Джуд Деверо
Принцесата (4)

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Арайа помириса ръцете си — воняха ужасно. Ще трябва да смъкне цялата кожа, за да премахне тази отвратителна лучена миризма. Обърна се и съгледа Джей Ти, излегнат удобно в хамака. Явно, за нея нямаше легло.

— Аз къде ще спя?

Той не си даде труд да отвори очи.

— Където искаш, принцесо. В края на краищата живеем в свободна страна.

Постепенно захладня и тя потърка раменете си.

— Бих искала да спя на хамака.

Джей Ти простря ръце в покана.

— Хайде, малката! Нямам нищо против.

Арайа изпъшка.

— Предполагам, че ще е твърде дръзко от моя страна, ако ви помоля да ми отстъпите изцяло хамака.

— Прекалено дръзко! В крайна сметка съвсем не съм подготвен за гости. Имам само едно одеяло и един хамак. С удоволствие ще споделя с тебе всичко. И пак ти повтарям: няма да те докосна!

Арайа остана седнала на пода. Усещаше, как студът бавно обхваща цялото й тяло. Гледаше го как си е легнал удобно и топличко на хамака. Облегна се назад и затвори очи, но зъбите й тракаха от студ и не можеше и да мисли за сън. Джей Ти отново протегна ръце към нея. Без да премисля много, дали е редно или не, тя се покатери при него. Най-напред се опита да се обърне с гръб към него, но на хамака това се оказа невъзможно. Тя промърмори едно „Извинявайте, моля!“ и сложи глава на рамото му. Изненада се, че усещането за допира до голата му кожа съвсем не бе неприятно.

Джей Ти я прегърна и Арайа чу доволната му въздишка. Тя затвори очи. Най-добре ще е да не мисли много-много за това невероятно положение — в края на краищата една извънредна ситуация изисква и извънредни мерки. А освен това се чувстваше толкова уютно. Тя преметна крак над коляното му и заспа сладко.

 

 

— Събуди се! Утро е! — прошепна дрезгав глас до ухото й.

Не й се искаше да се събужда. Сви се по-плътно до него.

Той обхвана раменете й и лекичко я разтърси.

— Трябва да станеш и да си направиш фризурата!

Още замаяна от съня, тя го погледна и се усмихна мило. Косата й бе разпиляна по раменете.

— Добро утро.

В следващата минута той я избута от хамака и тя тупна тежко на пода. Тя заразтрива смаяно задните си части.

— Ти си най-смотаното момиче, което познавам! — изпъшка той. — В училище не са ли те учили на най-обикновените житейски неща?

— Ако намеквате за посещаването на гражданско училище, никога не съм ходила. Имах частни учители и гувернантки. — Арайа се протегна сънено. — Спах великолепно. А вие?

— Не! — изръмжа той. — Не можах да мигна. Безкрайно се радвам, че това е последният ни ден заедно. След такава „ваканция“, службата във флота ще ми се види истинска почивка! Нали ти казах, че трябва да си прибереш косите! И по-добре си облечи отново долните дрешки!

След тези думи той се завтече по пътечката към плажа.

Арайа остана да гледа след него в недоумение, но изведнъж й стана смешно. Не знаеше точно какво го бе ядосало толкова, но самата тя се чувстваше божествено! Отиде до водата и се вгледа замислено в отражението си.

Получавала беше много предложения за женитба, но повечето от мъже, които изобщо не познаваше и които просто искаха да се оженят за кралица. Граф Джулиън бе шестнадесет години по-възрастен от нея, а се бе кандидатирал за ръката й още докато тя беше на осем години.

Арайа приглади косите си. Бяха сплъстени и мръсни. Дали не може да се измие… Хвърли поглед надолу по пътечката. Мъжът не се виждаше. Бързо прерови сандъка. Е, шампоан не намери, но имаше парче сапун и една малка кърпа за лице.

Съблече се бързо и се потопи в бистрата вода. Точно сапунисваше косата си, когато Джей Ти се върна. Той рязко спря и се ококори.

Арайа грабна кърпата и се опита да се поприкрие с нея.

