Джоана Линдзи
Нежен бунт (7)

Глава седма

— Какво прави той тук? Искам да узная това. Лейди Гранки не одобрява подобни мъже. Никога не би го поканила.

— Сър Антъни не се нуждае от покана, скъпа моя. Той прави това, което си поиска.

— Да, но винаги е бил умен да стои настрана от нашите увеселения.

— Умен? — кратък смях придружи казаното. — В тези неща не се иска ум. Той просто не желае да удържи обещанието си. Вероятно няма жена, която не би пожелала да опита въздействието си върху него. Особено върху този мъж.

— Няма нищо смешно, Ленор. Само да се покаже и половината от жените в залата вече са влюбени в него. Ставало е и друг път. Затова никоя домакиня не би помислила да го кани, ако желае всичко да протече нормално. Той всява прекалено много смут.

— Но това ни дава тема за разговор месеци напред, не си ли съгласна? Определено е прекрасен материал за клюки.

— Лесно ти е да кажеш това, Ленор — намеси се една жена, която изглеждаше разстроена. — Нямаш дъщеря, която да представяш този сезон. Погледни само моята Джейн. Не свали очи от него. Мисля, че никога не би пожелала Пърси отново. Може да бъде толкова трудна понякога.

— Няма нищо лошо в това да гледа, Алис. Само разкажи няколко истории на момичето си и тя ще бъде щастлива, че не я забелязва.

— Но какво прави той тук? Искам да разбера това — въпросът беше повторен по-остро.

— Вероятно държи под око сина си — лукаво подметна Ленор.

— Кого?

— Погледни момчето, което танцува със Сара Лордз. Ако не кажеш, че е одрало кожата на сър Антъни, то значи изобщо нищо не разбираш.

— Боже господи, още едно копеле Малъри. Наистина, трябва да вземем мерки и обуздаем тези господа.

— Маркизът призна своя син. Чудя се дали сър Антъни ще направи същото.

— Това е невероятно. Как са могли толкова дълго да пазят тайната?

— Трябва да са го крили някъде досега. Изглежда през този сезон Малъри са пълни с изненади. Разбрах, че третият брат се е завърнал.

— Трети брат! — дочу се глас от съседната компания. — Та те са само трима.

— Ти да не падаш от луната, Лидия — каза Ленор злобно, — те са четирима. А третият е черната овца на семейството.

— Аз мислех, че тази чест се пада на сър Антъни.

— Като по-млад на него му е отредено второто място. О, бих могла да ти разкажа няколко истории за другия. Беше изчезнал за няколко години и никой не знае къде и защо е бил.

— Не е чудно да не зная, че съществува — отвърна Лидия в собствена защита.

— Здравейте отново.

Рослин се раздразни от безцеремонното прекъсване на разговора. Слава богу, не беше някой от младите й обожатели. За щастие повечето от тях се бяха оттеглили в стаята за игра на карти. Остана сама за известно време и се възползва от възможността да разучи господата от новия си списък. Тъкмо да се занимае с някого от тях, вниманието й беше приковано от влезлия в залата Антъни Малъри.

Незабелязано се шмугна зад група възрастни дами. Без усилие заподслушва. Темата на разговора беше безкрайно любопитна за нея. Тя поемаше жадно всяка дума. Някой се опита да я заговори.

Тя погледна госпожа Идън, но с едното си ухо не изпускаше нищо от разговора на старите дами пред нея.

— Толкова бързо ли се измори от танците? — подметна. Младата жена беше озадачена от внезапния въпрос. Още повече се учуди като подочу няколко забележки наблизо и разбра, че те са причина за разсеяността на Рослин.

— Всички знаят, че аз рядко танцувам с друг, освен със съпруга си. Но тази вечер той не можа да ме придружи.

— Така ли?

Очите на Рийгън Идън проблеснаха. Усмихна се и хвана Рослин под ръка.

