Хедър Кулман
По-силна от магия (12)

Глава 11

Късно следобед всички гости вече бяха пристигнали. След официалното представяне и неофициалната вечеря, поднесена в декорираната в синьо и златно „малка“ трапезария, дамите се оттеглиха в уютната гостна на първия етаж, известна като „червения салон“, където продължиха оживено да обсъждат последните клюки във висшето общество.

Тъй като Алис не познаваше никого от нещастниците, които одумваха, а и намираше бъбренето им за безкрайно глупаво и скучно, запълваше времето си, като се опитваше да определи коя от младите жени, поканени в Тистълуд, е най-подходяща за бъдеща съпруга на Лусиън. Веднага изключи Касандра Торндайк и Сузана Тръмбъл. Макар че по положение в обществото бяха много подходящи — първата бе дъщеря на граф, а втората на херцог — и двете бяха блондинки. А помощничката на мадам Фаншон съвсем категорично бе заявила, че маркиз Тистълуд предпочита брюнетки. При това положение оставаха Джема Хартли с гарвановочерните си коси, Глориана Сиймор с махагоновите си букли и Даяна Рамзи с кестенявите си къдрици.

Свела възможността за избор между тези три жени, Алис ги оглеждаше с присвити очи и внимателно слушаше какво говори всяка една от тях. Макар че не бе особено интелигентна, синеоката Джема беше може би най-хубавата, а зеленооката Глориана — най-умната. Даяна имаше топли кафяви очи и бе доста привлекателна, но изглеждаше някак си затворена и отнесена — седеше малко настрани от оживената групичка и почти с нищо не допринасяше за поддържането на разговора.

„Затворена и отнесена?“ Алис реши да съсредоточи вниманието си точно върху нея. Това ли бе същата госпожица Рамзи, която Шарлот бе описала като смела ездачка, не отстъпваща по ловни умения на мъжете? В момента се държеше по-скоро стеснително и плахо. Освен ако…

Погледът й се изостри, когато обектът на наблюдението й погледна към вратата, може би за десети път през последните тридесет минути. Освен ако — подобно на самата нея — и тя не бе отегчена до смърт от клюките и нямаше търпение да се измъкне незабелязано. Колкото повече обмисляше предположението си, толкова по-вероятно й се струваше. В крайна сметка госпожица Рамзи живееше в Съсекс, така че навярно тя също не познаваше „възмутителните“ жертви на острите езици.

В този миг обаче госпожица Рамзи вдигна скромно спуснатите си ресници и вместо досада Алис видя в тях едва сдържано нетърпение.

Може би в крайна сметка не бе чак толкова отегчена? Тогава младата жена закърши нервно пръсти, а ефирните кремави поли на роклята й затрептяха, сякаш отдолу потропваше с крак. Последното насочи мислите на Алис в друга посока.

Възможно ли бе Даяна Рамзи да очаква с нетърпение появата на господата? Дали се стесняваше в обществото на мъже? Това със сигурност би обяснило отчужденото й държание и очевидната й нервност.

Обаче и то не изглеждаше много логично. Една жена, която се плаши от мъжете, едва ли ще се увлича от толкова мъжки спортове като ездата и лова. Алис се намръщи леко, тъй като забеляза, че госпожица Рамзи отново погледна към вратата и този път от устните й се изтръгна едва доловима въздишка. Тъкмо тогава я осени прозрението. Даяна Рамзи не се боеше от появата на господата, а нетърпеливо я очакваше. Явно изпитваше по-специални чувства към някой от тях.

След четиристотин и осемдесет години, прекарани в сватовничество, беше изключително глупаво от нейна страна да не разпознае белезите на любовта. А те всички бяха на лице. Искрящите от нетърпение очи, едва сдържаното очакване. Алис се усмихна, когато Даяна вдигна ръка и докосна една от лъскавите къдрици, обрамчващи лицето й — несъзнателен жест на влюбена жена, очакваща избраника си.

Все още с усмивка на уста, Алис се извърна към госпожица Тръмбъл, която разказваше някаква нелепа история за регента и козела. Интересно кой от господата е спечелил сърцето й! Ако преследваше мъжете със същия плам, с който ловуваше лисиците, без съмнение щеше да улови набелязания си обект преди края на посещението си в Тистълуд.

Съдбата бе благосклонна и чезнещата от любов госпожица Рамзи не чака дълго. По-малко от час, след като дамите се бяха оттеглили, единадесетте джентълмени се присъединиха към тях. Вярна на сватовническия си навик, Алис внимателно наблюдаваше госпожица Рамзи.

Младата жена остана напълно равнодушна до момента, в който се появи Лусиън в компанията на най-добрия си приятел лорд Марчланд. Тогава сведе очи, а страните й порозовяха.

