Джуд Деверо
Джудит (27)

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Лилиан се взираше замислено в стройния, рус, красив мъж отсреща, който се беше облегнал на стената.

Лицето му беше замечтано, приличаше на човек, влюбен до ушите. Лилиан кимаше с усмивка на седналия до нея господин, но не чуваше нито дума от онова, което той й говореше.

Мислите й непрекъснато се връщаха към разговора, който беше водила с Гевин. Той й бе признал, че обича жена си.

Сега двамата танцуваха и Лилиан непрекъснато ги поглеждаше завистливо. Как се притискаха един в друг, с каква любов се усмихваха, как бяха забравили всичко наоколо си…

Макар че в краката й падаха все нови и нови обожатели, желанието й да си върне Гевин ставаше все по-силно. Той си позволи да я отблъсне! Лилиан се закле, че ще отстрани от пътя си Джудит.

Младият мъж до стената не откъсваше поглед от Джудит. Лилиан бе забелязала това още на вечерята. Погледът му следеше неотстъпно жената до Гевин Аскот. Ала Джудит не забелязваше нищо.

Тя не е истинска жена, след като не се чувства поласкана от вниманието на мъжете, мислеше със задоволство Лилиан.

— Моля господата да ме извинят — проговори с мила усмивка тя, стана и се запъти към мъжа до стената.

— Красива е, нали? — започна направо тя, макар че думите излизаха с мъка от устата й.

— О, да, прекрасна… — съгласи се с въздишка младият мъж.

— Тъжно е, че една толкова красива дама води такъв нещастен живот.

Мъжът се обърна рязко и я изгледа смаяно.

— Нещастна? Та тя изглежда най-щастливата жена в тази зала!

— Само защото умее да крие чувствата си.

— Вие сте лейди Лилиан Чатауърт?

Тя кимна.

— Да, а вие?

— Алън Феърфакс — отговори той и се наведе да целуне ръката й. — Винаги на вашите услуги, прекрасна госпожо!

— Аз не се нуждая от тях, но лейди Джудит сигурно ще ви бъде благодарна.

Младият мъж се загледа отново към танцуващите.

— Тя е най-прекрасната жена, която някога съм виждал — прошепна развълнувано той.

Очите на Лилиан святкаха като парчета лед.

— Признахте ли любовта си на дамата?

Алън я погледна намръщено.

— Разбира се, че не. Аз съм рицар, а тя е омъжена.

— Вярно е, но е много нещастна.

Алън поклати невярващо глава. Погледът на Джудит не се откъсваше от лицето на съпруга й.

— Аз я познавам добре и изпитвам дълбоко съчувствие към нея. Едва вчера се разплака отчаяно пред мен и ми призна, че копнее за истинска любов, за мъж, който да се държи нежно с нея и да я закриля.

— Нима съпругът й не я обича? — Алън не можеше да повярва в чутото.

— Никой не знае… — Лилиан понижи глас. — Но често я бие…

— Не мога да си представя такова отношение!

Лилиан вдигна рамене.

— Не биваше да ви казвам това. Тя ми е приятелка. Много искам да й помогна, разбирате ли? Двамата няма да останат дълго в двора и аз се надявах скъпата Джудит да прекара поне няколко щастливи часа с друг мъж…

Алън не можеше да откъсне поглед от Джудит. Никога не беше виждал такава красавица. От нея се излъчваше властно очарование. Цялото й същество, движенията, усмивката — всичко беше единствено по рода си. Той беше готов да даде години от живота си, за да получи благосклонен поглед от тези златни очи.

— Искате ли да говорите насаме с нея?

Очите му заблестяха.

— Да, разбира се!

Лилиан кимна доволно.

— Ще уредя една среща. Идете в градината, след няколко минути ще ви я изпратя. Вече ви казах, че тя е най-милата ми приятелка. — Лилиан сложи ръка на рамото му и го стисна окуражително. — Тя ще се тревожи, че мъжът й може да забележи нещо. Кажете й, че е с мен. Така ще знае, че може да говори необезпокоявано с вас.

Алън гореше от желание да види Джудит отблизо.

— Да, госпожо. Благодаря ви от все сърце.

