Нора Робъртс
Ключът на смелостта (20)

Двадесета глава

Плановете й за големия американски празник бяха други, но сега й се струваше уместно да го отпразнуват в „Уориърс Пийк“. Подробностите по превозването на всичко и довършването на приготовленията й помогнаха да се успокои. Бе очаквала първата точка в дневния ред да бъде завъртането на ключа, но Роуина имаше други идеи.

— Това е важен ритуал за теб и приятелите ти. — Подреждаше съдове на масата в голямата трапезария. — Трябва да бъде тържествен.

— Ще си устроим истинско пиршество — отбеляза Зоуи. Не можа да се сдържи и погали косите й. — Не е нужно да правиш това. Все още изглеждаш малко бледа. Ще се справим и без твоя помощ. Защо не легнеш да си починеш?

— Искам да участвам в подготовката. — Роуина замислено прокара пръст по ръба на една чиния. — Имам нужда от време да се опомня и трябва да бъда заета с нещо, докато овладея мислите си. Сигурна съм, че разбираш.

— Да, напълно.

Изненадана и трогната, Зоуи потърка ръката й, когато се наведе към нея.

— За миг помислих, че всичко е загубено. Яростта и омразата му вдъхваха такава сила. Не бях подготвена да се сблъскам с нея. Може би не е било възможно да се подготвя. Всичко, което зная, всичките ми способности… не бяха достатъчни, за да го спра. Дори Пит би могъл да загуби.

— Все пак ние победихме.

— Получих урок по скромност.

— Роуина, тя ми даде своя меч. Как стана това?

— Както аз подцених силата на Кейн, така и той е подценил силата на краля. Мъдростта и търпението му. Кралят ти даде меча на Кайна чрез образа й. — Роуина продължи да подрежда масата. — Вече ми е позволено да видя това. Зная какво става в моя свят. Войната там никога не е преставала. Кейн е черпил мощ, докато ние търсехме избраниците тук. Съюзил се е със силите на мрака, продал е собствената си душа за власт и последователите му са използвали интриги, за да карат краля и верните му воини да мислят само за съхраняването на крехкия баланс отвъд Завесата.

С все още малко сковани движения, заобиколи масата.

— Много е загубено, откакто ни изпратиха тук. Но не се е стигнало до поражение. От това се страхувах — сподели тя и хвърли поглед към Зоуи. — Може би този страх е причината да проявя известна слабост, когато най-сетне застанах срещу Кейн. Но моят крал не е слаб. Кейн погрешно е взел способността му да обича, добротата и състраданието му за слабости и е забравил колко е мъдър и могъщ.

— Видях го — тихо промълви Зоуи. — Видях златния елен с медальона. Тази сутрин стоеше край гората и ме гледаше.

— Наблюдавал е всички ни по-отблизо, отколкото предполагах. Чакал е, тъгувал е, борил се е и е кроял планове три хиляди години за онези, които ще освободят децата му. Вие сте били единствените, способни да го сторят. Това ми бе разкрито едва сега. Всички години на неуспешни опити са били подготовка за вашия час. — Внимателно приглади една салфетка. — Ако някоя от вас бе отказала, нямаше да има други. Не зная дали бих го понесла, ако знаех. Затова е било скрито от мен.

Зоуи изведнъж почувства, че краката й се подкосяват, и се подпря на облегалката на един стол.

— Голяма отговорност за три обикновени жени от Пенсилвания.

Устните на Роуина трепнаха, но изразът на очите й остана сериозен.

— Според мен, боговете са направили най-добрия избор.

— Мечът… Вече бях открила ключа. Бях завършила изпитанието си. Разбирам, че Кейн се опита да ни попречи да го завъртим. Силата, която е получил, и решимостта му да я използва му позволиха този опит да ни спре. Но след като го открих, борбата по-нататък беше между боговете, нали?

— Ти вече бе направила това, за което бе избрана — потвърди Роуина.

— Тогава защо той даде меча на мен, а не на теб или на Пит? Или не излезе сам срещу Кейн?

— Не можеше да се бие с него в този свят. В такива случаи избира достоен воин.

— Тогава Пит или теб.

— Не.

— Защо?

За миг в очите на Роуина проблеснаха сълзи, но бързо изчезнаха. Когато заговори, тонът й бе уверен.