— Ела, скъпа. Тук е адски горещо. Нека излезем за малко.

Рослин въздъхна. Почти насилствено беше принудена да излезе навън. Госпожа Идън беше доста нахална за възрастта си. Изненада се и от това, че тя вече е омъжена и има дете. А изглеждаше така, сякаш току-що е завършила училище. Това беше жената, която разговаряше с Франсиз, но Рослин не беше успяла да се запознае с нея. Франсиз се погрижи да ги представи една на друга по-късно. Все още развълнувана от срещата си с Малъри, не си спомняше за какво са говорили тогава с госпожа Идън и дали изобщо бяха разговаряли.

Госпожа Идън се спря до масата с питиетата. За нещастие Рослин ясно разбираше темата на всички разговори наоколо. Той не беше влязъл в салона. Стоеше на вратата с равнодушен и безгрижен вид. Беше се опрял на рамката и скръстил ръце пред гърдите си. Очите му бавно обхождаха стаята, докато накрая победоносно се спряха на нея. Погледът му светна. Усмихна се и краката й се подкосиха.

Видя го на светло, целият на светло. Това беше изпитание за чувствата й. Човек не можеше да го наблюдава, без да се възхити на изключителната симетрия на тялото му. Широки рамене, тясна талия, слаби бедра, дълги крака. Да, той беше висок. Не беше го забелязала преди. Всяка фибра на тялото му излъчваше чувственост. Тя вече беше забелязала това. Вечерният му костюм имаше безпогрешна кройка, макар че черният цвят му придаваше тъжен вид. Но все пак му отиваше. Не можеше да си го представи облечен в ярки дрехи като някое конте. Това едва ли по-силно би привлякло вниманието на околните. Само с появяването си той беше завладял съзнанието на всички.

— Той е дяволски красив, нали?

Рослин се сепна, разбирайки, че са я заловили да го гледа. Би било необичайно да гледа другаде. Всички погледи бяха отправени към него. Тя се обърна към госпожа Идън и небрежно сви рамене.

— Така ли мислиш?

— Определено да. Братята му също са ужасно хубави, но аз винаги съм смятала Тони за най-красив от всички.

Рослин не беше сигурна дали й хареса това интимно Тони, изречено от красивата млада жена с гарвановочерна коса и живи, закачливи сини очи. Какво беше казал той? „Близките ме наричат Тони“.

— Разбирам, че го познаваш добре.

Рийгън се усмихна очарователно.

— Познавам много добре цялото семейство.

Рослин се изчерви — нещо, което й се случваше много рядко. Отговорът я успокои, но се ядоса на собственото си любопитство. Съпругата на виконта добре познаваше семейство Малъри. В такъв случай тя е последният човек, пред когото Рослин би показала, че се интересува от сър Антъни. Изобщо не би трябвало да се интересува. Тя трябваше да започне нова тема на разговор, но не успя.

— Малко е старичък, нали?

— Ако мислиш, че тридесет и пет значи стар.

— Едва тридесет и пет?

Рийгън потисна желанието си да се разсмее. Тази жена се старае да уязви с нещо Тони, но един господ знае какво би могло да бъде то. Очевидно той бе постигнал още едно завоевание, без дори да си помръдне пръста. А може би си е помръднал пръста? Не беше възпитано от негова страна да я гледа по този начин. Ако не беше застанала там с госпожица Рослин, бедната жена щеше много скоро да бъде погубена от клюките, породени от интереса му към нея.

Да, беше твърде лошо от негова страна. Нищо нямаше да излезе от това. Никога нищо не излизаше. А тя хареса госпожица Рослин. Не искаше да я види наранена.

— Той е заклет ерген. — Рийгън се чувстваше задължена да я предупреди. — Има трима по-възрастни братя и никога не му се е налагало да се жени.

— Не го увъртай толкова. Знам, че е голям женкар.

— Той предпочита да го наричат „познавач на женските сърца“.

— Значи предпочита да говори завоалирано.

