Сюзън Джонсън
Френска целувка (20)

Двадесет

Тя отвори една от онези мънички, микроскопични бутилчици шампанско, които вероятно струваха цяло състояние, и я изпи на две глътки. За щастие не тя плащаше за минибара. И отбелязвайки това, тя извади още една микроскопична бутилчица и я изпи по-бавно. На три глътки.

Трябваха й успокоителни. Нали?

Макар да предполагаше, че това е най-старото извинение на света — нуждая се от едно питие, за да се успокоя, или за да разведря скапания си ден, или поради някаква друга неубедителна причина, извиняваща пиянството.

Но в нейния случай беше вярно. Успокоителното й трябваше отчаяно.

Защото не всеки ден или всяка седмица й се падаше възможност да бъде с Джони Патрик или с някой като Джони Патрик — всъщност, честно… никога не й се бе падала такава възможност.

Въпреки шампанското тя все още беше напрегната. Нуждаейки се от нещо за разсейване, включи телевизора и седна да гледа Sky News, защото това бе единственият канал на английски, освен CNN. Още по-добре, те излъчваха предаване за шотландската архитектура. Дали това бе щастливата й нощ — в много отношения — или какво? Тя обичаше шотландската архитектура.

След още няколко набега до минихладилника — шоколадът бе храната, която я успокояваше, когато изпаднеше в стрес — тя изяждаше последния трюфел от красивата кутия, вързана със синя панделка, когато буквално подскочи от стола след почукването.

Дали наистина не се нуждаеше от някакво много силно лекарство, което да я успокои?

По-доброто планиране щеше да се превърне в нейна мантра за в бъдеще. Лишена от фармацевтичната възможност за момента обаче, единственият й избор бе поне да се прави на спокойна. Когато отваряше се усмихна приятно, но не прекалено, задържайки ръце зад гърба си, за да прикрие треперенето.

— Джорди трябва да е заспала. — О, боже, дали това не беше една много тъпа забележка или какво?

Той изглежда не забеляза.

— Да. Заспа бързо. Върни също. — Той се усмихна. — Свободен съм за нощта.

Не трябваше да казва „свободен за нощта“ с този нежен, дрезгав глас. Това веднага отприщи поток от невероятно живи, похотливи образи, който заля съзнанието й. Тя опита решително да не им обръща внимание. Но някои от най-добрите нямаше да изчезнат — като онзи със силното, голо тяло на Джони, отпуснато над нейното преди малко.

„Престани! Вземи се в ръце!“

О, мамка му! Трябва да е казал нещо. Гледаше я с очакване.

— Съжалявам, мислех си за страхотната вечеря — излъга тя, а креватната сцена в главата й устояваше и на най-огромните й усилия да я прогони от там.

— Просто те питах дали искаш да отидем някъде за по едно питие?

Той се облегна на бравата, изглеждайки адски секси, а студените му, вълчи очи питаха нещо напълно различно. Този поглед внезапно я доведе до едно от онези кръстовища — нали знаете… където човек прави морален избор (но все по-властното естество на креватната сцена в главата й я поставяше в неизгодно положение).

Къде да отправи въпросите за добродетелта. (Същото по-горе.)

От друга страна, това не беше деветнадесети век, жените бяха освободени с контрола на раждаемостта, с надеждни професии и заплати. Слава богу за гласа на разума. Въпреки това, освободена или не, тя все още не му беше отпуснала напълно края — по отношение на морала.

Какво, по дяволите, реши тя, ако тя трябваше да се притеснява за добродетелта, то и той трябваше да го направи.

— Ти решаваш — предложи тя, мятайки топката обратно в неговото поле.

— Тогава ще вляза.

Човекът нямаше проблем с вземането на решения.

— Заповядай — покани го тя, махна му с ръка и се награди с няколко точки за това, че успя да се справи с нещата с обичайното си извъртане. Е, това си беше лош навик. Още утре щеше да се справи с него.

Докато минаваше, той се наведе и докосна леко устните й със своите.

„Дали това не бе един от небрежните европейски поздрави или действително бе целувка?“ — учуди се тя. Тялото й очевидно предпочиташе целувката, защото изведнъж ускори обороти — всяка мъничка клетчица изпращаше разгорещени, страстни послания на очакване.

— Имаш ли нещо против да поръчам коняк? — попита той, тръгвайки към телефона на бюрото в дневната.

Това бе въпрос, който очевидно не се нуждаеше от отговор. Въпросът също така предполагаше, че той не бърза много, което пък означаваше, че ще е разумно от нейна страна да укроти сексуалните си импулси и да покаже мъничко повече сдържаност.

— Аз също ще пия един — отговори тя, сякаш пиеше коняк всеки ден, сякаш изобщо пиеше. Сякаш действително можеше да прояви сексуална сдържаност.

Отправяйки й една усмивка през рамо, той набра номера на румсървиса и поръча цяла бутилка.

Докато тя обмисляше къде да седне и какво да каже, както и се опитваше да обуздае непокорните си желания с целувката му, която още пламтеше на устните й, той седна на дивана, облегна се назад и разпери ръце в отпусната поза.

— За пръв път успявам да се отпусна, откак излетяхме от Сан Франциско. Ела тук. — Той потупа облегалката. — Седни. Хайде да си поговорим.