Аха! Значи лорд Марчланд! Алис дори не се опита да прикрие усмивката си. Ето това бе съюз, наистина благословен от небесата. Лорд Марчланд или Стивън, както младият мъж настояваше тя да го нарича, бе страстен ездач — качество, явно особено ценено от госпожица Рамзи. А като се прибави и фактът, че и двамата бяха запалени ловци, и двамата бяха високи и стройни и с червеникави коси, беше съвсем очевидно, че са предопределени един за друг.

— Моля те, хайде да пообиколим стаята и да ми кажеш какво ти е толкова забавно. Страхувам се, че окончателно ще заспя, ако ми се наложи да играя на въпроси и отговори или на вист.

Алис се засмя на киселия тон на Шарлот, стана и пое протегнатата й ръка. Двете закрачиха бавно из пищно обзаведената в пурпурно и златисто стая.

— Е? — настоя Шарлот.

— Какво? — развеселено попита Алис, макар че много добре разбра краткия въпрос.

— Какво ти е толкова забавно? Ясно е, че нещо те е заинтригувало и мога да се обзаложа, че то няма нищо общо с тези глупави малки клюкарки.

— Да не би да искаш да ми кажеш, че не ти е било изключително забавно да узнаеш как жартиерът на госпожица Димръмпъл се разкопчал и се смъкнал до глезена й по време на един от лондонските балове? — шеговито повдигна вежди Алис.

— Точно толкова забавно, колкото онази история за мопса на лорд Хамилтън, който се изпишкал върху новите ботуши на лорд Незмит!

— Наистина ли? Страхувам се, че съм пропуснала тази очарователна история.

— Забелязах. — Шарлот я изгледа проницателно. — Изглеждаше напълно погълната от наблюдението си на Даяна Рамзи.

Алис веднага стана сериозна. А тя си бе въобразила, че много умело е прикрила интереса си към младата жена.

Очевидно безпокойството се изписа на лицето й, защото приятелката й се засмя.

— О, не се притеснявай. Съмнявам се, че някой друг е обърнал внимание на любопитството си. Дори и самата Даяна. Тя тази вечер сякаш не е на себе си. Обикновено е толкова весела и бъбрива.

— Ти сама отгатна защо я гледах толкова внимателно — отвърна Алис и последва примера на Шарлот, която кимна любезно на лорд и лейди Шадуел, родителите на Джема. — Очаквах да покаже остроумието, от което ти толкова се възхищаваш. Когато това не стана, започнах да се питам на какво се дължи отчуждението й.

— О? И какво откри? — Шарлот кимна леко на Сузана, която кокетничеше с лорд Вардън, русокос младеж с необичайно красиви сини очи.

— Според мен тя очакваше с огромно нетърпение появата на господата. Ако не греша, нашата госпожица Рамзи е влюбена. — Кимна с глава към малкия диван, тапициран със златист брокат, където седеше Даяна, притисната между Касандра и Джема. — Само я погледни!

И наистина. Вместо да се киска оживено и да се опитва да отгатне коя дума обяснява лорд Уолби — който в момента размахваше комично ръце — тя не откъсваше изпълнения си с копнеж поглед от мястото, където се бяха събрали Стивън, Глориана и няколко родителски двойки. След миг групичката последва силно куцащия Лусиън към музикалния салон.

Шарлот погледна първо госпожица Рамзи, а после и любителите на музиката.

— Въпреки твоята младост и неопитност, ти си изключително проницателна, Алис! Да, без съмнение си права. Даяна наистина е влюбена. Още от тринадесетгодишна тя е увлечена по Лусиън.

— Лусиън? — Алис се закова на място.

Шарлот също спря и любопитно я изгледа.

— А ти за кого си мислеше?

— Аз… — Сви безпомощно рамене. — Предположих, че е лорд Марчланд. Доколкото го познавам, а и от твоите разкази за Даяна, реших, че двамата идеално си подхождат.

— Може би наистина е така. Но тя едва ли изобщо осъзнава съществуването му. — Засмя се меко и дръпна Алис, за да седнат на пейката под внушителния портрет на някакъв отдавна умрял Уор. — Даяна толкова е погълната от Лусиън, че започвам да се питам дали не е била родена специално за него.

„Може би е точно така“ — каза си Алис, без да откъсва поглед от госпожица Рамзи, която се извини на двете си компаньонки, стана и приближи към вратата на музикалния салон. Може би точно тя е жената, която му е предопределена от всевластната съдба…

— А какво е отношението на Лусиън към нея? Той споделя ли чувствата й?

Шарлот сви рамене.

— Познаваш Лус. Изключително глупав е, когато става дума за сърдечни дела. Е, да, харесва Даяна и нееднократно е заявявал, че му е много приятно в нейната компания, но е напълно сляп за нежните й чувства. Не ми го побира умът как е възможно!

