Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кадифе (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Velvet Promise [=Judith], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 252гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona(2009)
Корекция
maskara(2009)
Сканиране
?

Издание:

ИК „Ирис“, 1998

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN 954-455-028-6

История

  1. —Добавяне
  2. —Добавяне на анотация (пратена от sibela)

ШЕСТА ГЛАВА

За младоженците беше подредено особено помещение. Огромното легло и камината почти го запълваха. Върху леглото беше опъната покривка от сива катерича кожа, обшита с червена коприна. Постелята беше посипана с розови листенца.

Слугините на Джудит и някои от съпругите на гостите помогнаха на младоженката да се съблече. Когато остана гола, те отметнаха завивката и я настаниха в леглото.

Тя не усещаше почти нищо от онова, което ставаше около нея. Преживяното в градината не излизаше от ума й. Срещата с Лилиан я изтръгна от висините на щастието и я хвърли в черната бездна на действителността. Майка й беше права. Мъжете не заслужаваха доверие.

Жените се смееха и се шегуваха с мълчанието й. Само Хелън усещаше, че зад поведението на дъщеря й се крие нещо повече от плахост и нервност. Тя се проклинаше за безпомощността си и се молеше на Бога да има милост към единственото й дете.

— Ти си щастливка — заговори весело една възрастна дама. — Когато се ожених за първи път, съпругът ми беше по-стар от баща ми. Сватбената нощ беше ужасно разочарование.

Мод се изкиска сподавено.

— Нашата господарка няма да се разочарова от лорд Гевин.

— О, може би ще има нужда от помощ. Готова съм да остана тук — предложи се една млада гостенка.

Джудит не чуваше нищо. Тя виждаше Лилиан в обятията на съпруга си и го чуваше да шепне нежни думи. Слугините вдигнаха завивката до брадичката й и разресаха косата й така, че да се разпилее по възглавниците.

Зад тежката дъбова врата се чу шум. Развеселените мъже носеха младоженеца към сватбените покои. Когато бутнаха вратата и го внесоха в стаята с краката напред, беше вече полугол. Мъжете си подвикваха шеговити думи и мирясаха едва когато, го поставиха на пода и видяха чакащата в леглото жена.

Осветена от трепкащите светлинки на десетки свещи, Джудит изглеждаше толкова красива, че всички занемяха.

Мъжките погледи се впиха в голите рамене, съвършени в овала си, и жадно затърсиха покритите гърди. Никой не забеляза колко здраво са стиснати устните, колко бледо е лицето й.

— Колко време ще стоим тук и ще зяпаме! — извика някой и най-после прекъсна мълчанието.

Без да се бавят, мъжете разсъблякоха Гевин и го бутнаха в леглото. Повечето обаче стояха настрана и чакаха Мод да отдръпне завивката, за да могат да видят голото тяло на Джудит.

— Изчезвайте оттук! — заповяда властно една едра жена. — Оставете ги сами.

Хелън погледна тревожно дъщеря си, но очите на Джудит не я виждаха. Младоженката се взираше в нищото.

Най-после тежката дъбова врата се затвори с трясък и в спалнята се възцари неестествена тишина. Джудит осъзнаваше болезнено, че й предстои най-страшното. Тя беше сама с този грамаден, силен мъж. Гола и ранима.

Гевин седна на ръба на леглото и я погледна изпитателно. Жените бяха угасили свещите и сега стаята се осветяваше само от пламъците в камината. В този момент той не мислеше за станалото в градината. Знаеше само, че е останал сам с тази извънредно привлекателна жена. Протегна ръка да я докосне. Трябваше веднага да се убеди дали кожата й наистина е толкова мека, колкото изглеждаше.

Джудит блъсна ръката му и се извърна настрана.

— Не ме докосвай! — изсъска ядно тя.

Гевин беше изненадан от реакцията й. Видя омразата в очите й, видя зачервените от гняв бузи. Съпротивата я правеше още по-прекрасна и желана. Никога не беше желал една жена толкова силно, колкото сега.

Ръката му се плъзна по шията й и пръстите се впиха в меката плът.

