Сюзън Джонсън
Френска целувка (16)

Шестнадесет

Час по-късно вратата на спалнята се отвори. Срещайки погледа на Джони, Върни вдигна пръст към устните си, кимна към двете спящи фигури и му махна да върви към кухнята.

— Всички бяха уморени — обясни тя, последва го в малката кухничка и затвори вратата.

— Включително и ти, обзалагам се — усмихна се той. — Защо аз да не поема дежурството и да наблюдавам двете спящи красавици. Ти си почини малко.

— Тъй като ще вечеряме навън, ще се възползвам от предложението ви.

Джони се усмихна. Върни никога не пропускаше ядене, особено когато бе приготвено от първокласен готвач, макар да беше известна и с това, че караше по десет мили, само за да си вземе един хубав хотдог от Кони Айлънд.

— Скачай тогава, маце. Имаме резервации за осем.

— В Льо Троке?

— Къде другаде? Той ти е любимият.

Тя сбърчи чело.

— Ето защо всички жени тичат подире ви. Знаете как да ги очаровате. Като стана дума за това, трябва да си помислите как да очаровате тази прекрасна мис Ники. Тя действително е нормална — с редовно семейство — за разлика от повечето ви други познати от женския пол. А и вие не ставате по-млад. Като наближите петдесетте, няма да ви се иска да гоните мацките.

— Първо, няма да наближа петдесетте още повече от десетилетие. И второ, ще обмисля съвета ти, ако някога имам склонност да се задомя отново.

— Трябва да помислите за Джорди. На нея може би ще й хареса в къщата да има една нормална жена.

— Да не би ти да не си нормална?

Тя посочи с пръст към него.

— Много добре знаете какво имам предвид. И не съм постоянно наоколо. На Джорди може би й се иска отново да бъде част от едно семейство.

Той вдигна ръка.

— Стига вече. Отдавна ми е минало времето за фантазии. Двамата с Джорди сме си добре така.

Върни разбра, че е прекалила. Човек не оцелява в света на властните холивудски работодатели, без да разбере добродетелта на мълчанието.

— Тогава аз ще подремна. А вие наистина сте добър баща. Само дето Ники изглежда — не знам — различна… в добрия смисъл. — Върни не можа да се сдържи и добави едно намигване.

Джони се усмихна.

— Очевидно е, че е приятна. Но сега имам толкова много неща на главата си, за да се занимавам с която и да е жена.

— Може би, след като бившата ви улегне или поне се стабилизира.

Той изсумтя.

— Само си мечтаеш, ако очакваш това. Но аз съм добре, стига Лиза да не застрашава отново Джорди. След един ден се махаме от тук, а след това Лиза може да върви в ада, както май й се иска. А сега си дремни.

— Да, сър.

Той се разсмя.

— Сигурно искаш нещо.

— Само си помислете да я изведете някъде.

— Ники?

— Да.

— Не. А колкото до извеждането, не съм го правил от гимназията. Нещо повече, колко глупаво би било от моя страна да започна нещо с Ники, докато тя строи дървената къщичка за Джорди. Тя ще е наоколо поне още месец. Помисли колко неловко ще бъде това. Повечето от връзките ми могат да се измерят в часове.

— Ще свършите стар и сам.

— Не, няма. Имам си Джорди.