Джуд Деверо
Принцесата (12)

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

— Сега вече няма връщане! — въздъхна Доли и се облегна на вратата на тоалетната. — Джей Ти повярва ли на обяснението ви, защо няма да дойдете на бала?

— О, казах му нещо такова, че има дълго да го премисля! Доверих му, че нещо всяка сутрин ми прилошава…

— Ау-у! — закиска се Доли. — Малко ми е мъчно за Джей Ти. Но няма да отстъпваме! Дадох пет долара на жената, за да не пуска петнадесетина минути хора в тоалетните.

Арайа свали дългия си шлифер и отпусна полите на роклята от бял евтин сатен. Беше прилепнала в ханша, с цепка отгоре до долу. Подгъвът и цепките на полата бяха обточени с три бухнали волана от найлон, целите обсипани с червени и бели пайети. Корсажът бе също от бял сатен, изрязан така, че да се вижда голият корем. Ръкавите се състояха от три ката драпиран найлон, също посипан с пайети. На китките й святкаха някакви безвкусни червени гривни, на врата си бе сложила четиринадесет наниза от маниста, които стигаха чак до кръста й.

Но гвоздеят на този тоалет беше шапката — висок бял копринен тюрбан, украсен с огромни червени изкуствени китки от найлон, между които се мъдреше полумесец… На тюрбана бяха намерили място и прословутите обеци на хазайката на Бони.

— Ох, да се надяваме само, че няма да пада от главата ви! — суетеше се Доли.

Опитваха, въртяха, прихващаха с трескави пръсти, когато изведнъж чуха, че някой пусна водата в една от тоалетните.

— Как не проверих кабините! — ахна Доли.

От една от кабините излезе висока, стройна жена с тъмноруси коси. Беше облечена във вечерна рокля, черна, по тялото, страшно изискана. Кожата на лицето й беше гладка и опъната, трудно можеше да се определи възрастта й.

Доли и Арайа стояха като вкопани.

— Представление ли готвите? — попита жената.

— О, съвсем импровизирано — отвърна Арайа.

— Охо! Мога ли да ви помогна? — Непознатата посочи тюрбана.

— С удоволствие!

Жената прибра сръчно косите на Арайа на тила й и нагласи тюрбана.

— Тежи ли?

— Не много — отвърна Арайа. — Мисля, че съм готова.

— О, не, мила! — възрази жената. — Непременно трябва да си оправите грима. Личицето ви съвсем се изгуби в тази грамада! Ето ви моите гримове. Искате ли помощ?

Арайа послушно седна пред огледалото и се остави в ръцете на непознатата.

— Не бих искала да се меся, но ми се струва, че целият този театър е заради някои мъж?

Арайа замълча, ала Доли забръщолеви възбудено!

— Да, заради мъж! Ами той… виждате ли, този тип кръшка! Искаме да отмъстим. И на него, и на майка му…

— На майка му? — вдигна вежди тяхната помощница.

— О, тя е една от онези янки-снобки… А сега пристига, за да види снахата. Джей Ти изкара работата така, като че Арайа не знае как да се държи…

— Дооли! — обърна се предупредително Арайа.

— Разбирам! — кимна дамата и отстъпи крачка назад, за да разгледа по-добре лицето на Арайа. — Та-ка-а! Сега сте много по-добре. Ще помоля оркестъра да изсвири едно кратко калипсо, с което да оповести появата ви. Нали няма да е лошо?

— Би било много мило от ваша страна — отвърна Арайа.

— В края на краищата, и аз съм имала свекърва на времето, а имам и съпруг. Не бива никога да търпите една изневяра! Надявам се, че ще успеете да го стреснете така, че да внимава за в бъдеще. Кои песни да изсвири оркестърът?

— Ами… аз зная думите на „Чика-чика бум“, на „Тико-ти-ко“ и на „Ай, ай, ай, обичам те много!“…

— Всичките страшно ми харесват! — каза дамата и трите се разсмяха: — Значи изчаквате, докато чуете оркестъра!

Арайа изчака няколко минутки, преди да излети като вихър от тоалетната. Беше гледала четири пъти филма на Кармен Миранда, добре бе изучила цялото й поведение, така че когато влезе в залата с приглушеното осветление и всичките тези елегантно облечени дами и господа във фракове и в парадни униформи, беше същинска Кармен Миранда. Вървеше леко, полюшвайки бедра, всред стъписаната публика.