— Ти си моя жена — прошепна тихо той. — Ти ми принадлежиш.

Джудит напрегна всичките си сили, за да остане спокойна. Той беше по-силен от нея. Гевин я стисна за гърлото и я принуди да го погледне. Устните му бяха съвсем близо до нейните.

— Никога няма да ти принадлежа! Никога! — Тя буквално изплю тези думи. — Аз… — Гевин задуши протеста й с устата си.

Той искаше да бъде мек с нея, но тя го подлудяваше. Беше толкова раздразнен, че много му се искаше да я набие. Ала още по-силно беше желанието да я притежава.

Джудит се опита да се изтръгне от ръцете му. Гевин й причиняваше болка. Целувката му не можеше да се сравни с онази, която беше получила следобеда. Тази беше корава и брутална и сякаш искаше да я накаже. Тя се опита да го ритне, но тежката завивка спъваше движенията й.

— Аз ще ти помогна — промърмори иронично гой и дръпна завивката, без да сваля ръка от шията на жена си.

Когато остана гола пред него, дишането му се ускори и той забрави гнева си. Тя беше съвършена. Високи, твърди гърди, тънка талия, закръглени хълбоци, стройни крака.

След малко погледът му се върна на лицето й. Очите й искряха, устните бяха зачервени от бруталната целувка. Никой не можеше да го спре. Той просто трябваше да я вземе. Желанието да стане господар на това прекрасно тяло беше влудяващо.

Той блъсна Джудит на леглото и дивият му поглед я уплаши до смърт. Когато ръцете му я сграбчиха, тялото й се вдърви.

— Не! — изплака тя и се опита да се изтръгне от прегръдките му.

Като че ли блъскаше в скала. Не можеше да се отбранява срещу мъж като Гевин. Той искаше само тялото й и гореше от желание да го вземе колкото се може по-бързо. Това нямаше нищо общо с любовта и тя го съзнаваше.

Гевин легна върху нея и раздели краката й. Когато усети съпротивата й, спря за миг, стреснат от бързината си, ала желанието го надви. Проникна дълбоко в нея, напълно съзнавайки каква болка й причинява. Тя изпищя и той задуши вика й с груба целувка.

Когато всичко свърши, Гевин се претърколи настрана, без да я погледне. Легна по гръб, сложи ръка на гърдите й и утихна. Само след няколко минути дишането му стана равномерно и Джудит разбра, че съпругът й е заспал. Той беше задоволен, но тя не бе открила нищо в този акт на бруталност и насилие.

Тя отмахна предпазливо ръката му, стана от леглото и се уви с кожената завивка, която беше паднала на пода. Загледа се в догарящия огън и си заповяда да не плаче.

Защо да плача, питаше се отчаяно тя. Сватбата не беше станала по нейно желание. Принудиха я да стане жена на човек, който не беше достоен за любов. В самия ден на сватбата си той се бе заклел да обича друга. Беше й заявил, че не означава нищо за него. Но как да гледа спокойно на бъдещето, в което щеше да ражда децата му, да се грижи за домакинството, а той да се забавлява с красивата Лилиан?

Не, тя нямаше да стане покорна съпруга! Щеше да живее свой живот. Може би щеше да срещне друг мъж и да го обикне. Съпругът й не означаваше нищо за нея.

Джудит стоеше пред огъня и се бореше с напиращите сълзи. Никога нямаше да забрави първата целувка на Гевин. Мъжът, който я целуна, беше съвсем различен от дивака в леглото.

Гевин се раздвижи и отвори очи. Отначало сякаш не осъзна къде се намира. После обърна глава и видя празното легло до себе си.

Тя беше избягала! Тялото му се обтегна като струна. Внимателният му поглед обходи стаята и най-после откри Джудит пред камината. Младата му жена беше потънала в мислите си и изобщо не чуваше движенията му. Гевин смръщи чело и изгледа виновно кървавите петна по чаршафа. Знаеше, че й е причинил болка, но не можеше да разбере защо беше станало така. Лилиан също беше девица, когато я взе за първи път, но тя дори не извика.

