Кони Мейсън
Дръзка любов (12)

12

Кейси вече не можеше да седи и да чака Деър да се върне. Двамата с Бен трябваше отдавна да са в къщи. Тя заплаши да тръгне сама с фургона към Сидни, но Рой беше непреклонен в отказа си.

— Може би свещеникът е имал някаква своя работа за довършване, преди да може да тръгне насам — предположи Рой, по-загрижен, отколкото даваше да се разбере.

— Ако беше така, Бен щеше да се върне сам, за да ни съобщи за забавянето — настоя упорито Кейси. — Не, Рой, просто знам, че се е случило нещо ужасно.

— Може би си права — допусна той, намръщил чело.

— Ако не бива аз да отивам в Сидни, поне ти иди, Рой — замоли се Кейси. — Не мога да го обясня, но имам чувството, че нещо ужасно им се е случило или предстои да се случи.

Поддавайки се най-накрая на горещите й молби, Рой се съгласи да отиде до Сидни.

— Ти и Марта ще се справите ли тук сами, докато се върна? — запита той, въпреки че вътрешният му глас му подсказваше, че трябва да остане, докато някой от синовете му не се върне с обяснение. — Том и мъжете са на юг, подкарват овцете към потока, за да ги изкъпят преди стригането. Вие ще сте сами тук.

— Какво може да ни се случи във фермата? — възрази Кейси. — Двете с Марта ще бъдем в безопасност, докато се върнете. Моля те, побързай, Рой.

След петнадесет минути Кейси облекчено въздъхна, когато Рой потегли към Сидни. След половин час, малко след като той беше излязъл от Парамата, сержант Граймз с четирима войници, тръгна към имението Пенрод само минути след като беше получил нареждания от лейтенант Потър да арестува Кейси О’Кейн.

Кейси седеше на стъпалата на верандата с надежда да улови полъх от ветрец, а стомахът й се свиваше от тревога и отчаяние. Какво се беше случило с Деър и Бен, измъчваше се тя. Да не са ги нападнали разбойници? Или са имали неприятности с Корпуса? Всичко беше възможно в град като Сидни. Може би някой е разбрал, че Деър е отговорен за бягството на Тим от колонията. Всякакви мрачни мисли владееха мозъка на Кейси, докато очите й се взираха разсеяно в пространството.

Когато забеляза облака прах, надигащ се в далечината, тя се замоли дано да е причинен от внезапен вятър. Скоро обаче разбра, че прахът е вдигнат от приближаващи се конници.

— Марта! — извика Кейси развълнувано. — Бързо ела. Мисля, че мъжете се връщат.

Първата й мисъл беше, че Рой е срещнал синовете си по пътя и се връщат заедно. Като, разбира се, и свещеникът е с тях.

Марта излезе на верандата и също зачака с радостно предчувствие. Засенчвайки очи срещу ярко греещото слънце, Кейси започна да се притеснява. Колкото повече се приближаваха конниците, толкова по-силно чуваше един тревожен вътрешен глас. Нещо не беше наред, никак не беше наред. Тя го разбра в момента, когато позна ясно различимата униформа на Корпуса.

— Господ да ни е на помощ — изскимтя Марта и цветът се оттегли от лицето й. — Войници са.

Странно, но Кейси не помисли за собствената си сигурност, а само за тази на Деър и семейството му. Пристигането на войниците подсили убеждението й, че Деър има някакви проблеми. Тя загледа с трепет как сержант Граймз и четирима войници влизат в двора. Петимата скочиха от седлата, но само Граймз се приближи към двете жени. Нахалната му усмивка и дръзкият му поглед обгърнаха Кейси. Тя се вкопчи в Марта.

— Какво искате?

Никога не се беше сблъсквала с него, но знаеше, че е от войниците, изпратени в Парамата, за да поддържат реда. Знаеше също и че това е мъжът, който беше арестувал Робин и е издирвал нея и Тим.

