Джудит Макнот
Ад и рай (24)

24.

Херцогинята изрази мнение, че ритуалното ухажване трябва да се заяви пред обществото още същата вечер на прием с бал. Иън очакваше, че Елизабет ще погледне с радост на подобна перспектива след почти двегодишна изолация и особено след като бе преодоляла най-тежките препятствия. Но вместо това тя отказа под предлог, че иска да покаже Хейвънхърст на Иън и едва след това да тръгнат по балове.

Херцогинята беше непреклонна, Елизабет — упорстваше, а Иън се забавляваше от сцената. След като Хейвънхърст бе само на час и половина от Лондон, той не виждаше причина едното да пречи на другото. Дори го каза, наблюдавайки как Елизабет стеснително поглежда към Александра и като че ли отказва нещо безмълвно предложено. Най-накрая се реши, че Иън ще замине за имението на другия ден, а семейство Таунсенд ще играят ролята на гувернантка, което го изпълни със задоволство, понеже нямаше да бъде принуден да понася физиономията на Лусинда Трокмортън-Джоунс.

Беше на път за вкъщи и много развеселен си представи реакцията на Джордан, когато научи, че жена му е предложила услугите му като бавачка на Иън, с когото бяха прекарали доста бурни години и бяха играли комар къде ли не.

Но усмивката му угасна и отново се замисли защо Елизабет отказва да ходи по балове, след като е била осъдена на изгнание толкова дълго. Най-накрая се сети за логичния отговор и му стана много болно. Така убедително изигра в Шотландия ролята на лекомислена богата дама, че още не бе напълно осъзнал, че стиска всеки шилинг.

Иън даде нареждания на кочияша и след няколко Минути спря пред ателието на най-известната и най-дискретна модистка в Лондон.

— Не мога да го направя, мосю Торнтън — отвърна тя, когато той й каза или по-скоро й заповяда за една седмица да достави на Промънад Стрийт дузина бални рокли, както и подходяща колекция от тоалети, ушити специално за лейди Елизабет Камерън. — За тази цел двайсет опитни шивачки трябва да шият минимум две седмици.

— Тогава наемете четирийсет — отговори мосю Торнтън с учтивото нетърпение на човек, принуден да обяснява очевидни факти на толкова недосетлива личност — и ще свършите работата за една седмица.

И разведри атмосферата с усмивка и банков ордер, който я накара да онемее.

— Лейди Камерън заминава рано сутринта, така че имате на разположение целия следобед и цялата вечер да вземете мерки и да се приготвите с всичко, от което ще имате нужда — продължи той. После забеляза на тезгяха топ великолепна смарагдово-зелена коприна със златни нишки и добави: — И нека първата бална рокля да бъде от този плат. Трябва да е готова за дванайсети.

Той й подхвърли банковия ордер.

— Това би трябвало да покрие разходите. И двамата знаеха, че ще трябва толкова и още половината отгоре. — Ако не стигне, изпратете ми сметката.

— Oui — промълви дамата леко зашеметена, — но не мога да ви обещая зелената коприна. Лейди Маргарет Мичъм вече си я запази.

Иън се намръщи.

— Безкрайно съм изненадан, че сте я насърчили да избере този цвят. Ще прави тена й нездрав. Кажете й, че аз смятам така.

Той се обърна и напусна ателието, без да има ни най-малка представа коя е лейди Маргарет Мичъм. След като излезе, една от шивачките дойде да вземе лъскавата смарагдово-зелена коприна.

— Не — спря я модистката, загледана след високия мъж с широки рамене, който се качваше в своята карета. — Ще я дадем на друга дама.

— Но лейди Мичъм я избра.

След още един поглед към хубавеца, облечен изключително елегантно, тя напълно пренебрегна възраженията на шивачката.

— Лорд Мичъм е възрастен човек със слабо зрение и няма да оцени роклята, която ще ушием от този плат.

— Но какво да кажа на лейди Мичъм? — притесняваше се шивачката.

— Ще й кажеш — кисело й отговори модистката, — че мосю Торнтън, не, маркиз Кенсингтън е казал, че този цвят ще направи тена й твърде блед.