Той погледна отново към Джудит. Крехката й фигурка изглеждаше толкова безпомощна и самотна. Той не я обичаше, това беше вярно, но не биваше да я взема насила. Дама като нея не заслужаваше грубо отношение.

— Върни се в леглото — проговори той колкото се може по-меко. Очите му се усмихваха. Щеше да я люби още веднъж, но бавно и предпазливо. Нещо като извинение.

Джудит изпъна рамене.

— О, не. Няма да дойда при теб — отказа спокойно тя. Трябваше да му покаже, че не е покорна съпруга.

Гевин се изправи. Тази жена беше невероятна. Толкова заядлива, толкова дръзка. Той скочи от леглото и отиде при нея. В сърцето му отново бушуваше гняв.

Джудит не го беше виждала гол и сърцето й неволно заби по-бързо. Тя се взираше като хипнотизирана в коравите му гърди, покрити с тънки светли косъмчета. Той беше красив мъж и тя признаваше това въпреки гнева си.

— Още ли не си разбрала, че трябва да ме слушаш? Защо не идваш, когато те викам? — попита обвинително той.

Джудит вдигна глава към лицето му и спокойно издържа пронизващия поглед.

— А ти още ли не си разбрал, че никога няма да ме подчиниш на волята си?

Гевин взе един от тежките кичури коса и я нави на пръстите си. После бавно я привлече към себе си. Кожената завивка падна на пода и разкри прекрасното й тяло. Желанието му веднага се надигна.

Джудит понесе без сълзи болката, която той й причини.

— Ти ме подчиняваш само със сила и като ме измъчваш — обвини го твърдо тя. — Но в края на краищата ще победя аз, защото мъжете бързо се уморяват от борбата.

— И какво ще спечелиш? — попита той и сведе лице към нея.

— Ще се освободя от мъжа, към когото изпитвам само омраза. Той е брутален, лъжец, безскрупулен… — Целувката му задуши протеста й. Този път Гевин я целуваше нежно.

Джудит беше замаяна от чувствата, които се разляха по тялото й. Кожата му беше толкова топла и примамлива. Когато езикът му раздели устните й, ръката му пусна косата й и се уви около стройната й талия.

Джудит беше неспособна да разсъждава разумно. Чувстваше се безпомощна срещу копнежа, който изпълваше тялото й и който все повече се засилваше. Когато Гевин нежно загриза ушенцето й, коленете й омекнаха. Простена тихо и чу доволния му смях.

Той я вдигна на ръце и я отнесе на леглото. Този път си остави много време за нежности. Целуна всяко местенце на тялото й, помилва го с език, опита го със зъбите си. Джудит не се съпротивляваше, отдадена без остатък на омайващите чувства, съвсем нови за нея.

Устните й жадуваха за целувките му. Имаше усещането, че се носи на гребена на вълна, която я тласка в самия център на урагана. Тя притегли главата на Гевин към лицето си и алчно впи устни в неговите.

Гевин също беше опиянен от отдаването й. Никога не беше срещал жена като Джудит, чувствена и плаха едновременно, способна да се отдаде докрай на любовното изживяване. Никога не беше осъзнавал колко прекрасно може да бъде то.

Страстта на Джудит можеше напълно да се сравни с неговата. Двамата се любиха без бързане и се наслаждаваха на нежностите си. Когато Гевин най-после легна върху очакващото го тяло, тя се вкопчи здраво в него и се притисна, за да го усети дълбоко в себе си.

Този път Джудит не усещаше болка и беше готова за плътското удоволствие. Двамата се задвижиха в прастария ритъм на любовта и се понесоха на вълните на екстаза.

Веднага след прегръдката Джудит се сгуши като дете в Гевин и потъна в дълбок сън. Мъжът лежа дълго буден, взрян в лицето на заспалата жена, която днес бе станала негова съпруга. Не можеше да се насити да я гледа.

Никога не беше изпитвал това прекрасно усещане след любовна среща. Умората беше толкова приятна. Накрая и той заспа с усмивка на устните си.

 

 

Джослин Лейн прибра лютнята си в кожения калъф и кимна едва забележимо на русата жена, която се готвеше да излезе от залата.