Джудит стоеше до Гевин и отпиваше от чашата си с ябълково вино. Лицето й пламтеше от бързия танц. Беше й много приятно да стои облегната на хладната стена и да наблюдава гостите.

Приближи се някакъв мъж и прошепна нещо в ухото на Гевин. Джудит видя как лицето му се помрачи.

— Лоши новини ли има? — попита загрижено тя.

— Нямам представа. Някой желае да ме види веднага.

— Казаха ли ти кой е този „някой“?

— Не, не беше споменато име. Днес разговарях с един търговец на коне за една кобила… може би най-после е решил да ми я продаде. — Гевин помилва бузата й. — Стивън е ей там. Иди при него. Ще се върна колкото се може по-скоро.

Двамата се погледнаха дълбоко в очите и се разделиха. Джудит се запъти към Стивън, който свиреше на лютня и беше събрал около себе си дузина млади дами. Беше признал на снаха си, че иска да се наслади на свободните дни, които му оставаха.

— Лейди Джудит! — повика я една непозната слугиня. — Един господин ви чака в градината.

— Господин ли? Да не е съпругът ми?

— Не знам, лейди Джудит.

Джудит се усмихна. Гевин сигурно беше решил да я изненада. И двамата обичаха тези срещи на лунна светлина. Тя не се поколеба нито секунда, а излезе в градината, без да се обади на Стивън.

Навън беше тъмно и хладно. И други двойки бяха излезли да се усамотят под открито небе.

— Лейди Джудит?

— Да… — Тя погледна напрегнато в мрака и видя млад мъж с блестящи очи, доста голям нос и пълни, чувствени устни.

— Ще позволите ли да ви се представя? Аз съм Алън Феърфакс от Линкълншир.

Джудит се усмихна и сведе глава. Младежът взе ръката й и я целуна.

— Търсите ли някого? — попита той.

— Мислех, че ще намеря тук съпруга си.

— Не съм го виждал в градината.

— Познавате ли го?

Алън се усмихна и показа белите си зъби.

— Видях ви с него. Запомних всеки мъж, който имаше честта да се доближи до вас. Завиждам им…

Джудит го погледна учудено.

— Вие ми правите комплименти, сър.

Алън й подаде ръката си.

— Искате ли да поседнем малко, докато чакаме съпруга ви? — Джудит се поколеба и той добави бързо: — Вижте, пейката не е скрита, а аз не желая нищо от вас, освен да направите малко компания на един самотен рицар.

Пейката беше осветена от пламъка на една факла, окачена на железен пръстен в стената. Джудит разгледа по-добре придружителя си. Не се чувстваше добре в тази ситуация. Последният мъж, с когото бе разговаряла така, беше Уолтър Демари и това завърши с катастрофа.

— Не ви ли е добре, мадам?

— Не съм свикнала да живея в кралския двор. Обикновено около мен са само съпругът ми и братята му…

— В кралския двор дамите и господата общуват спокойно помежду си. Сприятеляват се и се наслаждават на близостта си. — Той посегна към ръката й. — Много искам да бъда ваш приятел.

Джудит се освободи от ръката му и се изправи.

— Искам да се върна в залата. Трябва да потърся съпруга си.

Алън скочи и я последва.

— Нямате причини да се тревожите за него. Той си има достатъчно занимания. Видях го с приятелката ви Лилиан Чатауърт.

— Не! Вие май искате да ме обидите!

— Никога! — Алън я погледна объркано. — Тази мисъл ме ужасява. Защо се разсърдихте?

Мислите се надпреварваха в главата на Джудит. Гевин беше отишъл при Лилиан! Сигурно нарочно и беше уредил тази среща с друг мъж! Не, тя нямаше да стои тук и да флиртува с някакъв непознат.

— Трябва да си вървя — заяви бързо тя и му обърна гръб.

— Къде беше? — извика сърдито Гевин, който тичаше насреща й.

— При любовника си — отговори хладно тя. — А ти?

Ръцете му се впиха болезнено в раменете й.

— Защо искаш да ме ядосаш?

Тя вдигна рамене и избягна погледа му.

— Джудит!

Тя издържа спокойно погледа му и дори се усмихна.

— Лейди Лилиан беше особено красива тази вечер, нали? Не мислиш ли, че златото подхожда много добре на косата и очите й?

Гевин разхлаби хватката си и се ухили.

