Сюзън Джонсън
Френска целувка (10)

Десет

Първоначалното ги приеха доста добре.

Персоналът на рецепцията поздрави Джони като истинска знаменитост, каквато той определено си беше, обсипвайки го с усмивки и любезности, сякаш той бе някой отдавна изгубен приятел. По време на брака си бе прекарал значително време там и пръскаше по седем хиляди долара на вечер за апартамента на Коко Шанел, който бившата му половинка обичаше, така че му се полагаха подобни ласкателства.

— Бихте ли казали на мис Джордан, че се качвам — обяви той при първата възможност, която му се отвори посред възторженото гостоприемство, изигравайки лъжливата си карта „тя ме очаква“.

Лицата на всички замръзнаха.

Той се обърна незабавно към Ники, знаейки, че точно сега има нужда от известна тактичност и финес.

— Е, поне Лиза е тук — прошепна той, усещайки страхотна вълна на облекчение да се излива върху него. — Обясни им — много учтиво — че просто искам да поговоря с нея. Тя може да им е наредила да не ме пускат или може би те помнят скандалите ни с Лиза в миналото. Накарай ги да разберат, че нямам намерение да създавам проблеми. Ще го разберат по-добре на френски.

Чувствайки се като посредник в ООН, Ники подбра внимателно думите си, извинявайки се предварително заради архаичния си акцент. Представи много тактично историята на Джони, обещавайки им, че мистър Патрик ще разговаря с мис Джордан, само ако тя пожелае да се види с него. Предложи да се обадят на мис Джордан и да уговорят посещението.

Докато тя предаваше бързо коментарите си на Джони, той добави един чип за пазарлък, който държеше в резерва.

— Накарай ги да кажат на Лиза, че съм й донесъл подарък от чичо Йоги. Тя ще разбере какво означава това.

След като Ники предаде допълнителното послание, мениджърът се оттегли в задната стаичка, за да се обади. Когато се появи след няколко минути, той се усмихваше.

— Мис Джордан ще ви приеме, мосю Патрик — обяви той и по лицата на всички от персонала се изписа колективно облекчение.

— Благодаря — отвърна любезно Джони. — Апартаментът на Шанел?

Множество глави се поклатиха в отговор на въпроса му.

— Мерси — кимна Джони, използвайки една от малкото френски думи, които знаеше, а после докосна леко Ники и я поведе.

Докато персоналът на рецепцията наблюдаваше как Джони се отдалечава, мениджърът разбра, че потенциално скандалната сцена е била предотвратена. Мис Джордан посрещна сърдечно новината за появата на бившия си съпруг. Не че персоналът не бе обучен да успокоява опасните ситуации и да заглажда нещата. Но това невинаги бе лесно в пищния свят на развлекателната индустрия.

Последния път, когато мистър и мисис Патрик бяха отседнали тук, темпераментната мис Джордан бе нападнала съпруга си във фоайето.

Беше невъзможно да не обърнат внимание на бурната сцена.

Все едно да гледаш железопътна катастрофа.

Ефирната слабост на Лиза Джордан едва се прикриваше от прозрачна червена шифонена рокля, която бе толкова къса, че не можеше да се сбърка цветът на жартиерите й. Крещейки с пълно гърло, ругаейки съпруга си заради това, че е проявил лошо възпитание, довличайки я обратно в хотела, преди да е готова да си тръгне от клуба, тя го налагаше безмилостно, а дългата й руса коса се развяваше над голите й рамене при всеки енергичен удар.

Джони Патрик постоянно отстъпваше към асансьорите, отблъсквайки я с джентълменско изящество и само веднъж я сграбчи за китката, когато тя се опита да издере лицето му с нокти.

Стигайки до асансьорите, той я издърпа вътре и преди да се затворят вратите, персоналът го чу да й казва:

— Ти прогонваш шибаните забавления от живота, маце.

Не подозирайки за специалните спомени на хората от рецепцията, Джони преценяваше дали да не се качи сам. Нуждаеше ли се от Ники за повече превод? Дали появата му с бодигардовете нямаше да се изтълкува погрешно? Колко глупаво би било да се качи сам?

— Аз ще вляза пръв — предложи Бари, прекъсвайки размишленията на Джони.

— Така ли мислиш? Не съм сигурен. — Те приближаваха асансьорите.

— Аз ще съм сигурен и за двамата. Коул — Бари кимна към другаря си, — поеми дамата.