Той е минавал през това и преди, предположи тя. Това очевидно не беше трудният начин.

Не трябваше да се тревожи, че няма да устои на сексуалния демон, поне заради външния му вид. В сегашното й настроение тя не беше сигурна, че това е напълно правилно. Макар че мъж като Джони вероятно не трябваше да полага големи усилия. Трябваше просто да седне и да чака.

Тя вероятно трябваше да прояви подобна зрелост и да не му се хвърля на врата като някоя групи. Което означаваше да сдържи първичните си импулси.

— Какъв филм гледа Джорди? — попита тя и седна, оставяйки удобно пространство помежду им, доволна да се чуе, че звучи спокойна и невъзмутима. Вероятно можеше да се прави на труднодостъпна.

— Започна да гледа „Фантастичната четворка“ за не знам кой път. Но заспа много бързо. — Той се усмихна едва-едва. — Беше изтощена.

— След трите мартинита предполагам, че и Върни не се е противила да си легне. — Ники не беше сигурна колко дълго може да остане спокойна, тъй като страстта, излъчваща се от тялото, бомбардираше сетивата й. Усмихвай се учтиво и се запаси с положителни мисли, предлагаше гласът на разума, перифразирайки свободно съвета, който кралица Виктория дала на дъщеря си при нейната женитба: „Легни по гръб и мисли за Англия“.

— Върни откърти преди Джорди. — Той я погледна със съчувствие. — Ти също трябва да си уморена.

— Аз съм добре — успя да каже тя. — Снощи поспах.

— Аз не съм, но съм твърде развълнуван заради това, че си върнах Джорди, за да мога да усетя умората.

Дали това не бе скрит намек; дали не казваше, че е готов да прекарат заедно цялата нощ? Дали нямаше предвид, че няма да се обиди, ако тя му налети?

— Нещата с Джорди се оправиха страхотно — отбеляза тя, усещайки тежестта на добродетелта върху раменете си, докато отговаряше разумно.

— Страхотно подценяване на ситуацията — промърмори той. — Беше невероятно облекчение да я измъкна от бандата на Лиза. Онези момчета, познатите на бившата ми, си имат бащи, които перат повече пари, отколкото Енрон^[1] са сънували някога.

Мисълта за истинска престъпна дейност бе мегаотрезвяваща.

— Те не изглеждаха свестни — отбеляза тя и пристъп на страх смекчи отчасти похотта й.

— Не са, мамка му. И са далеч под нивото на Лиза. Но тя обича дрогата, а те имат купища.

Странно как истинският страх може да обърка сексуалното желание.

— Тези типове не са обикновени улични дилъри, нали? — попита тя, вече поизнервена.

Той поклати глава.

— Това е огромен световен трафик.

— Боже… — Сърцето й започна да тупа нервно. — Както във филмите.

— За нещастие това не е във филмите — отговори той, ултраспокоен, сякаш разговаряха за времето.

— Няма начин да ти се прииска да се забъркаш с тези хора.

— Без майтап? — Тя усети как косата й настръхва. — Може би трябва да си намерим друг хотел. Или друга страна. Блек Дък не ме е подготвил за такива неща.

— Скоро ще се разкараме от тук. Това не е проблем.

Тя сигурно бе изгледала много филми за наркотици с лош край.

— Ти си по-невъзмутим за тези неща от мен.

— В моя бизнес се натъквам на големи пари, които невинаги са чисти. Такива хора винаги търсят законни инвестиции. Те обичат блясъка и обаянието на шоубизнеса; могат да се освободят законно от известни суми и също така да общуват с… — Той вдигна поглед при почукването на вратата. — Извини ме — кимна и се изправи. — Конякът пристигна.

Или може би наркодилъри с оръжие, помисли си Ники, тъй като почукването бе ултрадискретно, като някакво хитро изобретение, а само след секунди тя щеше да бъде пометена от автоматична стрелба със заглушител.

Но докато Ники се стягаше, очаквайки най-лошия сценарий, който се разиграваше в главата й, Джони отвори вратата на млад келнер с прашна бутилка коняк. След ги поздрави учтиво с bon soir^[2], той се захвана да отваря бутилката и да им налива по чаша от очевидно много старата напитка.

Джони му подаде едра банкнота, после погледна към Ники.

— Кажи му, че благодарим за бързото обслужване.

Тя го направи, а мъжът я помоли да каже на Джони колко много харесвал компанията му, а след още няколко минути превеждане на разговора за определени музиканти, които келнерът харесвал, заедно с огромните похвали за Джони, човекът си тръгна.

— Предполагам, че често ти се случва. Ласкателства?

— Със сигурност повече, отколкото ми е нужно — отвърна той, седна и й подаде коняка. — Аз съм само продуцент. Не правя музиката. Наздраве. — Вдигна чашата си. — Това обикновено е добро.

И наистина беше, с леко плодов вкус и с висок градус. Възбудените й преди сетива оживяха отново, а близостта й с мъжа, който несъмнено присъстваше в мечтите на хиляди жени, със сигурност прибавяше мощния си ефект. И тъй като не се появиха никакви убийци, ужасните й страхове се разсеяха. Също така, той ухаеше божествено, не че това бе нещо, което тя обичайно забелязваше — но пък може би мъжете, с които се срещаше, не си купуваха одеколон от същите супермагазини, откъдето пазаруваше Джони Патрик.