Алис отмести поглед от госпожица Рамзи, която в момента се бе облегнала на рамката на вратата и се взираше в музикалния салон, за да го насочи към Шарлот.

— Мислиш ли, че той също би могъл да я обикне, ако осъзнае чувствата й?

Сега пък Шарлот се втренчи в Даяна.

— Струва ми се, че вероятността е доста голяма. Поне не я намира непоносимо глупава и досадна, както повечето жени. А и е много хубава. Когато за пръв път я представиха в обществото, получи поне десетина предложения за брак, които отхвърли. Да си остане между нас, но аз не се съмнявам, че отказите й се дължат на упоритата надежда, че някой ден Лус ще я забележи и ще отвърне на любовта й.

Тъкмо се канеше да добави още нещо, когато един лакей се приближи, поклони се и й съобщи, че готвачът незабавно искал да говори с нея. След като обеща веднага да отиде в кухнята, Шарлот се обърна към Алис.

— Бедният! Той е свикнал да готви само за Лус и сега навярно е загубил ума и дума. Затова, ако ме извиниш — целуна леко приятелката си по бузата, — трябва да отида и да го успокоя, че блюдата ще стигнат за всички.

Алис остана на пейката дълго след като Шарлот я остави, обмисляйки вероятностите за брак между Лусиън и госпожица Рамзи. Младата жена бе влюбена в него. Той без съмнение я харесваше. А и земите на баща й граничеха с Тистълуд. Както Шарлот изтъкна, двамата сякаш бяха създадени един за друг.

Оставаше само Лусиън да прогледне.

Алис се замисли, потупвайки с крак по пода. Най-накрая на устните й бавно плъзна усмивка. Как би могъл той да не забележи, че Даяна Рамзи е идеална за него, ако тя е постоянно наблизо? А как най-лесно би могла да го постигне? Много просто — като се сближи с младата жена и настоява тя да ги придружава по всички балове и празненства през новия сезон.

Чувствайки се така, сякаш бремето на света се бе свлякло от плещите й, Алис приглади полите на роклята си и се отправи към вратата на музикалния салон, където като омагьосана бе застанала госпожица Рамзи. Проследи погледа й и разбра причината за прехласването й.

Лусиън никога не бе изглеждал по-романтично красив, както в този момент, когато седеше до пианото и свиреше някаква забележителна мелодия. Алис се усмихна, изпълнена с радостен трепет от вида му.

На светлината на свещите косите му блестяха като полиран абанос и се спускаха на меки вълни до колосаната яка на снежнобялата риза, подчертавайки изяществото на профила и невероятно широките рамене. По отнесеното изражение на лицето му бе ясно, че изцяло е потънал в лиричното царство на мелодията. Черният вечерен костюм беше идеалното допълнение към цялото това съвършенство.

Докато повечето мъже с подобна висока и мускулеста фигура биха изглеждали доста странно, седнали пред пианото, Лусиън успяваше по някакъв начин да съчетае грацията с мъжествеността. Дългите му силни пръсти се движеха уверено по клавишите, изтръгвайки едновременно нежна и разтърсваща мелодия.

Алис чу как госпожица Рамзи въздъхна унесено и неволно изпита желание да последва примера й. Той наистина бе великолепен и с всеки изминал ден ставаше все по-прекрасен, защото, колкото повече се обогатяваше душата му, толкова повече се омекотяваше държанието му. Пред очите й маркизът се превръщаше от арогантен и безчувствен аристократ в очарователен и внимателен мъж, който всяка жена, дори самата тя, би била щастлива да нарече свой завинаги. За един кратък миг Алис остана загледана с копнеж, позволявайки си да се отдаде на въображението си и да си представи какво ли би било да е обичана от него.

Ами вълшебството да го докосва, да го милва, да целува устните му, да вкусва възхитителната сладост на страстта му! А безмерното щастие да лежи в обятията му, притиснали голите си тела и споделяйки най-съкровените мигове на човешка близост!

С копнеж, пулсиращ като тъпа болка в душата й, Алис откъсна поглед от Лусиън. Не! Той не е за нея! И никога няма да бъде! Дори и по някакво чудо да се влюби.

Бъдещето му е свързано със смъртна жена, чиято любов ще му дари вечното спасение. Така че, ако наистина го обичаше, трябваше да забрави безумната си страст и да съсредоточи цялата си енергия в намирането на неговата спасителка.

Чувствайки се емоционално изтощена, Алис събра сили и се извърна към госпожица Рамзи:

— Нямах представа, че той свири толкова добре…

Даяна се сепна и запримигва бързо, сякаш се събуждаше от сън. После се втренчи в Алис, сякаш я виждаше за пръв път, и промърмори:

— Съжалявам. Казахте ли нещо?

