Сюзън Джонсън
Френска целувка (28)

Двадесет и осем

Докато Юри и Раф се оправяха от дрогата и изчезваха от Риц, малката група на плажа в Ница се наслаждаваше на веселото си настроение, създадено от хубавото вино и добрата компания.

Върни ги забавляваше с истории за своите пътешествия, тъй като работата й на бавачка няколко пъти я беше запращала на различни места по света. Беше ходила навсякъде и бе видяла всичко. Джорди и Мари седяха в краката й, очаровани от описанията й на храмовете в Тайланд и сафаритата в Африка: за случая, когато била наводнена във Венеция, за другия, когато вечеряла с бившия управник на Тимбукту.

По време на разказа й Джони и Ники седяха един до друг в шезлонгите си и полагаха всички усилия да не се поглеждат.

И успяваха само частично.

Но Ники осъзнаваше връзката на Джони с дъщеря му, а може би беше и леко сплашена от Върни. Полагаше огромни усилия да се държи прилично, с дискретност и такт.

Междувременно Джони едва сдържаше желанието си да отвлече Ники. Само силната воля и постоянното напомняне, че в десет часа — или някъде там — ще бъде награден за добронамереното си въздържание, му дърпаха юздите.

За двама от петте души в колибата това бе един напрегнат и мъчителен интервал преди вечерята. За щастие другите трима изглежда не го забелязваха, увлечени в разказите на Върни за пътешествията й по света. Или може би актьорските способности на Джони и Ники очевидно бяха по-добри, отколкото те си мислеха.

Не е нужно да се казва, че вечерята бе също толкова мъчителна по отношение на подходящото поведение. Особено когато с десерта отвориха третата бутилка вино.

На този етап Ники отказа да пие повече вино, макар че това бе златен мускат, който тя много обичаше. Ако пийнеше още едно, не можеше да гарантира за поведението си. Джони изглеждаше толкова сексапилен, отпуснат на стола си в края на масата — целият загорял и мъжествен в своята разкопчана риза от кремава коприна, тъмен като греха и красив като бог. Не помагаше и това, че от време на време той се заемаше с ролята на домакин, сякаш бе роден в къщата. Беше грациозен, чаровен и любящ баща, ерудиран и прозорлив буквално по всяка тема. Макар че в сегашното й възбудено и объркано настроение фактът, че той беше жребец от световна класа, бе най-големият коз пред всички изкусни домакини.

Единственото, за което Ники можеше да мисли, беше секс, секс и още секс. Завладяна от почти непреодолима нужда да докосне Джони, тя сви пръсти върху копринената пола на зелената си рокля, която изглеждаше толкова добре в Ница, колкото и в Париж. Би било лесно да се пресегне; той седеше толкова наблизо. Но трябва да почакам, предупреди се тя, поради много причини… и повечето бяха свързани с това, че не трябва да се излага пред публика.

Може би трябваше да изпие няколко бързи чаши кафе. Те може би щяха да й помогнат да успокои изгарящите си, ненаситни импулси — още по-засилени от алкохола, без съмнение. Може би кофеинът щеше да задоволи мантрата нуждая се от оргазъм сега, препускаща из мозъка й, може би щеше да й попречи да се хвърли още сега в обятията на Джони и да моли за секс.

Дори с три чаши вино в стомаха, тя разбираше, че това е строго забранено.

Потискайки една тръпка на желание, тя погледна крадешком часовника си.

— О, боже — възкликна на глас. — Съжалявам — промърмори към цялата маса и погледите на всички се обърнаха към нея. — Батерията на часовника ми отново е паднала.

— Нали винаги се случва, когато си на километри от магазина — попита Върни със съчувствие.

— Ще вземем една сутринта — предложи Джони. — Дай да погледна.

Когато тя му подаде китката си, той се наведе и прошепна:

— Задръж малко, скъпа. — Сякаш четеше мислите й. Разкопча верижката, пусна часовника в джоба си и продължи: — Хайде да изнесем кафето и десерта на верандата.

Това не беше случайно предложение. Тъй като му ставаше все по-трудно да сдържа ерекцията си, трябваше да се махне от ярките светлини на трапезарията. Осветената със свещи веранда би била по-подходяща за нуждата му да скрие смущението си.