— Вървете си! Махнете се!

Той моментално се подчини.

Арайа се усмихна, след това направо се разсмя и си затананика някаква мелодия. Възхищението, което прочете в погледа му, й достави такова удоволствие…

Започна да се облича бавно — и не помисли дори да слага бельото си, бавно среса косата си. Още я разресваше, когато Джей Ти отново се появи.

— Имате омар за закуска, а в кутията има няколко сухара — каза хрипкаво той.

Арайа съзнаваше, че я наблюдава. Усмихна се. Играеше си с дългата си тъмна коса, която се развяваше леко от утринния бриз.

Неочаквано той я хвана за раменете и я накара да го погледне в очите.

— Мадам, играеш си с огъня! Навярно ме взимаш за някой от твоите прислужници, които можеш да измъчваш, колкото си искаш. Заблуждаваш се!

Пръстите му се впиха в раменете й, устата му намери устните й и я целуна страстно. След това я отблъсна от себе си.

— Ти си истинско дете! На двадесет и четири години! Едно невинно малко момиче! Добре, запази си невинността за твоя Джулиън. Не ме дразни! Нито съм ти прислужник, нито съм чак толкова безопасен! Хайде, пресегни се, отвори мрежата и ми подай омарите!

Арайа не успя да реагира веднага. Вдигна ръка към устните си. Джулиън я бе целунал веднъж, но онова бе нежна целувка… Дори преди това бе поискал разрешение…

— Мразя ви!

— Хубаво! И аз не твърдя, че те обичам кой знае колко!

Закуската мина в мълчание. След като се нахраниха, Джей Ти си запали цигара. Арайа почти отвори уста да му каже, че трябва да поиска разрешение от нея, но после промени решението си. Не й се искаше да се впуска в словесни битки. Просто копнееше за мига, в който ще може най-сетне да напусне острова.

Като изпуши цигарата си, той стана, разпореди се мрачно да не мръдва от лагера и изчезна нанякъде.

Арайа остана да седи дълго неподвижна, обвила колене с ръце. Мислеше за дядо си. Кога ли ще може да види отново познати лица и места!

След като Джей Ти не се върна и след няколко часа, Арайа тръгна към брега. Монтгомъри лежеше под палмата, очите му бяха затворени, ризата, както винаги, разкопчана. Пушката стоеше опряна на палмата.

— Пак ли ще ловиш риба? — попита той вяло.

Тя не отговори. Шумът от приближаваща моторница стресна и двамата. Джей Ти светкавично скочи.

— Залегни! — заповяда той. — Оставаш тук, докато не ти кажа, че е чисто!

Той взе пушката и се втурна по плажа.

Арайа се прикри зад палмата. Видя го как изведнъж спря и започна да маха към лодката. Тя се изправи, приглади роклята си и поприбра косите си. С тази разпарцалосана рокля и с тази глава, невиждала фризьор от цяла седмица, не се чувстваше много добре, но се опита да направи възможно най-доброто при това положение.

С цялата си грация, изработена в дългогодишни упражнения, тя се отправи към лейтенант Монтгомъри.

— Радвам се повече от всякога, че те виждам — каза Джей Ти на мъжа, който веднага отговори:

— Доли ме натискаше да тръгна малко по-рано. Какво ли не измисли, че може да ти се случи в тази джунгла! А ми се искаше и да половя малко риба, преди да тръгнем обратно.

Джей Ти поклати глава.

— Ще го отложим. Жадувам да се върна в цивилизацията!

— А-ха! Почувства се самотен, а? Нали ти казах… — Той млъкна, като съзря Арайа. — Велики Боже! — захихика той взрял възхитен поглед в нея. Страхотна класа! Как върви само, как се държи! Всичко го показва.

Бил знаеше, че семейството на Джей Ти има купища пари и винаги си представяше, че приятелят му положително ходи само с дами от хай-лайфа… За Бил би било чудесно, Джей Ти да се ожени най-сетне. Тогава няма да го клъцва ревност всеки път щом Доли закудкудяка за него.

— Как ме заблуди само!