— Аз съм сержант Граймз. Коя от вас двете е Кейси О’Кейн?

— Аз съм Кейси О’Кейн — изстъпи се Марта, хвърляйки предупредителен поглед към Кейси. — Какво искате от мене?

— Аз съм тази, която търсите, сержант — каза Кейси, благодарна на Марта заради жертвата й, но не искайки да я приеме.

Ухилвайки се многозначително, Граймз изрече:

— И аз така мислех, че си ти, с червената коса. Арестувам те, задето си подпомагала избягал затворник.

— Как така? Наскоро получих помилване от губернатора.

— Предполагам, че още не си чула, но в Сидни имаше бунт. Губернаторът Блай е под домашен арест и Корпусът управлява колонията.

— Деър — прошепна Кейси едва чуто. Значи това го беше задържало в Сидни. А на глас каза с повече дързост, отколкото чувстваше: — Не можете да ме арестувате, казах ви, че съм помилвана.

— Няма значение дали си осъдена или освободена; това, което си направила, е незаконно — осведоми я Граймз. — Има свидетел, който се закле, че си помогнала на избягал затворник. Трябва да те отведа в Сидни, за да бъдеш съдена.

— Не! — извика Марта, вкопчвайки се в Кейси. — Не можете да я отведете. Не и докато господин Рой и синовете му не се върнат.

Граймз се усмихна хитро.

— Сами ли сте тук?

— Н-не — излъга Кейси, изплашена от жадния поглед в алчните му очи. — Том и някои от работниците са наблизо.

Един поглед из опустелия двор опроверга думите на Кейси и Граймз се изкикоти противно.

— Добър опит, госпожице О’Кейн. — Обръщайки се към войниците си, той излая: — Ще отведа тази жена вътре, за да си вземе някои неща. — И кимна към Марта. — Дръжте тази навън и… не влизайте вътре, под никакъв предлог. Ясно ли е?

— Не! — изкрещя Кейси, обзета от неимоверен страх, който парализираше дъха й. Нямаше нужда човек да е ясновидец, за да отгатне какво смята да прави Граймз. — Не… не ми трябва нищо. Готова съм да тръгваме веднага.

— Хайде, момиче. Всички жени имат нужда от едно-две нещица, някоя четка за коса или калъпче сапун. — Хващайки я здраво за лакътя, сержантът я завъртя и я бутна да влезе вътре. — Къде е стаята ти? — изръмжа той, а мънистените чу очички блеснаха от едва прикривана страст.

За лейтенант Потър нямаше да има никакво значение, ако му доведат момичето леко употребено, разсъждаваше сержант Граймз. Мег не му беше казала, че Кейси О’Кейн е такава забележителна красавица с тази червена коса и бяла кожа. Тя изглеждаше толкова свежа и невинна. Никаква прилика с курвите, с които беше свикнал. Мислеше, че Мег е изключителна с фината си фигура и запазени черти, но Кейси О’Кейн далече я надминаваше по красота. А и всяка друга жена в колонията. В момента, когато я видя, той разбра, че трябва да я има, преди лейтенант Потър да я е взел. Щеше най-напред да й се насити, а после да я отведе в Сидни, без никой да разбере какво е станало. Това, че намери жените сами, беше неочакван късмет. Сержант Лайнъс Граймз не беше толкова глупав, че да не се възползва от една златна възможност, когато му се представи. Той иска тази изключителна красавица и по дяволите, ще я има!

— Къде е стаята ти? — повтори той, когато Кейси отказа да отговори. — По дяволите, момиче, нямаме цял ден на разположение.

Силен спазъм сви стомаха на Кейси, когато Граймз, вече изгубил търпение, брутално изви ръката зад гърба й и вик на болка се изтръгна от гърлото й.

— Стаята ти! Къде е?

— Зад к-кухнята — изхлипа Кейси, хващайки се за рамото, за да намали болката.

— Виж как ти идва умът — изкикоти се Граймз, влачейки я през къщата. — Повярвай ми, няма да се бавим. Вече съм твърд като камък.

