Сюзън Джонсън
Френска целувка (34)

Тридесет и четири

— Значи историята с ремонта — поясни Джони, докато той и Ники вървяха към къщата му малко след това.

— Мен ме устройва. — Тя опита да се усмихне, но само успя да си напомни, че все още е разстроена от сблъсъка със злото рано сутринта.

Джони се протегна и сплете пръстите си с нейните, обвивайки ги с топлината на ръката си.

— Тук си в безопасност. Имаме възможно най-добрата охрана.

Портата в края на алеята наистина я успокои, да не споменаваме всички охранителни камери, които преди не беше забелязала. Всички те премигваха в дърветата и храстите като лични стражи на мира.

Тя въздъхна едва-едва.

— Скоро трябва да се върна към нормалното си състояние.

— Разбира се. Не че моето домакинство е най-нормалното, нали Джорди обръща всичко наопаки. — Той се усмихна. — В добрия смисъл, разбира се. Не се оплаквам. Но ти може и да не си свикнала с детската врява.

— Аз съм най-малката от три деца. — Този път усмивката й беше истинска. — Повярвай ми, свикнала съм със суматохата.

Той с удоволствие забеляза, че онзи призрачен поглед в очите започна да се разсейва.

— Само да не кажеш, че не съм те предупредил… — Той стисна ръката й. — Стегни се. Влизаме.

Намериха Джорди и Върни да закусват в кухнята заедно с Мария, и Джони се впусна в историята, за която се бяха договорили предварително.

— Ники прави ремонт в къщата си и бригадата я събудила призори — той се усмихна към Ники, — с какво каза, с пневматични чукове?

— Сигурна съм, че шумеше като пневматичен чук.

— Както и да е, казах й, че може да се настани тук, докато всичко у тях се оправи. Имаме много място.

— И тогава Ники ще може да завърши по-бързо дървената ми къщичка! — възкликна Джорди. — Ела, седни при мен — допълни тя, потупвайки по стола до себе си. — След като хапнем ще ти покажа най-готиния люлеещ се стол за моята дървена къщичка. С Върни го открихме в Интернет.

Джони срещна погледа на Ники.

— Не знам дали програмата на Ники…

— Ще бъде забавно — съгласи се Ники, заобиколи масата и седна до Джорди. — Ще го видим след закуската.

Не се канеше да предложи на Ники да си вземе един почивен ден; знаеше какво да прави. Но беше доволен, че тя реши да си отпочине. Не че за няколко часа или за ден щеше да забрави какво й се бе случило.

Нито пък той.

Той вече си имаше списък с хора, които щяха да си платят за онова, което й бяха причинили.

 

 

Както бе предвидено, Джорди намираше работа на всички. Няколко часа от сутринта бяха посветени на дървената къщичка, макар че работата по нея беше спряна временно. Джорди и Ники избраха мебели от Интернет и прибавиха към плановете приказни светлини и легло на два етажа. Дори трасираха тайна пътечка до сградата, очертавайки я по тревата с розов спрей.

Всички си направиха пикник и хапнаха обяда си на хълма, където щеше да се издига дървената къщичка, синият Пасифик блестеше на слънцето, силният аромат на евкалипти изпълваше въздуха, а секвоите, които бяха по-стари не от Сан Франциско, но и от щата Калифорния, се издигаха високо над тях в цялото си грандиозно величие.

Докато хапваха фъстъчено масло и сандвичи с желе, чипс и бисквити — менюто на Джорди имаше предимство на този пикник — възрастните си пийваха превъзходен ризлинг, вино, което можеше да понесе такива широки и разнообразни групи храни.

Джони забеляза как Ники се отпуска видимо докато се хранеха, а алкохолът бе полезно успокоително. След обяда поиграха на пинг-понг и на видеоигри в къщичката край басейна, после поплуваха и приключиха следобеда на миниатюрното голф игрище на Джони. Джорди ги засенчи всичките в играта на мини голф — поне Ники и Върни. Ники не беше толкова сигурна за Джони. Но той винаги оставяше дъщеря си да печели.

В света на Джорди не съществуваха мрачни дни.

Освен случайните картини от живота на майка й.

Несъмнено още една причина, заради която Джони винаги защитаваше дъщеря си.

 

 

Вечерята този ден бе en famille^[1] и очарователна. „Наистина започнах да свиквам с този стил на щастие“, помисли си Ники, вперила поглед в домакина си, който дразнеше Върни за мъжете в миналото й.

