Катрин Каултър
Тайната на Валантайн (20)

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

— Джеймс? Какво има? Да не би да те притискам прекалено силно с краката си?

— О, не.

Тя пристегна още повече глезените си.

— Не, не чак толкова, Джеси. Така е малко прекалено, всъщност, но иначе не ги отпускай.

Той усети как петите й притиснаха гърба му и го бутнаха още по-навътре към нея. Докосна леко с върха на пръстите си тази невероятна сатенена дантела. Тя беше мека и нежна почти като кожата й.

— Никога не си ме докосвал там. Приятно е. Харесва ли ти долната ми риза?

— Не е много в твой стил — отвърна той. Гледаше вторачено кафявите си, мазолести пръсти, които отново галеха нежно гърдите й.

— Може би сега, когато съм по-различна, вече е в мой стил.

— Или навярно това просто е Маги, която се опитва да те оформи по свой образ.

— Нейният образ е толкова хубав, че човек не би имал нищо против да стане като нея. Долната ми риза е сватбеният ми подарък от нея.

— Добре се е справила. Хайде, Джеси, стига си дрънкала. Не знаеш ли какво правя? Как можеш да говориш празни приказки, когато те галя по гърдите?

Тя обърна лице настрани и погледът й се изравни с една малка чиния, пълна с телешки мозък. Докато гледаше този мозък, толкова мек и потънал в масло, тя спонтанно изрече:

— Страх ме е.

— Значи тебе те е страх, а аз пък си мисля, че ще извърша кръвосмешение, като се любя с теб. Ама че сме комбинация. Проклятие!

— „Кръвосмешение“. Какво искаш да кажеш с това?

— Шест години, Джеси, шест години ти си ми била като по-малка сестра. Дразнила си ме безкрайно. Безброй пъти съм се настройвал срещу тебе. Помниш ли как ти чорлех косата или ти дърпах плитката? В такива моменти, разбира се, ми се е искало да те напердаша, но това не ми беше позволено, за съжаление. Дори когато се просна върху мен в градината на Бланчард, не те възприех като жена. Ти си беше просто Джеси, хлапачката в бричове, която беше винаги на пътя ми.

— Аз не съм твоя проклета сестра, Джеймс! Вчера дори не се сещаше за тази работа с кръвосмешението, нали?

— Не, не се сещах, но днес е различно. — Той отново я целуна силно и каза в устните й: — Вчера ти беше пийнала, кикотеше се и тези твои сладки висулки направо ме влудяваха.

— Значи за теб трябва да съм мъртво пияна, за да ме приемеш като твоя съпруга, не като сестра?

— Не е така. По дяволите, Джеси, ако искаш да знаеш, вчера не съм правил абсолютно нищо с тебе! Да не си мислиш, че един мъж може да има желание за интимни отношения с жена, която е в безсъзнание? Ти дори изхърка на два пъти, докато те влачех към конете. Да не мислиш, че това е много стимулиращо за някакви любовни чувства?

— Значи не си правил абсолютно нищо? Не си? — Тя го блъсна в гърдите и той залитна назад, застанал между краката й — глезените й все още бяха сключени около кръста му и гърдите й все още бяха покрити.

Внезапно той разкъса долната й риза и я разтвори широко настрани. Тя ахна, опита се да скрие гърдите си, но той я сграбчи за ръцете и ги вдигна над главата й. Наведе се и започна да я целува, после смъкна ръцете й и ги прилепи от двете страни на тялото й.

— Никога не съм предполагал, че можеш да изглеждаш толкова хубаво, Джеси, или може би това е нещо, което си добила след пристигането си в Англия?

„Не просто хубави гърди — мислеше той и не можеше да отклони поглед от тях. — Прекрасни гърди. По-бели дори от краве мляко, а зърната им — толкова меки, с такъв топъл розов цвят…“ Искаше му се да я гали, да я целува, но се въздържаше.

— Само втривах крема на Маги по цялото си тяло след къпане, нищо повече.

— Вълшебен крем. Невероятно. Ти, ти нямаш никакви лунички нито по раменете, нито по гърдите.

— Като се изключи само линията през носа ми.

