Джуд Деверо
Принцесата (10)

ГЛАВА ДЕСЕТА

Арайа не продума, докато пътуваха към апартамента на Лари и Бони. Останалите се опитваха да поразведрят атмосферата с шегички, но тя усещаше, че всички я наблюдават и дебнат, защото е различна от тях.

И всичко това заради Джей Ти! Този ужасен, противен човек бе причина за всички злини, които й се струпаха в Америка. Разбира се, без отвличането. Спаси, наистина, тогава живота й, но сега й се искаше да се бе удавила.

Арайа беше застанала в микроскопичната дневна на Бони, когато вратата се отвори и се появиха Доли и Джей Ти. Арайа светкавично изчезна в кухнята, но Джей Ти я последва.

— Донесох ти нещо — каза той тихо.

— Може би биографията на Джордж Вашингтон, с тест за препитване на края на всяка глава?

Джей Ти се позасмя и й подаде плика с покупките.

Арайа го взе колебливо и извади първо тъмносини бански. Веднага го погледна недоверчиво.

— Сам го избрах. В плика има шапка, чанта и една рокля. А в колата има цяла торба парфюми. Очите му грееха. — И нито един учебник!

Арайа дори не потрепна.

— Какво получихте? — дотича Гейл любопитна. Арайа й подаде кесията и Гейл започна да рови в нея. — Великолепно извинение, Джей Ти! — прецени най-сетне Гейл. — Току-виж че от тебе излезе истински съпруг. — И сега? — Гейл погледна Арайа подканващо.

Арайа почувства, че Гейл очаква нещо от нея, но нямаше представа какво.

— Когато един съпруг поднася извиненията си по такъв мил начин, просто го целуваш и всичко е отново наред. Давайте! Давам ви две минути, а след това се качете горе да се преоблечете. Тръгваме всички за плажа. Ох, а съм и гладна…

След тези загадъчни думи Гейл ги остави сами.

— Аз… бих искал да ти направя предложение да сключим мир — започна Джей Ти. — Може би не трябваше да го казвам, но бях толкова шокиран като те видях! Толкова различна изглеждаше…

— Да, вярвам ти. Но просто исках да приличам на американка. Дългата ми коса бе толкова старомодна.

— Харесваше ми.

— Така ли? — Арайа беше наистина смаяна. — Не съм знаела. Искам да кажа, никога не си споменавал.

Той пристъпи крачка към нея.

— Е, да. Харесваше ми. Много ти приличаше.

— Така е по-леко и приятно — каза тя и приглади косите си.

— Наистина ли? — Той посегна и зави между пръстите си един лъскав кичур. — Може би е така.

— Двете минути изтекоха! — провикна се Гейл. — Тръгваме!

Арайа изскочи смутена от кухнята. В спалнята Доли й помогна да облече тясно прилепналия бански костюм.

Усмихната, Арайа тръгна надолу по стълбата. Долу бяха застанали този чудесен, вечно усмихнат Мич и мъжът й. Но дали наистина беше той? Арайа не го бе виждала така — бе се облегнал отпуснато на перилата и се смееше с пълно гърло на някакъв виц, който Бони разказваше. Арайа настръхна от подозрения. Какво замисля пак? Какви ли дяволски мъчения щъкат в главата му?

— Принцесо! — каза Мич и й предложи ръката си.

Арайа съвсем естествено я прие. Но Джей Ти светкавично се пъхна между тях.

— Мисля аз да водя жена си.

— Е, най-сетне! — позасмя се Мич и след като хвърли тъжен поглед на околните, излезе от хола.

Натъпкаха се всички в джипа на Джей Ти. Жените насядаха в скута на мъжете си, само Арайа седна отпред до Джей Ти. Но колкото по-любезно се държеше той, толкова по-подозрителна ставаше тя. Само да можеше да разбере какво ли крои!

Пристигнаха до брега и мъжете бързо се изпокриха из дюните, за да се съблекат. Момичетата започнаха да събират дърва за огъня. Изведнъж Доли изсвири с уста, за да изрази възхищение: пръв се появи Джей Ти в черните си бански. Той й махна с ръка и нагази във водата:

— Ще дойдеш ли ла поплуваме, принцесо?

— Не, благодаря. Не мога вечер в тази вода…

— Джей Ти оправда очакванията им — набързо извади около дузина омари, които веднага приготвиха и още по-набързо изядоха.

След вечерята, когато огънят вече догаряше, всички се смълчаха прегърнати, двойките започнаха да се целуват.

— Джей Ти! — провикна се Доли между две целувки. — Защо не научиш твоята принцеса на чудесния американски обичай на гушкането?

