Сюзън Джонсън
Френска целувка (27)

Двадесет и седем

Юри почука по вратата на спалнята, а после, без да чака, я отвори и влезе в една стая, която би била чест за всяко френско архитектурно списание.

— Време е да тръгваме — отсече грубо той. — Обадиха ми се.

Раф го погледна за миг и изпъшка.

— Няма начин. — И продължи в ритъма си.

— Направи го бързо. Искат да им доставим пръстена.

Юри не помръдна, и безразличен към присъствието на приятеля си, Раф продължи да помпи. Жената под него — запозната с публиката — изпълняваше задълженията си с енергията, която се изискваше за такса от три хиляди евро и след късо време всички бяха вече доволни. Раф се отпусна по гръб, дишайки тежко, красавицата събираше бельото си от килима, а Юри броеше минутите, които им оставаха до тръгването.

Той махна на жената да си върви.

— Трябва да се срещнем с тях в пет — натърти грубо Юри.

С пъшкане и поток от псувни, Раф се изтърколи от леглото.

— Не можа ли да го отложиш? — промърмори той. — Бях й платил за цялата нощ.

— Нямах избор. Купувачът трябва да лети обратно довечера. В Баку е излязло нещо непредвидено.

Раф въздъхна и посегна към шортите си.

— След тази работа приключваме, нали? Защото аз имам по-хубави неща за вършене.

— Смятай го като част от твоето чиракуване. За мен е като трън в задника.

— Виж, ние само си плащаме таксата. — Юри притежаваше мъничко повече отговорност от Раф или може би просто се боеше повече от гнева на баща си. Така или иначе той пое ролята на лидер.

— Аз не трябва да плащам никакви такси. Бизнесът ще остане за мен при всички случаи. — Раф имаше изключително отстъпчив баща, още по-отстъпчива, също толкова привързана към него майка, и като единствен син, той изпитваше както наследено, така и реално усещане за право над всичко.

— Тогава най-добре да се увериш, че имаш няколко адски добри лейтенанти.

Раф се усмихна.

— Имам двадесет и двама братовчеди. Всичките верни. Подхвърли ми обувките и изчезваме от тук.

Минути по-късно ги откараха до Риц.

— Предполагам, че момичетата вече не са в хотела. — Раф предложи питие на Юри от бутилката си с вино.

Юри отказа бутилката и се намръщи.

— След като хукнаха и отпрашиха с Джони Патрик, съмнявам се.

— Добре, добре, просто си помислих. Аз харесвам Шантел.

— Ами върви да я видиш. Имаш номера й.

— Може. Ами ти и Лиза?

— Никога не е имало аз и Лиза, а дори да е имало, сега тя е в черния ми списък. Опита се да избяга с петдесет от моите черни перли. Кучката си мисли, че светът й е един голям банкомат. Съмнявам се дали е плащала за нещо от години.

— Както и да е. Тя е дяволски добра актриса.

— Е? Какво ме засяга мен това?

— Не ме залъгвай. Харесваше ти да те виждат с нея. И двамата го знаем.

Юри сви рамене.

— Има и други актриси.

Раф се отказа от спора, защото двамата с Юри бяха приятели отдавна и въпреки равнодушието на Юри знаеше, че Лиза Джордан му харесва много. И не само заради това, че бе световна знаменитост и изглеждаше страхотно. Тя и Юри си приличаха поразително — със своята самовлюбеност и наперен егоизъм, с любовта им към светлината на прожекторите. Сродни души в бляскавия свят на шика и перченето.

— Другите актриси вероятно са и по-добри в леглото — отбеляза Раф. Юри винаги се оплакваше, че Лиза харесва дрогата повече от секса.

— Всяка е по-добра в леглото от нея — промърмори Юри.

— Хайде като приключим с тази доставка да отскочим до Англия и да сменим обстановката. Сестра ми и нейните приятели купонясват в някаква провинциална къща. Можем да половуваме.

— Добра идея. — Юри харесваше английския обичай за ловуване в частните имения. Обичаше избиването на едро на пернат дивеч.

Раф свъси вежди.

— Е, къде трябва да се срещнем с този купувач?

— Пред Маделин.

 

 

Десет минути по-късно Юри псуваше толкова силно, че Раф затвори вратата на спалнята, за да не дойде охраната на Риц.

— Шибаният пръстен е изчезнал!!! Онази кучка трябва да го е взела! Ще я удуша с голи ръце!

Ревящите ругатни продължиха с неотслабваща сила докато Юри обръщаше стаята нагоре с краката, търсейки смарагдовия пръстен от коронацията на Екатерина Велика, който трябваше да доставят след час.

Ровейки из хаоса от дрехи по пода, той погледна свирепо към Раф.