— Кожата ти е толкова бяла…

В гласа му се усещаше болезнено желание, но Джеси беше упорита, беше на ръба на побесняването:

— Наистина ли не си ми правил нищо вчера?

— Абсолютно нищо.

— Не си ми свалял дрехите, когато дойдохме тук?

— Не, госпожа Катсдор се погрижи за това.

— Значи сега за първи път ме виждаш гола?

— Да.

Той отпусна едната й ръка, защото просто не можеше да не погали гърдата й. В мига, в който се почувства свободна, тя сви дланта си в юмрук и го фрасна в челюстта така силно, че главата му отскочи назад. Изливайки поток от ругатни, той сграбчи отново ръката й.

Тя се опита да се измъкне изпод него, но той беше тежък и я притискаше здраво. Отпусна се на покривката задъхано и се развика:

— Копеле такова! Излъгал си ме, значи! Накарал си ме да си помисля, че всичко е приключено, за да не се притеснявам повече за това. И ето ме сега тук, все още девица в пълния смисъл на думата, а ти стоиш заврян между краката ми, разкъсал красивата риза, която Маги ми подари, и зяпаш право в гърдите ми. И всичко това — за първи път, не за втори, за да не бъда чак толкова притеснена. Мразя те, Джеймс! Дяволите да те вземат, пусни ме!

— Не — каза той, наведе се и целуна лявата й гърда. — Не, ти не си малката ми проклета сестричка, не и с такива гърди като тези. — Той се нахвърли върху нея и тя взе да се съпротивлява, за да се измъкне. Отпусна глезените си и краката й се свлякоха надолу през ръба на масата. Тя се плъзгаше надолу, така плътно притисната към него, че той си помисли, че ще умре, ако не влезе в нея още този миг.

Беше прекалено неустоима гледка за един мъж. Той не можа да се сдържи и целуна и другата й гърда. После леко се отдръпна назад, вдигна роклята и фустата й и се втренчи в нейните дълги крака, които сега бяха покрити с тънки памучни чорапи, прихванати в средата на бедрото с жартиери от сатен с прасковен цвят. Жартиерите бяха в тон с долната й риза? Той потрепери, не можейки да откъсне очи от нея.

Чак след минута осъзна, че тя вече не се дърпаше. Лежеше и го наблюдаваше как я беше зяпнал точно между краката.

— Ти не носиш долни гащи? — изумено констатира той. Тя имаше върху себе си само сатенената си долна риза с прасковен цвят, която достигаше едва до началото на бедрата й. Той беше слисан. Дори Кони носеше тънки муселинени гащи, които се връзваха с красиви панделки точно под коленете. По тях имаше много дантелени украшения, но те все пак бяха гащи и покриваха всичко. Винаги му беше доставяло неизразимо удоволствие да целува краката й, да отвързва със зъби панделките, а после бавно да ги сваля от нея.

— Не — отвърна тя с толкова слаб гласец, като слабата пот, която беше избила по челото на Джеймс. — Маги ме посъветва да не нося никакви гащи тридесет дни след сватбата ни. Това щяло направо да те влудява, ако си знаел, че съм гола под полите за езда или под роклите ми.

— Защо само тридесет дни?

— О, тя каза, че след тези тридесет дни трябва да не нося гащи само от време на време, така че ти никога да не знаеш, когато ме гледаш, дали имам нещо под долната си риза, или не. Това също щяло да те влудява поне още шест месеца.

— Ами след тези шест месеца?

— Тогава трябвало да ги свалям само като награда. Според Маги мъжът започвал да си показва истинското лице след шест месеца и тогава трябвало да се държи изкъсо, с малко повече хитрост. Аз й обясних, че вече познавам истинското ти лице. Казах й че съм те виждала как цапардоса един от помощниците ти, който беше изпил бутилка джин и беше заспал до един от твоите коне, че съм те чувала да крещиш като побъркан и да, сипеш всякакви мърсотии, когато някой по-добър от теб те победи на състезание. Казах й даже, че съм те чувала да се оригваш, но че това беше само веднъж и ти не знаеше, че бях наблизо.