— Дори не я погледнах. Толкова ли я ревнуваш?

— Имам ли причини да ревнувам?

— Не, Джудит. Нали ти казах, че тя не означава нищо за мен!

Устата й се разкриви в горчива гримаса.

— А сега ще се опиташ да ми внушиш, че вече не я обичаш, нали?

— Да! — Гевин почти изкрещя тази дума и тя се уплаши. Сърцето й биеше като лудо.

— Не знам дали да ти вярвам — заговори с треперещ глас тя. Сигурно се страхувам, че и аз ще му призная любовта си, затова се правя на обидена, помисли си тя. Дали той щеше да й се изсмее? Дали щеше да отиде при Лилиан, да я прегърне и двамата да се забавляват с наивната Джудит?

— Ела с мен — настоя Гевин. — Вече е късно.

В гласа му имаше нещо, което събуди в сърцето на Джудит желанието да се хвърли на гърдите му. Но тя не го направи.

 

 

— Значи искаш да тръгнеш утре? — попита Гевин и изтри потта от челото си. Веднага след изгрев слънце той беше излязъл на голямата арена, за да премери силите си с другите рицари.

Стивън го изгледа мрачно.

— Имам чувството, че съм осъден на смърт — призна едва чуто той.

— Не е чак толкова лошо. Я виж какво стана с Джудит и мен. Всичко се обърна на добро.

— За съжаление Джудит е единствена.

Гевин се усмихна доволно.

— Да, и принадлежи на мен.

— Наистина ли всичко между вас се уреди? — попита с известно съмнение Стивън.

— Все още ревнува Лилиан, но иначе всичко е наред.

— Лейди Чатауърт? А какво е твоето отношение към нея?

— Вчера й казах, че Джудит е моя жена и не искам никоя друга.

Стивън подсвирна изненадано.

— Ако бях на твое място, щях да се страхувам за живота си.

— Ако ставаше дума за Джудит, думите ти щяха да имат основание. Но Лилиан е толкова мека, толкова…

— Мека? Тя? Ти очевидно си сляп и с двете очи, скъпи братко.

Както винаги, Гевин не позволяваше никому да говори лошо за Лилиан.

— Ти не я познаваш, както я познавах аз. Беше много тъжна, когато й казах истината. Но в крайна сметка се примири. Ако Джудит не ме беше завладяла така, сигурно щях да се оженя за Лилиан.

Стивън махна с ръка.

— Остави тази тема. Искам тази вечер да се напия като никога в живота си… Може би след това ще бъда в състояние да се явя пред съпругата си. Ще ми правиш ли компания? Ще отпразнуваме ли последните часове на свободата ми?

Гевин се усмихна с обич.

— Разбира се, че ще дойда. Още не сме отпразнували победата над Демари. Всъщност, аз благодарих ли ти изобщо, че ни спаси?

Стивън го удари по рамото и избухна в смях.

— Надявам се един ден и ти да ми направиш услуга.

 

 

Джудит седеше сред придворните дами в голямата зала. Кралицата също беше тук. Всички се занимаваха с шев. Бродираха възглавници и чаршафи с копринени конци.

— Бродерията е най-очарователното занимание за една жена, не намирате ли и вие, Ваше величество? — попита със сладък глас Лилиан.

Кралицата не вдигна очи.

— Зависи от много неща. Познавам жени, които умеят да си служат с лък и стрели, но от това не губят женствеността си. Други обаче изглеждат като въплъщение на женствеността, а дълбоко в себе си са корави и жестоки.

Една млада жена се закиска и Джудит вдигна изненадано глава.

Лилиан разбра скрития укор и стисна сърдито устни. След малко попита високомерно:

— Нима истинската жена има нужда от лък и стрела? Или от меч? Защо са й? Нали мъжете са длъжни да ни закрилят!

— Нима жената не е длъжна да помогне на съпруга си, ако стане нужда? Аз подкрепях моя Джон във всичко! — извика възбудено лейди Изабел.

Някои жени уплашено закриха лица с ръцете си. Лилиан изкриви уста и на лицето й се изписа отвращение.

— Доколкото чух, лейди Джудит е убила човек със собствените си ръце…

Джудит се взря като замаяна в плата, който бродираше. Споменът за страшната случка притисна като камък гърдите й.

