Сюзън Джонсън
Френска целувка (26)

Двадесет и шест

Ники си избра единствения цял бански в гардероба с оскъдни бикини, който предложиха. Мислеше да поплува доста. Колкото до другите жени, които се бяха наслаждавали на този плаж преди, тя предполагаше, че повечето от тях не са били там заради плуването.

Когато Джони я поведе по стълбите към плажа, той я предупреди:

— Толкова съм възбуден, че може да се изложа, ако те видя по бански. Хайде моля те, остани с тази риза докато вляза във водата.

— И аз бях решила така, момче.

Той погледна през рамо и присви вежди от изненада.

— Този европейски бански не е създаден за най-скромните. — Беше облякъл оскъден черен бански, който се спускаше надолу по бедрата му и разкриваше до максимум великолепното му широкоплещесто, мускулесто тяло.

— Съжалявам. Тук няма нищо друго. Какво ще кажеш да стоя с гръб към теб.

— Не съм сигурен, че ще е по-добре.

Той пусна ръката й.

— Боже, говори за нещо друго. Едва се сдържам.

— Прекрасен ден, ако не завали.

— Как е портфейлът ти с акции?

— Нямам такъв.

— Аз също. А сега приключвам разговора. — Можеше да мисли само за това, как да я изчука, но все пак част от мозъка му все още функционираше около онази първостепенна мисъл, действаща на минимални нива.

— Много харесвам U-2.

Той я дари с усмивка.

— Само мъжете да можеха да мислят за няколко неща едновременно като жените.

— Това е дарба — отвърна тя. — С останалата част от мозъка си те събличам.

— Боже, престани — промърмори той. — Вече е невъзможно да скрия тази възбуда.

— Съжалявам.

— Да — въздъхна задушено той. — Аз също. Повече заради това, че е четири часа, а не десет. Добре, скъпа, имаме си компания.

Тя все пак намери време да му хвърли един последен поглед докато стигнат долу. Боже, боже, това бяха късове стомана, раменете му — като на докер, а тя даже не смееше да помисли за предните му атрибути. За които знаеше, че са твърди като стомана.

— Сега трябва да се държим прилично — промърмори той и се изправи на пясъка да я изчака. Махна на Джорди и Мари, които размахваха ръце като семафори от далечната изкуствена пещера насред стръмния склон, ограждащ частното заливче.

— Аз ще се държа прилично, ако и ти го направиш.

— По дяволите — възкликна той. — Аз се надявах ти да ми даваш пример.

— Не съм сигурна, че мога да ти го обещая — въздъхна тя, заковала непокорния си поглед върху мамещата издатина на банския му.

— Хей, гледай напред. Върни ни наблюдава.

Погледът й се стрелна нагоре, тъй като властта и контролът на Върни бяха ефикасна спирачка.

— Хей, Върни! — извика Джони. — Първо ще поплуваме!

Върни махна, че е разбрала от седалката си в раираната колиба, която за щастие бе отдалечена на цяло футболно игрище разстояние.

— Да се надбягваме до водата — предложи Джони, и подтикван от необходимостта, той се втурна към сигурното прикритие на морето. Накрая, спирайки във вода до кръста, се обърна да види как Ники съблича дългата си риза и тръгва към водата.

Това му напомни за онази класическа сцена от 10 с Бо Дерек. Ники дори вървеше със същата плавна грация с гъвкавото си и здраво тяло. Когато тя му се усмихна, той изведнъж почувства най-финото разтърсване в своята вселена. Не нещо голямо — по-скоро сякаш изпитваше някакво ново усещане за живота. Или може би само някакво специално усещане за една определена жена с дълги, стройни крака, елегантни бедра, слаба талия и едни шибани страхотни цици. Едно усещане, което всеки нормален, надървен мъж би изпитал.

Не че му трябваше нещо повече от обичайните причини, за да я хареса, но му хареса и фактът, че тя избра функционален бански. Това я отличаваше от другите жени, които се интересуваха повече от декоративната си роля край водата. Не че целият бански беше чисто функционален. Той адски го възбуждаше и щеше да го съблече при първа възможност.

Което, за нещастие, нямаше да е скоро.

Изпъшка.

Може би трябваше да плува много дълго, за да успокои похотта си. Може би физическото напрежение щеше да укроти дивия звяр в него.

Добра идея, съгласи се гласът на разума му.

— Ще поплувам доста. Ще се върна след малко — извика й той.

— Ще дойда с теб — изкрещя тя.

Нагазила до коляно, тя се гмурна и се появи на повърхността секунди по-късно, после продължи в плавен кроул.

Той веднага отскочи напред, решен да увеличи разстоянието между себе си и изкушението. Имаше много, много време до десет часа.

Но след половин миля той забави, за да си поеме дъх и се изненада да я види само на няколко загребвания назад. А пък бе добър плувец.