— Съвсем не е така, както мислиш — каза Джей Ти и се обърна към Арайа. — Нали ти казах, да не се показваш?

Бил се усмихна с разбиране. Онези които се обичат, се карат! Сега можа да поразгледа Арайа по-отблизо.

— Не съм ли ви виждал вече? — запита той. — Джей Ти, няма ли да ни запознаеш?

Джей Ти изпъшка.

— Бил Фрейзър, мога ли да ти представя Нейно кралско височество… принцеса… — Той се обърна намръщено към Арайа: — Как са казваш всъщност?

— Принцеса! — Бил си пое дълбоко въздух. — Да! Приличате на принцесата, която вчера посети доковете!

— Но аз бях тук — отвърна Арайа изненадано. — От няколко дни не съм мърдала оттук.

Джей Ти смръщи чело, хвана Арайа за ръка и я дръпна да вървят към палмата.

— Хей! — запротестира Бил нервно. — Смяташ ли, че е правилно да третираш така една принцеса? Може да нанесеш оскърбление на нейната страна или знам ли какво…

— Да, или нещо такова! — излая Джей Ти и спря под палмата. — А сега ти ще разкажеш защо ония двамата стреляха по тебе!

— Стреляха? — повтори като ехо Бил, който се бе опитал да върви в крак с тях. — Когато я видях, беше заобиколена от петдесетина войника. Нищо не съм чул за стрелба!

— Бил — каза Джей Ти — когато твоята принцеса е разглеждала доковете, моята принцеса си беше тук при мене!

Бил поклати глава смаян.

— Значи имате сестра?

— Ние изобщо не си приличаме — отвърна Арайа, като се опитваше да превъзмогне собственото си объркване.

— Хайде, започвай най-после да разказваш! — подкани я Джей Ти заплашително.

Арайа разказа накратко за отвличането и за своето бягство.

— Така значи, можеш да развързваш въжета, а не си в състояние сама и роклята да си разкопчаеш! — вдигна вежди Джей Ти.

— Всеки прави, каквото може.

Бил се изкашля, за да напомни за себе си.

— Дали хората, които са ви отвлекли, не са поставили някаква двойница на ваше място?

— Двойница? — изненада се Арайа.

— Някой, който се явява вместо тебе и прилича на тебе — поясни Джей Ти и Арайа потъна в мълчание.

Бил хвърли на Джей Ти многозначителен поглед.

— Откъде ще знаем, коя е фалшивата?

Джей Ти изгледа Арайа изпитателно.

— Тази тук е истинска принцеса. Готов съм да заложа живота си и живота на цялото си семейство. Никой не може да се преструва чак толкова!

Бил гледаше Арайа така, като че ли тя беше осмото чудо на света.

— Жена ми положително ще се радва да се запознае с вас. Вчера като се върнах в къщи, направо ме бомбардира с въпроси. Искаше да й разправя как сте била облечена, имала ли сте корона на главата и какво ли не още. — Той изведнъж прекъсна пороя от думи. — Впрочем… значи въобще не сте била вие…

Арайа го дари с някакво подобие на усмивка.

— Трябва веднага да ме заведете при представители на вашето правителство. Там ще разкажа за станалото. Тази измамница трябва да бъде отстранена!

— А откъде те ще разберат коя е истинската принцеса? — Джей Ти зададе въпроса така, като че разговаряше с малко дете.

— Ами вие ще им кажете. В края на краищата вие сте американец!

— Но аз съм само един гражданин, нали ти сама го каза!

— Учила съм, че всички американци имат равни права! — прекъсна го Арайа. — Във вашата страна всеки един гражданин е крал.

— Ти… — започна Джей Ти.

— Чакай малко! — пресече го Бил. — Не можем ли да решим този въпрос, без да се караме?

Джей Ти погледна Арайа.

— Навярно познаваш някои големи клечки във Вашингтон? Някакви сенатори, генерали?