— Защото не ни е простено. — Сложи последния поднос на масата и се отдръпна да я огледа. — Сега не е моментът да тъгуваме. Има толкова неща, за които трябва да бъдем благодарни. Не съм прекарвала много време в кухни. Кажи ми какво следва.

„Трябва да се направи нещо“, помисли си Зоуи.

Но се усмихна, защото знаеше, че Роуина очаква това.

— Приготвяла ли си картофено пюре?

— Не.

— Ела. Ще те науча.

 

 

Събраха се около масата пред запалената камина и пламтящите свещи. Роуина успяваше да прикрива тъгата си със смях и непринудени разговори. Шампанското искреше в чашите, които не оставаха празни. От ръка на ръка се подаваха чинии и купи в безкрайна въртележка от изобилие.

— Това ще ти хареса — каза Зоуи на Пит, когато му предложи картофено пюре. — Роуина го приготви.

Той повдигна вежди.

— Как?

— Както са го приготвяли жените в продължение на много години.

В другия край на масата Роуина наклони глава встрани.

— Пит се двоуми дали да го опита. Моят смел воин се бои, че ще се наложи да яде каша и да си представя, че е амброзия.

За да докаже смелостта или любовта си, Пит сипа в чинията си малка купчина картофено пюре.

— Хубав пръстен — каза той на Зоуи и кимна към диамантите на пръста й.

— Да.

Тя завъртя ръка и със задоволство проследи отраженията на пламъците, от което камъчетата заблестяха.

— Късметлия си — каза Пит на Брадли.

— Така е. За съжаление трябва да приема и този малък грозник. — Намигна на Саймън. — Но си струва жертвата.

— Толкова много сватби — възкликна Роуина. — Толкова много планове. Определихте ли дати?

— Напоследък бяхме малко заети — започна Флин.

Малъри съблазнително примигна срещу него.

— Вече не сме.

— О. — Лицето му леко пребледня. — Права си. Е… не зная. Хм… — Всички насочиха вниманието си към него и това го накара да се почувства неловко. — Защо гледате мен? Тримата се возим в една лодка.

— Ти си кормчията, синко — каза Джордън и продължи да хапва от пуешкото.

— Господи. Наближава Коледа. Как ти се струва?

— Твърде скоро е. — Малъри поклати глава. — Надяваме се в „Малки удоволствия“ да има навалица по празниците, а и все още не съм избрала модел за рокля. Трябва да се погрижим за цветята, украсата и…

— Когато се захванеш с тези неща, ще ти бъдат нужни най-малко три-четири години. Страхотно пюре — обърна се той към Роуина.

— Благодаря.

— Определено няма да ми трябват три-четири години. Аз съм организирана жена, която знае какво иска. Това, че държа на голяма сватба, на която всичко да бъде идеално, не означава, че не мога да се справя с подготовката в разумен срок. Стига увъртания, Хенеси.

— Свети Валентин.

— Какво?

Вълнуващо бе да срещне смаяния поглед на големите й сини очи.

— Четиринадесети февруари. — Въодушевен, Флин хвана ръката й и я целуна. — Омъжи се за мен, Малъри. Бъди моята любима в деня на Свети Валентин.

— Повдига ми се от тази сантименталност — промърмори Джордън под носа си и получи рязко смушкване с лакът в ребрата от Дейна.

— Свети Валентин. — Малъри имаше чувството, че се разтапя. — Толкова е съвършено. Прекрасно. Да! — Скочи от стола и обви ръце около врата му. — Няма да намериш извинение, ако някога забравиш за годишнината ни.

— Винаги има уловка.

— Е, юнако. — Дейна отново побутна Джордън с лакът. — Стягай се.

— Какво лошо има в това, което каза той? Освен сантименталната част.

— Да! — извика Малъри и очите й заблестяха. — Да го направим заедно. Всички. Тройна сватба на Свети Валентин. Чудесна дата.

— Аз съм съгласен. — Брад погледна Зоуи. — Какво ще кажеш?

— Ще се получи съвършен кръг.

— Трябва ли да облека костюм? — попита Саймън.

— Да — решително отвърна майка му.

— Така си и помислих — промърмори той, когато всички развълнувано заговориха за плановете за сватбите.