— Много си сладичък! — каза Арайа на един адмирал и го щипна закачливо по бузата. Беше усвоила добре странния испански акцент. — Много му са хубави звездичките, нали? — усмихна се тя към жената на адмирала.

След това Арайа се отпусна на скута на някакъв капитан трети ранг, като си позавъртя хубаво задничето насам-натам.

— Искаш ли да направиш с мене малко чика-чика бум-бум?

— Млада госпожо! — задави се офицерът от възмущение. — Имате ли изобщо покана за този бал?

— О, да! — изписука Арайа. — Аз съм съпруга на един много важен човек!

— И той е? — излая капитанът, докато се бореше отчаяно да се освободи от нея.

— Ето го!

Джей Ти бе наблюдавал сцената страхотно развеселен, нямаше и представа каква е тази мадама.

— Мили Боже! — изпъшка той поразен, когато позна Арайа. Той машинално хукна през залата към нея и я дръпна от скута на капитана.

— Ужасно съжалявам, сър! — каза Джей Ти. — Нямах представа, че тя… Искам да кажа… О, сър!

— Май че харесваш жените в червено? — прошепна Арайа на ухото му. — Затова съм си сложила и червено, точно като цвета на косата й… — Тя се обърна към другите и отново изви глас. — Толкова е мъжествен, нали? Толкова е… — Тя завъртя очи, издаде задните си части към Джей Ти и се поотърка о бедрото му, като разтърси поли високо и показа разголените си крака чак до горе. — О-о-ох! — изскимтя тя.

— Лейтенант Монтгомъри! — гръмна адмиралът.

— Да, сър? — отвърна Джей Ти едва.

— О-о-оу! Искам да се запозная с майка му — поде Арайа и присви капризно устенца. Тя се освободи от хватката на Джей Ти и се хвърли към някакъв капитан.

— Понякога мъжете са толкова ужасни, не мислите ли, миличък?

— Аз съм майката на Джарл — чу тя глас зад гърба си.

Арайа се обърна и се вкамени — дамата от тоалетната!

— Господи! — прошепна Арайа. — Аз… аз… Нямаше сили да продължи. Искаше й се да потъне в земята.

Мисис Монтгомъри се наведе и целуна Арайа по бузата.

— Няма да се предаваш сега! — прошепна тя. След това се обърна към околните: — А сега ще ви изпеем нещо с моята снаха. Джарл, подай ми моля те, джобното си ножче!

— Мамо, сега искам да ви отведа веднага вкъщи!

— Мисля, че това е чудесна идея, лейтенант! — обади се адмиралът. — Ще ви очаквам в понеделник сутрин в кабинета ми!

— Слушам! — Джей Ти отдаде отривисто чест и хвана Арайа за рамото.

Но Арайа се отскубна и каза високо:

— Страхотен тиранин, нали? Иска от мене да мия чинии, да жуля пода, кара ме дори да му търкам гърба в банята, а никога не ми позволява да пея… Неколцина от гостите се разсмяха:

— Хайде де, защо не й позволите да попее?

— Но да! И аз с удоволствие бих послушала — каза развеселена съпругата на адмирала.

— Подай ми ножчето си, Джарл! — каза Елеонор. Джей Ти машинално подаде ножчето и тя цепна скъпата си елегантна вечерна рокля чак до бедрото… След това взе три големи цвята от хибискус от масата и ги втъкна в косата си.

— Кажи на оркестъра да свири „Тико-тико“! — нареди тя на Джей Ти.

Арайа и свекърва й направиха страхотно шоу. Танцуваха и пяха, надпреварваха се да измислят нови и нови номера. Оркестрантите се включиха развеселени с виртуозни солови изпълнения — на барабаните и на останалите инструменти. Когато свършиха и последната песен, двете жени се поклониха, хванати за ръце. Аплодираха ги неистово. След като дълго се кланяха и приемаха овациите, те най-после се отправиха към тоалетната.

— Дали ще можете да ми простите някога? — обърна се Арайа към мисис Монтгомъри, когато влязоха в дамската стая, където ги очакваше Доли. — Просто нямах представа! Лейтенант Монтгомъри ми разказваше, че вие… О, Господи! Толкова съжалявам!

— От години не съм се забавлявала така. — Ще дойдете ли сега с нас у дома?

