Джуд Деверо
Джудит (22)

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

— Знаеш ли за детето? — попита Стивън, който стоеше с Гевин в двора на замъка.

— Казаха ми — отговори студено Гевин. — Ела да поседнем в сянката на онова дърво. Отвикнал съм от слънчевата светлина.

— Държали са те в тъмна дупка…

— Да, почти през цялото време…

— Е, не ми изглеждаш много зле. Не приличаш на човек, умиращ от глад.

— Така е. Джудит… тя ми изпращаше храна по слугинята.

Стивън разглеждаше с интерес полусрутената кула. След малко отбеляза:

— Тя е проявила истинска смелост, като е дошла тук. Поела е огромен риск.

— Нищо не е рискувала! Тя беше луда по него, както и той по нея.

— Аз говорих с нея, но не останах с това впечатление.

— Значи си се излъгал — изръмжа раздразнено Гевин.

Стивън вдигна рамене.

— Това си е само ваша работа. Рейн ми каза, че е пристигнала покана да се явиш в кралския двор. Със съпругата си. Можем да пътуваме заедно. Кралят вика и мен.

Гевин беше уморен до смърт и копнееше за мека постеля.

— Какво иска кралят?

— Иска да се запознае със съпругата ти, а на мен да представи кандидатка за женитба.

— Кралят иска да те омъжи?

— Да, за една богата шотландка, която мрази всичко английско.

— Жалко за теб — промърмори едва чуто Гевин. — Знам колко е неприятно да бъдеш мразен от собствената си съпруга.

Стивън се ухили с разбиране.

— Разликата е, че това те засяга, докато аз съм напълно равнодушен. Ако бъдещата ми съпруга не се държи, както аз искам, ще я зарежа и никога няма да ми види повече. Ще твърдя, че е безплодна и ще си осиновя момче, което да наследи богатството й. Защо и ти не направиш така с жена си, щом като толкова те ядосва?

— Това означава да се разделя завинаги с нея — промърмори нещастно Гевин и Стивън избухна в смях.

— Тя кара кръвта ти да кипи, нали? Няма нужда да ми обясняваш. Нали я видях.

— Значи е измамила и теб, както измами Рейн и Майлс — заяви мрачно Гевин и изкриви лице. — Двамата полудяват само щом я видят.

— Знаеш ли какво се сетих… Какво ще направиш с Джон Басе и…

— Нека се ожени за нея, щом иска. Ако и лейди Хелън е като дъщеря си, Джон също ще преживее ада още на земята. Това ще бъде достатъчно наказание за необмислените му действия.

Стивън се тресеше от смях. Гевин скочи от мястото си.

— Крайно време е да тръгваме! — изкрещя невъздържано той.

 

 

Джудит се върна в лагера, който войниците на Гевин бяха издигнали в другия край на долината пред замъка на Демари.

За да разсее поне малко мъчителното си вътрешно безпокойство, тя се отдалечи от другите и навлезе в горичката, която започваше непосредствено след лагера.

Едва сега започваше да усеща в какво напрежение е живяла през последните дни, да не говорим за страха, който непрекъснато трябваше да потиска.

Тя седна в тревата край едно бистро поточе и вдъхна дълбоко свежия горски въздух. Искаше поне за малко да се наслади на спокойствието и самотата.

— Ще ми позволиш ли да наруша за малко идилията ти? — стресна я дълбок мъжки глас.

Рейн се беше надвесил над нея и я гледаше с усмивка. Тя му махна с ръка и той приседна до нея, без да чака повторна покана.

— Надявах се, че между теб и Гевин най-после се е възцарила хармония. Очевидно съм се излъгал — започна направо Рейн. — Защо уби Демари?

— Защото това беше единствената възможност — отговори едва чуто Джудит и сведе глава. Очите й бяха пълни със сълзи и тя не искаше Рейн да ги види. — Беше ужасно.

Рейн вдигна рамене.

— Понякога просто се налага. А Гевин? Защо не остана с теб, за да те успокои?

— Оттогава не сме разменили нито дума — отговори с въздишка тя. — О, Рейн, нека да говорим за нещо друго. По-добре ли е кракът ти?

Рейн понечи да отговори, когато до ушите им достигна весел смях. Хелън и Джон се разхождаха по брега на потока. Джудит искаше да извика майка си, но Рейн я задържа.