— Такива истории съм чувал — усмихна се той. — Носят се слухове, че веднъж във Вегас за малко не си разбила банката.

Върни се изчервяваше и се усмихваше едновременно.

— Случайно имах един добър приятел, който бе собственик на казиното. Защо да не спечеля? — отбеляза безгрижно тя.

— И си си купила къща в Холивуд хилс. Умно момиче — усмихна се отново Джони.

— Какво да кажа? Някои хора имат повече късмет от други — ухили се Върни. — Включително и настоящата компания, разбира се.

Сякаш като по предварителна уговорка, погледите на Джони и Ники се срещнаха.

— Положително, от моята гледна точка — съгласи се Джони и намигна на Ники.

— Татко намигна на Ники! Той я харесва! — Погледът на Джорди се завъртя към Ники. — Ти също ли харесваш татко? Кажи да, кажи да, Ники! Хайде!

— Баща ти е много приятен — отговори Ники, изчервявайки се като домат.

— Виждаш ли, тате, тя също те харесва! Той никога не крещи и винаги ти позволява да правиш каквото си поискаш — отбеляза Джорди и отново вторачи сините си очи в Ники. — Надявам се да останеш с нас завинаги… Кажи й, татко, кажи й, че може да остане!

— Е, Джорди, достатъчно — прекъсна я Върни, намесвайки се, за да поуспокои неловкото положение. — Няма да казваме на баща ти какво да прави. Той и Ники могат да уредят нещата помежду си.

Джорди бе заставена да мълчи, но чувствата й не бяха потиснати. Тя се усмихна и включи Ники във всичките си бъдещи планове, от любимия й фестивал на мажоретките през първата седмица от учебната година до пазаруването в мола и помощта при тренировките й по плуване.

„Реакцията на дъщеря ми към Ники определено минава всякакви граници“, отбеляза на ум Джони.

Особено след като Джорди едва понасяше няколкото жени, които бе водил по-рано в къщата.

Проверката на дъщеря му беше много важна.

Макар че той не бе напълно сигурен как да се справи с това.

Тъй като и двамата бяха доволни, но се чувстваха неловко, той направи това, което всеки страстен мъж би направил в подобна ситуация.

Реши да изпусне парата.

 

 

За да спазят приличието, Ники получи своя собствена спалня. Тя обаче се намираше на удобно място, до спалнята на Джони, така че по-късно през нощта, когато къщата утихна, тя чу как вратата на спалнята й се отваря и не можа да сдържи усмивката си.

— Сигурен ли си, че всички са заспали?

— Най-добре да са го направили. Скъпа, не мога да чакам повече. — Джони буквално броеше часовете от момента, когато спа с Ники за последен път. Безпрецедентен акт за мъж, който често не можеше да си спомни коя, къде и кога, нито пък броя на жените, преминали през живота му.

— Мислех си за теб, много, откак си легнах — промърмори Ники, наблюдавайки го как приближава под лунната светлина.

— Значи може да си в настроение.

— Нещо такова.

— Някакво извъртане ли чувам? Да не си се отчуждила от мен? — Щом приближи, той веднага започна да съблича халата й.

— Не е заради теб. Заради онази история сутринта. Трудно ми е да я разкарам от главата си. — Макар че гледката на такова разкошно мъжко великолепие беше добро начало, нейното либидо вече се противеше решително.

— Иска ми се да мога да прогоня всичко това. — Както и щеше да направи, ако плановете му се осъществяха. Повдигайки завивките, той се мушна в леглото до нея. — Сега си в безопасност — промърмори й, навеждайки се да я целуне. — Нищо и никой не може да те нарани.

Целувката му бе толкова нежна и мила, утеха за тревогите й, а ароматът на одеколона му — толкова познат и успокояващ, топлината на тялото му — защита срещу всяка несигурност. Някаква уютна, мила сигурност я обгради, когато той я взе в ръцете си и накара света да изчезне — или поне да се смали до сладките, ограничени пространства на блаженото желание.

— Ще те накарам да забравиш — промърмори той, отпускайки тялото си върху нейното. — Обещавам.

— Би било чудесно. — Плъзгайки ръце върху раменете му, тя го дръпна по-наблизо до себе си. — Мога да се възползвам от някоя твоя запазена марка за забрава…

— Добре, защото…

— Не можеш да чакаш — прекъсна го Ники, харесвайки това, че и двамата бяха обсебени един от друг.