— Права ли съм, лейди Джудит? — попита настойчиво Лилиан.

— Лейди Лилиан! — намеси се остро кралицата. — Намирам, че се месите в неща, които не ви засягат.

Лилиан продължи да играе на невинна.

— Не знаех, че случилото се трябва да остане в тайна. Никога вече няма да заговоря за това, Ваше величество.

Лейди Изабел я гледаше гневно.

— Вече казахте, каквото имахте да кажете.

— Господарке! — извика от вратата влязлата Джоан. — Лорд Гевин иска да ви види.

Джудит погледна смаяно камериерката си.

— Елате по-бързо! — настоя Джоан.

Джудит се надигна. Изпълненият с омраза поглед на Лилиан не убягна от вниманието й. Най-после разбра защо Джоан беше прибягнала до тази лъжа.

— Ти нямаш право… — започна укорително тя.

— Исках само да ви помогна. Тази котка щеше да ви накъса на парченца.

— Не ме е страх от нея.

— Тя е дявол в човешки образ. А лорд Гевин наистина ще се радва да ви види — усмихна се Джоан.

Щом излезе под ярката слънчева светлина, Джудит забрави неприятностите. Скоро откри Гевин, който стоеше пред ведрото с вода, гол до кръста, и се миеше. Джудит се промъкна на пръсти зад него, протегна се и го целуна по гърба.

В следващия миг Гевин се обърна и я блъсна във ведрото. И двамата бяха еднакво изненадани.

— Джудит! Удари ли се? — Гевин протегна ръка да й помогне.

Тя блъсна ръката му и се изправи сама. Изгледа сърдито роклята, от която капеше вода, и се ядоса още повече. Новата й дреха беше напълно унищожена.

— Какво ти стана? — изфуча разярено тя. После, дишайки тежко, се залови за ръба на ведрото и стъпи на земята. Хлъзна се и за малко не падна отново във водата. Ала успя навреме да го предотврати.

Тя погледна към Гевин и видя, че той стои пред ведрото със скръстени пред гърдите ръце, широко ухилен.

— Как смееш да ми се надсмиваш! — изкрещя вбесено тя. — Как смееш…

Той я сграбчи за раменете и я вдигна във въздуха.

— Бъди добричка и приеми извиненията ми! Откакто хората на Демари ме нападнаха от засада, станах още по-предпазлив. Късно осъзнах, че това е целувка, а не коварно нападение. Защо се промъкваш тайно зад гърба ми?

— Значи помисли, че ще забия меч в гърба ти, така ли? — попита все още сърдита Джудит.

Вместо да отговори, Гевин я вдигна на ръце и я притисна до гърдите си. Целувката му заглуши протестите й.

— Сега ще те отнеса в стаята — прошепна в ухото й той. — Ще ти съблека мокрите дрехи и ще те стопля, както аз си знам…

— Гевин, да не искаш…

— За какво друго мога да мисля, след като си до мен? Това би било чисто губене на време. Ако не искаш хората да се обръщат подире ни, дръж се прилично и не се противи.

Малката сцена имаше много зрители. Кралица Елизабет мина покрай двойката под ръка със съпруга си. Като видя как Гевин блъсна Джудит във водата, тя се стресна и понечи да й се притече на помощ.

Ала кралят я задържа.

— Това е само любовна игра. Радвам се, истински се радвам, като гледам как една уредена женитба завършва така щастливо.

Елизабет въздъхна.

— Не съм много сигурна, че двамата се обичат. Лейди Лилиан изглежда вярва, че лейди Джудит не е подходяща съпруга за лорд Гевин.

— Лейди Лилиан ли? — учуди се кралят. — А, онази руса жена!

— Да, вдовицата на Едмънд Чатауърт.

Кралят се взираше замислено пред себе си.

— Най-добре е да й намеря по-бързо нов съпруг. Видях как си играе с мъжете. Като котка с мишки. Какво общо има тя с лорд Гевин и прелестната му съпруга?

— Носи се слух, че някога му е била любовница.

Хенри погледна към Гевин, който носеше Джудит на ръце.

— Е, всеки може да види, че тази дребна афера е приключила завинаги.

— Лейди Лилиан използва всеки удобен случай да нанесе удар на въображаемата си съперница. — Кралицата поклати загрижено глава.