Елеонор се засмя:

— По-добре ще е, ако моята красива нова дъщеря остане сега сама с мъжа си! Искам да ви кажа само едно нещо: Монтгомъровци лаят често и много, но не хапят! Бъдете твърда! Дайте му да се разбере. Но след това се сдобрете майсторски с него!

Арайа цялата поруменя.

— Аз трябва да вървя. Мъжът ми ме чака. Надявам се, че ще дойдете скоро да ни посетите! Ах, и още нещо. Наистина ли ви става сутрин лошичко?

— О, не, разбира се! — отвърна Арайа с усмивка. — Оставете ми още малко време, за да го постигна.

— Вярвам, че първата ви рожба ще се роди преди годината да е свършила! Нали познавам сина си! — Тя целуна Арайа по бузата. — Наистина е време да тръгвам! Нали ще ни дойдете скоро на гости? — Тя махна приветливо с ръка и излезе.

— Ама съвсем не прилича на моята свекърва! — прошепна Доли. — Бас държа, че тази жена никога не би ливнала доматена супа върху спагетите…

Арайа продължаваше да гледа замислено затворената врата.

— Вашите американски мъже изобщо не заслужават такива жени!

— О! — изпищя Доли и се втурна към вратата, защото няколко жени се опитваха да влязат в тоалетната. Тя опря гръб на вратата, за да им попречи да отворят и каза: — Бързо облечете шлифера и се прекачете през прозореца! Аз ще се опитам да ги задържа! Да знаете, че имате право за онова, което казахте за американските жени!

Арайа се промуши през прозореца и едва не падна върху Джей Ти.

— Естествено! Къде другаде бих могъл да намеря моята царствена съпруга! — Той я хвана през кръста и й помогна да стъпи долу. — Отиваш да пазаруваш и те арестуват за кражба! Отиваш на бал и ме излагаш така, че да не смея да гледам хората в очите! Накара дори майка ми да подскача полугола наоколо…

Той я отведе до колата и отвори вратата пред нея. Когато сядаше, Арайа усети в джоба на шлифера ножчето на Джей Ти. Сигурно мадам Монтгомъри го беше оставила там.

— Това, което направи тази вечер, е недопустимо! Така няма да се държи нито една американка, нито пък една принцеса!

— Прав си — каза тя сломена. — Роклята е наистина просташка… Тя извади ножчето и с бързи движения сряза елечето отпред чак до кръста, гърдите й изскочиха целите навън. — А и полата е ужасна — и тя постави решително ножчето в цепката.

Джей Ти понечи да каже нещо, но се загледа в задното стъкло и светкавично скочи върху нея, за да прикрие голотата й с тялото си.

— Чакам ви в понеделник сутринта, лейтенант Монтгомъри! — проехтя плътен мъжки глас.

— Слушам, сър! — Джей Ти не помръдна от мястото си.

Адмиралът изгледа и двамата леко шокиран и се отдалечи.

Джей Ти и Арайа се спогледаха и избухнаха в звънък смях.

Той я целуна горещо, ръцете му се плъзнаха под шлифера към гърдите й.

— Чудесна беше, детенце! Направо страхотна!

Тя отвърна на целувката му и ръцете й нетърпеливо започнаха да разкопчават китела на парадната му униформа.

— Така ли? По-добра ли бях от червенокосата?

— Това е само секретарката ми.

Арайа заби юмрук в ребрата му:

— Значи целуваме ръка на секретарката си?

— След като е стояла цяла нощ да чука на машина доклада ми, го правя, разбира се. — Той се опитваше да доразпори шева на роклята й. — С какво си го шила това?! Като че ли е корда за въдица…

Лакътят му натисна клаксона и острият звук ги накара да поизтрезнеят. Той я изгледа жадно, но се премести зад кормилото и запали мотора.

Арайа издърпа останките от роклята си надолу, така че остана съвсем гола под шлифера.

Джей Ти потегли бясно. Но изглежда че „шофирането“ го поохлади, защото едва влязоха вкъщи и той отново избухна:

— Искаш да останеш колкото е възможно по-незабелязана, а изведнъж спретваш такова зрелище! Знай, че това е всичко друго, но не и по американски! Моята съпруга не може да се държи така!

Тя остави шлифера да се смъкне от раменете й и застана гола пред него.

— А това по американски ли е? Твоята съпруга може ли да се държи така?

— Не винаги! Но за момента е добре.

Само след част от секундата той лежеше вече заедно с нея на пода.