Джудит го погледна укорно, после се обърна отново към майка си и се смая. Двамата се прегърнаха и устните им се сляха. След малко се отдалечиха, като си шепнеха нежни думи.

— Господи, а аз дори не подозирах… — прошепна смаяно тя, когато двамата вече не можеха да ги чуят.

Рейн се ухили доволно.

— Какво ли не става по Божия свят. Гевин е намерил нов съпруг за майка ти. Радвам се, че ще има кой да топли леглото й.

Джудит го изгледа унищожително.

— И ти се интересуваш само от леглото! Всички мъже сте еднакви!

Рейн я гледаше с възхищение. Сърцето му й принадлежеше.

— За какво друго би могъл да мисли един мъж, като погледне хубава жена? — попита с усмивка той. После изведнъж се изправи. — Трябва да вървя. Ще дойдеш ли с мен?

— Не. Искам да остана още малко тук.

Рейн се огледа. Мястото му се стори сигурно и безопасно.

— Не бива да оставаш навън след залез слънце — напомни й той. — Ако не се върнеш навреме, ще дойда да те взема.

Джудит остана сама и отново бе нападната от мрачните си мисли.

Гевин вярваше в наглите лъжи на Уолтър Демари! Беше сигурен, че тя носи под сърцето си детето на неприятеля му. Джудит неволно попипа корема си.

Детето беше нейно. Само нейно! Каквото и да станеше, тя щеше да обича това дете и да се грижи за него.

— Какво ще правиш с нея? — попита Рейн и се отпусна тежко на един стол в шатрата на Гевин. Стивън седеше на едно ниско столче и точеше меча си на кремък.

Гевин седеше до масата и ядеше. Откакто беше в лагера, той ядеше почти непрекъснато.

— За жена ми ли говориш? — попита той между две хапки. — Много си се загрижил за нея.

— А ти я пренебрегваш — изфуча сърдито Рейн. — Тя уби човек заради теб! А ти дори не си й благодарил, че те спаси от смъртта. Знаеш ли колко е зле?

— Защото е убила мъжа, който й е направил бебе, нали! — изръмжа Гевин.

— Да ви донеса ли мечовете? — попита подигравателно Стивън. — Или предпочитате да се биете в пълно бойно снаряжение?

Рейн пое дълбоко дъх, за да се овладее.

— Прав си, братко. Исках само да вразумя Гевин. Той се държи невъзможно.

Гевин отмести чинията си и стана. Заразхожда се неспокойно напред-назад. След малко спря пред Рейн и изкрещя:

— Тя ще има дете от този мъж!

— От Демари? — Стивън спря да точи меча си и подсвирна през зъби. — Какво смяташ да правиш с нея?

Гевин се отпусна отново на стола си.

— Не знам. Рейн ме обвинява, че я наказвам с безразличието си. Какво друго бих могъл да сторя? Тя уби любовника си.

— Може би Демари я е заплашвал? Или я е отвел насила в леглото си?

Гевин сведе глава и в очите му се изписа безпомощност.

— Не знам защо го е направила. Тя беше ту на моя, ту на негова страна. Когато дойде при мен, заяви, че е готова да стори всичко, за да ме спаси. Ала когато ме отведоха при Демари, се държа като негова любовница. Откъде да знам кога се е преструвала и кога е била искрена?

Стивън проверяваше внимателно острието на меча си.

— Рейн има високо мнение за нея. Майлс също.

Гевин изпухтя презрително.

— Майлс е твърде млад, за да знае, че жените не се състоят само от красиво тяло. А Рейн — той се влюби в нея още от първия миг.

— Можеш да обявиш, че детето, което ще се роди, не е твое, и да се разделиш с нея.

— Никога! — изкрещя сърдито Гевин, но веднага съжали за думите си.

Стивън избухна в смях.

— Слушай, ти също си луд по нея и трябва да си го признаеш. Признавам, тя е необикновено красива. Има обаче и много други жени. Какво ще кажеш например за Лилиан? Нали се кълнеше, че ще я обичаш вечно?

Стивън беше единственият, който споделяше мнението на Гевин за любимата му.

— Тя се омъжи за Едмънд Чатауърт.

— За онзи пиян дебелак? Ти защо не й предложи брак?

Гевин не отговори. Мълчанието му беше достатъчно красноречиво.

Стивън пъхна меча си в ножницата.

— Не си струва да се тормозим заради жените. Вземи съпругата си в леглото и й създай достатъчно занимания, за да няма време да се отдава на глупави мисли.