Тя усети, че иска да го оближе целия, тъй като ухаеше толкова хубаво, с аромат на нещо като ванилия, ъ-ъ с лек намек за… наистина… — май че шоколад. Беше ли възможно? Ако не беше пила виното на вечеря, двете малки бутилчици шампанско и сега коняка, тя вероятно нямаше да каже това.

— Това, което усещам в одеколона ти, шоколад ли е или аз полудявам?

— Не знам — отговори той типично като мъж. — Вземам го от един магазин в Сан Франциско. Обаче е френски. Забравих името.

— Обожавам шоколад. — Ух, това съдържаше възможен подтекст, а тя се предупреди да не се прехласва по него. — Имам предвид, че постоянно ям шоколад. О, мамка му — промърмори тя, изчервявайки се от самодоволната му усмивка. — Зачеркни последните глупости. Просто харесах одеколона ти, това е всичко.

— Не се подценявай. Аз адски много харесвам парфюма ти, иначе нямаше да съм тук.

Това беше прекрасно. Лаконично, но сладко.

— Е, това не е някакво пристанище в бурята.

— Тук няма буря, скъпа. Знам какво правя.

— Добре че поне един от двамата знае. Аз не съм толкова сигурна.

Той присви вежди.

— За?

Тя въздъхна.

— Знаменитости като теб. — Тревогите й за убийците отстъпиха пред по-основните, всекидневни съмнения.

Той се усмихна.

— Всичко това са глупости. Аз съм обикновен като всички останали.

— Мо-о-ля?

— Добре де, познавам малко повече хора от теб.

— Първокласен списък с хора, които познават много добре червените килими по цял свят.

— И какво общо има това? — Тъмният му поглед изведнъж стана напрегнат. — Сериозно?

За момент тя издържа на погледа му, после се стопи под момчешката му усмивка, която се появи като слънце след дъжд и с един замах заличи ефикасно всички червени килими по света. Той заприлича на хлапе от някое малко калифорнийско градче.

— Значи можем да зарежем тези глупости със знаменитостите? — промърмори той.

— Да, предполагам. — Невероятно как успя да се преобрази с тази шибана сладка усмивка.

— Няма ли да опитаме с нещо друго, освен да се забавляваме?

— Предполагам.

Той се разсмя.

— Ще ми създадеш комплекси.

Тя се усмихна.

— Може би е време някой да го направи.

— Значи ще ме приемеш?

— Мислех си за това.

— Не толкова дълго колкото аз си мисля…

— Да бе!

— Откак те видях за пръв път — поясни гладко той. Беше ясно, че не е аматьор с жените.

— Добре… наравно сме. Изглеждаше дяволски красив в онези плувки.

— Джорди също те хареса веднага. — Поне това беше вярно. Колкото до него… може би той я беше забелязал и просто бе оставил това да се регистрира в подсъзнанието му.

Дъщеря му бе толкова важна за него. Боже, как й се плачеше или поне й се искаше да се впусне в някоя от онези песни от семейните филми като „Звукът на музиката“…

— Е, приключихме ли с този коняк?

— Искаш ли?

— Предполагам. — Мамка му, не трябваше да го прави!

— Радвам се. Адски е трудно да си джентълмен.

Задоволителната му прямота, заедно с усмивката, направиха много, за да смекчат чувството й за вина. Оставяйки чашата си, той взе нейната й я постави до своята.

— Все още можеш да премислиш — обясни той, изправяйки я на крака. — Но след пет минути — допълни с усмивка — не мога да дам гаранции.

— Връщам ти го. Досега сдържах плътските си импулси. Предупреден си.

— Добре — промърмори той и я дръпна към тялото си. — Агресивна жена. Това ми харесва.

— Не толкова, колкото на мен ми харесва това — прошепна тя, разтърквайки бедрата си върху огромната му ерекция. — Най-добре е да имаш нещо за предпазване.

— Няма проблеми.

— Значи всичко е наред.

— Една малка уговорка.

У-ха, ето къде ще каже: „Искам да подпишеш един документ. Никакви истории пред таблоидите“.

— Какво? — Тя се отпусна назад, за да срещне погледа му.

— Просто не искам с това да прецакваме дървената къщичка на Джорди.

— Имаш предвид, че е само за една вечер.

Той не беше сигурен какво се крие в тона й, но беше сигурен какво му трябва от нея в дългосрочен план.

— Просто не искам по-късно да се вбесиш и да зарежеш сделката ни.

— Значи ти вбесяваш много жени?

Отново този двусмислен тон, но той отговори честно, защото нямаше смисъл да не го прави.

— Понякога.

Тя сложи ръце на гърдите му и го отблъсна.

Мамка му, помисли си той. Прецака нещата.

— В моя свят сексът си е секс. А дървените къщички са си дървени къщички — тя се усмихна — и двете никога не ще се срещнат. Как ти се струва това?

— Освети деня ми маце. — И я дръпна обратно.

— Стига ти да осветиш нощта ми, сладурче, всичко ще бъде супер.

Той се усмихна.

— Сега усещам напрежението.

— Искаш да кажеш, че таблоидите са грешили — че не можеш да задоволиш пет жени за една нощ?

— Не съм казал такова нещо.

— Арогантен мъж.

Той се усмихна.

