Сюзън Джонсън
Френска целувка (36)

Тридесет и шест

Джони спря до офиса на Ники малко преди обяд. Нарочно. След като тя го разведе, той попита:

— Имаш ли време за обяд в Чез Панис?

— Не, но може би ще успея да отделя време, ако имаш настроение да ми го върнеш довечера — усмихна се тя.

Плановете му бяха много неясни, но той я излъга.

— Разбира се… — Защото искаше да стане така, както той желае. Лош навик, може би, но отдавнашен.

И тъй като на лъжата краката са къси, докато обядваха, мобилният телефон на Джони звънна. Казуо имаше информация за Юри. Джони се опита да приключи разговора бързо, но макар че се опитваше да говори възможно най-неясно, докато затвори, Ники вече го гледаше странно.

— Това беше толкова мистериозно. Някоя жена ли те преследва? Не че е моя работа — побърза да допълни тя.

— Не беше жена — отговори бързо Джони. — Просто един приятел, когото не съм виждал отдавна.

— Приятел, който очевидно заминава за Европа. — Дочула бе думата Цюрих.

— Да.

— Останах с впечатлението, че иска и ти да отидеш с него.

Джони обмисли отговора си. Макар че в крайна сметка трябваше да й каже, че заминава — веднага щом Казуо подгрееше самолета си — дали ще е за добро или за лошо, ако й каже всичко. Майната му — какво толкова чакаше?

— Действително, днес следобед може да отлетя с него. Иска да разузная една гореща нова група заедно с него.

— Днес следобед?

— Ти ще бъдеш в безопасност. Бари и Коул са на поста си. — Искаше му се да каже: „Юри ще се среща с купувача си в Цюрих, така че ти наистина си в безопасност“. Но това можеше да й подскаже защо ще пътува към Европа. А колкото по-малко знаеше Ники, толкова по-добре. Не искаше тя дори да се сеща отново за Юри и Раф. И най-вече, не искаше тя да се тревожи. Както с Джорди, той искаше да я защити от всички големи и малки неприятности в живота.

— На поста си? — изсъска тя с разгорещен поглед.

— Виж, това няма да продължи много. Само докато нещата се поуспокоят.

— Преди да те срещна не ми се налагаше да се тревожа и да се надявам, че нещата ще се поуспокоят — промърмори тя.

— Знам и се извинявам. Повярвай ми, хора като Юри и Раф не присъстват обикновено и в моя живот.

— Но тези истински гангстери са с бившия ти живот! Не го забравяй.

Сервитьорката, която пристигна с десертите им, изглеждаше стресната.

— Обсъждаме един сценарий — усмихна се Джони. — Creme brulee за мен.

— Бива те да лъжеш — промърмори Ники, докато сервитьорката се отдалечаваше.

— Би ли предпочела да й кажа истината?

— Не, предполагам, че не — въздъхна Ники, знаейки, че предпочита никога вече да си няма работа с бившите му приятели. — Просто всичко това е толкова извън нормалния контекст на моя свят, че не съм сигурна по кой път да поема.

— Изяж си шоколадовия кейк. Ще се почувстваш по-добре.

— Имаш ли нещо против да престанеш? Не съм дете.

— Съжалявам, не исках да прозвучи така. Обещавам, че всичко това ще приключи. Много скоро. Гарантирам.

— Какво, по дяволите, означава това? — Гласът й звучеше все по-напрегнато.

— Просто се опитвам да те успокоя. — Невинните лъжи всъщност не са лъжи, нали? Те са просто социална необходимост. — Виж, ще се върна, преди да си се усетила. Междувременно обаче трябва да те помоля за една услуга. Имаш ли нещо против след работа да минеш покрай онзи магазин с въжените люлки за Джорди? Вади ми душата да й я взема. Иска да си избере въжена люлка за дървената си къщичка, а това е по-скоро твоя територия, отколкото моя.

Ники го погледна с неприязън.

— Променяш ли темата?

— Не, просто се сетих за това. — Добави още една лъжа към удължаващия се списък. — Кредитните ми карти са у Върни, така че купи каквото харесате двете с Джорди. — Той се усмихна. — И благодаря предварително.

— Не си мисли, че съм се подвела от това отклонение — сопна се тя, насочила вилицата си към кейка. — Но ще го направя заради Джорди.

Нямаше начин да започне да спори за отклоненията.

— Ще се върна след ден-два — обясни той. — А ако приятелят ми, Казуо, има време, ще го доведа, за да те запозная с него.

Тя дори не искаше да знае кой е онзи с името Казуо; не и ако искаше да се наспи довечера. По-добре да се справи с действителността, която познава.

— И не искам Бари и Коул да ми вървят по петите. Съгласен ли си?

— Те ще се държат на разстояние. Както и да е, това е само временна предпазна мярка.

— Щом казваш…

— Повярвай ми за това.

— На теб ти вярвам, но не и на ненадеждната ти бивша.

— Тя вече няма да те безпокои.

Всяка дума бе студена като лед.

И на този етап тя му повярва.