— Уморих се от тези вечни пререкания! — прошепна Джей Ти. — Нека да се порадвам на времето, което ми остава да бъда с тебе!

Любиха се безпаметно на пода в дневната. След това той я понесе на ръце нагоре по стълбите, но така и не стигнаха до горе, започнаха да се любят на едно от стъпалата. Постепенно Арайа се плъзгаше на пети и лакти нагоре под неговия напор и той я следваше така, стъпало по стъпало, докато не се добраха напълно изтощени до втория етаж и останаха проснати на пода в коридора.

— А какво ли ще ме правиш, ако се облека като Джейн Харлоу? — запита Арайа тихо.

— Пак същото!

— О-хо! — засмя се тя и се поразмърда под него предизвикателно. Но подканването явно не беше сериозно.

— Но ти наистина си много прилежна ученичка! Ела да идем в банята.

— Ще ми изтриеш ли гърба?

— Може, само че не навсякъде. Иначе пак ще ми създадеш работа…

Арайа отново се разсмя.

Той остана в банята, докато тя лежеше във ваната и го разпитваше за майка му. Джей Ти още не можеше да преглътне поведението на майка си. Жената, която той знаеше, беше толкова далеч от цялото това представление! За него тя винаги излъчваше едно мило и сдържано присъствие, беше истинска дама…

— Искаш ли да ти насапунисам гърба?

— Ох, да, тиранин такъв! — изви тя глас с акцента на Кармен Миранда.

Джей Ти изпъшка, но я целуна нежно отзад по врата.

Докато той влезе във ваната да се изкъпе, Арайа си избра една лилава нощница с тънички презрамки и застана мълчаливо на вратата на банята.

— Какво чакаш? — запита Джей Ти.

— Питам се в кое легло ще трябва да спя тази нощ? — промълви тя срамежливо.

— В моето естествено! — дръпна я той към себе си и моментално потъна в сън.

— Ето че го накарах да ме забележи! — прошепна тя щастлива.

— Какво каза, муцунке сладка? — промърмори сънено той.

„Още едно галено име!“ — усмихна се Арайа, гушна се в него и заспа.

 

 

На сутринта Арайа бавно изплува от дълбините на съня. Чувстваше се прекрасно. Тази нощ беше истинско вълшебство. Нямаше сдържаност, нямаше болки — само пламенна страст. Тя се понадигна на лакът, за да го погледа. Беше толкова хубав! Не можеше да си представи по-красив мъж в целия свят! Какво блаженство ще бъде да се събуди сега и да каже „Обичам те!“…

Разбира се, и граф Джулиън й го бе казвал, но той явно имаше предвид нейното кралство, а не нея самата. А този мъж тук не искаше кралството й. Искаше нея, нея и тялото й!

Арайа се усмихна на мислите си. На острова тя бе принцесата, но той не й се подчиняваше, не признаваше никакви заповеди. Но когато действуваше като жена, той правеше всичко, което тя пожелае…

Искаше да му се хареса! В Ланкония непрекъснато й бяха втълпявали, че трябва да се стреми да се хареса само на хората, които са с по-висок сан от нея. Но в Америка всичко беше толкова различно! Беше се опитала да се хареса на приятелите на Джей Ти, а сега беше стигнала до там, че се чудеше какво да направи, за да му угоди!

Разбираше, че той иска да направи от нея идеална американка и се зарече пред себе си да удвои усилията си, за да му помогне. Дали да не му опече няколко хамбургера… Американските мъже просто умират за месо.

Джей Ти се протегна, отвори очи и я погледна.

— Добро утро! — прошепна той и я притегли върху широките си космати гърди.

— Как се казваше онзи мечок, с който играят децата в Америка?

— Имаш предвид как децата наричат мечоците? Теди бер.

— Да, точно така беше. При теб се чувствам като плюшено мече.

— Ти не си никакво мече — промълви Джей Ти тихо и я обхвана с краката си. — Прекалено тъничка си за мече, а и нямаш козина.

— Прекалено тъничка? — попита тя уплашено.

— Прекалено тъничка за мече.

— О! — Тя се сви до него. — Но иначе не съм ти прекалено слаба, нали?

— Не си. — Той я целуна.

— Прилично ли е да спиш с някого при дневна светлина?

— Не зная. Хайде да опитаме! Ако е грешно и дойде дяволът да ни прибере, поне ще умрем щастливи.