За него темата беше приключена. Той скочи на крака и се запъти към изхода.

— Отивам да си легна. Денят беше дълъг и уморителен.

Гевин остана неподвижен, загледан мрачно пред себе си.

Мога да се разделя с нея, повтаряше си той. Но никога няма да се науча да живея без нея. Как щеше да живее без Джудит, без страстните й прегръдки, без дяволските й избухвания?

Рейн го наблюдаваше изпитателно. По някое време кимна доволно и прекъсна размишленията му:

— Върна ли се Джудит? Посъветвах я да не остава дълго сама в гората.

Гевин скочи като ужилен.

— Не ти разрешавам да си хабиш мислите за жена ми! По-добре ми кажи къде да я намеря!

Джудит беше коленичила на брега на потока и държеше ръцете си в хладната вода. Гласът на Гевин я изтръгна от мрачните размишления.

— Крайно време е да се върнеш в лагера!

Тя се сви, сякаш я беше ударил, и бавно се обърна. Гевин стоеше пред нея като скала. Сивите му очи изглеждаха почти черни в здрача. Лицето му беше затворено.

— Не познавам тази гора, но може да крие опасности.

Джудит стана и изпъна вцепенените си крайници.

— Това би ти харесало, нали? Мъртвата съпруга е по-добра от обезчестената. — Тя събра полите си и понечи да мине покрай него.

Гевин улови ръката й.

— Трябва да поговорим. Без гняв.

— Между нас няма нищо друго, освен гняв. Кажи какво имаш да ми кажеш и аз ще се опитам да те изслушам. Изтощена съм и искам да си легна.

Лицето му омекна.

— Бременността ли е виновна за изтощението ти?

Джудит сложи ръце на корема си, сякаш искаше да защити нероденото си дете. След секунди вирна упорито брадичка и го погледна с гордост.

— Детето никога няма да бъде товар за мен.

Гевин се извърна настрана и се загледа в плискащата вода. Челото му се набръчка.

— След всичко, което се случи, съм готов да приема, че си действала от добри чувства, когато си се отдала на Демари. Знам, че не изпитваш любов към мен. Ала майка ти също беше в плен на онзи луд и ти вероятно си била готова на всичко, за да я спасиш. Така ли е?

Джудит кимна безмълвно.

— Не знам какво ти е било, когато си дошла в замъка му… Сигурно се е отнасял мило с теб, а ти си имала нужда от повече внимание. Може би и в деня на сватбата ни единствено той се е отнесъл любезно с теб… Предложил ти е повече, отколкото аз…

Джудит не можеше да продума. Мъжът й се осмеляваше да й говори тези безсрамия! Ядът я душеше.

— Когато хората узнаят, че детето ти не е от мен, сигурно ще ме подиграват много — продължи замислено Гевин. — Но аз няма да те изоставя. Ще се отнасям към детето ти като към своя плът и кръв. Един ден ще му дам част от земите ти. — Той млъкна я и погледна изпитателно. — Защо не ми отговаряш? Не се ли опитвам да бъда справедлив? Какво още искаш?

Джудит пое дълбоко дъх, за да се овладее, и заговори глухо:

— Така значи? Опитваш се да бъдеш справедлив! Това качество ти е напълно чуждо. Първо ми заявяваш, че си дошъл с честни намерения, а после хвърляш в лицето ми страшни обвинения. Това е подло.

— Аз ли те обвинявам?

— Да. Наистина ли мислиш, че съм се отдала доброволно на мъж, който е убил баща ми и държи в своя власт майка ми и съпруга ми? Твърдиш, че съм имала нужда от нежност. Да, това е вярно. От теб никога не съм я получила! Ала не съм толкова развалена, че да наруша клетвата си пред Бога.

— Говориш със загадки — промърмори мрачно Гевин.

— Ти ме обвиняваш в изневяра. Какво толкова неразбираемо има?

— Ти чакаш дете от този мъж. Следователно си нарушила брачната си клетва. Предложих ти да се грижа за детето. Би трябвало да ми благодариш, че не те гоня.

Джудит го гледаше изумено. Той не я попита нито веднъж дали пък детето не може да бъде негово? Вярваше твърдо в думите на Демари. На един подлец и негодник. Права беше майка й, като я предупреждаваше, че мъжът вярва повече на най-големия лъжец, отколкото на собствената си жена.