— Боже мили — въздъхна той, защото знаеше, че само едни панталони му пречат да влезе в нея, че гърдите й бяха съвсем голи, а тя не спираше да му надува главата с нейните приказки. Трябваше поне малко да овладее положението. Ако ли не, щеше да направи голяма глупост.

— Джеси, замълчи вече. По-късно ще говорим за стратегиите на Маги по отношение на дамското бельо. Точно сега, докато ти изобщо не приличаш на старата Джеси, аз просто веднага ще вляза в теб и ще приключим с това. Какво ще кажеш?

— Ти ме разглеждаш.

— А как бих могъл да не го правя? — Женските ти косми са толкова червени, колкото и косата на главата ти. Направо е невероятно, наистина, с цялата тази бяла кожа, истински балсам за мъжката страст. Не зная къде първо да гледам. Е, ще ме фраснеш ли пак, ако ти пусна ръцете, за да целувам гърдите ти?

— Не, но по-късно мога и да го направя, когато ми остане време да размисля малко повече за тези неща.

Той пусна ръцете й, наведе се към нея и пое зърното й с уста. Моментално усети прилив на топлина и страстно желание. Той духна върху зърното й, а после каза:

— Това харесва ли ти?

Тя не каза нищо, само сграбчи лицето му с длани и го притисна отново към себе си. Той дълго време не остави гърдите й. Дори когато плъзна пръсти нагоре по бедрото й, пак не престана да ги целува. Тя се тресеше цялата. Това определено беше добър знак. Когато пръстите му докоснаха меката плът между краката й, Джеси така силно подскочи нагоре, че едва не го събори от себе си.

— Божичко, трябва ли да правиш това, Джеймс? Никой никога не ме е докосвал там преди. Само аз, и то когато се къпя.

— Трябва да те докосвам тук всеки ден, може би дори по четири пъти на ден. На новата Джеси поне трябва да го правя. Обещай ми нещо. — Той лекичко я галеше с пръсти и я гледаше право в изцъклените й очи.

— Какво?

— Трябва да останеш новата Джеси поне когато се любим.

Тя затвори очи, изви гръб нагоре и изстена. Старата Джеси никога не беше правила това.

Той леко мушна пръст в нея и усети как глезените й отново се сключиха зад гърба му.

— Да — каза той, но вече пак само я галеше, усещаше нейната прекрасна топлина, отпускането на плътта й, извивките на гърба й. Когато докосна корема й, а после потопи пръст в червените й къдрици, за да стигне до нея, тя насмалко не го събори пак от себе си.

— Ето, това е — каза той и се надигна към нея, за да я целуне. Дъхът й беше горещ, тя дишаше тежко и той не изчака нито миг повече. Смъкна бричовете си и бавно влезе в нея.

— Джеймс! Това е онази твоя работа, като на жребците!

— Стой мирно, Джеси. Само стой мирно и аз ще вляза наистина съвсем бавно. Точно така, просто се отпусни. Нали не боли?

Тя го гледаше втренчено, наблюдаваше напрегнатото изражение на красивите му очи. Пристегна глезените си зад гърба му и го притисна още по-навътре в себе си. Внезапно тя извика задъхано:

— О, Боже, Джеймс, спри! Вече не е приятно.

— Това е твоята девственост, Джеси. — Той се задъхваше, а гласът му прозвуча като скърцаща врата, която трябваше да се смаже. Ръцете му трепереха и той беше в нея, но все още не достатъчно навътре. — Имай ми доверие, Джеси. Всяка жена го има. Искам да кажа не доверието, а че има девствена ципа.

Той втренчено се наблюдаваше сам как влиза на бавни тласъци в нея. Знаеше, че няма да спре, не можеше да спре, иначе щеше да умре. А ако спреше, без да умре, тогава така или иначе щеше да се самоубие.

Той я погледна и й се усмихна, без да мърда, докато я усети, че се отпусна и също му се усмихна. Тогава тласна силно.

Тя нададе пронизителен писък. Той взе да се моли госпожа Катсдор да не започне да блъска на вратата. Молеше се и Джеси да не крещи повече. Беше тясна, беше й причинил болка, но свърши. Да, накрая свърши и не се чувстваше така, сякаш беше насилил сестра си. Не, тя беше негова съпруга и той се докосваше до утробата й.