 

 

След вечерята се преместиха в приемната с портрета, от който ги гледаха трите дъщери. В камината гореше огън със златисти и червени пламъци. Бяха запалени стотици свещи.

— Напрегната съм — прошепна Зоуи и стисна ръката на Брад. — Глупаво е да бъда неспокойна сега.

Той повдигна ръката й към устните си.

— Много ти се събра за един ден, героиньо.

Тя се засмя, но стомахът й се сви, когато Пит извади стъкленото ковчеже.

— Творец, пазителка на книгите и воин. — Сложи го върху пиедестала и сините сияния в него запулсираха. — Отвътре и отвън, огледало и ехо. Чрез сърцата, умовете и смелостта им ще бъде отворена и последната ключалка.

Застана от едната страна, а Роуина зае мястото си от другата.

— Моля те — каза тя на Зоуи. — Изпрати ги у дома.

Възвърна спокойствието си и докато вървеше към ковчежето, сърцето й биеше равномерно. Усещаше формата на ключа в ръката си и топлината му. Сиянията зад стъклените стени пърхаха като криле.

Дълбоко си пое дъх и го задържа, преди да пъхне ключа в ключалката и да го завърти.

Почувства прилив на топлина в пръстите си. Пламна светлина, бяла, чиста и ярка. С възхищение се загледа в нея, когато капакът се повдигна, стъклените стени без звук се разбиха на ситни прашинки и се издигнаха като спирали във въздуха.

 

 

Трите сини сияния полетяха свободни и закръжиха из стаята, сливайки се едно с друго като опашка на комета. Край тях проблясваха бели и сини искри.

Опиянена от гледката, Зоуи чу вика на Саймън.

— Хей, супер!

Плахо протегна ръка и докосна едната от въртящите се сини светлини. След миг тя се спря върху дланта й. Красотата й и допирът до нея я изпълниха с такава радост и обич, че я накараха да се олюлее.

Бе поразена, когато видя Малъри и Дейна да стоят като нея с протегнати ръце и пулсиращи сини сияния над дланите.

„Докоснахме душите им“, осъзна тя.

Изведнъж те весело заподскачаха от ръка на ръка, завъртяха се около мъжете като в съблазнителен танц, поиграха си със Саймън и го накараха да се засмее, прелетяха над главите на кучетата и застанаха пред Роуина и Пит, които бяха коленичили и ги гледаха с благоговение.

— Толкова е красиво. — Малъри хвана ръцете на Зоуи и Дейна. — Никога не съм виждала такава красота.

Трите сияния отново се издигнаха и образуваха съвършен кръг, а след това се разделиха и полетяха като стрели към портрета. Влязоха в него.

Цветовете на картината заискриха още по-ярки. Зоуи би се заклела, че за миг чу ударите на три сърца.

След това всичко утихна.

— Свободни са — промълви Роуина през сълзи. — Вече са си у дома. — Застана до трите жени. — Никога не бих могла да ви се отплатя. Това, което ви даваме, е само знак на признателност. — Целуна всяка от трите. — Ще ви помоля да седнете. Зная, че утре ще бъде важен ден за вас и ще имате доста работа, но трябва да обсъдим още няколко неща.

— Не съм сигурна дали ще мога да водя сериозен разговор сега. — Зоуи сложи ръка пред устата си и се загледа в портрета. — Или когато и да било.

— Шампанско. — Роуина наведе глава назад и се засмя. — Да отпразнуваме този щастлив ден. За нашата радост и вашето бъдеще. — Завъртя се и взе високите чаши, които Пит вече наливаше. — Денят на благодарността. — Лицето й засия, докато им ги подаваше. — Чудесен ден. В живота има интересни съвпадения, нали? Вие намерихте пътя си.

— Да приключим с деловата страна — настоя Пит. — Сумите ще бъдат преведени незабавно в банковите ви сметки, както се договорихме.

— Не.

Дейна седна, отпи глътка шампанско и с крайчеца на окото си видя закачливата усмивка на Зоуи, когато Пит примигна.

— Моля?

— Повече ли искате? — С жест на примирение, Роуина вдигна ръка. — Не възразявай — каза тя, преди Пит да заговори. — Ако сумата им се струва недостатъчна, ще получат по-голяма.