Обикновено не беше толкова нетърпелив. Сигурно бе изпил твърде много вино. Или може би сексът при поискване бе нещо по-постоянно в живота му, отколкото си мислеше. Може би Ники просто ангажираше интереса му по-силно от другите жени.

Не че му пукаше особено от тази мисъл. Но светлините трябваше да угаснат — в това беше сигурен. И то бързо.

Той махна на прислужника.

— Ще изнесем кафето на верандата — заяви той, без да чака отговор от другите.

— Изнеси и десерта — настоя Джорди. — Моля те — промърмори след бърз поглед към баща си. — И благодаря — допълни за приличие.

Той изчака останалите от купона да минат пред него и ги последва на верандата, благодарен на мрачните сенки.

Лятната нощ бе идеална — благоуханна и топла, звездите блещукаха в кадифения мрак на небето, а пълната луна се издигаше като ярък портокал над спокойното море.

По време на десерта Джорди и Мари не престанаха да бърборят, но и Върни не остана назад. Докато, след като най-накрая си взе бележка от несвързаните отговори на Джони, Върни заяви:

— Трябва да си уморен.

— Да. Тази вечер ще си легна рано. — Той сдържа усмивката си от мамещата мисъл.

— Защо сутринта да не взема да изведа момичетата из града и да те оставя да се наспиш? — предложи Върни. — Те нямат нищо против да напазаруват.

— Добра идея — отговори Джони, но това в действителност му прозвуча като абсолютно, истинско блаженство. Имаше си планове за през нощта, а Джорди обичаше да става рано.

— Искате ли да отидем на пазар, момичета? — попита Върни, усмихвайки се на шумната реакция на въпроса й. После погледна към Джони. — Считам това за да. — И не след дълго, макар на двамата възрастни, които си мислеха само за секс, да се стори цяла вечност, Върни се захвана със задълженията си. — Прекарахме един натоварен ден. Кажете лека нощ, момичета.

— Трябва ли? — изстена Джорди, поглеждайки към баща си.

— Вие двете можете да погледате някой филм — предложи Върни. — Не е нужно да си лягате. Само си облечете пижамите.

— Най-добре да послушате Върни — съгласи се Джони. — Ако се събудите рано, можете да отидете по-рано на пазар. Какво ще кажете за това?

— Може ли да гледаме „Челюсти“? Моля, моля. Върни никога не ми позволява да го гледам. Вече съм на девет. Не може да е чак толкова страшен. — Децата притежават шесто чувство кога нещо би могло да им се размине.

Върни погледна към Джони.

— Ти решаваш.

— Защо не — отвърна Джони, зарадван, че Джорди не поиска да гледа някой по-кървав филм, защото сега, когато цялото му съзнание се бе фокусирало върху възможността да вкара Ники в леглото колкото може по-бързо, можеше да се изкуши да каже да.

След целувките за лека нощ и още няколко разрешения, изтръгнати от Джони, момичетата и Върни си тръгнаха.

Оставяйки зад себе си многозначително мълчание.

Джони остави кафето си, а звукът от чашата, докоснала чинийката, изкънтя като гръм.

Ники подскочи в стола си.

Джони въздъхна.

— Съжалявам.

— Малко съм напрегната.

— На мен ли го казваш… Сякаш са минали месеци откак се върнахме от плажа.

— По-скоро години.

Той се усмихна.

— Ще им дадем пет минути, а после се качваме. Толкова съм надървен, че хич не ми се ще да се сблъскам с някого.

— Освен с мен.

— Това е планът ми — промълви той много, много нежно.

— Само едно предупреждение — въздъхна Ники, тъй като нейният план бе същият като неговия. — Може да свърша още в секундата, когато ме докоснеш.

— И аз съм на същия хал. Почти се побърках и то поне сто пъти по време на вечерята. Ти трябва да си някаква вещица — промърмори той. — Обаче определено си добра вещица. Не ме разбирай криво.