— О, да, генерал Брукс! Той посети неотдавна Ланкония, за да убеди дядо ми колко необходимо е моето посещение. Моят дядо няма да е никак доволен, ако…

— Дядо й е крал — обясни през рамо Джей Ти на Бил. — Значи всичко е ясно, в такъв случай. Трябва непременно да се доберем до генерал Брукс във Вашингтон.

Арайа изведнъж се разбърза.

— Да, трябва веднага да тръгнем! Щом получа дрехите си, можем да потеглим. Ох… — Тя млъкна, защото осъзна абсурдната ситуация. Нямаше нито дрехи, нито камериерки. Дори връщането и в Ланкония беше невъзможно. — Прилича ли много на мене онази жена? — запита тя шепнешком.

— Ами като се размислям сега, тя не е и наполовина толкова хубава, колкото сте вие! — каза Бил и разтегли уста във възторжена усмивка.

Джей Ти му хвърли унищожителен поглед и каза със смразяващ тон:

— Престани да се кривиш! Най-важно е да запазим ванадия за Америка! Струва ми се, че цялата тази бъркотия е инсценирана от противниците ни именно, за да спипат ванадия!

— Ванадия? — повтори Бил недоумяващ.

— Това е метал, с помощта на който се получава по-твърда стомана — обясни Джей Ти нетърпеливо, докато продължаваше да измерва Арайа с критичен поглед. — Докато изглеждаш така, не можем да те представим на никакъв генерал… — Той се замисли. — Бил, смяташ ли, че можем да стигнем с твоята лодка до Маями?

— Маями? Това ще отнеме часове…

— Няма как. Ще й купим там дрехи, ще я качим на влака за Вашингтон и толкова! С това нашата задача ще е изпълнена.

— Но тя не познава страната! Не трябва ли да я придружи някой?

— Война е. И двамата с тебе утре в девет трябва да се явим на служба. Ако във военно време не се явиш на часа, не само ще те окошарят за няколко дни, а могат и да те изправят до стената за самоотлъчка без разрешение! Уверен съм, че тя ще се оправи. А стигне ли до генерал Брукс, всичко ще е наред. Освен това… лично аз няма в никакъв случай да тръгна да я придружавам! — Джей Ти се обърна и тръгна по пътеката. — Прибираме багажа и отиваме да празнуваме!

Бил се поусмихна несигурно на Арайа и хукна след приятеля си.

— Виж какво, Джей Ти. Трябва съвсем да си се побъркал! Ще стигнем в Маями в най-добрия случай към полунощ. А освен това е и неделя. Магазините са затворени. И с какво ще платиш дрехите, а? Няма да тръгнеш да я обличаш от евтиниите на Улууърт я! А има и още нещо: нали дрехите са с купони! По-добре я отведи лично ти в правителството! Там ще знаят какво да правят.

— Няма да стане — отвърна Джей Ти категорично.

— Хващам се на бас, че не можеш да ми обясниш защо се държиш така! Посочи поне една разумна причина! Още повече, че сега и аз се забърках в тази каша.

Джей Ти се обърна към него и започна търпеливо и поучително да му обяснява:

— Някой в Ки Уест се е опитал да я убие. Ако отиде сега да търси сметка от подставената измамница, ще я премахнат веднага. Чувал съм добри работи за генерал Брукс. Той е умна глава и положително ще знае какво трябва да се направи.

— Ти имаш на началството повече доверие, отколкото аз — каза Бил кисело, докато продължаваха да се провират през гъсталака.

Само след половин час бяха вече качили багажа на Джей Ти в лодката, готови да тръгнат. Бил протегна ръка, за да помогне на Арайа да се качи.

— Тя ще предпочете да си счупи врата, отколкото да позволи на някакъв плебей да я хване за ръка — обяви Джей Ти презрително.

Арайа беше заета единствено с мисълта как да се изкатери на люшкащата се лодка, та не чу думите му.

— Велики Боже! — изпъшка Джей Ти. — Не можем да се бавим цяла нощ! — И той изтегли Арайа в лодката. — Сядай!

Арайа настръхна и се извърна на другата страна, но не можа да скрие гневната руменина, която заля лицето й. Наистина, и затвор ще му е малко на този тип!