— Той не може да чака — поправи я той, а усмивката му беше едновременно сладка и секси и главата на ерекцията му приближаваше към нея.

Но когато влезе в нея, той го направи с такава внимателна сдържаност, сякаш разбираше колко уязвима е тя все още. Плъзна се във влажния канал бавно, деликатно, сякаш тя се нуждаеше от успокоение.

Макар че членът му, който си проправяше път в нея, правеше точно обратното, но докато стигне до целта си и я изпълни докрай, тя едва не припадна от копнеж. Не че тази негова загриженост и тревога за чувствата й не бяха също толкова силни афродизиаци. Сърцето и душата й се стоплиха, заедно с други, по-подходящи за случая части от нейната анатомия, които пулсираха и туптяха, обзети от похот и още копнеж. Ако мозъкът й не се фокусираше все повече към онези нервни центрове, които се намираха непосредствено до ерекцията му — които я обграждаха — тя щеше да му каже, че умението му да всява забрава е първокласно. Само ако не чакаше, останала без дъх, следващото му ловко разклащане в нея, тя би могла да направлява този механизъм мозък — език, който й бе нужен, за да говори.

— Как е това? — промърмори той, плъзгайки ръце под дупето й, повдигайки я по-нависоко да посрещне плавния му тласък надолу. — Така по-добре ли е?

Сякаш не знае, помисли си тя, толкова завладяна от пробождащото я удоволствие, че би отговорила в стихотворна форма, ако изобщо можеше да говори членоразделно.

Тя опита — защото обожаваше Хафез^[2], който знаеше всичко за страстта, но задъханият й отговор остана нечут, несвързан и определено не поетичен.

Но Джони разбра, защото той изпитваше същата безмълвна наслада. След всичките години чукане на други жени най-накрая извади късмет — цялото онова чукане бе нещо като пролог към това — истинското.

Преминавайки в бавен ритъм, той се опита да запамети всяка мъничка гънка и бразда в хлъзгавия й копринен канал. Това бе упражнение за доставяне на удоволствие, но може би той също така маркираше вътрешността й — изпълнявайки човешкия еквивалент на онова, което правят котките, оставяйки миризмата си, за да може да я разпознае като своя дори със затворени очи в тъмното.

След като преодоля страха и ужаса си от сутринта, Ники се отдаде охотно на чувственото блаженство и забрава, приемайки вълните от плътско удоволствие като щедър дар.

Дар толкова чуден и необикновен, колкото мъжа, който й доставяше тази наслада.

— Ти си най-добрият — прошепна тя, а думите й бяха пропити докрай с отпечатъка на сластта и нежната емоция, които бомбардираха сетивата й. — Най… най-добрият…

„Какво, по дяволите, означаваше това? Най-добрият от какво?“ — помисли си с негодувание той. От сто други мъже? Раф тази сутрин, ако е можел да остане? Някой тип другата седмица или по-другата?

Ревността го стисна в стоманената си хватка… и то точно този мъж, който допреди седмица изобщо не разбираше значението на тази дума.

— Кажи ми, че усещаш това — промърмори той, дърпайки я силом към тласъка си надолу, тласкан от мъжки прерогативи, които преди му бяха неизвестни, а мисълта, че Раф и Юри са я видели полугола тази сутрин, изпълни внезапно мозъка му, мисълта за другите мъже, които са я чукали: боже! — Кажи ми, че си моя — изръмжа той, сякаш си беше загубил ума.

— Да, да, да — запъхтя се тя, а оргазмът започваше да залива сетивата й и тя желаеше да му отстъпи всичко, докато трепереше на ръба.

Доволен, той се усмихна — този мъж, който се гордееше с това, че никога не се нуждае от жена.

— Крещи си, ако искаш — промърмори той, давайки й разрешение в новооткритата си роля на властващ. — Никой няма да чуе.

Защитена от новите му, собственически чувства, тя само си помисли: „Откъде знае, че сдържам крясъка си?“. А после, секунда по-късно, вече нямаше значение, защото той разклати бедра и се върна отново, този път по-силно и отново, и отново — толкова бурно, че неизбежният й оргазъм експлодира в огнен наплив, а сдържаният й досега вик се изтръгна от гърлото й.

Екстазът се разля върху нея на триметрови вълни. Горещи, разпенени вълни, които вдигнаха тялото й във въздуха и я задържаха в едно просветващо, нажежено, жестоко сластолюбиво усещане за блаженство…

Боже, не беше ли късметлийка…