Арайа прихна, но смехът замря на устните й, когато Джей Ти започна да я гали. Той не бързаше, решил да събуди всичките й сетива. За първи път и тя започна да гали жилавото му мускулесто тяло.

— Щастлива ли си? — погледна я той усмихнат.

— Да…

— Дали няма да успея да те направя още по-доволна…

И той наистина успя.

След това тя дълго остана мълчалива, притиснала разгорещеното си тяло плътно до неговото.

— Сега обаче вече трябва да ставам! — каза Арайа след дългите минути на безпаметно блаженство. — Трябва да си измия косата. Фризьорката ми показа как да си навия косата на ролки. До вечерта ще изсъхне и ще съм с нова прическа!

— Ролки? Предполагам, нямаш предвид онези отвратителни железа, дето могат да извадят очите на човек?

Тя се отдръпна от него:

— А ти какво разбираш от ролки?

— По-малко, разбира се, отколкото знаеш ти за мустака на граф Джулиън.

— Откъде разбра, че има мустаци?

— Просто отгатнах — отвърна Джей Ти. Арайа прихна. Какъв лъжец!

Тананикаше си някаква мелодия през цялото време, докато си миеше косата. Но с ролките не можа да се справи. Джей Ти още дремеше, когато чу гласа й:

— Лейтенант Монтгомъри, ела да ми помогнеш!

„Упорито женче!“ — помисли си той. Понеже й беше забранил да му казва „Джарл“, продължаваше да се обръща към него с „лейтенант Монтгомъри“.

За няколко минути успя да й помогне да си навие косата.

— Не мога да повярвам, че участвам в такива глупости! — изръмжа той, но Арайа само се смееше.

Той се облече, тя леко го целуна и заяви, че трябва да приготви обяда. Сега вече Джей Ти се усмихна доволно: бракът си има своите предимства! Любене за закуска и вкусно домашно приготвено ядене за обяд…

Беше се запътил надолу по стълбата, когато някой мощно изтропа на вратата. Почти веднага вратата се отвори с трясък и в стаята нахлу генерал Брукс. Както си беше на третото стъпало, Джей Ти се изпъна и отдаде чест.

— Какво става тук! — изрева генерал Брукс и затръшна вратата под носа на адютанта, който го следваше. Размахваше последното издание на „Ки Уест-Ситизън“ и плесна с ръка върху снимката на първа страница: Арайа, облечена като Кармен Миранда, хваната за ръка с Елеонор, с високо вдигнати крака, като при канкан.

— Това тука Нейно кралско височество ли е? — Гласът на генерала бе прегракнал от ярост. — Принцеса Арайа ли е това?

— Тъй вярно, сър — отвърна Джей Ти стегнато, вперил очи пред себе си.

Генерал Брукс прекоси стаята, като удряше гневно вестника о бедрото си.

— Давате ли си сметка какво направихте? Разсекретихте плана ни пред целия свят! Или поне ще го разсекретите в момента, в който този вестник попадне в ръцете на някой ланкониец.

— Надявам се, че никой няма да я познае, сър…

— Не ми излизайте с тия, млади човече! Армията ви оказа пълно доверие, а вие какво направихте?! Как докарахте горката млада жена до това положение? Сигурно сте я изтезавал, за да я накарате да се държи така! Вашата задача беше да я обучите да се държи като американка, а не като шантонерка някаква…

— Сър! Позволете ми да ви поправя: тази идея бе на съпругата ми. Аз бях изненадан не по-малко от вас. Можете да ми вярвате… — Джей Ти все още стоеше изпъчен в положение „мирно“.

— Няма ли кой да спре това проклето радио?

— Това е… — започна Джей Ти, но генералът го прекъсна.

— Нейна идея? Не допускате, предполагам, че ще ви повярвам. Господи, Боже! Та тази жена е бъдеща кралица! Възпитавана е в най-строга изисканост, а това тука… — Той пак вдигна злополучния вестник. — Всичко й се вижда!

— Мога само да повторя същото, сър. Идеята не беше моя.

Генералът се хвърли на един стол, който изскърца, протестирайки сякаш срещу такава тежест.

— Трябвало е да й оставяте малко повечко свобода. Жените понякога са като необяздени коне, затвориш ли ги, оградата ще строшат… — Генералът прокара длан по лицето си. — Ето, аз съм женен от тридесет и две години, но мислите ли, че мога да твърдя, че познавам жените? Няма такова нещо! Господи, какъв ден… Имате ли бърбън?