— Сега започвам — отвърна той и хвана Арайа за ръката.

Но преди да успее да я целуне, тя се отдръпна рязко.

— Не допускаш сериозно, предполагам, че ще правя същото, което правят и другите… На обществено място… — изсъска тя.

— Слушай! В твоята родина всички ли са толкова… студени?

— Какво имаш предвид? — Аз идвам от една топла страна с ясно изразен мек климат — отвърна тя объркана.

— Ти искаш ли да се научиш да бъдеш американка или не?

— Опитвам се да се науча.

Джей Ти направи усилие да се владее.

— И се справяш със задачата си много добре. Погледни ги — и той посочи останалите — Те няма да забележат дори и врагът да започне офанзива. Те изобщо не ни обръщат никакво внимание. Онова, което те правят, се казва „гушкане“. От едни младоженци се очаква също да го правят.

— Добре — и Арайа му подаде ръка. — Можеш да целунеш ръката ми. Но само не ми изкълчвай рамото и не ми причинявай някаква друга болка…

— Млъкни най-после и слушай, госпожо…

— Би трябвало да кажете…

Той обхвана с ръка тила й и я целуна, преди да успее да каже още една думичка.

Два пъти през живота й я бяха целували по устата. Първия път когато граф Джулиън й направи предложението, и вторият път, когато Джей Ти я целуна на острова. Но никоя от тези целувки не я бе подготвила за това преживяване сега.

Ръцете му обхванаха главата й с някаква безкрайна, закриляща нежност, устните му се плъзнаха меко по нейните устни. Арайа поиска да го отблъсне, но се въздържа героично. Тя сложи ръце на раменете му, беше приятно да усеща голата му кожа. Той нежно я привлече към себе си и започна страстно да я целува. Арайа затвори очи.

Когато се откъсна от нея, Арайа остана на мястото си, като някакъв сомнамбул. Прошепна някаква ланконска думичка и отвори очи. Джей Ти все още държеше главата й.

— … Това е един от нашите… американски обичаи. Харесва ли ти? Познато ли е това в Ланкония?

Тя знаеше, че той се опитва само да я дразни, но не се ядоса.

— И как е моето целуване в сравнение с целувките на Мич?

Арайа се изправи. Преди той да разбере какво става, тя му удари една гръмка плесница.

— А този американски обичай научих от твоята приятелка във Вашингтон! Бих желала някой да ме придружи до вкъщи.

— Виж какво — изправи се Джей Ти пред нея — не сме ти някакви прислужници, които можеш да въртиш на пръста си! Когато някой иска нещо в тази страна, трябва да каже „моля“!

— В такъв случай аз моля да ми позволите да си тръгна.

— Ще те заведа в къщи. Все пак съм твой съпруг. — Той се обърна към Доли, в очите му тлееше огън. — Опитах се! Опитах, дявол да ме вземе… Ела, Ваше кралско височество, ще те заведа у дома.

Оставиха всички пред домовете им. През цялото време, докато пътуваха с джипа на връщане, цареше гробно мълчание. Сърцето на Арайа биеше чак в гърлото. Тя разбираше, че бе реагирала съвсем пресилено на една глупава шега. Всъщност това доказателство за неговата ревност я беше направило щастлива. Но изведнъж я бе обзел необясним страх…

Откакто се помнеше, й бяха втълпявали, че никога не бива да губи самообладание. Винаги бе държала на външната изява, винаги бе контролирала перфектно чувствата си. Но целувката на този мъж я накара да загуби разсъдъка си. При граф Джулиън нямаше и помен от това! Но всъщност тя никога не бе оставала насаме с него. Дори и сега, само като седеше до Джей Ти в джипа, сърцето й се разтуптяваше при всяко докосване.

Когато останаха сами в колата, Арайа реши да му се извини, но той я изпревари:

— Стой далече от мене! Колкото е възможно по-далече!

Арайа изпълни нареждането и не отвърна нито дума.

 

 

Следващите два дни бяха отвратителни. Арайа направи с Бони и Доли една разходка за пазаруване, отиде с тях и да поплуват, но нищо не й достави удоволствие. Джей Ти се държеше отново толкова ледено! Вече нямаше никакви шеги! Изпълнен с досада и нетърпение, той я учеше да готви и да пере.

— Но нали вчера измих всичките съдове! — протестира Арайа.

— Да, вчера. Но трябва и днес. Три пъти на ден, седем дни в седмицата.

— Шегуваш се, нали? Ако трябва всеки ден да мия съдове, да бърша прах, да пера, да готвя и да пазарувам, то кога, кажи, моля те, ще намеря време да прочета книга, да се поразходя с Доли и Бони или… Кога ще мога да бъда Арайа, а не мисис Монтгомъри, която мисли само за това, кой прах за пране е най-добър?