Тя подозираше, че той е бил обект на ласкателство толкова често и толкова редовно, че не знаеше дали трябва да добави и свой дял към плеядата от хиляди преди нея. Макар че, какво, по дяволите. Не че планираше някаква продължителна връзка.

— Знам само — заяви тя, при това абсолютно искрено, — че ти ме възбуждаш така, както никой досега не ме е възбуждал. Не знам дали е някаква магия или просто талант в леглото, но както и да е — сега съм по-възбудена от всякога. Е, мина ли достатъчно време?

— О, да. — След това категорично изявление никой мъж със здрав разум не би се поколебал. Той се наведе, хвана я за ръката, изправи се на крака и я вдигна.

— Трябва ли да се качваме горе? — прошепна тя, потрепервайки до него.

— Предпочитам. Можеш ли да почакаш?

— Не знам. — Гласът й едва се чуваше.

— Дай ми три минути — прошепна той и знаейки, че може да върви по-бързо от нея, я грабна на ръце. Пресичайки градината с дълги крачки, тръгна към задната част на къщата с максимална скорост. Някой можеше да ги прекъсне, ако бяха останали на верандата.

А той не го искаше.

Поне не и до сутринта — и то до късната сутрин, благодарение на пазаруването, което измисли Върни.

Стигна до стаята на кралица Виктория за рекордно време. Ритна вратата и едва бе превъртял ключа в ключалката с връхчетата на пръстите си, когато тя изпъшка:

— Не мога да чакам повече.

— Една секунда.

— О, боже — въздъхна тя, неуверена дали ще задържи вълните, които я избиваха.

— Чакай, чакай — прошепна той, стигна до леглото с два бързи подскока, положи я по гръб, разкопча ципа си, вдигна полата и разтвори краката й. Събувайки опипом бикините й, се покачи между краката й и секунда след това се зарови до максимум точно там, където и двамата искаха да бъде.

Очите му бяха здраво затворени след мъчителния пристъп на удоволствие.

Тя се вкопчи в него, все едно че се давеше — усещайки го отвътре и отвън с всеки назрял и готов, пламнал и пулсиращ нерв на тялото си. Сърцето му биеше лудо като нейното.

— Отново, отново, моля те! — умоляваше го тя. Не беше въпрос дали ще го поеме напълно, защото тялото й бе неуморимо и щедро в нуждата си. Тя пулсираше, пропита от копнеж, трескава и отчаяна.

Жестоко нетърпелива, той й се покоряваше охотно, измъквайки се бързо, втурвайки се отново вътре, забивайки се докрай, чувствайки се така, сякаш е хванат от някакво силно подводно течение, което го носи нанякъде, независимо от желанията му.

Отново и отново, в безумна полуда, той я изпълваше докрай.

Отново и отново тя се надигаше, останала без дъх, за да го посрещне.

И никой не беше напълно сигурен дали са минали няколко секунди, минути или какъвто и да е изпратен от небесата интервал.

За мъж, който си мислеше, че вече е виждал всичко, сега очите му се отваряха към един цял нов свят на чувствеността. Свят, който чукаше на врати, които не бяха отваряни никога преди. Може би дори свят, който го караше да се замисли за нещо повече от тази вечер.

Тя се изви свирепо при движението му надолу, връщайки го към действителността, а той насочи ума си към работата след това, защото му харесваше да я задоволява. И да задоволява себе си от цялата сделка.

След първоначалния бяс от оргазми той я остави просната на леглото, съблече дрехите си, отиде до френските прозорци и ги отвори към нощта. Застанал на прага, остави въздуха да охлади потното му тяло, даде си няколко мига преди да се върне, оглеждайки осветеното от луната море с ново разбиране за красотата му.

Сякаш първокласният секс изостряше сетивата.

— Не изчезвай за дълго.

Той се усмихна и се завъртя.

— Сякаш бих могъл.

Разтваряйки широко ръце, тя размърда пръсти.

— Донеси ми малко лунни лъчи и себе си, и побързай.

Обикновено той би се възмутил от такава команда.

— Мен вече ме има — отвърна й нежно. — Колко лунни лъча искаш?

— Достатъчно, за да ме стоплят.