Ако Кейси бе имала някакви съмнения, те вече се бяха разсеяли. Сержантът имаше намерение да я изнасили, преди да я отведе в затвора. О, Деър, завайка се тя без глас, защо не си тук да ме защитиш? Къде си, любов моя?

 

 

Деър, следван плътно от Бен и Рой, влетя в двора. Отдалече бяха забелязали коне, вързани пред къщата, и няколко войници, които се разтъпкваха наоколо. Дръпвайки юздите на коня си, Деър прецени ситуацията с един поглед. Марта стоеше на верандата, кършейки ръце и цялата в сълзи, докато четирима войници я бяха наобиколили, за да я пазят. Кейси не се виждаше никъде. Нито пък сержант Граймз. Ситни капчици пот избиха по челото на Деър и тръпка на непреодолим страх пробяга през него. Кейси! Къде е тя?

Деър скочи от коня и викна войниците:

— Къде е Кейси О’Кейн?

— Искате да кажете, мацката с червената коса ли? — изкиска се един възпълничък ефрейтор. — Май тъкмо сега е по гръб и си отваря краката за сержант Граймз. Не бих имал нищо против и аз да я опитам.

Деър се втурна към вратата.

— Стой! — препречи му пътя ефрейторът. — Сержантът каза никой да не влиза.

Тримата мъже веднага сграбчиха Деър изотзад, за да не му позволят да мине край ефрейтора и да влезе в къщата.

— Какво означава това? — хвърли се Рой в защита на сина си. — Това е моят дом и моите синове имат право да влязат вътре. Пуснете Деър!

— Сержантът каза никой да не влиза, докато той и момичето… м-м… вземат нещата й. Тя е арестувана и имаме заповед да А отведем в Сидни.

— Как ли пък не! — изрева Деър, подновявайки усилията си да се отскубне.

Точно тогава един сърцераздирателен писък отекна из цялата къща. Деър застина. Слюнката в устата му се превърна в памук, като едва не го задуши, и нищо на света не би му попречило да се хвърли в защита на Кейси. Тримата мъже се разлетяха на разни страни, когато Деър с нечовешка сила ги метна във въздуха. Изведнъж освободил се от всичко, което му пречеше, той нахлу вътре, оставяйки Бен, Рой и Марта да се погрижат за войниците. След секунди отвори вратата на стаята на Кейси и нахълта вътре. Граймз изведнъж се озова в другия край на стаята и Кейси усети две силни, здрави ръце да я прегръщат.

— Кейси, любов моя, аз съм, Деър. Сега си в безопасност.

Тя помисли, че халюцинира. Затвори очи, после бавно ти отвори. Най-накрая мъглата започна да се разкъсва и любимото лице на Деър се очерта пред нея.

— Деър! Ти си тук Слава на бога. Този мъж… този ужасен сержант Граймз се опита да…

— Знам, любов моя — започна да я успокоява Деър, хвърляйки отвратен поглед към сгърченото тяло на войника. Той го беше отхвърлил от Кейси с такава сила, че сержантът лежеше на пода, изпаднал в безсъзнание. — Нарани ли те? Ако ти е направил нещо, кълна се, че ще го убия! По дяволите последиците!

— Не — отвърна Кейси, потънала в сълзи. — Ти пристигна навреме. Но ако се беше забавил само една минута…

Тя потръпна и Деър я притисна плътно до себе си, страхувайки се да си помисли какво би могло да се случи. Когато двамата с Бен бяха срещнали баща си по пътя и бяха научили, че Кейси е сама, той едва не беше уморил коня си от препускане, за да стигне навреме при нея. В последния възможен миг.

Внезапно в стаята нахлуха четиримата войници, последвани от Бен и Рой.

— Какво сте направили на сержанта? — запита ефрейторът, помагайки на замаяния Граймз да се изправи на краката си.