— Не е хвалба, ако можеш да го направиш.

— Е, сега аз очаквам нощта с нетърпение.

— Шегата настрани — отвърна нежно той, — аз също.

Въведе я в спалнята сякаш беше ходил там и преди, но тя нямаше да го разпитва за познанията му по плановете на хотела, тъй като имаше да върши по-добри неща. Либидото й се фокусираше върху краткосрочни цели под формата на незабавно удовлетворение.

И кой не би се чувствал така, когато типичният жребец Джони Патрик — със славата му за пет жени на вечер — я водеше към леглото. Да не говорим, че той беше толкова красив, че буквално можеш да свършиш само като го гледаш. Повърхностна оценка, може би, но вярна. Което възбуди и разтрепери всичките й сетива, а центровете й на удоволствие жадуваха за действие, а песента о-чак-ва-не зазвуча натрапчиво в мозъка й.

— Седни за минута — нареди й той, вдигайки я върху леглото с балдахин. — Ще дръпна завесите. Достатъчно сме високо, за да можем да виждаме Айфеловата кула от тук.

Искаше й се да каже, че не знае дали може да чака и минута — ако изобщо можеше да събере две думи в свързано изречение.

Той изглежда не забеляза — жените, лишени от дар слово вероятно бяха нещо нормално в живота му.

— Гледката ще ти хареса.

Тя се усмихна и кимна, макар че гледката, към която се бе втренчила точно сега, беше повече от прекрасна, благодаря. Охотно можеш да се удавиш в тези секси очи, усмивката му можеше да стопи полярния лед, докато здравото му, мускулесто тяло…

— Гледката не може ли да почака? — извика сподавено тя.

Бърза, светкавична преценка, после мигновена усмивка.

— Няма проблем — промърмори той, пресягайки се надолу да вдигне полата й над бедрата. — Нуждаеш се от незабавно удовлетворение, нали? — Това бе въпрос, който не изискваше отговор, защото той вече плъзна средния си пръст под разклонението на бикините й и го прокарваше по копринено влажната й цепка. — Хммм, прекрасно…

Възбудена, нетърпелива, тя потрепери от внушаващото секс мъжко очакване в грубия му и същевременно нежен тон.

— Нямаше да изтраеш, ако бяхме отишли за по едно питие. — Плъзгайки пръст нагоре и навътре, той прошепна в устата й: — Какво ще кажеш да те съблечем? — Докато я целуваше, добави втори пръст към първия, а после, с малко затруднение, и трети. — Хей, хей, отпусни се — успокои я той, полагайки я бавно по гръб с другата си ръка. — Ще го направим бавно и спокойно…

Всъщност той не очакваше отговор, тъй като очите й бяха затворени, а бедрата й се извиха над ръката му. Макар че ако се нуждаеше от разрешение да продължи, стонът й бе напълно достатъчен.

А той вече чу толкова много стонове.

— О-о-о-о, боже!!! — Сетивата й се изливаха в плен на трескава страст, в един възбуден, кипящ екстаз, докато нежните пръсти на Джони се движеха в нея с ясна посока, с невероятната чувственост на познавач. Галейки и масажирайки деликатно, той си пробиваше път наистина бавно, притискайки нежно онази твърда точка в горната част, после отпускаше — отново и отново, връщайки се по пътя си с виртуозна концентрация и вещина, която щеше да я докара до края наистина, наистина, наистина скоро.

Особено след като палецът му същевременно се намираше върху чувствителното й място, а стъпките от танго, които танцуваше там, го правеха сигурен победител.

— Едно толкова влажно местенце ще издържи с часове — прошепна той с усмивка, която се усещаше под ниския му, дрезгав глас.

Добре — това свърши работа. Не че тя имаше как да стигне по-далеч, но мисълта за часове в леглото със страхотните ръце и твърдия член на Джони Патрик, да не споменаваме за сладките му и възбуждащи думи, беше точно това, което й трябваше, за да я тласне… зад ръба!

Свършването й дойде с леко, проблясващо трептене, което избликна навън от възбудената й, пулсираща сърцевина на все по-широки кръгове, бързо набирайки скорост и сила, докато стигна до външните граници на чувствеността, където избухна с такава експлозивна сила, че оргазменият й вик стресна дори един мъж, който си мислеше, че е чувал всичко това.

Мамка му, помисли си той със звъннали уши. Тази дребна архитектка на дървени къщички била адски страстна.

И тя свърши буквално след секунди.

И той бе дяволски сигурен, че не симулира.

Макар че, дори да беше така, той сметна, че ще прекара една наистина интересна нощ.

Секунди по-късно клепачите на Ники се надигнаха бавно.

— Уха, благодаря — промърмори тя, а зелените й очи излъчваха смарагдов блясък под светлината на лампата.

— Не говори за това — усмихна се Джони, измъквайки пръстите си. — Удоволствието бе изцяло мое. — Той посочи към прозорците. — Какво ще кажеш за Айфеловата кула, след като се поуспокои и можеш да се насладиш на гледката? Наречи го сантименталност, но Париж си е Айфеловата кула.

Тя се усмихна лениво, самовглъбено.

— Разбира се. Време за почивка.

Той присви вежди.

— Да не работим по часовник?

— Съжалявам, моя грешка. Не исках да те притискам. Макар че с такава възбуда като твоята… — Погледът й се спря върху слабините му. — Предполагам, че твоят часовник и моят показват едно и също време.