— Не — повтори Дейна. — Не искаме повече. Не искаме нищо. — Посочи към Брад. — Господин Бизнес има думата.

— Страната изпълнител се отказва от възнаграждението — започна той, преливайки от щастие и обич към трите жени. — След като обсъдихме условията по договора, бе постигнато единодушно съгласие за отказ от друга сума, освен вече получената. — Извади декларацията, която набързо бе съставил по техни наставления, подписана от трите в присъствието на Флин, Джордън, самия него и Саймън като свидетели. — Този документ, макар и неофициален, е неоспорим и валиден.

Подаде го на Пит и изчака да го разгледа.

— Възнаграждението беше договорено — понечи да възрази той.

— Това беше преди. — Малъри вдигна поглед към портрета. — Преди да опознаем и вас, и тях. Изглеждаше просто игра — предизвикателство. Не можем да приемем тези пари.

— Решихме да се откажем от тях — продължи Дейна, — не защото ни е достатъчно, че всичко свърши. — Нехайно сви рамене. — Не желаем да извлечем полза от страданието на техните души.

— Парите не означават нищо за нас — намеси се Роуина.

— Знаем — кимна Зоуи. — Но за нас означават, така че не можем. Каквото и да стане от сега нататък, каквото и да постигнем, ще го постигнем сами, заедно. Такова е решението ни и… очакваме да го уважите — завърши тя.

— Честта няма цена — каза Пит със сериозен тон. — Възхищавам ви се.

— Е, да вдигнем тост. — Дейна повдигна чашата си. — За първи път пия за това, че съм отказала един милион долара.

Роуина се приближи към Зоуи.

— Може ли да останем насаме за момент?

Бе очаквала този миг, но не помръдна от мястото си.

— Ще ми предложиш премия, както на Малъри и Дейна, когато намериха своите ключове, нали?

— Точно така. — Роуина повдигна вежди. — Е, желаеш ли?

— Да.

— Много добре. Знаеш, че дългът ни е голям. Ти беше последната и отлично разбираш, че е невъзможно да ти се отплатим. Но каквото и да поискаш, ще бъде твое, стига да е по силите ни да ти го дадем.

— Малъри и Дейна не са поискали нищо.

— Да, но все пак…

— Аз ще поискам.

— Аха. — Доволна, Роуина хвана ръката й. — Какво?

— Предполагам, че щом отворих ковчежето, дори ако е нещо, което не можете…

— Способни сме да ти дадем доста неща — засмя се Роуина. — Уверявам те.

— Но ако не зависи от вас, при тези обстоятелства има други, които знаят какво направих и биха могли да изпълнят желанието ми.

— Заинтригува ме. — Роуина наклони глава. — Вярвам, че каквото и да поискаш, ще го получиш. Както ти казах, нашият крал обича дъщерите си и би ти се отплатил за всичко, което направи. Какво желаеш, Зоуи?

— Вие с Пит да можете да се завърнете у дома.

Роуина отпусна ръка.

— Не те разбирам.

— Това искам. Реших го още преди да разбера, че и те желаят същото. — Посочи към портрета. — Докоснахме се до тях. За миг шестте бяхме едно цяло. Това е желанието на всички ни.

Пит пристъпи напред и сложи ръка на рамото на Роуина.

— Сами сме виновни за затвора си.

— Не, вината е на Кейн — намеси се Дейна. — Дано се гърчи в ада. Каквато и роля да сте изиграли, вече сте платили за грешката си. Дъщерите напълно разбират.

— Ти ми каза, че не ви е простено — продължи Зоуи. — Но онези, които са страдали най-много, никога не са ви обвинявали. Вие сте изпълнили задачата си, три хиляди години сте държали на думата си. Нарушихте правилата само за да спасите живота ни, след като Кейн прекрачи границата. Молбата ми е да не бъдете наказани.

— Не е нещо, което…

Роуина безпомощно погледна Пит и поклати глава.

— Не бих спорил с нея. — Брад разроши косите на Саймън и хвърли към Зоуи поглед, изпълнен с топлота. — Непоколебима е.

— И щедра. — Безкрайно трогната, Роуина сложи ръка на сърцето си. — Но това, което искаш, не е в нашите възможности.

