Сюзън Джонсън
Френска целувка (35)

Тридесет и пет

На следващата сутрин Джони се извини след закуска.

— Имам среща в града — обяви той и се изправи на крака. — Ще се върна след няколко часа. — Погледна към Джорди и Върни. — Вие, момичета, имате планове за мола, нали? — Обърна се към Ники. — Ти ще ходиш ли на работа?

— Тъй като трябва да ръководя бизнеса си — Ники го погледна многозначително, — да, ще ходя.

— Защо да не се отбия в офиса ти след срещата си?

— За какво? — Тя не беше сигурна колко изкъсо иска да бъде контролирана.

Той се усмихна.

— Не знам. Почивка за кафе?

— Ще ти се обадя, ако се наложи да изляза от офиса. Да не биеш път напразно — заяви тя с лека нотка на раздразнителност.

— Добра идея — отвърна той, игнорирайки весело нервния й поглед. — Сайонара, момичета.

Махна им с ръка и замина.

 

 

Без знанието на Ники този ден тя си имаше бодигард, макар че Бари получи нареждане да я следи незабелязано. Джони не искаше тя да се шокира след дискусията им късно през нощта в една от многобройните им почивки, тоест след спора им по темата за бодигардовете и за личното пространство. Но той си създаваше собствени правила по този въпрос.

Искаше да е уверен, че тя е в безопасност.

Юри и Раф не бяха най-милите типове на света.

 

 

В една от по-модните сгради с апартаменти на Руския хълм, Джони даде името си на портиера и мина през разкошното фоайе до частния асансьор, който обслужваше луксозния апартамент на последния етаж. Вратите на асансьора се разтвориха едва чуто, когато спря на дванадесетия етаж и той влезе в просторно фоайе с ламперия от златисто тиково дърво. На пода имаше паркет с лабиринт от сложни шарки, цялото пространство бе осветено от старинни лампи, а стаята бе доминирана от блестящ костюм, броня от шогуната Токугава, покрита с червен японски лак и поставена в центъра на стаята, под сводест, огледален таван. Вековната броня никога не преставаше да го смайва с изключителното майсторство и чудното си великолепие, които засенчваха чисто функционалната й цел.

— Насам, сър.

Слуга с бяло сако се появи сякаш отникъде. Той направи жест на Джони да го последва, а миг по-късно отвори висока, украсена с бронз врата.

— Мистър Патрик — обяви деликатно той.

— Джони, влизай, влизай — покани го познат глас.

Прекрачвайки прага, Джони влезе в слънчева стая с изумителна гледка към залива.

— Очаквах те — усмихна се Казуо Фукуда. — Кафе, чай или нещо по-интересно?

Човекът, на когото Джони се обади предния ден в Токио, се излежаваше върху диван с пшеничен цвят, разперил ръце на облегалката. Беше облечен в копринен халат в барутнозелено, бродиран с жерави, а дългата му черна коса се спускаше по раменете; слабото му, вълчо лице се сбръчка в усмивка. Двамата с Джони се бяха срещали преди години на клубна сцена в Ел Ей, и двамата красиви, млади мъже, препуснали с наслада по бързата лента с безразсъдно пренебрежение към живота, закона и моралните традиции.

— Нека да е кафе — отговори Джони и седна в лъскаво кожено кресло. — Отдавна се отказах от по-интересните неща.

Един слуга се появи иззад паравана в ъгъла.

— Само попитах — вдигна ръце Казуо, докато слугата наливаше кафето на Джони. — Макар да знам колко много цениш семейството си.

Джони се усмихна.

— Просто реших, че Джорди заслужава един татко, който да знае кой ден сме днес.

— Жена ми ме уверява, че подобни лишения ще се отразят добре и на мен. — Казуо махна на слугата да си върви.

— Препоръчвам ти ги.

— Сериозно се замислям. Скоро ще имам син.

— Поздравления.

Казуо се усмихна.

— Благодаря. Баща ми е във възторг. — Погледът му се разнежи. — Аз също. Сега имам други интереси, така че може би аз също ще започна да водя един по-консервативен живот. Финансирам един институт, който изследва влиянието на глобалното затопляне върху морския живот. — Усмихна се едва-едва. — Жена ми е морски биолог, така че имам стимул.

— Каквито и да са причините, все пак е страхотно, че инвестираш в бъдещето. Обади ми се, ако търсиш пожертвувания. — Дипломата на Казуо по финанси от Сорбоната беше подходящ за ролята му като главен финансист. Пост, който той заемаше и в организацията на баща си.

— Може, макар че сега това е частна инициатива. — Свъси вежди. — Баща ми предпочита да остана на заден план.

— Разбрах. — Бащата на Казуо ръководеше най-голямата якудза. И тъй като правителството и силите на реда в Япония имаха дългогодишни взаимоотношения с якудза, основани на принципа „живей си и остави другите да живеят“, Джони разбираше, че в случая е необходима дискретност.

— Е, разкажи ми подробностите, mon ami. Къде отиваме, какво ще правим?

— Трябва да внуша страх от Бога на сина на Дутов. Той тероризира една моя позната.

— Позната?

— За която ме е грижа.

Казуо свъси вежди.

— По какъв начин?

Джони сви рамене.

— Не знам. Но се вбесих, когато те нахлуха в къщата й и я уплашиха. Искам той да си плати.

— Колко?