— Нямаш нищо против да попиташ, нали?

— Не знаех, че ще спреш.

Боже, той бе свикнал толкова много да угажда на жените. Усмивката му се появи веднага — очарователна, дори в нея се четеше извинение.

— Не съм — отговори той, отивайки да дръпне завесите. — Прости ми, вероятно часовата разлика нещо ми е прецакала мозъка.

— Няма за какво да ти прощавам. Вероятно говоря повече от необходимото, но смятам, че ти си по-склонен да получиш каквото искаш по този начин — подразни го тя.

— Ще видя какво мога да направя — отвърна той и дръпна шнура, — за да можеш ти да получиш каквото искаш. — Сексът си е секс и само секс, напомни си той. — А сега виж това — допълни с очарователна усмивка. Дръпна завесите и ето я Айфеловата кула, цялата осветена като коледна елха.

— Оох, абсолютно великолепно! — възкликна Ники, изправяйки се в леглото, за да се наслади на величествената гледка. Високата кула бе очертана в бели светлини на фона на тъмното небе, а звездите блещукаха в ореол около нея, най-впечатляващия символ на Париж направо в центъра на прозореца на спалнята й. — Знаеше ли, че стаята е с такъв изглед? — промърмори тя, поразена, изпитвайки отново един от онези стряскащи моменти.

— Мислех, че ще ти хареса.

Това не беше точно отговор, но тя не бе склонна да го пече на шиш след последния им разговор, когато го моли за секс.

— Разбира се, че ми харесва — отвърна тя, а тази приказна обстановка наистина объркваше възприятията й, изцяло базирани върху реалността. — Наистина знаеш как да очароваш една дама, мистър Патрик. Какво още криеш в торбата си с фокуси?

Той се разсмя.

— Няколко неща, които може да ти харесат.

— Ако нямаш нищо против, едно нещо определено привлича вниманието ми. — Тя повдигна леко ръка и посочи към него.

— Искаш ме обратно в час, шефе? — Ако на нея й се харесваше да взема инициативата, той бе повече от склонен да се съгласи.

— Би било толкова сладко…

— Не мислех, че си търсиш нещо сладко — отвърна той и изрита обувките си.

— Може би онова, което е сладко за един, за друг е…

— Главоломен секс? — завърши с усмивка той и разкопча ризата си.

— Повече си мислех за секс, който да не е главоломен — предложи тя и събу сандалите си. — По-малко синини и повече финес.

— Обичаш финеса?

Тя кимна.

— Макар че ти определено го притежаваш. Виртуозните пръсти и всичко останало.

— Радвам се да бъда на вашите услуги — отбеляза небрежно той докато събличаше ризата си.

Тя веднага изгуби мисълта си при вида на изваяното му мъжко тяло. Този мъж бе като древна скулптура — всеки мускул бе очертан ясно, корем като камък, бицепси, които й напомняха за олимпийските тежкоатлети.

— Сигурно тренираш — промълви тя, изпаднала в захлас.

— От време на време — отвърна той и разкопча колана си.

Тя определено се замисли дали да свали роклята си, след като видя Джони Патрик. За последен път тренира по физическо в колежа. Може би би било разумно да изгасят лампите.

— Нуждаеш ли се от помощ с тази рокля? — Той пусна панталона си на пода.

— А… — През ума й минаха хиляди извинения.

Той вдигна поглед докато смъкваше гащетата си и се усмихна весело.

— Ти си нерешителна? Добре ли чувам?

Само един поглед към огромната му, изправена нагоре ерекция я накара да забрави всичките си колебания за светлините или за това дали да си съблече роклята. Искаше само този твърд като скала пенис да влезе в нея. Веднага. Плъзна се от леглото и се обърна с гръб към него.

— Разкопчай ми ципа.

— Да, мадам — изрече провлачено той, преценявайки, че тя може да се изяви по-грубичко. Но нямаше нищо против, тъй като това си имаше очевидните предимства. — А после какво?

— После ако бъдеш добричък и ми позволиш да усетя това — протягайки ръка зад себе си, тя прокара пръсти надолу по члена му — колкото може по-скоро.

— Някое специално място, където искаш да го усетиш — промърмори той, смъквайки ципа й.

Закачливата нотка в гласа му я стресна. Рокзвездите бяха известни с това, че обичаха извратен секс и тя съвсем не беше сигурна дали неговите представи за извратено и нейните бяха едни и същи.

— Предпочитам обичайното, ако нямаш нищо против.

— Кое е обичайното?

О, боже, той наистина искаше нещо друго. Тя се извъртя, притискайки роклята към гърдите си.

— Само за сведение — обади се, като не беше сигурна дали не се прецаква страхотно, но все пак не искаше да е толкова послушна. — Не обичам анален секс. И точно сега няма да ти духам.

— Добре тогава, това ограничава избора — отбеляза той, изглеждайки развеселен.

— Надявам се това да не е проблем. — Тя се опита да използва най-дипломатичния си тон и да постигне каквото иска.

Той се опита да сдържи усмивката си.

— Не знам.

Ако си играеше с нея, което изглеждаше много вероятно, тя не беше сигурна, че иска да участва в тази игра. Той вероятно бе имал жени, готови да изпълняват всяко негово желание във всяка една минута. Но основното бе, че тя бе много себична, когато станеше въпрос за оргазми.