Моторницата изхвърча от залива с такава скорост, че Арайа едва се задържа да не падне. Само това оставаше — да достави и това удоволствие на този противен човек!

След няколко минути Джей Ти пое управлението и увеличи още повече скоростта. Соленият въздух спираше дъха на Арайа, но след първия шок пътуването започна да й доставя удоволствие. От време на време Бил вежливо се осведомяваше, дали се чувства добре, но Джей Ти не откъсваше очи от курса.

Късно следобед стигнаха Ки Ларгоу и взеха бензин. Въпреки че цяла се бе схванала от неподвижното седене в лодката, Арайа не мръдна от мястото си. Толкова често й се налагаше да стои седнала с часове!

— Откъде мога да купя няколко сандвича? — попита Джей Ти пазача.

— На края на кея има закусвалня.

Бил остана при Арайа в лодката, а Джей Ти тръгна за закуска.

— Какво взе? — попита Бил и започна да надзърта в кесиите, които Джей Ти донесе. — О! Вилица, нож и порцеланова чиния! За сандвичите?

Джей Ти дръпна кесиите от ръцете му.

— Давай да тръгваме! — изръмжа той.

— Тебе чакахме — отвърна Бил добродушно.

Отправиха се на север. След като излязоха в открито море, Джей Ти сложи един сандвич с яйчена салата на евтината чиния, за която беше платил луди пари и я подаде на Арайа заедно с ножа и вилицата.

За първи път от толкова дни Арайа можеше да яде прилично! Тя дори не забеляза смаяния поглед на Бил.

— Истинска принцеса! — промълви той. — Доли ще се опули, като й кажа!

— Нито дума няма да казваш на Доли! — каза Джей Ти строго. — На никого нито дума за тази история!

Бил понечи да отговори нещо, но промени намерението си, като срещна гневния поглед на Джей Ти. В полунощ пристигнаха в Майами.

— Магазините отварят утре. Ще трябва да изчакаме — заяви Бил и се прозя. — Мислиш ли, че ще изядем калая за закъснението?

Джей Ти скочи от лодката.

— Вържи лодката. Трябва да телефонирам!

Арайа се изправи с изтръпнали крака и изпълзя от лодката. Не позволи да проличи, колко е уморена.

— Всичко е уредено! — дочу тя гласа на Джей Ти. — След няколко минути ще дойде такси, ще се срещнем с приятеля ми в бутика. В четири сутринта има влак за Вашингтон. Хайде, принцесо! Или си твърде уморена, за да си избереш няколко дрешки?

Арайа изпъна рамене.

— Не чувствам изобщо никаква умора!

Спирачките на таксито изскърцаха. Джей Ти веднага набута Арайа на задната седалка.

— Но тя наистина изглежда страшно мила — чу тя тихия глас на Бил. — Защо се отнасяш така с нея?

Джей Ти не отговори, седна отпред до шофьора и му даде някакъв адрес. Колата се понесе по тихите тъмни улици.

— Сигурен ли си, че магазинът ще е отворен, друже? — запита шофьорът.

— Ще го отворят, като пристигнем.

Спряха пред малък бутик, явно за висша мода.

— Май не ми прилича на отворен — се обади Бил. — Не е ли по-добре да опитаме някъде в центъра?

Джей Ти излезе от колата.

— Ето го и него! — заяви той и се отправи към един черен кадилак, който спря до тротоара.

Бил също скочи от таксито.

— Съжалявам, че те затруднявам, Ед — каза Джей Ти и протегна ръка. — Ако не се отнасяше до една важна работа от национално значение, не бих те безпокоил.

— Остави! Това е съвсем естествено — отвърна по-възрастният посивял мъж, с вид на тежък търговец. — Няма ли я още управителката?

— Не, не още. Как е семейството? — усмихна се Джей Ти.

— Едното от момчетата е в Йейл, другият е във въздушните войски. А майка ти?

— Все така. Тревожи се, разбира се, за синовете си.

По-възрастният се засмя и извади портфейла от палтото си.

— Предполагам, че ще са достатъчно.

Бил хлъцна — толкова много пари не беше виждал!