— Да, сър! — отвърна Джей Ти, но не помръдна от мястото си.

— Хайде де! Донесете бутилката!

Джей Ти се втурна в кухнята, докато генерал Брукс продължаваше да нарежда:

— За да успее планът ни, принцесата трябва да заприлича на американка. Но една американка не се облича като бар-дама! Нито пък се излага по Командирските балове! И коя беше другата глупачка с нея?

— Майка ми, сър — призна Джей Ти сломен и подаде уискито на генерал Брукс.

— Господи! — ахна генералът и побърза да гаврътне чашата си. — Мислех, че произхождате от безупречно семейство… А сега слушайте добре, лейтенанте! Имайте предвид, че това е заповед. Или ще държите принцесата под контрол, или ще ви пратя като секретар на най-тъпия офицер от флотата! Разбрахте ли ме? Онова, което принцесата направи, е явен протест срещу прекомерно издевателство от ваша страна. Когато бяхме младоженци, жена ми също ми реагираше така.

— Трябва да й осигурявате и малко развлечения от време на време. Така ще се почувства по-бързо американка. И без това не ви остава много време! Никакви похитители няма да заблудим, ако тя продължава да се издокарва така, както е на снимката. Няма ли кой да намали това радио?

— Сър — каза Джей Ти. — Елате, моля. Искам да ви покажа нещо.

Генералът едва се отклещи от креслото и отиде с Джей Ти до кухненския прозорец.

На двора димеше скара. От радиото ехтеше най-новият шлагер. Арайа стоеше до скарата: широки джинси, навити до колената, бели къси чорапки, ниски обувки, потънала в огромна карирана риза на Джей Ти. Косата й беше на ролки, така че бе вързала на главата си някакво шалче на точици. Докато плескаше кюфтетата, дъвчеше усилено дъвка в такт с музиката.

— Нейно кралско височество? — едва не се задави Брукс.

— Прилича напълно на американска домакиня, сър.

Генералът изгледа Джей Ти.

— Хм! Това вече не го разбирам… — Лицето му смени изражението си. Той сложи бащински ръка на рамото на Джей Ти. — Искате ли да поговорим за това, момчето ми? Мисълта ми е, че ви се падна да изпълнявате нелеко и необикновено военно задание! Много трудно ли беше?

Джей Ти сякаш забрави, че генералът е негов началник. Напълни две чаши с бърбън и побърза да се подкрепи с една голяма глътка.

— Аз все още не мога да я разбера. Най-напред ме третираше като някой от прислужниците си. После ме накара да се червя пред стотици хора… А след това… — Той помълча. — Просто искам да кажа, че не е много плаха, когато сме насаме… — Джей Ти присви очи. — А освен това винаги отказва да свърши каквото и да я накарам. Започнах да й обяснявам как се глади, а тя ми се изсмя в лицето.

— О, и жена ми не глади. Никога не е пипвала ютия.

— От домакини аз много не разбирам, но от жени разбирам. И затова ви казвам: тази жена не може да бъде категоризирана!

— Вие я обичате, нали?

Джей Ти се ухили.

— Нещо такова, сър. Но се съпротивлявам срещу това. Нали ще трябва да я върна на нейния граф…

Генерал Брукс се почувства виновен и извърна лице, за да не се издаде. Опита се да придаде на гласа си най-невинен тон:

— По всичко личи, че принцесата е готова с обяда. Най-добре е аз да си тръгна. Не й казвайте, че съм идвал. Утре ще изпратя човек да ви обясни как ще стане пътуването до Ланкония. Но ще ви помоля за една лична услуга. Попречете й, за Бога, да сложи в куфара си онази ужасна рокля. Кой знае какви може да ги забърка!

— Слушам, сър! Ще имам грижата!

Джей Ти придружи генерала до вратата. Не можа да скрие усмивката си при мисълта, че същата онази ужасна рокля сега лежеше разпарцалосана на пода в колата му.

Побърза да отиде на двора. По радиото свиреха някакъв шлагер и Арайа го хвана за ръката:

— Ела! Хайде да потанцуваме!

— Чакай! Нека да пуснат нещо по-бавно. Тези танци не ги мога много.

— Окей! — каза тя и се обърна към кюфтетата. — В такъв случай ще поканя Мич, като се видим следващия път. Той трябва да е страхотен танцьор.