— И кога мислиш, че ще разбереш? — промърмори тя, желаейки да свърши отново, и то бързо.

Той присви уста.

— Изглеждаш припряна.

— Обожавам схватливите мъже — въздъхна тя, усмихвайки се едва-едва. — А припряна е дума, която подценява хиляда пъти онова, което чувствам точно сега.

— Ако купонът започва отново — той погледна надолу към пениса си, после отново вдигна поглед и се усмихна, — ние ще участваме.

— С огромно удоволствие… като знам как започна моят купон преди пет минути, веднага след като свърших последния път.

Той премигна.

— Значи получаваш множествени оргазми.

— Ако това изобщо е възможно. — Тя се усмихна. — Макар че наистина добрият шоколад се стопява в устата ти за по-малко от секунда. А комбинацията между двете те довежда почти до нирвана.

— Ако знаех, щях да се обадя на румсървиса и да поръчам шоколад — отговори провлачено той.

— Точно сега, тъй като не мога да чакам, предпочитам това. — Тя посочи към внушителната му ерекция. — Ако не ме сметнеш — усмивката й бе преднамерено леконравна, а тонът изключително сладък — за прекалено безсрамна.

Чукането с нея влезе в плановете му още когато почука на вратата й, така че леконравни или не, те бяха настроени на една и съща вълна.

— Ще бъде истинско удоволствие — прошепна той и вдигна ръцете й.

След като вдигна роклята й над главата и я хвърли на стола, той се обърна с гръб и застана неподвижен.

Боже! Тя беше с бяло памучно бельо — чист памук… без никаква дантела, без никаква бродерия. Като на ученически библейски лагер и цялата възбуда от времето, когато бе на четиринайсет и с приятелите си надничаха в кабинките на момичетата, просветна като ярък спомен от миналото. Проряза пениса му с някаква развратна сантименталност. Сигурно напоследък беше виждал твърде много секси бельо и това просто, бяло бельо сега му приличаше на някакво порно и адски го възбуждаше. Пълна шибана шестица. Свършваше само като го гледаше.

А постоянната му преводачка от френски изпълваше чашките на този сутиен наистина добре, едрите й гърди изпъваха памучния плат до максимум, докато прелестната й вагина навлажняваше тези чисто бели гащички.

Изведнъж той се озова на един и същ бърз влак с нея.

Разкопчавайки сръчно сутиена, той смъкна презрамките по ръцете й, гледайки как гърдите й потрепват докато се освобождават от принудителния натиск.

— Страхотни гърди — прошепна той с мек и развратен глас, свеждайки поглед. — Обичам и онова, което е под тези секси гащички — допълни той, плъзгайки пръст под ластика.

— Не ме дразни — нацупи се тя, очевидно смутена. — Те са всичко, което имам.

— Не те дразня, скъпа. Те ме възбуждат. Спомням си такива гащички.

— Какво имаш предвид? — Едва доловимо кисела забележка.

Той вдигна поглед.

— Хубави спомени, бебче. Само това имам предвид. — Прецени, че е по-добре да не я пита дали може да ги свали със зъби, защото тя можеше да изперка, но определено си го помисли. Боже, колко отдавна беше.

Върни беше права за хубостта като ябълков пай.

Тя бе сладка като захарче.

И по-важно, имаше страстна малка катеричка, бели гащички и всичко останало.

— Наистина се радвам, че дойде в Париж с мен — призна той, смъквайки гащичките й като истински джентълмен.

— Аз също. — Тя се освободи от тях. — И с риск да ти създам неудобство, ще се радвам още повече, когато дойда отново.

Той я вдигна на леглото и я целуна набързо.

— Веднага се връщам.

Тя се паникьоса за секунда, мислейки си, че може да го е обидила, докато не видя, че той просто вади презерватив от панталона си. Всъщност няколко презерватива, отбеляза със задоволство. Наречи я лакома, но това си беше така, благодарение на красивата му мъжественост и изключителна привлекателност. Макар че, право да си кажем, огромният му член бе най-важната причина за сегашното й влечение към него. Буквално изпитваше болка от копнеж, желаеше го толкова силно, че всеки нерв в тялото й бе зареден с удоволствие.

Плъзгайки се по-нагоре в леглото, тя разтвори крака.

Той се усмихна на гледката, тъй като готовността винаги стоеше високо в списъка му на женските качества. Но все пак трябваше да признае, че Ники Леду не бе от обичайната категория жени, които той чукаше. Нито пък тази нощ се вписваше под определението на бизнес, както обикновено по отношение на случайния секс, който той предпочиташе.

Не че се канеше да анализира разликите.

Разтвори един пакет.

Тя го наблюдаваше колко сръчно навива един кондом надолу по ерекцията си без нито едно излишно движение. Правил е това и преди, реши тя, не че си беше мислила нещо друго. Но това я накара да се почувства като начинаеща. Чувството обаче бързо се смени в по-мощното сексуално желание, което я държеше в хватката си още от момента, когато влезе в хотелската си стая.

— Хей — прошепна тя секунда по-късно докато той се настаняваше между краката й. — Благодаря ти за разбирането за нетърпението и…

— И двамата го изпитваме, бебче — отвърна той шепнешком и бързо постави нещото си на мястото му. — Макар че трябва да те предупредя — на лицето му блесна усмивка, — едва удържам спусъка на чукането.