Беше получил няколко предложения за нощта. Много млади и красиви жени го канеха да сподели леглото им. Разкошното сватбено тържество и особено красивата двойка новобрачни, които вече се бяха оттеглили в покоите си, бяха събудили плътските желания на много хора.

Младият певец беше красив мъж с огнени черни очи и дълги тъмни мигли. Къдрава черна коса обрамчваше бледото му лице с високи скули и пълни, чувствени устни.

— Зает ли си тази нощ? — извика му през смях друг музикант.

Джослин се ухили и окачи лютнята на рамото си. После му обърна гръб, без да отговори.

— Завиждам ужасно на Гевин Аскот. Рядкост е да си намериш такава красива съпруга — заговори го друг и махна с ръка към стълбата.

— Така е, тя е прекрасна — потвърди с усмивка Джослин. — Но има и други…

— Няма нито една като нея. — Музикантът наведе глава към ухото на приятеля си. — Знаеш ли, уговорили сме се с шаферките. Защо не дойдеш с нас?

— Не — отговори спокойно Джослин. — Не мога.

Дръзка усмивка пробягна по лицето на другия. Той взе книжката си с песните и побърза да излезе от голямата зала.

Скоро в грамадното помещение надвисна тишина. По пода бяха нахвърляни стотици сламеници. Тук нощуваха по-незначителните гости. Джослин внимателно си проправи път между спящите и тихо се изкачи по стълбата.

Нямаше представа дали жената, при която отиваше, е успяла да си извоюва отделна стая. Лилиан Валенс не беше богата, макар че с красотата си беше спечелила богат благородник. Тя не принадлежеше към високопоставените гости.

Тази нощ замъкът беше препълнен и само новобрачните разполагаха със собствена стая. Другите гости спяха по двама в легло и бяха отделени от останалите в стаята само с дебели завеси и балдахини.

Джослин стигна без усилия до помещението, където спяха неомъжените дами. Няколко мъже се промъкнаха вътре преди него. След като огледа леглата, младият музикант бързо откри мястото, където спеше русата жена.

Лилиан го чакаше нетърпеливо. Джослин се хвърли в разперените й ръце. Последва бурен любовен акт, който отмина бързо като лятна буря.

Задоволена от бързата, луда страст, Лилиан се изтръгна от прегръдката на Джослин. Той винаги предусещаше желанията на дамите и се съобразяваше с тях. Никога досега не беше срещал жена, която след любовния акт не желае да бъде прегърната. Без да каже дума, той събра дрехите си и набързо се облече.

— След един месец ще се омъжа — проговори дрезгаво Лилиан. — Ела в замъка на съпруга ми.

Джослин се поклони мълчаливо. И двамата знаеха, че отново ще се срещнат. Докато слизаше по стълбите, той се питаше колко ли други мъже са поканени там.

Игрив слънчев лъч падна върху нослето на Джудит и я погъделичка, за да я събуди. Още сънена, тя изтри лице и понечи да се обърне настрана. Ала нещо й попречи.

 

 

Тя отвори стреснато очи и погледна чуждия балдахин над леглото. В следващия миг си припомни станалото през нощта и лицето й пламна. По тялото й се разляха предателски тръпки.

Тя обърна глава и разгледа внимателно спящия си съпруг. Лицето му беше спокойно и невероятно нежно. Погледът и се плъзна към могъщите му гърди, към силните ръце и плоския корем. Онова, което видя после, съвсем не й се стори толкова грамадно и силно, като през нощта. Тя наблюдаваше съсредоточено члена му и когато той внезапно набъбна, извика изненадано.

Джудит пое тежко дъх и вдигна лице към Гевин. Той се беше събудил и я наблюдаваше. Това не беше отпуснатият, спокойно спящ мъж. В сивите му очи пламтеше дива страст.

Джудит се опита да му обърне гръб, но напразно. Дългата й коса я правеше пленница. Рамото му я притискаше във възглавницата. Най-лошото обаче беше, че тя всъщност не желаеше да бяга. Припомни си как изкрещя в лицето му омразата си, но си припомни и сладостните чувства по време на любовното им съединение.