— Зависи от волята на краля. Нима би ми отказал? Нима би отказал на тях? — Твърдо решена, Зоуи посочи портрета. — Ако постъпи така, значи, макар и бог, не разбира нищо от справедливост.

— Внимавай — предупреди я Пит и плахо вдигна ръка. — Дори воин, доказал своята лоялност, трябва да подбира думите си, когато се обръща към крал.

„Да знаеш кога да оставиш меча — спомни си Зоуи. — И кога да се бориш.“ Вдигна глава.

— Той ми даде меч и аз го използвах. Помогнах за спасението на децата му. — Завъртя се в кръг и се вгледа в лицата на приятелите си, на семейството си. — Всички в тази стая поеха рискове за тяхното избавление и завръщане у дома. Това е единствената отплата, за която моля. Ако е добър крал и баща, ще я получа.

Отекна тътен, не само навън, а сякаш и в стаята. Къщата се разлюля и пламъците в камината се издигнаха.

— Мили боже. — Дейна преглътна с мъка и хвана ръката на Джордън. — Надявам се това да означава „да“.

Със сподавен вик, Роуина се притисна към Пит. Думите, които изрече, бяха на непознат език, пропити с вълнение, както и неговият отговор.

На лицето му се изписа съвършено спокойствие, преди да го зарови в косите й.

— Бих казал, че е голямо „да“ — реши Джордън. — Наистина си непоколебима жена, Зоуи.

— Така е. — Тя взе чашата си и с удивление видя, че ръцете й треперят. — Ура.

— През всичките години, откакто съм тук — тихо заговори Пит, — в безкрайните часове и дни, изпълнени с копнеж по дома, не предполагах, че нещо от този свят ще ми липсва. Ти ще ми липсваш. — Без да се отдели от Роуина, той се наведе и целуна Зоуи. — Всички ще ми липсвате.

— Няма да ви забравим. — Роуина се отдръпна от него и направи грациозен реверанс, а след това се засмя, когато Мо дотича да я близне по лицето. — Ще ми липсват много неща. Пази ги, безстрашен красавецо. — Наведе се и го целуна по носа. — Грижете се един за друг. Боговете са благодарни на всеки от вас. — Изправи се и чаровно се усмихна. — Сестри, братя. Приятели. Имате нашата благословия.

Подаде ръка на Пит. Пръстите им се преплетоха и двамата изчезнаха.

 

 

На следващия ден, в шест и четиридесет и пет следобед, Дейна заключи вратата на „Малки удоволствия“. Обърна се, усмихна се на приятелките си и се отпусна на пода.

— Сигурни ли сме, че всички са си тръгнали и сме сами тук? — попита Зоуи.

— Сами сме — увери я Малъри.

— Господи! — извика тя и подскочи от радост. — Успяхме!

— За един ден станахме най-известната фирма в града — обади се Дейна от пода. — Никога в живота си не съм била толкова уморена. Мога да заспя тук и да не помръдна, докато стане време да отваряме утре сутринта.

— Вече сме хит. Видяхте ли? — Малъри затананика и направи пирует. — Всичко потръгна точно както се надявахме. Една от клиентките ти за маникюр купи стъклена купа.

— А две от твоите клиентки дойдоха да запишат часове за пълен пакет процедури за тяло.

— Продадох книги на всички жители на този град — извика Дейна и опря чело на коленете си.

— Мисля, че всеки от тях после мина през галерията ми и накрая през салона на Зоуи. Много им хареса. Колко пъти днес чухте хората да казват, че всичко тук е прекрасно, че е забавно и че откриването на този център е най-хубавото нещо, което се е случвало във Вали?

— Безброй много. — Дейна вдигна глава. — Ще имам нужда от още една помощничка. С Джоана едва смогваме.

— Отново трябва да поръчам продукти. — Зоуи хвърли поглед към горния етаж. — Не е зле още сега да съставя списък.

— Стига работа за днес. — Малъри хвана ръката й. — Ще празнуваме. В кухнята има шампанско.

— През последните три месеца изпих повече шампанско, отколкото през целия си живот. — Дейна въздъхна. — Но защо не? Кой ще ме отнесе до там?

Зоуи и Малъри подадоха ръце и й помогнаха да се изправи.