— Ще сложа край на това — заяви решително кралят.

— Не мога да й заповядвам как да се държи. Не искам да предизвиквам гнева й. Сигурна съм, че може да стане много опасна. Идеята ти да я омъжим ми изглежда много по-добра.

Кралят проследи с поглед Гевин, който внесе жена си в замъка.

— Точно така. Ще я омъжим колкото се може по-бързо. Не искам да разруши щастието на Гевин и жена му.

Елизабет погледна съпруга си с любов.

— Ти си чудесен крал, Хенри.

Още един човек беше наблюдавал внимателно Гевин и Джудит. При сцената с ведрото Алън Феърфакс се беше втурнал да защити дамата на сърцето си и вече бе извадил меча си от ножницата.

Само след миг той спря като закован на мястото си. Мъж, който прегръщаше и целуваше жена си с такава любов, не можеше да бъде тиранин. Не беше вероятно той да я бие, а тя да го гледа с такова обожание.

Алън стоеше със смръщено чело и размишляваше усилено. Скоро му стана ясно, че са го направили на глупак. Той влезе с големи крачки в замъка и тръгна да търси Лилиан Чатауърт.

Намери я в залата.

— Трябва да ви кажа няколко думички, госпожо! — изсъска гневно той, улови грубо ръката й и я издърпа да стане.

Пръстите му се впиха в меката й плът и тя изохка от болка. След миг се усмихна сладко.

— Разбира се, сър Алън. Винаги съм на ваше разположение.

Той я завлече в един тъмен ъгъл.

— Вие ме използвахте за користните си цели, а аз не търпя подобно отношение.

— Използвала съм ви за целите си? Не ви разбирам, сър.

— Не се правете на невинна. Знам, че мъжете идват на тълпи в леглото ви. Не съм толкова глупав, че да не мога да разбера кога ме мамят.

— Пуснете ме или ще викам!

Той я стисна още по-силно.

— Не ви ли харесва? Приятелите ми твърдят, че нямате нищо против да ви причиняват болка. Или това важи само за леглото?

Лилиан го гледаше втренчено.

— Какво искате от мен?

— Заради вашите лъжи за малко не причиних неприятности на лейди Джудит!

— Нали искахте да останете за малко сам с нея? Е, аз ви дадох тази възможност.

— Да, извършихте подлост. Тя е почтена жена и обича съпруга си. А аз не съм безскрупулен прелъстител.

— Но нали я желаете? — усмихна се Лилиан.

Алън я пусна рязко.

— Кой мъж не я желае? Тя е прекрасна.

— Не! Тя е студена и жестока… — изсъска вбесено Лилиан, но веднага млъкна.

Алън поклати глава.

— Не тя, вие сте студена и жестока, лейди Лилиан. Наблюдавам лейди Джудит дни наред и съм уверен, че тя е жена, която ще бъде обичана и когато косите й побелеят. Вие обаче… вашата красота е само външна. Вие сте коварна, злобна и безскрупулна. Един ден тези качества ще си проличат, ще ви направят грозна и всички ще се отвърнат от вас. — С тези думи той се обърна и я остави сама.

 

 

— Джудит, остани в леглото, сладката ми — прошепна Гевин, скрил лице в косата й. — Трябва да си починеш.

Джудит не отговори. Беше изтощена и не й се мърдаше. Гевин я целуна нежно по слепоочието и стана от леглото.

Той се облече бързо, без да откъсва очи от жена си. Щом се приготви, я целуна още веднъж и излезе от стаята.

Стивън вече го чакаше на стълбата.

— Е, ще празнуваме ли сбогуването ми с ергенския живот? — попита с усмивка той. — Имаш ли сили да се напиеш?

— Цялото вино на Лондон няма да стигне, за да ме напиеш — промърмори предизвикателно Гевин.

— Приемам предизвикателството — изсмя се Стивън. — Няма да мерим силите си с оръжие в ръка, а по друг начин. Разбрахме ли се? Аз съм готов. Ще ми се отрази много добре, ако за няколко часа престана да мисля за онази ужасна шотландка.

— Добре тогава. — Гевин удари брат си по рамото. Разбираше настроението му. И той не се беше чувствал по-добре преди сватбата си.