— Аз мога да се справя по-добре — усмихна се той, връщайки се до леглото. — Мога да те сгорещя повече от всеки лунен лъч.

— Знам… знам, знам — отрони тя, радостна и игрива. — А още е рано.

— Така е, защото съм адски ненаситен. — Той се наведе и целуна усмивката й. — А като говорим за ненаситни удоволствия, тази рокля трябва да изчезне — промърмори той и я надигна в седнало положение.

— Мислех, че ти харесва.

Долната й устна се отпусна в очарователна муцунка, сладка и секси едновременно.

— Обожавам я. — Той се усмихна. — Но не и в леглото.

Тя се усмихна, внезапно успокоена.

— О, това ли имаш предвид? — Обърна гръб към него. — Разкопчай ме тогава.

Начинът, по който го изрече, сякаш това беше нещо обикновено, сякаш той постоянно разкопчаваше роклите й, сякаш бяха прекарвали много време преди тук, под тази лунна светлина — беше странно приятен. Спокоен, интимен момент. Може би той смяташе думата „интимен“ чужда за своя свят. Но сега му се стори очарователна. Разкопчавайки роклята й, наведе глава и я целуна нежно по врата.

— Мога ли да направя още нещо за теб?

— Глупав въпрос — прошепна тя, обърна се назад и се усмихна. — Като за начало свали това. — И вдигна ръце.

Той издърпа роклята й, захвърли я настрани и внезапно се ухили.

— Нямаш сутиен. Това ми харесва.

— Практично е. С теб винаги бързам.

— Но само с мен. — Мамка му! Защо го каза?

— Искаш истината?

За секунда му се искаше да каже: „Не, не, остави“. Но не го направи. Вместо това промълви:

— Да.

Тя се поколеба, погледна встрани, погледна назад.

— Не трябва да го казвам.

— Кажи ми. — Очевидно беше побъркан.

Носът й се сбърчи като на зайче, неуверено в коя посока да поеме. После тя си пое дъх и заяви с предизвикателно тръсване на брадичката си:

— Само с теб се чувствам така. Доволен ли си?

— Определено. — И това от мъж, който винаги се гордееше с това, че никога не ревнува.

— Е, сега знаеш. — Тя направи недоволна гримаса. — Положих толкова усилия да бъда резервирана, но ето на — сега те обожавам както всички други жени, на които си попадал.

— Изобщо не си като тях — отвърна нежно той. — А и аз също те обожавам.

— Шибан сладкодумец — усмихна се тя.

— Смятам, че това го пише в автобиографията ми. — Той се разсмя. — Но в този случай не е измислица. А като видиш подаръците, които съм ти купил — допълни игриво той, — ще ме обожаваш още повече. — Предпочитайки игривите закачки пред разговора, който ставаше дяволски сериозен, той отиде до шкафа и взе двата пакета, които слугинята бе донесла преди това. Връщайки се след момент, той ги подаде на Ники. — Обожавай ги, бебче… — И се просна в леглото до нея.

Двете малки кутийки бяха увити в сребриста хартия.

— Ето тук трябва да кажа, че не беше необходимо — промърмори тя и му се усмихна.

Той обърна глава върху възглавницата и срещна погледа й.

— А ето тук аз трябва да кажа, че се надявам да ги харесаш.

— Как може да не ги харесам щом ти си ги купил…

Той се изненада, че за него имаше значение дали тя ще ги хареса. След като бе купувал безброй подаръци за безброй жени, тези прости и евтини предмети не трябваше да имат кой знае какво значение. Но той продължи да наблюдава лицето й докато тя отваряше първата кутийка.

— О… чудесно е — възкликна тя, изваждайки миниатюрна порцеланова къщичка, кацнала на едно дърво. — Ето какво си купил от магазина за играчки!

Той се усмихна, доволен от удивлението й.

— Помислих си за теб, когато я видях. Вратата се отваря; вътре има хора.

Открехвайки внимателно малката вратичка, тя наведе глава и погледна вътре. Детайлите бяха изумителни, изработката — феноменална. Мъж, жена и малко момиченце се бяха настанили край масата, ръцете и краката им се движеха, дори очите им се отваряха и се затваряха.

