Джоана Линдзи
Нежен бунт (15)

Глава петнадесета

С всяка изминала секунда мракът се сгъстяваше все повече и повече. Тя си мислеше, че ще са й необходими тридесет минути да се прибере, а всъщност вече яздеше три часа. На няколко пъти се обърква, прави погрешни завои и все по-трудно се придвижваше към дома си. Най-накрая разбра къде се намира и беше благодарна на мрака. Голямото й нетърпение и желание да се прибере у дома й пречеше да се съобрази с факта, че ще трябва да язди по улица „Сауд Одли“, където много хора биха я разпознали. Тъмнината се оказа полезно прикритие. А още по-добро прикритие се оказа качулката на прояденото от молци наметало, което конярят й беше дал.

По дяволите. Този ден можеше да се окаже много по-дълъг, отколкото предполагаше. Тя не можеше да остане повече при Франсиз, дори тази нощ. А и не можеше повече да отлага женитбата. Това, че Джорди я откри, променяше всичко. Възможно беше той да я чака на прага на вратата, скрил наблизо карета, готова да потегли при даден сигнал.

Имаше късмет, че успя да се прибере без перипетии. Изпита щастие, че Франсиз не си е у дома. Тя нямаше да одобри плановете на Рослин и щеше да се опита да я спре. А Рослин нямаше време да я убеждава, че знае много добре какво върши.

С Нети положението беше малко по-различно.

Рослин изпрати човек до конюшнята да върне коня и прибере обратно кръста й. Накратко убеди прислугата, че се чувства добре, без да дава повече обяснения. Втурна се нагоре по стълбите, търсейки Нети. Прислужницата крачеше нервно из стаята и изглеждаше много по-измъчена откогато и да било. Като съзря девойката, на лицето й се изписаха облекчение и изненада.

— О, миличка, никога не съм била по-уплашена в живота си! — после моментално смени тона. — Къде, по дяволите, беше! Искам да знам. Мислех, чи си попаднала в ръцете на братовчед си.

Рослин отбеляза умението на Нети с лекота да променя настроението си. Но нямаше нито миг за губене. Запъти се направо към гардероба и подхвърли през рамо:

— Точно това се случи, Нети. А сега ми помогни да се облека набързо, докато ти разкажа всичко.

Нети само веднъж я прекъсна с думите: „И ти направи това!“ в момента, когато чу как Рослин е скочила през прозореца. След края на разказа лицето на прислужничката изразяваше тревога и загриженост.

— В такъв случай не можеш да оставаш повече тук.

— Знам — отвърна Рослин. — Потеглям още тази вечер. Ти също, но ще пътуваме поотделно.

— Но…

— Слушай сега — нетърпеливо я прекъсна Рослин. — Цял следобед съм мислила кое ще е най-доброто за мен. Джорди се прояви. Той е задействал плана си. Няма нищо, което може да го спре. Следващият път, когато ме залови, ще пострадат хора. Толкова дълго пътувах дотук. Бях сигурна, че ме чака пред вратата. Но може би той не допуска, че мога да се прибера без пари и дрехи.

— В такъв случай мислиш, че той все още те търси около къщата, от която си избягала?

— Възможно е. Сигурно вече замисля нов план. Вероятно е изпратил някой, който да наблюдава този дом. Това, че не забелязах никой, не означава, че няма такъв човек. Ние трябва да го заблудим и да се молим да е сам. Ако тръгнем по едно и също време, но в различни посоки, той няма да знае кого да следва.

— Но къде ще отидем?

Най-накрая Рослин се усмихна:

— Ще се върнем в Силвърли. Той няма да има възможност да ни проследи до там.

— Откъде знаеш?

— Джорди се е опитал да ме отвлече онзи ден на улицата. Той е знаел къде се намирам. Но очевидно сутринта, когато тръгнах за Силвърли, къщата не е била под наблюдение. И когато е разбрал, че съм заминала, той е изпратил хора във всички посоки. Но са изгубили следата, след като ние напуснахме странноприемницата. Докато избягваме обществени места и никой не ни преследва, ще бъдем в безопасност.

— Но това не решава въпроса, скъпо момиче. Ти все още не си омъжена и няма да бъдеш в безопасност, докато не го направиш.

— Зная и затова ще поканя всички господа да дойдат там, аз ще им направя предложение. Ако всичко върви добре, може да се омъжа в Силвърли, стига Рийгън да няма нищо против.

Нети повдигна едната си вежда.

— В такъв случай ти си решила за кого ще се омъжиш?

— Докато стигна там, ще знам кого искам. — Рослин заобиколи точния отговор. Това беше единственото нещо, в което все още се съмняваше. — В момента най-важното нещо е да не оставяме никакви следи и Джорди да не ни последва. Аз вече изпратих един от прислугата да ни наеме карета.

— А какво ще кажеш за Брут? — попита Нети и изгледа препълнения гардероб на Рослин. — И кво ще правим с твоите дрехи? Нямаме време да опаковаме.

— Трябва да останат тук до венчавката ми. И двете ще вземем само някои неща. Убедена съм, че Рийгън има сръчна шивачка, която ще ушие каквото ми е необходимо. Остава само да напиша една бележка на Франсиз и тръгваме. Къде всъщност е тя?

Нети изсумтя:

— След като полудя от тревога по теб, се сети, че едно от момичетата има брат, който познава някакъв човек, който би могъл да я свърже с такива, които издирват изчезнали хора по-бързо от властите…

— Властите? — Мисълта за евентуален скандал я ужаси. Мислеше, че е избегнала тази опасност. — Дявол да го вземе, тя не ме е обявила за издирване, нали?

Нети бързо поклати глава.

— Щеше да го направи. Беше много разтревожена. Но в същото време знаеше, че това не бива да излиза наяве. Дори да не си опозорена, ще тръгнат приказки и ще бъде трудно да си намериш почтен съпруг. Затова прие предложението на момичето и дори настоя сама да отиде и наеме хора.

Рослин се намръщи.

— Все пак голяма част от прислугата знаят…

— О, това не трябва да те притеснява, миличка. Хората на госпожа Франсиз са добри. Но за да бъдеш в безопасност, трябва да поприказвам с всеки от тях. Те няма да проронят и дума за напускането на къщата.

Рослин се усмихна:

— Някой ден трябва да ми кажеш с какво ги плашиш. Жалко, но сега няма време за разговори. Иди да опаковаш по няколко ката дрехи. Аз ще направя същото и ще се срещнем долу. Трябва да напуснем къщата по едно и също време. Ти, Нети, ще потеглиш на север. Когато се убедиш, че никой не те преследва, ще потеглиш към Хампшир. Аз ще тръгна на юг, а после ще се върна. Ако не пристигна скоро след теб, не се притеснявай. Ще пропътувам известно разстояние за по-голяма сигурност. Нямам намерение да попадам отново в лапите на Джорди. Следващия път той ще действа много по-обмислено.