— Трябва да вървя на работа.

Същия ден се появи мисис Хъмфри. Джей Ти се беше договорил с нея да поеме чистенето и приготвянето на вечерята.

Вечерта Арайа украси масата със свещи и цветя, опита се да създаде задушевност и празнична атмосфера. Но Джей Ти пристигна от работа, светна целия полилей и духна свещите.

Арайа знаеше, че й е страшно ядосан. Но толкова й се искаше да го види отново как се смее. Той смяташе, че бракът им е само временно задължение, ала тя знаеше по-добре от него. Колкото и странно да беше, тя вече не го мразеше, независимо от това, че той си оставаше загадка за нея.

Тя поднасяше пред ястието — студен омар — когато реши да го позакачи. Изпъна предизвикателно бюста си и запита с престорен глас:

— О, ти какво би предпочел? Този малък студен омар или мен клетата?

Тази сполучлива пародия на Долиния начин на говорене извика бледа усмивка на лицето му. Арайа доволна седна до него.

— А какво правят всъщност американските девойки, когато са сами?

— Най-често си лягат в леглото. Засега не се сещам за друго.

— А не намират ли американките — оживи се Арайа с блеснал поглед — живота си скучен? Изпитват ли наистина удоволствие от слугинската работа?

Джей Ти отново се усмихна.

— Е, може би „удоволствие“ да не е най-точната дума. А какво прави една принцеса по цял ден?

— Ние много спортувахме. Заедно със сестра ми яздехме, взимахме уроци по танци и по фехтовка…

— Аха! Затова изглеждаш толкова… — той не довърши.

— Как изглеждам?

Джей Ти се засмя. Той се ухили.

— Ами по бански си страхотна.

— Благодаря.

— Най-после да чуя „благодаря“ от устата ти!

— Защото най-после си я заслужи — контрира бързо Арайа.

— Значи когато ти спасих живота, нямаше „благодаря“!

— Защото мисля, че ти беше по-лош и от похитителите. „Хайде, дишай! Хайде, заради татко Монтгомъри…“ — започна да го имитира смешно тя.

Джей Ти понечи да отвърне нещо, но се въздържа.

— Искаш ли да видиш плановете за новия танкер? Може да се поразсееш малко.

— Да, добре.

Седнаха на кушетката и сведоха глави над чертежите на първия кораб, снабден с инсталация за преработване на морската вода във вода за пиене. Това щеше да бъде страшно улеснение за флота. Джей Ти беше натоварен с управлението на проекта.

— А възможно ли е да се инсталира такава система, и на сушата? — поинтересува се Арайа.

— Навярно ще е дори по-лесно отколкото на кораба. Защо?

— Един от най-сигурните източници на национален доход за Ланкония е гроздето, но от пет години вече ни мори суша. Ако имаме една такава инсталация, бихме могли да напояваме лозята…

— Ще трябва да се посъветваш с някои инженери. Но аз мисля, че сигурно ще може да се направи.

— Ти би ли могъл да провериш? Искам да кажа, когато отидем в Ланкония, би ли помогнал за моята страна?

— Ще се опитам.

Арайа му се усмихна с благодарност.

— За моя народ това би било от жизнено важно значение. Доли ми каза, че няма човек на света, който да разбира повече от корабостроене от тебе.

Джей Ти се разсмя от все сърце.

— Е, чак толкова! Но моето семейство наистина разбира нещичко от тези работи. — Той погледна часовника си. — Време е да спим, миличка! — Сепна се и машинално се поправи: — Исках да кажа, Ваше…

— Аз започвам да харесвам тези гальовни обръщения — прекъсна го Арайа. — Само това „принцесо“ малко ме обърква…

— Но пък ти приляга — каза той и се прозя. — Да, хладна, скована, резервирана, като че ли не си от плът и кръв! Самото обръщение „принцесо“ те кара да си представяш нещо недосегаемо, точно каквото си ти!

— Ох — въздъхна Арайа тихичко и се обърна на другата страна. — Като че не съм от плът и кръв…

Тези думи още звучаха в ушите й, докато седеше пред огледалото в банята и размазваше крема по лицето си.

Наистина ли е такава? Преди две вечери той я целуна и страстното желание, което я връхлетя, направо я изплаши! Може би жените като Хедър са по-различни?!

Арайа облече тънкия пеньоар в прасковен цвят, който бе купила с Доли, и се излетна на тясното легло. Но не можеше да заспи. Беше ужасно горещо.