— Джудит — прошепна меко Гевин. Гласът му беше толкова нежен, че Джудит едва не избухна в сълзи.

Устните му помилваха бузата й и тя не направи нов опит да се съпротивлява. Когато устата му се плъзна по шията й, тя въздъхна доволно и затвори очи.

Гевин се засмя щастливо и намери устните й. Очите му бяха замъглени от страст, целувката му разля огън по вените й. Дъхът й се ускори до непоносимост.

Когато мъжът внезапно освободи устните й и сведе глава към розовите зърна на гърдите й, Джудит застена от наслада. Стресната от мощта на това чувство, тя се опита да върне главата му към лицето си. Ала Гевин само се засмя и продължи да милва с език и зъби коравите червени зърна.

Джудит мяташе глава насам-натам и стенеше задавено. Когато повярва, че не може да издържи повече, Гевин се надигна и легна върху нея. Започна да милва бедрата й и усети треперенето им. Проникна устремно в нея и тя извика от наслада.

Без да се срамува от усещанията си, Джудит го обгърна с ръце и крака и се нагоди към ритъма на тласъците си. Двамата се понесоха към върха на насладата и затрепериха от екстаз.

Тежкото тяло на Гевин притискаше болезнено Джудит и тя едва дишаше. В момента това й беше безразлично. Чувстваше се толкова щастлива и удовлетворена, че й се искаше да умре. Беше преживяла небесните наслади на земята.

Скоро се появиха Джоан и Мод, за да й помогнат в обличането. И двете изгледаха доволно разхвърляното легло и кървавите петна по чаршафите.

Докато двете момичета помагаха на младата господарка да направи утринния си тоалет, Гевин остана в леглото, без да изпуска нито едно движение на съпругата си.

Джудит нямаше смелост да погледне към него. Беше разтърсена до дън душа. Тя мразеше този мъж. Той я беше обидил, беше засегнал достойнството й и въпреки това тя се разтапяше като сняг на слънце под докосванията му.

Беше дала клетва пред него и пред Бога, че никога няма да му се отдаде доброволно. И въпреки това той бе получил много повече от онова, което беше готова да му даде.

Тя седеше пред огледалото и се взираше мрачно в образа си. Изобщо не забеляза как Мод и Джоан й облякоха тънка ленена риза и роклята от тъмнозелено кадифе, обшита със златни конци. Полата беше разтворена отпред и разкриваше разкошната копринена фуста. Корсажът беше тесен и прилепваше плътно до талията, ръкавите бяха широки на раменете и съвсем тесни на китките. Те също бяха обшити с коприна.

— Заповядайте, господарке! — Мод й подаде плоска кутия. Джудит погледна изненадано камериерката си и вдигна капачето. Върху черно копринено кадифе беше положена прекрасна златна огърлица, на която висяха равни по големина смарагди, искрящи като дъждовни капчици.

— Прекрасна е — прошепна възхитено Джудит. — Откъде мама е намерила…

— Това е сватбеният подарък на съпруга ви — обясни Мод и очите й светнаха развеселено.

Джудит усети горящия поглед на Гевин в гърба си. Обърна се и го погледна в очите. Сърцето й биеше в гърлото, но лицето й беше безизразно.

Сега трябваше да му се поклони. И тя успя, макар че коленете й трепереха. Никога не беше виждала по-красив мъж.

— Благодаря ви, повелителю мой.

Брадичката на Гевин се изостри. В очите на жена му имаше студенина. Какво й ставаше?

Джудит се обърна отново към Мод и Джоан. Момичетата закопчаха роклята на гърба, сплетоха косата й на дебели плитки и ги вдигнаха като корона на главата.

Двете едва бяха свършили, когато Гевин рязко им заповяда да излязат от стаята. Джудит не го поглеждаше. Остана до прозореца, загледана навън, докато той се миеше и бръснеше. Ала когато той застана пред нея в тъмнокафяв панталон и жакет, украсен със златни ширити, сърцето й отново заби като лудо. Той й предложи тържествено ръка и я поведе към залата, където отдавна ги чакаха гостите.