Ники се озова на няколко сантиметра от мъж, който представляваше или защита, или заплаха — а според нейната преценка везните определено клоняха към заплахата.

Джони въздъхна. Никога не бе възприел напълно идеята, че се нуждае от бодигардове.

— Мамка му — промърмори той.

— Всичко ще мине много гладко — увери го Бари, задържайки вратата на асансьора. — Можеш да се върнеш към своето амплоа на човек от малкия град, веднага щом излезем от тук. — И преди бяха водили този спор. Много пъти.

— Значи трябва да послушам професионалистите — промърмори Джони.

— Нали за това ми плащаш, шефе. — Той се усмихна. — Кога ще свикнеш с програмата?

— Никога. Какво ще кажеш за това?

— Междувременно… — Усмихвайки се, Бари махна на Джони да влезе в асансьора.

Бари знаеше адски много повече от Джони за спътниците на Лиза. Той предаде на Джони само част от мръсните подробности извън информацията в досиетата. За щастие Юри и Раф всъщност бяха богати неудачници, а незаконната дейност на бащите им се въртеше от хора, далеч по-умни от тях. Юри и Раф само се правеха на корави типове.

— Добре, слушам — промърмори Джони, отстъпвайки пред бодигарда си. Той въведе Ники в асансьора, а Бари и Коул се присъединиха към тях, прогонвайки един човек, който се опитваше да се качи.

— Само едно предупреждение. — Джони се обърна към Ники, когато асансьорът започна да се издига. — Не обръщай внимание на Лиза. Тя преживява драма — не е изненадващо, като се има предвид работата й, но ти знаеш какво имам предвид. Има зла уста. Не го приемай лично.

— Схванах — кимна Ники, макар че наистина щеше да го приеме лично, ако попаднеше в престрелка. Жалко, че нямаше начин да го каже тактично.

Когато вратите на асансьора се разтвориха с нежно свистене, четиримата пътници излязоха и тръгнаха по пищния коридор с тапети от златна копринена дамаска, покрит с килими, които си бяха направо за музея, и осветен от позлатени и кристални стенни свещници.

Дори луксозната обстановка не успя да облекчи страховете на Ники.

Нейната душа на Страхливия лъв не се впечатляваше от дамаската и златото.

Не й помагаше и това, че двама огромни бодигардове, седнали на столове от двете страни на входа към онова, което тя предположи, че е апартаментът на Шанел, се изправиха и ги изгледаха свирепо, когато те приближиха.

Джони изглежда не забеляза страховитите им стойки. „Може би съм гледала прекалено много кунгфу филми“, помисли си Ники. Хора като тези до вратата адски я плашеха.

Джони обаче само се усмихна, когато приближи до тях.

— Ще информирате ли мис Джордан, че подаръкът на чичо Йоги е пристигнал? — попита невъзмутимо той. — Вярвам, че тя го очаква.

Нищо.

— Опитай на френски — обърна се той към Ники.

Пак нищо. Единият отговори на изключително недодялан френски.

— Име — дай ми.

Ники говореше много бавно, давайки пълното име на Джони, сочейки към него, а после обясни, че мис Джордан иска да го види и посочи към вратата.

Мъжът, който знаеше най-елементарния френски, заговори бързо на другаря си на родния им език. Ники предположи, че това е един от гърлените далекоизточни диалекти, които не бе чувала никога преди — дали не беше чеченски? Двадесет и четири часовите предавания за глобалните новини определено даваха малко по-солидна информация за най-затънтените кътчета на света.

Мъжът се обърна и изръмжа:

— Attende.^[1]

Когато той изчезна вътре, другият гард се изправи пред вратата в онази поза, която сякаш казваше „ще трябва да минеш през трупа ми“.

Ники стрелна изнервен поглед към Джони.

Той се усмихна.

— Всичко е екстра. Отпусни се.

Не бе момент да му обяснява, че няма да се отпусне, независимо от усмивките му. Човекът пред вратата носеше оръжие и издутината под мишницата му бе реална пречка за отпускането.

Докато чакаха, тишината в коридора направо бръмчеше от напрежение, или поне на Ники й се стори така, макар че никой друг не изглеждаше обезпокоен.

Сърцето й щеше да се пръсне. Дланите й се потяха. Тя чуваше дишането на Коул до себе си. Във всеки момент очакваше някой да извади пистолет и да започне да стреля.