Но Джей Ти само се ухили.

— И аз така смятам. Но нали знаеш какви са жените…

— Може ли да ме представиш?

Джей Ти отиде до таксито и отвори вратата. Арайа слезе грациозно.

— За мене е голяма чест, Ваше кралско височество — каза по-възрастният мъж.

Арайа сбърчи чело. Никога няма да свикне с тези американски маниери! Как може този невъзпитан човек да я заговори направо, без да й е представен по правилата?! След държането на лейтенант Монтгомъри на острова обаче вече нищо не можеше да я учуди. Дори този човек сега изглеждаше вежлив. Тя кимна величествено с глава.

Джей Ти точно понечи да каже нещо, когато до тях се плъзна черен шевролет и от него излезе бързо слаба, намръщена жена. Явно беше ядосана за нещо. Но всяка жена знае, че няма нищо по-надменно от арогантните продавачки в магазините за висша мода! А отгоре на всичко я бяха вдигнали посред нощ… Тя измери мъжете с унищожителен поглед.

— Това е истинско безсрамие — започна тя с писклив глас. — Хич не ме интересува, че сме във война! — Тя видя Арайа и сбърчи нос. — Значи тази особа трябва да обличам?

Сега вече се намеси Арайа.

— Отворете вашето магазинче и ми покажете моделите си. Ако нещо ми хареса, ще купя една или две рокли.

Изрече го с такова достойнство, че другата жена видимо се слиса.

— Разбира се, милостива госпожице. Веднага — отвърна тя полугласно и бързо отключи вратата.

Арайа влезе след нея. За първи път се намираше в такъв магазин. Беше и странно, че трябва да купи готова дреха, която не е шита специално за нея.

Застана пред щанда с блузи и потъна в размисъл. Този крепдешин с цвят на слонова кост съвсем не беше лош… До него висеше жълта блуза с малки черни капчици. Дали жълто ще й отива?

Продавачката разговаряше с Джей Ти. Подаде му някаква бележка.

— Ето! Обадете се на този номер и кажете на Мейвис веднага да дойде.

Като всички мъже, Джей Ти се чувстваше някак съвсем не на място в тази типично женска атмосфера. Сега се зарадва, че може да прави нещо.

— Кой е този? — запита тихичко Бил, докато приятелят му избираше номера, и посочи с глава към възрастния мъж, който беше накарал да отворят магазина посред нощ.

— Приятел на майка ми. Има една-две банки — отвърна Джей Ти кратко и след това заговори в слушалката: — Ало? Дали Мейвис е там?

— Чакам! — извика Арайа нетърпеливо от съблекалнята.

Банкерът се сбогува с тях. Мейвис пристигна. Бил и Джей Ти седяха и чакаха търпеливо на малките златни табуретки. Бил се опитваше да дремне, а Джей Ти не намираше място за краката си.

— Не, това тук е абсолютно неподходящо! Вижте че не лежи! — каза Арайа, вгледана изпитателно в своето отражение в огледалото.

— Но това е модел на Шанел — запротестира управителката. — Ако хванем тук малко, а това го… Разбира се, с подходящи ръкавици…

— Е, да… А сега да видя тази рокля…

— Едно чудесно творение на Скиапарели!

— Да, ще я взема. Моля, опаковайте я внимателно.

— С удоволствие. А къде е багажът на уважаемата госпожица?

— Нямам багаж. Ще искам и куфар.

— Но… Но милостива госпожице, ние не продаваме куфари…

Арайа реши, че всичките тези обяснения я уморяват.

— В такъв случай поръчайте. Бих искала всички дрехи да бъдат увити внимателно в копринена хартия!

„Тези американци наистина нямат понятие от нищо!“

Жената изскочи светкавично от кабината и пошепна нещо на Мейвис, която хукна нанякъде. Сега управителката се обърна към Джей Ти:

— Още съвсем малко. Трябва да направим някои поправки.

Джей Ти стана и каза твърдо:

— Нямаме никакво време. След няколко часа трябва да бъда обратно в Ки Уест. Какъв номер носи?

