но, не, няма да стане. Искам го целия за себе си.