— Нямаш ли какво друго да ми кажеш? — попита мрачно Гевин. Тя го гледаше и мълчеше. — Съгласна ли си с предложенията ми?

Добре, каза си решително Джудит. Нека бъде, както иска той.

— Ти ще дадеш на детето част от моите земи. Жертвата не е чак толкова голяма — отбеляза иронично тя.

— Смятам да те задържа при себе си. А можех да те изгоня!

Джудит се изсмя горчиво.

— Ти желаеш тялото ми. Не съм чак толкова глупава, че да не го разбирам. Затова искам повече от едно парче земя за детето си.

— Пари ли искаш?

— Искам да ме обезщетиш, че дойдох доброволно в замъка на Демари. — Джудит говореше с мъка. В гърлото й беше заседнала буца. Ала лицето й оставаше спокойно.

— Какво искаш да ти дам?

— Искам майка ми да се омъжи за Джон Басе.

— Нали знаеш, че мога да й намеря по-високопоставен съпруг?

— Тя обича Джон.

— Любов? Толкова ли е важно това?

— Ти нямаш представа какво значи да живееш без любов. Моля те да изпълниш желанието ми. Ти си най-близкият й роднина и имаш право да разрешиш този брак. Позволи й да се радва на любовта си.

Гевин я гледаше, без да помръдне. Беше толкова красива, че го омайваше. Ала по лицето й се виждаше, че е безкрайно самотна. Наистина ли той се бе държал толкова грубо с нея, че беше потърсила утеха при нищожество като Демари!

Без да съзнава какво прави, той протегна ръце и я прегърна. Отново си припомни как се бе качила на дървото, за да се спаси от глигана и колко безпомощна беше в страха си. Целият й кураж я беше напуснал. А после дойде тук, за да го спаси от лапите на врага.

— Аз не те мразя — пошепна в ухото й той. После притисна лице в уханните й коси. В главата му цареше хаос.

Той ли беше виновен, че жена му се бе отдала на друг мъж? Че носеше детето му? Защо я бе оставил без защита? Само веднъж се държа мило с нея — когато прекараха деня в гората. Трябваше честно да си признае, че и тогава се бе постарал само за да я върне в леглото си. Мислеше само за себе си. Никога за нея.

Той се отпусна в тревата и я привлече към себе си. Облегна се на едно дърво и я притисна нежно към гърдите си.

— Разкажи ми какво преживя в замъка на Демари — помоли глухо той.

Джудит го погледна крадешком. Не можеше да му се довери. Колко пъти беше изпитвала на гърба си противоречивите му изблици! Дружелюбието се сменяше с гняв. Тя въздъхна и се прилепи към силното мъжко тяло. Толкова беше копняла да го усети отново до себе си. Това са единствените чувства помежду ни, каза си с болка тя.

— Всичко свърши — проговори едва чуто тя. — Искам да го забравя.

Гевин смръщи чело. Близостта й го опияняваше.

— Джудит — прошепна пресипнало той и устата му потърси нейната. Целувката му пречупи съпротивата й. Тя въздъхна примирено и обви с ръце врата му. — Знаеш ли колко ми липсваше… — Устните на Гевин милваха тила й. — Когато се появи така внезапно в онази гадна дупка, помислих, че си ангел, паднал от небето. Уплаших се, че си само същество от сънищата…

— Аз съм жена от плът и кръв — проговори с лека усмивка Джудит.

Гевин я гледаше като замаян. След малко взе лицето й в ръцете си и я зацелува жадно. Изведнъж очите му потъмняха.

— Можех да те убия, като гледах как онзи нещастник те опипва пред очите ми.

Джудит се скова в прегръдката му. После извърна лице.

— Не! — изръмжа сърдито той и я задържа. — Защо даваш на другите повече, отколкото на съпруга си?

Това вече беше прекалено и Джудит не издържа. Вдигна ръка и го зашлеви с все сила.

Очите на Гевин засвяткаха от гняв, но само след миг се смекчиха. Той взе ръката й и я поднесе към устните си.

— Права си. Държа се като глупак. Нека забравим всичко. Мисли само за днес. И за бъдещето.

Устата му отново завладя нейната. Джудит не беше в състояние да се отбранява. Копнежът я надви.

Роклята й падна под жадните му ръце. Обезумяла от желание, тя задърпа трескаво дрехите му. Голите им тела се срещнаха с дива страст. Забравили всичко около себе си, двамата се отдадоха без остатък на плътската наслада.