Сюзън Джонсън
Френска целувка (7)

Седем

— Върни, музиката е много силна — промърмори Джорди полусънена.

— Знам. — Възрастната жена направи лека гримаса. — Опитай се да поспиш, сладурче.

Лавърни Максуел бе бавачката на звездите, така че бе видяла какво ли не. Но не трябваше да го харесва. Масажирайки нежно темето на Джорди, тя затананика тихо една любима песен на Дисни, надявайки се купонът в големия салон да приключи скоро. Не че бе прекалено оптимистично настроена, познавайки добре работодателката си. Но й казаха, че до сутринта ще кацнат в Париж. Поне тогава тя и Джорди щяха да си имат своя хотелска стая.

В момента се намираха в малка спалня на самолета Гълфстрийм, а вратата бе затворена. И заключена. Бавачката не харесваше компанията отвън. Но енергичният ритъм на музиката отекваше през вратата, а грубите гласове, опитващи се да надвикат музиката, вдигаха една постоянна врява.

Издърпвайки завивката по-нависоко, тя покри ушите на Джорди и се помоли за по-бързо кацане.

Лавърни се бе запознала с Лиза Джордан непосредствено след шумно оповестения й развод. Тя бе една от двете бавачки, интервюирани небрежно от красивата мис Джордан. Още в онзи пръв ден тя разпозна признаците на наркоманията. Лицето на Лиза Джордан беше бледо, челото й — осеяно с капки пот; тя беше нервна, бършеше си постоянно носа и отпиваше вода. И докато много наркомани си имаха по един издайнически тик. Лиза Джордан си ги имаше всичките: дърпането на ухото, засукването на косата, търкането на ръцете. Върни изпита желание да се наведе, да я потупа по рамото и да промърмори: „Ето, ето, успокой се, успокои се, всичко ще бъде наред…“.

Колкото до концентрацията на мис Джордан по време на онова първо интервю, асистентката й от време на време я връщаше към действителността с потупване по китката и с няколко тихи думи. И за кратък интервал от време в разговора отново се включваха трима души.

Както се оказа, Лавърни най-накрая бе наета от дейната млада асистентка, облечена в черна Прада от главата до петите. Издокараната, невъзмутима брюнетка хареса това, че Лавърни е работила дълго за един от големите холивудски продуценти, за когото всички в бизнеса знаеха, че доста често използва отпускащи наркотици. Тя особено много хареса това, че досега не се бяха появявали никакви клюки за семейството на продуцента.

Мис Инграм направи щедра оферта и Върни прие значителния предварителен хонорар с разбирането, че ще работи само от време на време. На нейната възраст пенсионирането наполовина бе много привлекателна перспектива, един факт, който мис Инграм знаеше, още когато се обърна към Върни.

Мис Инграм също така прошепна, докато извеждаше Върни от стаята:

— Мис Джордан отново отива на лечение другата седмица. Следващия път като я видите ще бъде по-добре, ще е на себе си.

И мис Инграм се оказа права за следващите няколко месеца.

Но възможностите за връщане към дрогата бяха многобройни в елегантния дрогиран свят, който Лиза Джордан обитаваше. И само силните можеха да устоят на изкушението.

През четирите години откак Върни бе на работа при Лиза Джордан, тя се превърна в нещо като втора майка на обърканата млада красавица, чиято собствена майка бе със съпруг и пластична операция номер пет. И не приключваше с броенето.

Тя стана също така приятел и другар в игрите за Джорди при редките й посещения. Както и неин защитник. Когато Лиза бе твърде дрогирана, тя държеше Джорди колкото е възможно по-далеч от майка й.

Не че Лиза Джордан не се опитваше да се пребори с дрогата. Три пъти влиза в клиника. Всички се надяваха, че четвъртият път ще я излекува.

Междувременно Лавърни се грижеше за едно уязвимо дете. При първа възможност, след като кацнеха, тя щеше да се обади на бащата на Джорди.

Този неспирен пътуващ купон с богати гангстери не беше място за малко момиченце като Джорди.