Когато вратата се отвори внезапно, Ники сподави писъка си. Едва успя.

Макар че обаятелната жена на прага несъмнено бе свикнала с крещящите фенове. Ники можеше да мине за фен.

— Е, е, това не е ли моят любим пратеник за добро настроение — промърмори Лиза Джордан с нисък, гърлен алт, отблъсквайки само с един пръст своя кунгфу/чеченски/казахстански гард, а погледът й се фокусира изключително в Джони.

— Донесъл си ми нещо чак от старите си ловни полета. — Тя се усмихна с усмивката си на кинозвезда — онази със съвършените бели зъби. — Колко мило.

— Аз съм, маце — усмихна се Джони. — Адски сладък.

— И кого си имаме тук? — Лиза посочи към Ники, а съвършените й вежди се присвиха високо, влагайки кадифена злост във всяка сричка.

— Преводачката ми. Ники Леду. Бившата ми, Лиза Джордан.

— Значи ти си му преводачка. — Усмивката на Лиза бе саркастична. — Така ли им викат сега? — попита тя, обръщайки се отново към Джони.

— Не започвай — предупреди я Джони, — или онзи, който ти снася захарчетата, може да се прибере у дома. — Бившата му винаги възприемаше всяка негова позната като потенциална съперничка. Нямаше смисъл да въвлича Ники в този разговор.

— Не можеш да виниш едно момиче заради това, че е любопитно — измърка Лиза, предлагайки на Джони своето секси котешко изражение — скромни очи и нацупена уста.

Джони присви очи.

— Играй тази игричка с някой друг, сладурче. Аз съм имунизиран. А сега — започна той — ще ни поканиш ли вътре или какво?

— Аха, скъпи, само че няма нас. Но тъй като си дошъл да ми носиш подаръци, ти си повече от добре дошъл.

Обръщайки се към малкия си антураж, Джони заяви:

— Ще се видим по-късно. Да речем във фоайето?

— Сигурен ли си? — попита Коул.

— Може да не е добра идея — съгласи се Бари.

— Дайте ми един час — промърмори Джони толкова тихо, че сякаш звукът не успя да излезе от устата му.

Ники знаеше какво означава това. „Елате да ме вземете, ако не се върна.“ Перспективата за фоайето изглеждаше по-привлекателна с всяка изминала секунда.

— Няма да се бавя — обеща Джони с нормален тон и кимна към бодигардовете си.

— Колко жалко — промърмори Лиза, влагайки секси звучене в думите си. — А по-рано се бавеше толкова приятно…

— Струва ми се, че си имаш компания — отвърна Джони, имайки предвид шумния разговор, който се носеше от вътрешността на апартамента. — А и ме познаваш. Никога не се представям добре пред тълпа от зрители.

— Лъжец.

Той нямаше да се хване на това, въпреки всичко.

— Е, искаш ли този подарък от Йоги или не? — попита той и потупа джоба на джинсите си.

Лиза направи презрителна муцунка.

— Ставаш досаден, скъпи — нацупи се тя, тръсвайки назад платинената си коса със заучен жест. — Но разбира се, че го искам. Ако не го исках, нямаше да те поканя да се качиш.

Тя се обърна, влезе в апартамента, а Джони я последва, без да поглежда назад.

Вратата се затвори след тях.

Двамата кунгфу близнаци заеха постовете си.

Бари погледна към Коул, а Коул погледна към Бари.

— Аз слизам долу — заяви Ники, чувствайки, че току-що е избегнала някаква неописуема опасност.

Но докато успее да стигне до асансьорите Бари вече беше там и натисна бутона.

Щом влязоха в асансьора, Ники попита:

— Джони е бил женен за нея доста време, нали? — Дали ги подпитваше или просто изразяваше наблюденията си? Или се чудеше на глас как някой би могъл да остане женен за Лиза Джордан повече от един ден.

— По-дълго, отколкото му се искаше — промърмори Бари.

— Остана заради Джорди — допълни Коул.

— Вие отдавна ли сте с Джони?

— Да — изпъшкаха в унисон те.

Определено не са от бъбривите типове, реши Ники и мълчанието се проточи.

Но определено бяха учтиви. Ескортираха я до един стол във фоайето, попитаха я дали желае нещо. Когато тя поклати глава, Бари каза:

— Ние ще се върнем горе. Ти си в безопасност тук.

Тя не възрази.

Беше доволна, като риба във вода, да изчака тук долу.