Очите й блеснаха.

— Искаш да препускаме?

Той се разсмя.

— О, да. — Натисна напред с контролиран тласък — нещо, което бе научил отдавна. Той беше огромен, а повечето жени — не, и проникването изискваше определено сдържане при набирането на скорост и дълбочина, за да не стане някоя беля.

Срещайки се с познатото съпротивление, той продължи още по-бавно. Все щеше да постигне предпочитаната пробивна скорост. Но той си имаше планове за нощта; нямаше смисъл да разваля това хубаво нещо.

Когато нейната готова за купон, от гореща по-гореща, от влажна по-влажна вагина бавно бе завладяна от един член от световна класа, Ники реши, че действително е възможно да умре от удоволствие. Тя просто щеше да се свърши от чистия, неподправен екстаз и щеше да го направи с усмивка на лицето.

— Можеш ли да поемеш още малко?

В отговор тя изви бедра и той си проправи път малко по-надълбоко, докато тя затаи дъх, чакайки следващата вълна на екстаза да се разлее по нея, а когато това стана, само изстена от благодарност и сърдечна признателност.

После той започна отново, вагината й се поддаваше бавно, на предпазливи етапи, между нежните целувки и прошепнатите ласкави думи, той я изпълни, разтегна я, изпълни я както с член, така и с изключителен копнеж, разкрачи краката й по-широко, за да настани твърдата си, вдървена ерекция.

Докато, най-накрая, тя бе пронизана твърдо, той го заби до край и двамата останаха без дъх.

Възбудени до край, побеснели и изопнати, те не бяха сигурни дали да задържат шеметното удоволствие — да запазят дивото, кипящо усещане колкото може по-дълго — или да продължат трескаво напред.

По-недисциплинираната Ники избухна първа и се втурна към дълбините.

Дори когато оргазмът й започна, Джони не беше сигурен какво да прави.

Тя обичаше множествените оргазми.

Той можеше да й даде този и да чака следващия.

Ако беше от камък — а може би беше.

Или ако това беше обичайната му случайна сексуална среща.

Или ако не усещаше, че свършва през последните двайсет минути.

— Поемам вълната ти, бебче — прошепна той.

Със свръхчовешко усилие тя надигна клепачи едва-едва и му се усмихна най-сладко, сякаш искаше да му каже, че в момента не може да говори.

Той беше впечатлен. Тя наистина полагаше усилия да реагира.

Имаше нещо забележително в усилието й да му достави удоволствие, както и в странното удовлетворение — може би дори щастие — които изпита докато я чукаше. Вероятно побесняваше; може би бе от комбинацията от връщането на Джорди и тази рядка магия. Или може би Ники Леду беше по-различна от всички останали.

Както и да е. Но този път той свърши както никога преди. Това поне беше сигурно. И докато лежеше подпрян на лакти след това, опитвайки се да си поеме дъх, вече правеше планове да я изчука отново. И ако това означаваше да побеснее напълно — майната му. Прекарваше си адски добре.

После той я хвана, след като изхвърли кондома и изрови няколко кърпи, след като си наля чаша коняк, за да се опита да разсее странното си настроение. След като тя лежа неподвижна толкова дълго, че той се разтревожи.

Дръпна я близо до себе си, завря глава в гърдите й, ароматът на парфюма й погъделичка ноздрите му и като деца те започнаха да броят светлините на Айфеловата кула. Както го бе правил преди години, когато бе дошъл тук за пръв път на училищна екскурзия, финансирана от продажба на сладки и миене на коли.

— Тук е толкова близо до небесата — прошепна тя, извивайки се, за да целуне силната му брадичка.

— Амин — прошепна й той. — Мисля, че влязох в твоята нирвана.

— Хубаво, нали?

— Да, хубаво.

И после те лежаха в дружеско мълчание, усещайки, че сякаш са прекрачили някаква необяснима граница.

Пръв той прогони ексцентричното усещане. Иначе не вярваше в нирвана, освен като възможна грешка в преценката по плътски причини.

— Мислех си… — започна той.

— Чакай да позная. — В гласа й сякаш се криеше усмивка.

— Познай до три пъти.

— Получавам ли награда, ако позная?

— Разбира се.

Тя се разсмя.

— Ти си готов за секс. Аз съм готова за секс. И двамата сме готови за секс.

Той я дръпна върху гърдите си, отмятайки с длани къдриците от лицето й, внезапно объркан от странното си усещане за копнеж. Не сексуален.

Тя го погледна изпитателно.

— Какво?

Той поклати глава, сякаш беше възможно да прогони това странно чувство с такъв малък жест.

— Нищо.

— Обзалагам се, че си уморен. — Тя го докосна нежно по бузата. — Изобщо не си спал.

— Не, добре съм. — Той се усмихна. — Кажи ми какво обичаш най-много в секса. Запази нещата така, небрежно. Продължавай за чукането. Не излизай от релсите.

— Наистина ли?

— Разбира се.

— Вероятно няма да ти хареса да го направиш.

Сега пък той се заинтригува.

— Разбира се, че ще ми хареса. Дай ми жокер.

— Накарай ме да направя нещо.

— Какво например?