— Не мърдам вече. Недей да ме блъскаш и моля те, недей да мърдаш. Аз съм мъж, а за мъжете тези неща са малко по-различни. Става ли, Джеси?

Той се приведе и я зацелува по устните, но гърлото, после по гърдите. Потърка зърното й с брадичка, потри бузата си в тялото й.

— Така по-добре ли е? Намалява ли болката?

— Съвсем малко. Дукесата не ми каза за никое от тези неща. Това ли е нормалният начин?

Дукесата й беше говорила нещо за секс? Тя помръдна в този момент и той усети, че и за него идва краят. Надигна се над нея и се остави облекчението да премине през цялото му тяло, което го накара целия да се разтресе като човек с жестока треска.

— О, Джеси — каза той и се отпусна върху нея. Тя обви гърба му с ръце и го притисна плътно към себе си. Косата й беше върху бузата му. Той усети как нейната горещина нахлува към него и потрепери от удоволствие. Не се помръдна, докато накрая не започна отново да диша нормално. Тя го стисна, а после го заудря с юмруци по гърба:

— Това ли беше всичко, Джеймс? О, Господи, трябва да бъдеш по-внимателен. Дясната ти ръка почти е влязла в телешкия мозък.

Телешки мозък? Той беше вътре в Джеси Уорфийлд, тази малка глупачка, която подслушваше и падаше през тавана на бащиния си кабинет. Той успя да се измъкне от нея и се изправи. Погледна надолу към себе си — беше станал част от нея, от тази толкова бяла плът, от порочните й червени къдрици. Погледна нагоре към тялото й, спря очи върху гърдите и чак тогава стигна до лицето й. Тя се беше вторачила в него с объркано изражение.

— Какво има?

— С това ли се свършва всичко? — попита тя, а после разтвори глезени. Краката й бяха изтръпнали, мускулите я боляха.

Той се усмихна и лекичко докосна с пръсти женската й плът — мека и набъбнала, и влажна от неговите семена.

— Не, но поне засега свърши. Преди да те оставя, Джеси, искам да разбера какво не ти била казала дукесата?

— Тя ми каза да я приемам като по-голяма сестра и да я питам всичко, което поискам, за секса. Аз й отвърнах, че знам всичко. Тоест всичко затова как става качването на мъжа. Тя само ми каза, че това съвсем не било всичко, но че все пак засега съм знаела достатъчно, а за останалите неща си щял да се погрижиш ти. Тя обаче скри от мене, че ще боли. Че ти ще се държиш така свободно с женските ми части.

— Нали вече не те боли толкова много?

Тя се замисли, преди да му отговори:

— Сега вече не толкова.

— Само си лежи спокойно и ме остави да те поизчистя малко.

Докато закопчаваше бричовете си, той изведнъж осъзна какво беше направил току-що. Беше отнел девствеността на жена си върху масата в трапезарията. За миг затвори очи. Без много ласки, без да й даде достатъчно време, за да се отпусне и наистина да стане готова да го приеме. Но тя насмалко не го събори от себе си, и то на два пъти. Значи сигурно е била готова. Той само поклати глава, намокри с вода една салфетка и я притисна към нея. Не беше и помислял дори, че салфетката може да бъде така мека и бяла като плътта й.

Докато я почистваше, той погледна към нея и видя, че очите й бяха плътно затворени, а лицето й — обърнато настрани.

— Горката Джеси — промърмори той. — Съжалявам, че бях такъв дръвник.

— Чудя се — отвърна тя, без да отваря очи — дали жребците изобщо някога се извиняват на кобилите.

— Да, правят го.

Тя бързо отвори очи.

— Лъжеш. Нищо не разбираш. О, Джеймс, би ли ми помогнал да стана, моля те. — Изглежда се беше усетила, че гърдите й са голи, и веднага започна да закопчава роклята си. Но тогава пък видя, че от кръста надолу също беше гола, и бързо заметна фустата и полата си.