— Шести. Има наистина идеална фигура, но дрехите имат някои дефекти… — каза тя дипломатично.

— В такъв случай опаковайте всички дрехи от шести размер!

Очите на жената се разшириха.

— О! Но това… са много пари! А освен това трябва да представя и купони за дрехите…

Джей Ти извади пачката банкноти от джоба си и започна да брои стодоларови банкноти.

— Може да кажете, на съответните държавни инстанции, че всички костюми от шеста големина са били сбъркани и е трябвало да се подменят… Повярвайте! Никой дума няма да обели!

Продавачката гледаше изумена банкнотите.

— Трябват й и обувки — каза тя с прегракнал от вълнение глас.

Джей Ти прибави още няколко стотачки на масата.

— И ръкавици, чорапи… а и бельо… Имаме и модерни бижута…

Джей Ти престана да хвърля банкноти.

— Принцесо! — извика той толкова силно, че Бил едва не падна от стола. — Искаш ли и бижута?

— Ще искам смарагди и няколко рубина, но само ако са тъмночервени. Освен това диаманти и малко перли.

Джей Ти погледна жената:

— Май че тя не говори за модни бижута, а?

— Имаме много хубави диамантени обици…

Джей Ти добави още няколко банкноти.

— Тя ги взима.

В този момент на вратата изникна Мейвис. Зад нея вървеше някакъв сънен мъж, който мъкнеше два бели кожени куфара.

Продавачката се върна бързо при Арайа.

— Изглеждате чудесно, уважаема госпожице!

Арайа се погледна в огледалото. Да! Не е лошо! Само тази коса! Изглежда ужасно провинциално!

— Вашият очарователен млад приятел вече губи търпение.

— Той не е никакъв мой млад приятел, а и съвсем не го намирам очарователен! — отвърна Арайа троснато, докато проверяваше ръбовете на чорапите си. — Такива къси рокли ли носят жените в Америка?

Продавачката не отговори, само продължаваше да гледа Арайа като втрещена.

— Вие не смятате, че той е… хубав? — успя най-сетне да изрече тя.

Арайа за първи път осъзна, че досега не е разгледала всъщност лейтенант Монтгомъри. Тя предпазливо дръпна завесата на кабината и погледна навън.

Той седеше на някакво смешно малко златно столче. Протегнал дългите си, невероятно силни крака, пъхнал ръце в джобовете си. Беше широкоплещест, с тесни бедра, без никакъв корем. Тъмната му коса бе ниско остригана, големите сини очи искряха под дългите мигли. Този тесен нос и остро изрязаните устни…

Арайа насочи отново вниманието си към огледалото.

— Мисля, че тази шапка ще подхожда на костюма…

— Разбира се, милостива госпожице! Нали е чудесна?

— Можете да завиете и зелената копринена рокля… Разбира се, и чорапите!

— С удоволствие, уважаема госпожице… — И жената се завтече навън.

Като остана сама, Арайа се усмихна доволно на образа си в огледалото. Прекара цели дни на острова с един толкова хубав мъж, без дори да го види…

— Принцесо, трябва да тръгваме! Влакът е след един час, ще те заведем до гарата! — извика Джей Ти нетърпеливо.

Арайа затвори за миг очи, за да се овладее, и излезе от съблекалнята.

„Хубавец! Пфу! — помисли си тя. — Разправят, че и дяволът бил хубавец…“

Бил подсвирна възторжено, като я видя. Арайа цяла настръхна от този просташки начин да се изрази одобрение.

Разбира се, Джей Ти не реагира. Хвана я за ръка и я потегли към вратата.

Тя се измъкна от хватката му по начин, които положително бе плод на упражнения.

— Няма да пътувам, докато косата ми прилича на метла! — обяви тя спокойно.

— Ще правиш онова, което ти се казва, ти… неблагодарно… такова…

Намеси се продавачката:

— Мога ли да си позволя… — започна тя, извади от чантата си гребен и започна сръчно да вчесва Арайа.

Арайа наблюдаваше резултата от ръчното си огледало. Да, сега беше по-добре… Само че ужасно старомодно!