— Би могъл да ми помогнеш малко, по дяволите!

Раф вдигна поглед от леглото, където си почиваше все още с бутилката вино в ръка.

— Ти изпразни сейфа, прерови всяко чекмедже и преобърна шкафовете. Къде искаш да търся?

— Би било добра идея да си вдигнеш шибания задник!

— Стига да помогне — отговори спокойно Раф. — Виж, пръстенът очевидно е изчезнал заедно с дамите и техния багаж. Можеш да разпердушиниш това място, но Лиза сигурно те е наблюдавала как отваряш сейфа. Бижуто не беше в багажа ти заедно с перлите. И двамата го знаем. Но тя не е взела всичко — само пръстена; можеше да е и по-зле. — Без да обръща внимание на подозрителния поглед на Юри, Раф продължи: — Вярно е. Ами ако беше взела целия комплект със смарагдови бижута? Виж, просто се обади на купувача, отложи доставката с ден-два и ще вземем проклетия пръстен. Ако мислиш, че наистина е у Лиза.

— Ако, шибано ако? Че кой друг, по дяволите, може да го е взел? Продажна кучка!

— Добре тогава. Обади се на твоя човек. Кажи му, че трябва да отложиш сделката.

— Боже — промърмори Юри, внезапно осъзнал неприятната действителност. — Баща ми ще се вбеси. Не е само пръстенът. — На лицето му се изписа страх. — Ключът от сейфа ни в Цюрих беше под подплатата на кутийката с пръстена. Мислех, че там ще е на най-сигурно място.

— Боже… — Дори Раф, който никога не се тревожеше за нищо, се надигна и остави бутилката. — Този ключ може да струва много, ако попадне не в когото трябва.

— Мислиш ли? — тросна се Юри.

— Особено ако знаят, че е твой.

— Особено ако Лиза го даде на някое от своите дрогирани приятелчета, които винаги се нуждаят от пари и не биха се посвенили да поискат откуп.

— Добре, добре, трябва да запазим спокойствие. Само ще отложим сделката, докато преценим какво да правим. Нямаме друг избор. Виж, аз ще се обадя на татко, а той ще се обади на твоя. Така няма да ти се налага да говориш с твоя старец и ще спечелим малко време.

Отпускайки се на стола, Юри прокара пръсти през четиристотиндоларовата си прическа и захапа долната си устна. Списъкът му с възможности се изчерпваше. Баща му не беше разумен човек, макар че с разум не би могъл да стигнеш далеч в руската мафия. Насилието и страхът, безскрупулните отмъщения — това бе обичайният модел.

— И какво, по дяволите, ще кажеш на твоя старец, ако му се обадиш? — промърмори той.

— Ще кажа, че кучката е откраднала пръстена и че ние ще си го върнем. Няма да споменавам за ключа. Трябва да бъде достатъчно просто, за да върнем и двете неща. Не че Лиза ще откаже да ни ги даде. — Раф се усмихна жестоко. — Особено с автоматичен пистолет, опрян в главата й.

Физиономията на Юри се отпусна. Ужасен от яростта на баща си, той се беше паникьосал. Но ако планът на Раф успееше, щяха да разполагат с няколко дни, за да преобърнат фиаското в триумф.

— Добре. Обади се на баща си. Кажи му, че сме на път да си върнем пръстена. Кажи му, че всички други бижута са на мястото си. Междувременно аз ще се свържа с приятелката на Лиза, Мартин, която живее в Малибу; двете с Лиза разговарят по сто пъти на ден. Тя ще знае къде е заминала кучката. — Юри вдигна палци с оживен дух.

— Много пъти си ми спасявал задника. Ще кажа на баща ми, че може би ще ни трябват няколко дни и ще го накарам да промени уговорката с купувача. — Раф се ухили. — Ще бъде по-официално, ако баща ми се обади. И какво, по дяволите, никога не съм бил в Баку. Чувал съм, че е горещо по това време от годината.

 

 

Малко по-късно бе уговорено покупката да се осъществи в Цюрих, тъй като купувачът щял да бъде там следващата седмица. Бащата на Раф бе кротък както обикновено, а Мартин услужливо информира Юри, че Лиза и Шантел летели обратно към Ел Ей със самолета на Джони Патрик. На възбудения въпрос на Юри дали Джони е на борда, тя успя да го увери, че приятелките й летят сами.

Юри погледна перфектния си часовник, който показваше в различни цветове три часови пояса.

— Те са с четири часа пред нас, вероятно ще ни изпреварят с шест, докато вдигнем нашия самолет. Много зле. Ще бъдем в Ел Ей до полунощ. Един час до тях и после… — усмивката му бе изпълнена със злоба, — ще видим колко добра актриса е Лиза…