Рийгън се засмя. Тази жена наистина й хареса. Рослин може да симулира безразличие към Тони, но беше пряма и откровена.

Крадешком погледна още веднъж сър Антъни. Почувства се глупаво от това, че се е обърнала към него с „господин Малъри“. Откъде можеше да знае, че е пер на Англия. Най-големият брат е маркиз на Хавърстън, вторият е граф, третият е черната овца на семейството, а Антъни идваше веднага след него. О, тя чу достатъчно тази вечер. Защо не можеше да научи поне толкова за „възможните“ си женихи.

— Той не танцува ли? — чу тя собствения си глас и се учуди.

— Разбира се, че танцува, при това прекрасно. Но не би се осмелил да покани някоя жена на танц. Ако го направи, ще трябва да танцува с още няколко дузини други жени, за да отклони хищните клюки от избраницата си. Тони не би си нарушил спокойствието само за един танц. Ето защо не одобрява подобни сбирки. Те го принуждават да се държи прекалено благоразумно и предпазливо, въпреки че такива думи изобщо не съществуват в речника му.

— Толкова ли е лоша славата му, че да опозори някое момиче само защото танцува с него?

— Случвало се е и това. Което действително е срамно. Той не е чак толкова голям женкар. Не искам да кажа, че му липсва женска компания, но не би прелъстил целия Лондон.

— Да, само тази, която си пожелае.

Рийгън забеляза усмивката и разбра, че Рослин по-скоро е озадачена, отколкото възмутена. Възможно е изобщо да не се интересува от него. Или вероятно беше достатъчно мъдра, че да разбере, че е безнадеждно.

— Клюките могат да бъдат жестоки, скъпа моя. — Рийгън се наведе по-близо и зашепна. — Страхувам се да те оставя сама. Той се държи ужасно лошо, като те гледа по този начин.

Рослин отбягна погледа й.

— Може би той гледа теб?

— Разбира се, че не. Но докато никой не знае за коя е предназначен този влюбен поглед, ти си в безопасност.

— А, ето те, Рос — Франсиз се присъедини към тях. — Лорд Греъм току-що пита за теб. Каза, че си му обещала този валс.

— Точно така — въздъхна Рослин. Беше време да остави Антъни Малъри и да се захване за работа. — Надявам се, че той ще се поотпусне и този път ще разкаже повече неща за себе си.

Твърде късно усети как би възприела тези думи госпожа Идън. Рийгън просто се усмихна.

— О, няма нищо, скъпа моя. Франсиз ми разказа нещичко за твоето положение. Може да се учудиш, но аз имах същия проблем, когато си търсех съпруг. Но за разлика от теб, моят избор трябваше да бъде одобрен от цялото семейство, а това доста утежняваше положението. На тях нито един не им се струваше достатъчно добър за мен. Благодаря на бог, че моят Никълъс предложи приемлив компромис и за двете страни. Иначе все още щях да си търся мъж.

Сега Франсиз изглеждаше силно изненадана.

— Но аз си мислех, че ти си му била обещана?

— Такова беше общото мнение след обявяване на годежа. Истината е, че той ме отвлече и ме третираше като поредната си любовница. Но тази „малка грешка“ се разбра твърде скоро. Той веднага ме върна в къщи, но злото беше вече сторено. Този заклет ерген риташе и протестираше, докато го водеха към олтара. Но сега е толкова улегнал! Той е най-добрият пример как някой неподходящ във всяко едно отношение мъж може да се превърне в най-подходящата партия. Човек никога не знае.

Последното беше казано на Рослин, но тя пропусна тези думи. Работата й беше достатъчно тежка и без да прибавя в списъка си още кандидати. Не желаеше да се окаже един ден без пукната пара, докато чака случайността да преобрази съпруга й. Животът за нея не беше комар, за да си позволи да го проиграва.

С това твърдо решение се отдалечи, за да потърси лорд Греъм.