— Нищо, което да не си е заслужил — изсъска войнствено Деър. — На началниците му няма да им хареса, като научат, че се е опитал да изнасили беззащитна жена.

— Вън, Граймз! — заповяда сухо Рой. — Достатъчно зло сторихте за един ден. Откъде знаехте, че Кейси е тук?

— Няма да тръгна без момичето — изръмжа Граймз, който се беше посвестил. — Имам заповед да я отведа в Сидни. Лейтенант Потър е научил за нея. Писарят на губернатора му казал за помилването и той правилно предположил, че ще я намерим тук. На него му е заповядано да я отведе в Сидни за разпит.

— Заповедта включва ли изнасилване? — запита разпалено Бен. Сякаш глух, Граймз се обърна към своите хора.

— Вземете момичето. Чакат ни в Сидни преди мръкване.

Четиримата мъже пристъпиха напред, но Деър дръпна Кейси зад себе си, отказвайки да я предаде.

— Ще я вземете само през трупа ми — предизвика ги той.

— Това може да се уреди — изхили се Граймз.

— Деър, моля те — обади се Кейси, най-накрая възвърнала си дар слово. — Не се меси. Мисля, че е най-добре за всички ни да отида с войниците. Аз… не искам да пострадаш.

— Не! — изрева Деър. — Граймз е животно, няма да позволя…

Думите му замряха в гърлото, когато незабележимото кимване на сержанта беше правилно изтълкувано от един от войниците, който безшумно се прокрадна зад Деър и го удари по тила с дръжката на пистолета си. Той се стовари на пода с глухо тупване.

— Деър! — изпищя Кейси, падайки на колене до него.

С убийствен блясък в очите Бен се хвърли напред, но мощната ръка на баща му го задържа.

— Пусни ме, татко! Виж какво направи това копеле на Деър!

— Не можем сега да направим нищо за Кейси, Бен — каза Рой със стиснати зъби. — Ще имаме повече възможности, когато отидем в Сидни и подадем тъжба в съда. Сигурен съм, че ще ни разберат, когато обясним нещата достатъчно подробно.

— Послушай баща си, Бен — посъветва го Кейси, отчаяна, докато опипваше буцата, която се надигаше на тила на Деър.

Равномерното вдигане и спускане на гърдите му показваше, че не е тежко ранен, и тя облекчено въздъхна.

— Добре, момиче, вземай си нещата — нареди грубо Граймз. — Само колкото се поберат в някоя торбичка.

— Излезте от стаята, докато се преоблека — каза Кейси с отчаяна смелост. — Благодарение на вас тази рокля е на парцали.

— За да избягаш през прозореца, така ли? — възрази Граймз с неприкрита насмешка. — Не, няма.

— Нямате ли чувство за приличие, Граймз? — упрекна го сърдито Рой. — Позволете на Кейси усамотението, което тя заслужава.

— Няма да се опитвам да избягам — добави тя. — Но отказвам да помръдна от мястото си, докато не съм се преоблякла.

— Върви — отстъпи Граймз, мърморейки ругатни под носа си. — Но побързай. — После, като погледна надолу към неподвижното тяло на Деър, той заповяда: — Изнесете го оттук.

Бен и Рой побързаха да изпълнят заповедта на сержанта, докато всички с изключение на Кейси излизаха от стаята.

— Ще стоя пред вратата, така че не се опитвай да бягаш — предупреди я Граймз, хвърляйки към нея яростен поглед през рамо.

След малко Кейси излезе от стаята, понесла торбичка с лични вещи под мишница. Изпита огромно облекчение, когато видя Деър, малко блед, да стои на собствените си крака.

— Готова съм — каза тя и гласът й затрепери от сълзи.

Граймз я подкара към вратата. Спря за кратко, когато чу гласа на Деър изрича предупреждение, което остави сержанта по-разтреперан, отколкото би искал да признае.

— Само един косъм да падне от главата на Кейси и си мъртъв. Лично ще те изпратя в ада.