— Очевидно си правила това и преди — отбеляза той, задържайки се на едно място, докато тя приближаваше.

— Минесота, Земята на десетте хиляди езера — отговори тя като стигна до него. — Започнах да плувам още на четири години.

Той се усмихна.

— Ти си добра в много неща.

— Ти също — отвърна тя, задържайки се на водата без усилия. — И, мога ли да допълня — усмихна се тя, — довечера очаквам с нетърпение едно определено нещо, което правиш изключително добре.

— Като стана дума — чукала ли си се някога в Средиземно море? — Гласът на разума очевидно бе потънал в дълбините.

— Не. Макар да очаквам, че няма да е разумно, ако питам същото за теб.

— Питай. Не съм. — Никога преди не се бе чувствал толкова отчаян.

— Изненадваш ме.

— Ела по-наблизо и ще те изненадам с нещо друго. Тук никой не може да ни види.

— Освен от онази платноходка ей там.

— Съмнявам се да е някой наш познат.

— Със сигурност не е мой познат.

— Е, какво мислиш?

— С огромно удоволствие.

Боже, как обичаше откровеността й. Никакви игри, никакви преструвки. Тя каза точно това, което си мислеше и говореше сериозно. Безпрецедентен феномен в неговия свят, където никой не мислеше онова, което казваше.

— Да видим какво можем да направим по въпроса за един-два оргазма. Ела тук и ще ти сваля банския.

Той дръпна банския й, сложи го под мишница, хвана я под ребрата и прошепна:

— Увий крака около кръста ми.

За човек, за когото се предполагаше, че не е правил това преди, той изпълни процедурата, без да пропусне и миг. Но когато главата на неговата ерекция мушна окъпания й от Средиземно море пубис, тя нямаше намерение да възразява. А когато плъзна винаги готовата си твърдина в нея, й стана толкова добре, толкова точно и наистина — тя изпита такова огромно удовлетворение — че забрави дори и за най-малкото негодувание.

Удивително бе как си пасваха, сякаш само след една нощ телата им се бяха съединили, синхронизирали и сега си пасваха до съвършенство. Също толкова удивителна бе силата му — той можеше да ги задържи и двамата над водата само с небрежно ритане с крака. А бавният ритъм на ритането му някак си пасваше с тласъка на бедрата му и от това се стигаше до много ефикасно и ужасно възбуждащо твърдо, стабилно проникване и отдръпване.

— Достатъчно ли е навътре?

Като добавка към въпроса си той проникна още по-надълбоко.

Тя въздъхна, краката й се стегнаха около него и някакво удоволствие, за чието съществуване не бе и подозирала преди, обля цялото й тяло.

— Още? — прошепна той сякаш не знаеше, сякаш тя не се топеше около него като гореща сплав. — Отговори ми — продължи хрипливо той, нуждаейки се от думи, нуждаейки се да чуе, че тя е толкова ненаситна като него.

— Да, да, да… дай ми още…

Това едва се чуваше, а лекият бриз пое думите и ги отнесе надалеч.

Той й даде още и тя го пое алчно, препускайки към финала, първия път толкова прибързано, че той едва смогна да я догони.

Но го направи.

След години чукане бе придобил известни умения.

Пляскайки по гръб след това, той я дръпна върху себе си в края на оргазма, а слънцето затопли морето и въздуха, докато тялото му се стопляше от друг вид топлина.

Колко възхитително беше, замисли се в блаженство Ники, отпускайки се върху личния си сал, за да се почувства надмогната, дори доминирана от такъв превъзходен пример за мъжка енергия. Макар и сексист, енергичен привърженик на равенството, тя трябваше да признае, че това бе секс от световна класа.

Не толкова интроспективен, Джони си помисли, че може да направи това още няколко пъти, преди да се удави. Но точно сега му беше толкова добре, че давенето не беше голяма грижа — за разлика от онази платноходка, която току-що хвърли котва.

Но те и двамата бяха толкова възбудени, че всички други проблеми, освен незабавното им свършване бяха отхвърлени небрежно в един незначителен статус. За щастие и двамата свършиха толкова бързо първия път, че хората на платноходката не успяха да извадят биноклите си.

Телата им все още бяха свързани, а Джони прокара нежно длани по гърба на Ники.

— Този път беше тиха — подразни я той, започнал да свиква с гласовитите й оргазми. — Върни не може да ни чуе от тук.

Ники кимна към платноходката на запад.

— Те са доста близо.

— Не се тревожи за тях — промърмори Джони, задържайки ги мързеливо над водата.

Ники сбърчи леко вежди.

— Ти си доста по-небрежен от мен.

— Повярвай ми, нямам навика да се чукам във водата като някой разгонен гимназист.

Тя се усмихна.

— Значи аз съм нещо специално.

