Джуд Деверо
Джудит (13)

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

На следващата сутрин Гевин се събуди рано след дълъг, освежителен сън. Беше сънувал чудни неща и в почти всички сънища Джудит бе лежала в обятията му.

Той скочи от леглото и се облече бързо. Беше крайно време да завладее опърничавата си съпруга. Не само тя, той също не можеше да издържа повече. Откъсна една роза от градината и се запъти с бързи крачки към брачната спалня.

Отвори тихо вратата и видя, че Джудит още не се е събудила. Промъкна се тихо до леглото, сложи розата върху възглавницата до главата й и нежно приглади назад една непокорна къдрица, която беше паднала на челото на жена му.

Лицето й беше зачервено от съня, кожата й беше толкова топла и мека… Това го предизвика да продължи с нежностите, докато Джудит отвори очи.

— Сигурно сънувам… — прошепна едва чуто тя.

Гевин я прегърна и я притисна до себе си.

— Не сънуваш. Аз съм тук, при теб. — Ръката му се плъзна под завивката и намери гърдите й. Знаеше, че не е честно да се възползва от състоянието й, но копнееше да притежава тази жена.

— Джудит, сладката ми Джудит — зашепна дрезгаво той и усети как тялото й се устреми към неговото.

Както винаги, когато Гевин беше мил с нея, Джудит се почувства слаба и безволна. Тялото й копнееше за него и тя не можа да устои, макар че до вчера се кълнеше да не го забелязва.

— Господарке! — Джоан се втурна забързано в стаята. Видя Гевин и спря като закована. — Прощавайте, не знаех, че сте тук. Ала вече е късно и в залата чакат хора.

— Кажи им да почакат още малко — отговори троснато Гевин и задържа Джудит, която се готвеше да стане. Изгледа мрачно Джоан и тя побърза да изчезне. После притисна жена си във възглавниците и завладя устните й с дива, почти брутална целувка.

Когато усети, че устата й се отвори под милувките на езика му, той издърпа завивката и откри прекрасното й тяло. Впи отново устни в нейните и започна да се съблича бързешком.

В този момент вратата се отвори.

— Милорд…

Гевин се обърна и лицето му се разкриви от гняв. На прага стоеше един от пажовете с писмо в ръка. Момчето се сви като ударено под разярения му поглед и замънка объркано:

— Аз… донесоха важни новини за вас, господарю. — Пажът се сети, че господарката е гола, и побърза да сведе очи.

Джудит се извърна настрана и се зави до брадичката. Гевин взе писмото от ръцете на момчето и го хвърли в ръцете й.

— Махай се оттук — нареди с пресипнал глас той. — И повече не желая никой да ме безпокои, разбрахме ли се?

Момчето избяга като подгонено. Гевин замахна с ръка след него и се обърна отново към Джудит.

— Прочети писмото! — нареди мрачно той. Джудит разгъна свитъка, прочете на ум първите думи и лицето й побеля като платно. Гевин я погледна загрижено. — Лоши новини ли има? — попита тихо той.

Джудит го погледна и дъхът му спря. Очите й отново бяха пълни с леден студ. И с омраза.

— Каква глупачка съм била да ти повярвам — процеди през зъби тя и хвърли писмото в краката му. После вдигна завивката и се отдръпна възможно по-далеч от мъжа си.

Той грабна хартията и зачете:

Скъпи мой, любов моя,

Изпращам ти това писмо тайно, за да ти кажа още веднъж, че те обичам с цялото си сърце.

Утре ще стана жена на Едмънд Чатауърт. Моли се за мен и мисли за мен, както аз винаги ще мисля за теб.

Не забравяй, че животът и сърцето ми ти принадлежат. Без твоята любов аз съм нищо. Копнея за мига, когато отново ще бъда само твоя.

С вечна любов

Лилиан

Без да погледне Джудит, Гевин нави писмото и излезе от стаята.

 

 

Следващите дни бяха ад и за двамата. Джудит не го поглеждаше, не му проговаряше. Колкото повече го избягваше, толкова повече се усилваше гневът му.

Джудит плачеше по цяла нощ и не можеше да спи. Лицето й сивееше. А тялото й все така копнееше за Гевин.

Слугите минаваха на пръсти покрай господаря и господарката. Джоан говореше с Джудит само шепнешком.

— Лорд Гевин ви моли да слезете в голямата зала.

— Нямам такова намерение — отговори мрачно Джудит.

— Каза, че е важно и че е свързано с родителите ви.

— Нещо е станало с мама! — изплака Джудит и лицето й побеля.

— Нищо не знам. Той каза само, че трябва веднага да говори с вас.

Джудит хукна към залата и още с влизането забеляза, че се е случило нещо страшно. Лицето на Гевин беше застинало в мрачна маска.

— Защо не ми каза, че си била обещана на друг мъж?

Джудит го погледна изумено.

— Казах ти, че трябваше да постъпя в манастир и да стана абатиса.

— Сега не говорим за това. Какво ще кажеш за мъжа, с когото флиртуваше на турнира?

Джудит усети болезнено пулсиране в слепоочията.

— Какво… какво искаш да кажеш? — Смайването й премина в гняв. — Вероятно всеки друг мъж би бил по-подходящ от теб!

Гевин направи крачка към нея и неволно вдигна ръка да я удари. Ала Джудит не се помръдна от мястото си и ръката му се отпусна.