— Разкошно е! — Тя се наведе и го целуна. — Не знам как да ти благодаря!

Той се усмихна.

— Мога да измисля няколко начина, по които да ми благодариш. Но първо отвори другия пакет.

— О, боже! — смая се тя, разпечатвайки малка кутийка с шоколадови бонбони Русел. — Как го направи?

— Едно телефонно обаждане и куриерски услуги. Харесваш ли ги?

— Рибата плува ли? Ще трябва да почакаш докато ги изям — заяви тя, остави къщичката на масичката до леглото, бухна си възглавницата нагоре и се наведе обратно към бонбоните в ръката си. — Сега не ме прекъсвай — промърмори вече с бонбон в устата.

— Какво ще стане, ако го направя?

— Даже няма да забележа.

— Наистина?

Тя вдигна поглед заради дяволития му тон.

— Добре де, ще забележа.

— Благодаря. Не бих искал да бъда предпочетен пред няколко бонбона.

Но тя като че ли не го чу и той се усмихна на себе си. Не че егото му не можеше да приеме малко конкуренция, не че не можеше да изчака няколко минути и после да я изчука. Не че не изпитваше удоволствие само така, като си лежеше до нея и я наблюдаваше.

Може би просто бе толкова съсипан от изтощение, че се предаваше по-лесно пред милия й чар.

Или може би чарът бе свързан повече със страстния секс, отколкото с миловидността и той бе запленен от някакво необикновено, развратно магьосничество.

Или може би му беше много добре да си лежи там и да я гледа как яде бонбони.

И да чака реда си.

Той се разсмя.

— Какво? — Тя го погледна, устата й бе пълна с шоколад.

— Нещо. Не бързай.

Тя го дари с една шоколадова усмивка.

Странно какви били шоколадовите усмивки, помисли си той. Адски секси.

Всеки ден научаваш по нещо.

Може би заради това мъжете дават на жените шоколадови бонбони.

Може би всичко се свежда до това, да даваш нещо и да получаваш нещо.

 

 

Той сигурно беше задрямал, защото се стресна и осъзна, че е сам в леглото.

Завладян от внезапен и странен пристъп на паника, бързо огледа стаята.

— Ти си буден.

Тя стоеше гола под лунната светлина до вратата на балкона и му се усмихваше.

— Дълго ли спах? — промърмори сънено той.

— Може би десет минути. — Тя приближаваше към него. — Не исках да те будя. Знаех, че си уморен.

— Сега се чувствам отпочинал. — Вдигна ръце към нея. — Ела да ми правиш компания.

Това бе код за нещо друго.

Тя знаеше.

Той знаеше.

Растящата му ерекция също бе посветена в тайната.

— Сигурен ли си, че не си твърде уморен — попита нежно тя докато се качваше в леглото. — Чувствам, че съм по-ненаситна, отколкото трябва.

Мускулите на корема му изпъкнаха, когато скочи нагоре и я сграбчи.

— Не съм уморен. — Вдигна я, положи я върху бедрата си, прокара пръсти надолу по ръцете й, сплитайки ги накрая с нейните. — Чувствам се добре. Хареса ли ти гледката там?

— Страхотна е, като сцена от някой филм. Лунна светлина над Средиземно море. Топла лятна нощ, аромат на жасмин във въздуха.

— Гледката от тук е още по-хубава — промърмори той, измъквайки пръстите си от нейните. Вдигна ръце, хвана големите й гърди и гъвкавата тежест се отпусна в дланите му. — Венера Милоска от плът и кръв.

От докосването му зърната й се втвърдиха и наедряха. Сякаш гърдите й наедряваха само от топлината на ръцете му. Или от топлината в очите му. Или от топлината от тестисите му, отпуснати върху чатала й, и от мамещата гледка на огромния му, твърд член, притиснат здраво в стомаха й.

Само на няколко сантиметра.

Достатъчно близо, за да го докосне.

Тя вдигна ръка и посегна към него.

— Чакай — нареди й късо.

— Защо?

— Нека този път да го направим по-продължително.

— Защо?

Той се разсмя.

— Предпочиташ незабавното удовлетворение?

— Винаги.