Джей Ти я сграбчи за ръката и започна да я размята лудо из двора. Когато мелодията свърши, Арайа беше останала без дъх.

— Аз казах само, че не ги мога много-много! — каза Джей Ти ухилен, а Арайа звънко се разсмя.

Седнаха на масата. Джей Ти наблюдаваше жена си. Колко се беше променила! Сега ядеше хамбургера си с ръце и пиеше бира направо от шишето.

Посещението на генерала го притесни. Отново му напомниха, че трябва да връща принцесата, като че ли я е взел назаем!

— Къде намери тази риза? — запита той и посочи карираната риза, която й висеше като на закачалка.

Арайа го погледна косо над шишето с бира.

— От твоя гардероб. Беше в една кутия.

— Кутията, дето е най-отзад? Дето е залепена? Или, по-точно, дето беше залепена? Нали е написано отгоре „лично!“?

— Да, кимна тя весело, вперила поглед в него. Джей Ти изпухтя гневно и Арайа промени изражението си.

Той често беше слушал мъже да се оплакват, че жените им бърникат навсякъде. Винаги бе вярвал, че ще успее да възпита жена си така, че да не се рови в личните му вещи, че ще си запази някаква своя лична територия. Но странно, сега това изобщо не го ядоса. Дори му стана приятно, че е била достатъчно заинтересована, за да разглежда личните му вещи. Така заприличваха някакси повече на съпружеска двойка.

А ето че трябва да я отстъпи на друг мъж. Зарече се в себе си, че щом само върне Арайа на нейния дърт и хърбав граф, моментално ще се ожени за друга. Беше му приятно да го очаква някой в къщи. Хубаво е да си седнеш в събота на двора и да си направиш скаричка…

Дали ще може да намери някоя като Арайа?! Усмихна се при спомена за последната нощ.

Джей Ти бутна назад стола си и намали радиото.

— Ти спомена вчера, че сутрин ти се повръща… Вярно ли е или искаше само да те оставя на спокойствие?

— Лъжа беше.

— Но какво ще стане, ако наистина забременееш от мене? Ще те вземе ли така онзи твой синьокръвен граф?

— Аз си оставам кралица, а тъй като той желае да се ожени за кралица, сигурно това не би имало значение за него.

— И какво ще стане с детето?

— Ако е момче, като мой първороден син той ще бъде престолонаследник и крал. Ако е момиче, ще стане кралица само ако нямам мъжки наследници.

Джей Ти отпи глътка бира.

— Разбирам. И този твой комар, мъжа ти, няма да има нищо против, така ли?

Арайа се закашля, за да прикрие смеха си.

— Кралицата ще бъда аз, така че ще се слуша моята воля.

— Излиза, че старият Джулиън ще възпитава, без дори да гъкне, детето от друг мъж?

— Той така и така няма да има думата при възпитанието, дори и детето да е негово. Кралските деца се възпитават от гувернантки и частни учители. Аз, например, до навършването на четиринадесетата си година съм виждала майка си само по за половин час всеки ден — само вечер от шест до шест и половина.

— Значи така растат децата ви?

— Не зная как би могло да бъде иначе.

— В Америка е съвсем друго. Ако имахме сега дете, то щеше да живее при нас. Ти щеше да го храниш, аз щях да играя с него на топка.

— Още един пример за равноправието по американски! — отбеляза Арайа. — За майката работата, за бащата удоволствията.

Джей Ти се понамръщи, но после челото му се изглади отново.

— Според мене е малко жестоко да си оставиш детето на чужди хора. Тебе кой те утешаваше, когато паднеш и се удариш?

Арайа го погледна смаяна.

— Вика се лекар. Но обикновено една принцеса е охранявана достатъчно добре, за да не се нарани. Падала съм няколко пъти от кон. Това е всичко.

— Охранявана?! Когато бях на дванадесет години, прекарах с палатка два дни на един остров сам самичък.

— Кралските деца не се оставят никога сами. Дори и когато спят, някой седи при тях.

— Разбирам. — Той отхапа замислен от хамбургера си. — И нашето дете, искам да кажа, ако си вече бременна, ще бъде гледано по същия начин, така ли?

— Това е въпрос на традиция. Но ти би могъл да го посещаваш винаги, когато пожелаеш.

— Не. Струва ми се, че надали бих пожелал — каза Джей Ти бавно.