— Уолтър Демари предявява претенции към теб и наследството ти. За да постигне целта си, е убил баща ти и е взел майка ти за заложница.

Джудит забрави гнева си. Коленете й омекнаха и тя едва се удържа да не падне. Никога не се беше чувствала така слаба. Улови се за облегалката на стола и пое дълбоко дъх.

— Татко е убит. Мама е заложница — прошепна едва чуто тя.

Гевин веднага се успокои. Отиде при нея и сложи ръка на рамото й.

— Съжалявам, че трябваше да ти съобщя такава лоша новина. Но този Демари предявява претенции към нещо, което принадлежи на мен. Следователно случилото се ме засяга не по-малко от теб.

Очите на Джудит заблестяха от гняв.

— Баща ми е мъртъв, майка ми е в плен на някакъв луд, земята ми е в чужди ръце — значи мислиш за онова, което си загубил? — изфуча разярено тя.

— Нека поговорим разумно. Беше ли обещана на Уолтър Демари? — попита овладяно Гевин и се заразхожда напред-назад.

— Не, не бях.

— Сигурна ли си? Той заявява, че ще освободи майка ти, ако отидеш доброволно при него.

Джудит кимна кратко и се обърна към вратата.

— Точно това ще направя.

— Не! — изкрещя Гевин и я дръпна да седне в един стол. — Не е толкова лесно. Ти си моя жена. Принадлежиш на мен.

Джудит го погледна несигурно.

— Тогава не разбирам как онзи човек се е осмелил да предяви такива изисквания…

Погледът му се впи в нейния.

— Казали са му, че не споделяме брачното легло. Затова желае бракът ни да бъде анулиран, а ти да отидеш при краля, за да заявиш, че се отвращаваш от мен и желаеш да се омъжиш за него.

— Ако направя това, ще освободи ли майка ми?

— Така казва.

— А какво ще стане с мама, ако не изпълня изискванията му?

Гевин се поколеба и отговори:

— Не знам точно…

Джудит гледаше с празен поглед пред себе си. Гласът й беше безизразен:

— Значи трябва да избера между майка си и съпруга си?

— Не! — Гласът на Гевин прозвуча твърдо и решително. — Макар че си най-дръзката и досадна жена на света, макар че постоянно се караме, макар че не преставаш да се месиш в мъжките работи и да ме гневиш, сега ще ме послушаш. Аз ще уредя тази работа вместо теб. И то с оръжие.

— Но мама…

— Ще се опитам да я измъкна от лапите на онзи негодник. Обещавам ти.

— Нека отида при него. Може би ще успея да го разубедя…

— Не мога да ти позволя. А сега отивам да събера хората си. Утре рано тръгваме.

Джудит стоеше до прозореца, загърната само в тъмнозеления си халат. След като чу страшната новина, тя се движеше като сомнамбул. Изобщо не забеляза загрижените погледи, които си разменяха Мод и Джоан, докато я събличаха. Опитваше се да си припомни Уолтър Демари, но чертите на лицето му бяха изчезнали от паметта й. Мислите й се въртяха само около Гевин. Той искаше да се бие. Можеше да загине заради нея.

Прониза я една мисъл и в следващия момент тя се обърна решително и закрачи към вратата.

Шпионите на Уолтър Демари му бяха разказали, че двамата с Гевин не спят в една стая и бракът може лесно да бъде анулиран.

Тя прекоси безшумно залата и след малко отвори с треперещи ръце вратата на стаята, в която се беше настанил съпругът й.

Гевин стоеше насред стаята, потънал в мрачни мисли. Когато Джудит се приближи до него, не я усети, защото босите й крака стъпваха безшумно.

Изведнъж се обърна и смаяно разтърка очи. Сигурно сънуваше. Какво беше това прекрасно видение? Джудит беше дошла при него! Косата й грееше на светлината на свещите. Пръстите й трескаво развързваха колана на халата.

Мекото кадифе падна на пода и Джудит застана пред него, прекрасна в голотата си. Гевин я гледаше, сякаш не можеше да повярва на очите си.

Джудит трепереше с цялото си тяло. Ами ако я отпратеше?

— Гевин… — прошепна задавено тя.

В следващия миг мъжът я грабна в обятията си. Вдигна я на ръце и я понесе към леглото, впил устни в нейните.

Колкото и силна да беше страстта му, той не бързаше. Остави й време да се отпусне, разпали умело желанието й. Безкрайно беше учудването му, когато не изпита така желания триумф.

Джудит се устреми към него с цялото си тяло и той разбра, че тя е копняла за него не по-малко, отколкото той за нея. Съблече нетърпеливо дрехите си и простена задавено, когато усети голата й кожа върху своята.

— Господи, Джудит, как те желаех, колко ми липсваше — шепнеха пресипнало устните му.

Тялото й беше съвсем близо до неговото, устните й мамеха. Двамата потънаха без остатък в любовната игра, която ги носеше към върха на насладата.

Когато Гевин най-после проникна в нея, тя извика от луда радост. Притисна се до него, пое го дълбоко в себе си и телата им се сляха в едно.

Страстта ги понесе на крилете си и двамата трябваше да се заловят здраво един за друг, за да не се изгубят.

Джудит знаеше, че никога няма да забрави тази нощ. Утре Гевин щеше да потегли към неизвестността. Отиваше да се бие за нея, но дотогава тя щеше да остане в обятията му.