Джей Ти й отне огледалцето.

— Можеш да си се наслаждаваш във влака колкото ти се иска! Тръгвай! Имаме две таксита. Едното за нас и другото за твоя багаж!

Управителката се втурна след тях и подаде на Арайа шише с парфюм.

— За вас! — каза тя. — И много щастие!

Арайа й подаде ръка за целувка. Но жената само хвана пръстите й и направи тромав реверанс.

Джей Ти отново се обърна гневно, но Бил се вмъкна помежду им и каза вежливо:

— Колата ви чака, Ваше кралско височество!

Арайа му подари очарователна усмивка и се качи в таксито. Бил я последва.

— Много ми се ще да разкажа всичко това на жена си — въздъхна той развълнуван. — Има да се чуди, като й кажа, че съм срещнал истинска принцеса!

— Може би ще ме посетите някога в Ланкония — предложи му Арайа. — Моят дом ще е винаги отворен за вас.

— Вашият дом? Та не живеете ли в дворец? — Гласът му угасна от разочарование.

— Моята къща е на триста години и има двеста и шест стаи.

— Ами да, значи дворец! — оживи се Бил и се засмя доволно.

Арайа се усмихна на детинския му възторг и реши, когато Бил и Доли посетят Ланкония, да сложи в тяхна чест Короната на Аратон. В нея бе вграден рубин, колкото кокоше яйце.

— Като приключите с вашите приказки за дворци и къщи, бихме могли да поговорим малко за работа! — се намеси сърдито Джей Ти. — Дръж, принцесо. Това е за тебе. — И той подаде пачка зелени банкноти.

— Това какво е? — изненада се тя.

— Пари — излая той.

Арайа се извърна с презрение.

— Нямам навик да се занимавам с пари.

— Истинска принцеса! — изпъшка Бил страшно впечатлен.

Джей Ти се наведе през приятеля си, пресегна се към малката супермодерна чантичка в скута на Арайа, в която имаше само една ефирна носна кърпичка с дантели и каза сърдито:

— Виж сега! Слагам парите тука. Като стигнеш във Вашингтон, ще вземеш носач да ти носи багажа. Ще му дадеш тази тук банкнота, виж добре, дето пише на нея единица. Да не вземеш от банкнотите, на които има и нули! Разбра ли? Той ще те заведе до такси, което ще те закара до хотел „Уевърли“. На шофьора на таксито ще дадеш петачка. В хотела ще питаш за Лиън Кетън. Ако този господин не е там, да го извикат. Разкажи му, че си приятелка на Елеанор Монтгомъри!

— Не познавам жена с такова име…

— Не, но мене познаваш. Елеанор Монтгомъри е майка ми. Ако не посочиш името й, няма да получиш стая. Лиън винаги държи свободен апартамент за непредвидени случаи, но трябва да кажеш името на майка ми, иначе нищо няма да получиш! Освен това държането ти, а и багажът ти ще предизвикат достатъчно интерес. А, да! Щях да забравя…

Той извади някаква малка кутийка от джоба си и й я подаде.

Арайа отвори любопитно капачето и откри две обици с диаманти, по пет камъка на всяка една.

„Не са от най-рядко качество, но все пак е по-добре от нищо!“ — помисли си тя и постави обиците на ушите си.

— Ти „благодаря“ никога ли не казваш? — заяде се Джей Ти.

— Ще продам ванадия на Америка — отвърна тя и отправи поглед напред.

— Признавам, че това е наистина странен начин да поблагодариш! — отбеляза Бил.

Ако изобщо се върне някога в своята страна! Ако успее да убеди нашето правителство, че са я подменили с двойница… Ако успее да…

Бил потупа успокоително ръката на Арайа. Тя цялата настръхна.

— Нямайте страх! Всеки глупак ще види, че вие сте истинска принцеса.

— Не се допирай до нея! Тя е от кралски дом — напомни Джей Ти подигравателно.

— Ще бъдеш ли така добър да си държиш устата? — изръмжа Бил ядосан.

Останалата част от пътуването премина в пълно мълчание.