— Дай да ти помогна. — Той се зае с непосилната задача да закопчава безкрайната редица копчета. — Не ми харесва тази рокля — каза той, след като беше закопчал едва две от тях. — Нека да закопчая само някои. Обещай ми, че ще се преоблечеш и после ще изхвърлиш тези ужасни дрехи на боклука.

 

 

Същия следобед Джеси се запозна с бащата на покойната съпруга на Джеймс, докато си плуваше гола в малкото езерце, което се намираше на около петдесетина метра от източната страна на къщата. Беше оградено с водни лилии, плачещи върби и избуяла трева.

— Коя пък, по дяволите, си ти?

Джеси се нагълта с вода при звука на този мъжки глас и рязко се потопи, с надеждата, че водата я скрива до шията, след което каза:

— Аз съм Джеси. А вие кой сте?

— Ти си новата съпруга на Джеймс?

Да. Ами вие, сър?

— Линдън Фротинджил, барон Хюс. Аз съм бащата на Алиша. Джеймс е мой зет.

— О — беше единственото, което успя да каже тя. Стъпалата й затъваха в калта и на нея й се искаше да излезе от езерцето. — Не бихте ли могъл да си тръгнете, сър? Бих искала да изляза и да се облека.

Той замълча, но само за миг.

— Ти си американка. Става ми ясно само като те слушам как говориш. Като някое неграмотно нищожество. И само се погледни. Никоя млада английска дама не би и помислила да се къпе в езеро, камо ли пък да е гола. Моята Алиша не можеше даже да плува. Ти приличаш на уличница с тая червена коса. Бременна си, нали? Затова ли Джеймс се ожени за тебе? Не е имал друг избор, разбира се, защото той е джентълмен.

Джеси се зачуди дали само от онзи единствен път в трапезарията можеше да е забременяла. Мъжът прие замисления й вид като доказателство за нейния грях. Направи още една крачка към брега на езерото и направо се разкрещя:

— Ти, малка проклета кучко, ти му сложи твоята примка преди още аз да мога да направя каквото и да е. Исках да му дам време да забрави Алиша, защото той я обичаше повече от своя живот! Страхувах се за него след смъртта й и му оставих повече от три години, за да се съвземе. Щях да му доведа братовчедката на Алиша, детето на собствения ми брат — Лора. Тя трябваше да бъде тази, която да се омъжи за него, а не ти, проклета колониална уличнице!

— Сър, моля ви, стана ми студено. Ако обичате, можете ли да се махнете веднага?

Барон Хюс стоеше на затревения бряг, сложил ръце върху мършавите си хълбоци, и я гледаше вторачено е настървен поглед.

— Защо просто не излезеш още сега? Тъкмо ще видя какво си е взел Джеймс с втората съпруга.

Джеси виждаше пред себе си един сърдит, озлобен човек, който, сигурно не беше по-стар от собствения й баща, но изглеждаше на повече години. Очите му бяха зли, а устните му — тънки и проклети. Тя се зачуди как ли бе изглеждал преди смъртта на Алиша.

— Съжалявам за вашата дъщеря, сър. Знам, че Джеймс наистина я е обичал много. Не съм му поставяла обаче никаква примка, или поне не такава, за каквато си мислите. Не съм уличница. Аз съм конна състезателка.

За миг настървението в очите му изчезна и на негово място се появи пълно слисване, но после предишният му израз бързо се върна.

— Не можеш даже да лъжеш добре, а?

— Моля ви, сър. Наистина искам да изляза. Бихте ли си тръгнали?

— Не. Щом си бременна, сигурно няма да изкараш още много на тоя свят, макар че проститутки като тебе обикновено оцеляват, а си отиват такива ангелчета като моята Алиша. Ще се моля само да умреш при раждане, както бедничкото ми момиченце.

— Ако умра, вие пак ли ще чакате още три години, преди да домъкнете племенницата си на оглед?

— Няма да ми се наложи. Тебе Джеймс ще те забрави само за няколко месеца. Не се съмнявам, че ще поиска да се ожени пак още преди да израсте трева на гроба ти…

— Това не е много любезно от ваша страна, сър. Моля ви, отидете си сега. Държа се учтиво само защото си давам сметка, че все още сте разстроен от трагичната смърт на дъщеря ви. Но аз не съм виновна за това. Сега Джеймс е мой съпруг и вие трябва да свикнете с тази мисъл. Ако не ме оставите на мира веднага, ще бъда принудена да направя нещо, което едва ли ще ви хареса.