— Колкото е достатъчно, предполагам. Не съм неразумен. Осъзнавам каква е силата на Дутов. Ето защо се нуждая от помощта ти.

— Защото баща ми превъзхожда Дутов.

— Да.

Казуо се усмихна.

— И не си струва да ядосваш баща ми. Предполагам, че говориш за Юри. Той е хулиган.

Джони се намръщи.

— И аз така разбрах. От всички доклади, които получих, се разбира, че е истински гадняр. Бившата ми се е забъркала с него, забърка и мен, а после и тази жена. Не бих те притеснявал, но се нуждая от твоето влияние.

— Не се извинявай. За какво са приятелите! Не мисли, че съм забравил как ме спаси от онези наркополицаи.

Преди години в Ел Ей Казуо бе сключил сделка за доставка на екстази, а Джони му бе подшушнал, че връзката му е вербувана от Агенцията за борба с наркотиците. Докато Джими Гордън, другарят им в сърфа, разказваше, че цял месец се наслаждавал на бордеите в Банкок, той всъщност сключил сделка с Агенцията и излежавал присъдата си в почивния дом за бели якички в Левънуърт.

— Предполагам, че някой трябва да си поговори с Юри — промърмори Джони. — Да го вкара в правия път.

— Това трябва да е достатъчно. Без неговия старец — Казуо сви рамене — той е кръгла нула, а неговият старец няма да се опълчи срещу баща ми. Знаеш ли къде можем да го намерим?

— Търся го. Трябва да достави един пръстен някъде. — Джони се намръщи. — И именно това е била причината да безпокои онова момиче. Шибаната Лиза откраднала пръстена, а после захвърлила кутийката в чантата на Ники, в моята кола.

— Защо, по дяволите, му е притрябвала кутийката?

— Добър въпрос. Но очевидно му е трябвала. Шибан задник.

— Е, ще трябва да го научим на добри маниери — усмихна се Казуо. — А сега ми кажи къде е станала кражбата на Лиза?

— В Париж.

— А, обичам този град. Щастлив съм там. Кажи ми, че ще притиснем Юри именно там.

— Още не знам, но хората ми се занимават с това. Скоро трябва да получа информация.

— Разкажи ми за тази Ники. Доста неприятности си навличаш заради нея.

— Тя е архитект. Строи дървена къщичка за Джорди.

— И?

— И ме възбужда, предполагам.

Казуо се усмихна широко.

— Защо ли питам? — Повдигна леко ръката си. — Все пак колко жени си познавал, които да са те възбуждали?

— Ти защо се ожени? — контрира го Джони, неуверен дали избягва въпроса или го пита сериозно.

— Баща ми я избра. — Казуо се усмихна. — Но Чийо се оказа прекрасен избор. Тя е независима, интелигентна и не се бои от мен. Ти да не мислиш да се жениш отново?

— Боже, не! Не и след фиаското с Лиза. Парен каша духа.

— Ако все пак стане, очаквам покана.

— Не се надявай.

— Както и да е. — Казуо не искаше да спори с приятеля си, но познаваше Джони отдавна и никога не го бе виждал да полага такива усилия заради жена. Ако беше комарджия — а той си беше такъв — би заложил доста пари на тази Ники. — Нека да завъртя няколко телефона и да видя дали ще мога да проследя Юри. Вероятно моите хора могат да му хванат дирите.

— Той пътува с Раф Картена.

— А-а. Мекотело и плейбой.

Точно обратното, Казуо беше в абсолютна форма, експерт в бойните изкуства. На млади години бе живял в планината, беше учил при един легендарен майстор и се бе превърнал в смъртоносна сила.

Джони се изправи.

— Ако чуя нещо, ще ти се обадя. Коул се опитва да открие нещо. Бари охранява Ники, но аз искам лично да проверя сигурността й.

— Аз пък ще ти се обадя, ако моите хора открият нещо преди твоите. Трябва да сме готови за тръгване до — Казуо сви рамене — най-късно вечерта, предполагам. — Той се усмихна. — Освен ако не искаш да прекараш нощта с твоята дама.

— Не ме изкушавай.

— Сериозно, Юри може да почака. Ти си пуснал гардове след твоята душичка. Той не може да я нарани.

Джони си помисли да оспори термина душичка, но реши да не го прави. Защо да прави от мухата слон заради една небрежно подхвърлена дума. А и право да си каже, тя наистина беше много сладка.

— Ще поддържаме връзка.

— Ще чакам до телефона, скъпи — ухили се Казуо. — А когато това приключи, ще трябва да ме запознаеш с тази необикновена жена.

Джони присви очи.

— Не си много надежден. — Склонност към серийни сексуални връзки бе обичайна и за двамата мъже.

— Напомням ти, че съм женен мъж.

— Ако ми кажеш, че си верен на жена си, наистина ще започна да вярвам в чудеса.

— Нека просто да кажем, че си мисля за това. — Японската традиция винаги позволяваше на мъжете голяма свобода извън брачното ложе.

— Сериозно? — Джони не успя да скрие изненадата си.

— Сериозно. — Казуо се усмихна. — Жена ми е по-добра от всички останали.

Когато Джони излезе от апартамента, думите на Казуо — по-добра от всички останали — започнаха да кънтят в съзнанието му. Това не бе напълно нова мисъл. Когато се замислеше за Ники, той започваше да чувства почти същото.

Макар че — проклет да е, ако знаеше защо.

Но беше така.

И чувството нямаше да изчезне.