— Да направя нещо, което ти ми кажеш.

— Като садо-мазо?

— Боже, не. Да речем, че няма да ме чукаш, ако не те целуна или…

Той се усмихна.

— Къде да ме целунеш?

Тя се надигна и разтвори бедра.

— Забрави. Не трябваше да казвам нищо. Но ти попита и… — Тя сви рамене. — Не знаех… наистина ме караш да се чувствам секси, това е.

— Повече от обикновено?

— Да, сякаш пък твоето его се нуждае от ласкаене. Много по-секси, ако искаш да знаеш, разбра ли? Сега можеш да добавиш още един белег на колана си и да забравиш името ми след няколко дни. Не че очаквам да запомниш името ми. — Тя се изчерви. — Боже, защо не взема да млъкна докато му е време?

Той я гледаше, мислейки си, че тя е най-готиното парче, което беше виждал от дълго време насам. Начинаещите актриси, групита и малките богаташки търсеха нещо, с което да разсеят скуката и не можеха да се справят с тази искрена, понякога пряма, винаги честна дама от някакво си малко градче в Герисън Кейлър.

— Говори си каквото искаш. И само за сведение, ти си доста незабравима. А сега, ако искаш да те накарам да направиш нещо, какво ще кажеш да опитаме нещо като мъж и девойка.

— Наистина, нямаш нищо против? Тази история ме възбужда толкова много.

— Знаеш я, нали? — попита дрезгаво той.

— Какво? Сърдиш ми се, че правя секс? И това от мъж, който не помни колко жени е изчукал?

— Е, съди ме. Не съм в настроение да си представя как правиш секс с някой тип, разбра ли? Това ми прецаква концентрацията.

— Тогава ще трябва да се преструвам, че и ти си девствен или може би няма да мога да свърша отново.

— Търсиш си белята, бебче.

Тя се усмихна.

— Обещания, обещания.

— Ето какво ще ти обещая — изръмжа той, вдигна я сякаш беше безтегловна, завъртя я под себе си и се хвърли в нея, без да чака кондом, без нейно съгласие и без всякакви нейни насоки.

— Ще ти пръсна мозъка от чукане. И дано вземаш хапчета, защото няма да спирам.

— Може да вземам, а може и да не вземам. — Тя го погледна в очите. — Какво ще правиш по въпроса?

— Ще те чукам докато вече не мога да чукам.

— Не съм сигурна, че това ми харесва.

— Много зле. — Той не наруши ритъма си.

— Ами ако ти кажа да спреш.

Тя започваше да пъшка и той прецени, че всичко си е на мястото.

— Няма да го направя.

— Мога да те накарам.

Той се разсмя.

— Хей!

— И как ще ме спреш да направя това — промърмори той, вдигна единия й крак, после и другия на раменете си, заклещи бедрата й в груба хватка и продължи да блъска в нея.

О, боже, о, боже, той не си трае, той наистина прави каквото си иска, а тя се възбужда така, че ще свърши… Веднага!!!

Той се усмихна и забави, колкото тя да може да усети цялата трептяща вълна и след като оргазмът й замря, ускори ритъма и започна всичко отначало.

— Не, не, не още — прошепна първо тя за няколко кратки секунди, но той знаеше по-добре и съвсем скоро тя пъшкаше и въздишаше, и се вкопчваше в него, сякаш той бе спасително въже в ураган. И този път те свършиха заедно.

Онази първа сълза, плъзнала се изпод затворените й клепачи най-накрая го върна към реалността. Изпълни го с чувство за вина. Той я взе в ръце, изправи се, дръпна я по-близо до себе си и започна да й се извинява, отново и отново. Докато очите й се отвориха развълнувани и тя прошепна:

— Аз също те исках толкова много. Просто ти си по-силен, това е всичко. Можеш да издържиш по-дълго.

— Трябва да извикам лекар. — Той се разяждаше от угризения. Полудя. Нямаше друга дума за това.

Тя се усмихна немощно.

— Остави ме да си почина една минута.

— Няма начин — промърмори той. — Свършихме. — Боже, може би наистина я беше наранил.

— Можем да поговорим за това. — Усмивката й бе като чист слънчев лъч. — Толкова съм ненаситна, нали виждаш. Сигурно губя контрол, защото ти си толкова красив.

— Както и да е — не искаше да се съгласява той. Макар че собствените му чувства бяха също толкова необясними. Мислеше, че е заради това, че си върна Джорди или беше адски уморен. Може би и двете в някаква странна, чудновата плетеница, а под студената светлина на деня всичко щеше да си дойде на мястото. — Ще говорим за това по-късно — допълни, нуждаейки се от време да оправи кашата в главата си.

— Кога по-късно?

Гласът й бе прелъстителен шепот, зеленоокият й поглед — адски провокативен.

— Не сега — обясни той. Последното, което му трябваше, бяха заглавия, че някаква дама е постъпила в болница заради него.

— Пет минути? — помоли го тя.

Той въздъхна, вдиша дълбоко и се опита да мисли рационално.

— Ще поговорим след половин час.

— Добре — съгласи се тя.

Върху невъзможната й уста, създадена само за целувки, се оформи усмивка и той внезапно бе потресен до дъното на душата си. Нямаше да може да каже не. Дали след пет минути или след половин час, или утре, той адски я желаеше.