— И какво ще ми сториш, ти, малко, проклето нищожество?

— Ами…

— Всъщност, сър, мисля, че съпругата ми би предпочела да е сама.

— Джеймс! — Баронът се извърна рязко и видя бившия си зет да стои под провисналите клони на една върба.

— Тя не ви лъже. Не е уличница. Елате с мен, сър. Имате нужда от едно бренди. Джеси — добави той, като й кимна окуражително, — гледай добре да се подсушиш. Не искам да хванеш някоя настинка.

Баронът я изгледа злобно, сви презрително рамене и тръгна след Джеймс.

Докато завързваше панделките на обувчиците си, Джеси беше убедена, че не би искала да види втори път бащата на мъртвата Алиша.

Тя прекара следващите няколко часа в конюшните — разресваше и почистваше Селина, една от арабските кобили, които Джеймс беше яздил в Йорк.

Оцапана и мръсна като всеки друг работник в конюшнята, беше застанала на колене и омасляваше копитата на Селина, когато видя нечия сянка. Погледна нагоре и видя Джеймс, изправен в целия му ръст. Беше обут в черни ботуши, със стегнати тъмнокафяви бричове и бяла риза, разкопчана около врата. Изглеждаше здрав, загорял и апетитен — като ягодовия пудинг на госпожа Катсдор. Усети се, че го е зяпнала с отворена уста, и бързо я затвори.

— Това последното ти копито ли е?

— Последното ми какво? А, да, последното е. — Тя потупа Селина по крака. — Красавица е тя, Джеймс. На колко години е?

— На седем. Баща й е Джейнъс. Тя се ожреби с две кончета, които се превърнаха в състезателни коне. Е, хайде, вече е късно и ти имаш страхотна нужда от баня. Изглеждаш като старата Джеси. Не искам повече да е така. Това ме кара да се чувствам като човек с извратен вкус. — Той замълча за момент, а после приклекна до нея и нави една от къдриците й около пръста си. — Даже по „палавничетата“ ти има пот.

— Старата Джеси нямаше никакви „палавничета“.

— Нямаше.

— Трябва да се постараеш добре да запомниш това, Джеймс. Старата Джеси нямаше също и сатенена долна риза с прасковен цвят.

— Съжалявам, че я разпорих.

— Госпожа Катсдор каза, че ще я оправи вместо мен. Тя реши, че не съм била много сръчна с иглата, като ме гледала, че съм от Колониите и че съм живяла само с коне през целия си живот. Аз й отвърнах, че и ти не се оправяш много с иглата пак по същите причини. Тя обаче само изцъка с език, потупа ме по ръката и ми каза, че съм имала нужда някой да ми покаже някои неща и че тя щяла да се погрижи за това.

— Права е, но пък ти си млада и ще можеш бързо да се научиш на доста неща.

— Той отиде ли си?

— Да. Баронът е сърдит и озлобен човек, Джеси. Съжалявам, че се държа точно така с теб. От друга страна обаче, какво, по дяволите, правеше ти гола в езерото!

Въпросът му беше толкова глупав, че тя не отговори. Само почисти докрай копитото на Селина. Когато се изправи, прокара ръце по краката, хълбоците и гърба на кобилката, после среса гривата й с пръсти.

— Сега си красива, момичето ми, по-красива и от мен, а пък аз не мога и да тичам така бързо като теб. Ето ти един морков. О, недей да хапеш пръстите ми. Само си гризни. Браво.

Джеси изтупа полата си — знаеше, че беше изпоцапана, но пък си имаше своите висулки, макар и плувнали в пот. Освен това не носеше никакви гащи. Тя погледна изкъсо Джеймс.

— Какво означава този поглед?

— Не съм си сложила никакво бельо — разсмя се тя, вдигна си полата и избяга, като му хвърли един поглед през рамо. Видя го да стои там, застинал като паметник, и да гледа втренчено след нея.