— Дяволски права си. Като стана дума — задръж, скъпа. Скоро отново ще се почувстваме дяволски специални. — И той изрече малка молитва онова, което типът на платноходката държеше пред очите си, да е бинокъл, а не фотоапарат. Ако беше фотоапарат, още утре тази малка лудория щеше да се появи на първите страници. Не че имаше значение, когато либидото му беснееше.

Но през следващото им бясно съвкупление той задържа Ники с гръб към платноходката, а след като свършиха отново, той сметна, че вероятно са насилили късмета си. Че и двамата бяха налудничаво бързи в похотливото си разгонване и така поне сведоха до минимум броя на снимките — ако онзи там на платноходката беше фотограф.

— Сега ще се почувстваш ли добре за известно време? — Веднага щом се върнеха щеше да накара Коул да провери платноходката.

Тя се усмихна.

— Колко дълго е известно време?

— Сексдемон — прошепна той и я целуна с усмивка.

— Не ме обвинявай. Всичко това е по твоя вина.

— Не съм съгласен, но хайде да довършим този спор на брега. Уморявам се.

— О, скъпи, колко егоистично от моя страна — обади се бързо Ники и се отблъсна, за да го освободи от тежестта си. — Подай ми банския. Мога да си го облека и сама.

Ако не беше толкова дяволски изтощен, той може би щеше да възрази. Но на този етап не можеше да се сети кога бе спал за последен път. И макар морето да бе спокойно, а течението на завет в заливчето — почти минимално, той полагаше доста усилия да ги задържи и двамата над водата. Когато се облякоха, й предложи:

— Хайде, дай ритъма.

Ники заплува бавно, предимно по гръб, защото така бе по-лесно.

Джони също заплува мързеливо по гръб до нея и от време на време я питаше дали не иска да спре да си почине.

Беше толкова дяволски учтив, толкова внимателен и отстъпчив, че й ставаше все по-трудно да избегне увличането си в нещо по-сериозно, и право да си кажем — абсурдно. Макар сега да разбираше защо толкова много жени тичаха подире му. Ако не внимаваше, щеше да преживее една огромна, огромна изолация, когато всичко това приключеше.

— Искаш ли почивка?

— Може би само за минутка. — Тя пое протегнатата му ръка.

Той я хвана спокойно, оставяйки я да почине, задържайки се над водата с минимум движения.

— Наистина беше чудесно — усмихна се той. — Ти и аз — там.

В тона му се долавяше нещо, което докосна сърцето й. Или може би всичко у него докосваше сърцето й. Тя бе напълно объркана, очарована и запленена, замаяна от… и тя не знаеше от какво — но от нещо.

— На мен го кажи — усмихна се и тя. — Повече от чудесно.

А после млъкна, преди да изрече нещо наистина глупаво.

Нещо, което мъж като Джони Патрик не би харесал.

Нещо, което вероятно бе чувал много пъти преди.

 

 

— Вие двамата изглеждате изтощени — отбеляза Върни, когато те приближиха колибата й.

— Навътре имаше малко течение — обясни Джони, сдържайки импулса си да се усмихне. — Изкарва ти въздуха.

— Пийнете по чаша вино и си починете — предложи Върни и махна с ръка към малката масичка в колибата, отрупана с вино, чаши и мезета. — Аз си изпих квотата от една чаша и беше отлично. Разкажете ми за плановете си докато сме тук. Първо, Ники трябва да види руската църква. Великолепна е.

Джони погледна към Ники с преднамерено празен поглед. Неговите планове се ограничаваха строго до чукане 24/7. Не че беше възможно, но върви го кажи на либидото си.

— Искаш ли чаша вино? — попита той.

— Би било чудесно — отговори Ники, когато мисълта да се върне в къщата и да поспи един час, бе също толкова привлекателна. Особено ако можеше да сподели леглото със своя домакин.

— Качи се в къщата, ако си уморена — предложи учтиво Джони. — Аз ще остана при Върни и момичетата.

— Мога да си почина и тук, а мисълта за виното ме заинтригува.

— Чудесно. Седни. Ще ти донеса кърпа и чаша вино.

Той изглежда искрено се радваше заради това, че тя се съгласи да остане. Тя пък се изненада колко много се трогна от подобно дребно нещо. Но след оргазма се чувстваше сериозно изтощена и очарована, и не искаше нищо друго, освен да бъде наблизо край него, да го вижда и да го чува. Достатъчно близо, за да го докосне. Ако можеше. Ако не беше забранено пред публика.

Той бързо се превръщаше в силно сърдечно пристрастяване.

А тя — във влюбена до ушите глупачка.

Което изобщо не беше разумно.

Освен ако не искаше сърцето й да бъде разбито на парчета.

Ааах…

Тя посегна към чашата с вино, която той й подаде.

Остави бутилката, искаше й се да каже. Ще се нуждая от нея.