Към полунощ се разрази буря, задуха напорист вятър, светкавици осветяваха ярко стаята, сякаш за да изглежда последващият оглушителен трясък още по-страшен…

Изведнъж прозорецът зейна. Арайа дочу стъпките на Джей Ти и придърпа чаршафа до брадичката си. Той затвори прозореца и се приближи до леглото й.

— Будна ли си?

Тя кимна.

Джей Ти дойде още по-близо.

— Бурята ли те събуди?

Тя поклати глава отрицателно.

Джей Ти приседна на леглото и попита грижовно:

— Да не си болна? — Той сложи ръка на челото й. Арайа хвана ръката му и я задържа така.

— Какво има, миличко? Да не си сънувала кошмари?

Той я привлече към себе си и я залюля като бебе. Но Арайа не искаше да я третира като дете. Изведнъж тя се притисна силно към него. Джей Ти веднага разбра.

— Сега вече съм загубен! — прошепна тихо той, обхвана лицето й с две ръце и жадно я целуна. — О, мила! — шепнеше той. — Сладка моя, прекрасна моя принцесо! Ти си моя, не го ли знаеш? — Той бе заровил устни в тила й. — Моя! Спасих живота ти, затова си моя…

— Да, да! — простена тя. — Искам, искам да усетя, че съм жива! Нека!

Беше я пожелал диво още когато я видя да се къпе на острова. От тогава не преставаше да го преследва дори и на сън онова видение — тесния й ханш, пълните гърди…

Джей Ти разкъса нощницата и скри лице в тези разкошни гърди, без да престава да я гали.

Арайа простена и отметна глава назад.

Джей Ти полагаше усилия да бъде внимателен, налагаше си да не бърза… Та тя е все още девица, страхува се може би… Но беше все едно да се опитва да наложи на Земята да не се върти…

Целуваше жадно раменете и ръцете й, тила й, плъзна леко устни по устата й и отново потъна в гърдите й. Цялата й кожа пламтеше под устните му.

— Джарл! — проплака тя.

— Да, моя малка, аз съм при тебе! Ето ме!

Налагаше се да я води, защото беше съвсем неопитна. Но колко бързо възприемаше! Той предпазливо, тръпнещ от нежност, проникна в нея… О, Господи! Тя наистина бе добра ученичка…

Неспирно целуваше устните й, гърдите й, все по-силно увлечен от тежкия ритъм на тялото си. Спортуването бе направило нейното тяло силно и гъвкаво. Тя с готовност го следваше, отвръщаше на порива му, търсеше неговия ритъм… Желанието му се отприщи, нямаше повече сили да се сдържа. Експлозията на върховната наслада разтърси тялото му и той се отпусна тежко върху нея, притиснал я отчаяно с ръце и крака.

Необходими му бяха няколко минути, за да дойде на себе си.

— Жива ли си?

Той усети кимането й върху гърдите си и се усмихна.

— Стига ли ти въздухът?

Арайа отново поклати глава. Цялото му лице грееше в усмивка, когато се обърна малко настрани. Още се държаха здраво прегърнати.

— Причиних ли ти болка? — запита отново той.

— Малко… Но не беше страшно. Аз… Беше ми хубаво.

Джей Ти изпитваше страх да я погледне в очите. Дали няма да види там омерзение… Но след тези думи той се отдръпна малко и се взря в очите й. Като че ли бяха станали още по-хубави. Косата й се стелеше на меки вълни около главата й, на слепите й очи се виеха мокри къдрици.

Той нежно целуна устните й.

— Какво ще кажеш да се изкъпем? Двамата заедно във ваната?

Арайа го погледна с широко отворени очи.

— Да… Но позволено ли е… Прави ли се наистина? Мъжете и жените могат ли…

— Този тук мъж и тази жена ще го направят!

Джей Ти стана. Арайа бързо извърна глава, за да не се притесни той, че го вижда гол. Тя посегна пипнешком за нощницата си, но Джей Ти я дръпна да стане от леглото.

— Недей! Не се обличай! Искам да те гледам.

— О-о — възкликна тя поруменяла и сведе очи. Той отстъпи крачка назад, огледа я и тихичко подсвирна:

— Вие сте изключително, забележително явление, милейди! Ох, не, исках да кажа, Ваше кралско…

Тя се доближи толкова до него, че връхчетата на гърдите й докоснаха кожата му. Постави пръстчето си на устата му:

— Тази нощ ти позволявам да ме наричаш милейди, съкровище, малката ми или… както намериш за добре!

— Ако продължаваш да бъдеш толкова изкусителна, така и няма да стигнем до банята! Ела, сладка моя, ще те изкъпя!