— Слава богу, че тази вечер не се налага да готвя. Остана предостатъчно храна от снощи. Нямам търпение да разкажа на Брадли и Саймън за днес. Това, което видяха сутринта, беше нищо.

— Дано успея да придумам Джордън да поразтрива краката ми поне час.

Когато влязоха в кухнята, Дейна пъхна глава в хладилника за шампанското.

— Не забравяйте, че в неделя започваме да обсъждаме плановете за сватбите. Февруари е по-близо, отколкото мислите.

— Да си дадем малко почивка. — Дейна извади бутилката. — Какво си донесла, Зоуи?

— Беше на плота. — Държеше кутия, увита в лъскаво фолио и вързана със златиста панделка, на която висяха три златни ключа. — Нали не е от твоите опаковки, Малъри?

— Не. Но е красива, трябва да разбера откъде е. Не прилича на нещо забравено от мой клиент.

— Може би някой от мъжете се е промъкнал да ни остави подарък — предположи Дейна и побутна кутията, преди да посегне към чашите. — Много мило.

— Има само един начин да разберем. — Зоуи внимателно започна да разтваря фолиото по ръбовете. — Сърце не ми дава да го разкъсам. Твърде красиво е.

— Не бързай. Така е по-вълнуващо. — Малъри се облегна на плота, докато Дейна отваряше шампанското. — Изтощена съм, но се чувствам доволна. Почти като след страхотен секс. — Хвърли поглед към Зоуи и я видя да повдига капака. — Какво е?

— Вътре има три по-малки кутийки. И бележка. — Първо извади кутийките. — За нас са. Гравирани са имената ни. Господи, изглеждат, сякаш са от истинско злато.

Дейна грабна своята и зяпна, когато Малъри я перна по ръката.

— Не я отваряй все още. Първо да прочетем бележката.

— Много си стриктна. Какво пише, Зоуи?

— О, о! От Роуина е.

Повдигна листа, за да прочетат посланието едновременно.

„Мои най-скъпи приятелки,

Зная, че получавате това писмо в щастлив момент и се радвам за вас. С Пит отново изразяваме своята обич и благодарност. В нашия свят трябва да бъде свършена още доста работа, но равновесието постепенно се възстановява. Вече започнаха празненства. Сенките никога не могат да бъдат разсеяни напълно, но сред тях светлината грее по-ярко.

Докато пиша тези редове, седя в градината и слушам гласове, които дълго време бяха замлъкнали. В тях има радост, както и в мен.

Изпращам ви дар от трите дъщери, които пожелаха да дадат на всяка от вас знак, за да й напомня за връзката, която е споделила с тях.

В деня на сватбите ви ще има тържества и от тази страна на Завесата. Боговете благославят вас и любимите ви.“

С обич към вас, годениците ви и всички, които са ви скъпи: Роуина

— Струва ми се… спокойна. — Малъри въздъхна. — Толкова се радвам за нея.

Зоуи остави бележката и прокара пръсти по листа.

— Да отворим кутийките заедно.

Взеха ги и повдигнаха капаците.

— О! — Едновременно с приятелките си, Зоуи извади медальон с дълга златна верижка. — Медальоните, които носят на картината. Роуина каза, че са подарък от баща им.

Леко докосна тъмнозеления изумруд на своя.

— Толкова са изящни. — Малъри с възхищение се взираше в яркия си сапфир. — Великолепни са.

— И много лични — добави Дейна и повдигна рубина си. — Нещо като семейна ценност. Може би не сте суеверни, но навярно сте чували, че всяка булка трябва да носи нещо старо, нещо ново и прочее. Тези медальони определено са доста стари. Мисля, че и трите трябва да ги сложим на сватбата.

— Чудесна идея. Какво ще кажеш, Зоуи?

— Страхотна. — Пъхна глава през верижката и задържа камъка в шепата си. — Да вдигнем тост. Измислете нещо.

— За красотата — каза Малъри и повдигна чашата си, — истината и смелостта.

— За трите кралски дъщери — добави Дейна.

— И за нас, по дяволите.

Зоуи докосна чашите им със своята.

Докато звънът на кристала заглъхваше, сребърната мъгла на Завесата на сънищата бавно се спусна.

Засега.