— Понякога след чакането става по-добре.

— Не ми разказвай за твоите понякога — тросна се намръщено тя, сякаш имаше право.

— Съжалявам, не трябваше да го казвам. — Надигайки гърдите й, той се поизправи без усилие, наведе глава и пое едното й зърно в устата си, доволен да чуе учестеното й дишане, когато устните му докоснаха стегнатото връхче. Смучеше нежно, първо едното, после другото, прилагайки прецизно необходимия натиск, което скоро я накара да се гърчи и да шава, люлеейки се напред-назад върху бедрата му.

Той не бързаше, сякаш бе решен да разведри мрачното й настроение, сякаш знаеше точно как да смекчи нрава й и да възпламени сетивата й. Когато тя започна да пъшка, прошепна над твърдото й зърно:

— Да спра ли?

Да, искаше да каже тя. Искам нещо повече от това; искам те. Но натискът на устата му изпращаше вълни от огнено блаженство надолу между краката й, и изправена пред реалността на незабавното удовлетворение и непознатото, тя прошепна:

— Не спирай. — И като допълнение към нареждането си, плъзна пръсти в тъмната му коса и дръпна главата му по-наблизо.

Дори ако тя не беше сигурна, той знаеше по-добре, а страстната й малка вагина бе толкова мокра, че се плъзгаше по бедрата му.

— Искаш ли да свършиш сега или по-късно? — подразни я той, вдигайки уста само толкова, колкото тя да може да го чуе.

— Много хитро — отвърна тя и хватката й върху главата му се стегна, а дишането й се учести до полуда.

И после, сякаш в отговор на въпроса му, тя веднага свърши в един треперещ, бездиханен, забележително тих, малък оргазъм.

Когато очите й се отвориха секунди по-късно, бе отпусната върху възглавницата с едва доловима усмивка на лицето.

— Трябваше да забавиш и да помиришеш розите.

— Говори за себе си — отвърна сладко тя. — Но много ти благодаря. Отново. — Тя се наведе и докосна изпълнената с кръв глава на неговата ерекция. — Сигурно си мислиш, че е твой ред.

— Всъщност, не. — Той се наслаждаваше. Тя беше необикновена наслада. Дръзка и наивна едновременно. Независима и провинциално учтива. — Забавлявам се. Толкова е лесно да те възбудя.

— Заради теб е. Заради теб. Аз съм лакома, ненаситна — тя се усмихна, — изгубила съм си ума. И нека ти кажа, това е дяволски хубаво чувство.

Той се разсмя.

— А сега какво?

Тя опули очи.

— И ме питаш? Колко учтива да бъда?

— С мен всичко е наред, стига да не нападаме животни.

Тя се усмихна.

— Ще обезпокоим ли някого, ако седнем на балкона, под лунна светлина? Не ми се случва често да ходя на такива места.

— Другите спят край басейна. Няма да обезпокоим никого.

Тя се наведе и го целуна, нежна, продължителна целувка.

— Благодаря. За всичко. Сериозно говоря. Наистина си прекарвам страхотно.

Гърдите й се притиснаха в неговите, а топлината на тялото й бе мека като коприна, сладкият й, добър характер преодоляваше неговата обичайна сдържаност. Плъзгайки длани надолу по гърба й, той я задържа в ръцете си и прошепна:

— Аз трябва да ти благодаря. Никога не съм усещал тази магия.

Тя отговори също толкова поетично:

— Сигурно е от лунната светлина. Хайде да излезем отвън. — Не искаше да си представи как е казвал същите неща на други жени. Наречи я глупачка, но това си беше то. И се предаде на чара му.

Като всяка друга жена.

Той плъзна ръце под мишниците й, завъртя я извън леглото и я изправи на крака с лек изблик на мускулеста сила. И той се поддаде; може би каза твърде много. Като правило не разкриваше чувствата си толкова много.

След това и двамата бяха по-внимателни.

Само си играеха на любов.

Или на секс. Това бе още по-безопасно.

Но това си беше едно неподправено удоволствие, както и да го наречеш.

А времето, което прекараха заедно на вилата край морето, бе блаженство, чисто и просто.