Алис се опита да изобрази най-топлата и приветлива усмивка.

— Казах, че той свири много добре.

— Негова Светлост прави всичко добре. Забележителен мъж! Въпреки че малцина са тези, които забелязват колко прекрасен човек е. — Последното бе изречено с неподправена гордост и възхищение.

— Съгласна съм с вас. Намирам го за изключителен.

С тези думи си спечели един остър поглед. Госпожица Рамзи явно бе възприела отговора не като израз на възхищението на една благодарна повереница, а по-скоро като доказателство за обожанието на една бъдеща съперница.

— Така ли?

— О, да — припряно продължи Алис, влизайки в ролята на простодушна ученичка. — Макар че, трябва да ви призная, в началото ми се стори доста страшен и строг. — Изкиска се и добави: — Не съм ли най-глупавото създание в цяла Англия?

Госпожица Рамзи видимо се отпусна.

— Негова Светлост доста често изпада в мрачно настроение и понякога е доста рязък, което наистина може да изплаши младо момиче като вас. Но както сигурно вече сама сте установили, той притежава и много прекрасни качества.

Алис кимна и реши да нанесе последния унищожителен удар, с който напълно да разсее подозренията на другата жена.

— Да. През последните няколко седмици ми стана особено скъп. Започнах да го възприемам като брат. Вярвам, че би могъл да замести този, когото загубих при Ватерло.

Подобно на буен огън, прогонващ надалеч зимния студ, последните й думи разсеяха всички съмнения на госпожица Рамзи. Изражението й омекна, тя хвана ръцете й и нежно възкликна:

— И така би трябвало да бъде, госпожице Феър. Лоти ми разказа за саможертвата на брат ви и е съвсем правилно Лус… ъъъ… Искам да кажа, че е съвсем естествено Негова Светлост да ви бъде като брат и да поеме отговорността за вашето бъдеще.

Стисна съчувствено ръцете й.

— Освен това бих искала да знаете, че като дългогодишна приятелка и съседка на Негова Светлост аз също съм ви задължена. И ако мога с нещо да ви бъда полезна, достатъчно е само да ме помолите.

— Може би ще успеете — промълви Алис и сведе очи, за да прикрие лукавите искрици в погледа си. — Разбирате ли, това ще бъде моето първо официално празненство и аз не знам как да се държа. Наистина Лоти ме напътства, но както сама се досещате, тя е доста заета.

— Разбира се, госпожице Феър…

— За мен ще бъде чест, ако ме наричате Алис.

— Само ако вие ме наричате Даяна. — Лицето на госпожица Рамзи внезапно се озари от усмивка. — О, Алис! Толкова се надявам, че ще станем приятелки.

— Аз също много бих искала. Освен Лоти и Лусиън, нямам приятели нито тук, нито в Лондон. — Стрелна я с поглед. — Ти ще дойдеш в града за откриването на сезона, нали, Даяна?

Новата й приятелка сви рамене.

— Баща ми все още не е изгубил надежда, че ще си намеря подходящ съпруг и изгаря от желание да замина за столицата, макар че аз не съм сигурна дали ще имам сили да издържа още един сезон, през който да ме оглеждат и преценяват, сякаш съм кобила от конюшните Татърсол.

— Трябва да дойдеш! Двамата с Лусиън ще присъстваме на всички балове и празненства и би било чудесно, ако имам до себе си приятелка, от която винаги мога да получа съвет. Особено такава като теб, която се чувства в свои води в изисканото лондонско общество.

Даяна изглеждаше искрено смаяна.

— Лус ще вземе участие в баловете и празненствата през този сезон? Колко необичайно за него! Аз предположих, че той ще възложи на Лоти и Клейтън задачата да ви представят в обществото и да ви придружават по време на светските изяви, които той толкова мрази.

Алис поклати глава.

— Моят брат е възложил на Негова Светлост да ми намери подходящ съпруг и трябва да призная, че той е взел присърце това си задължение. Всъщност още на втория ден след пристигането ми в дома му той ми показа цял списък с евентуални кандидати за ръката ми.

Даяна няколко минути я гледа със зяпнала от смайване уста, после избухна в смях.

— Типично за Лус! Да гледа на женитбата като на покупка на ново стадо! А мога ли да попитам ти какво му отговори?

Алис сви равнодушно рамене.

— Просто скъсах глупавия му списък и му заявих, че съм напълно способна сама да си избера съпруг и че ще се омъжа само по любов.

Даяна възторжено плесна с ръце.

— О, Алис! Вече не се съмнявам, че ще станем много добри приятелки! Може би все пак ще трябва да дойда в Лондон за откриването на сезона. Би било изключително забавно да наблюдавам сватовническите опити на Лус, които ти сигурно постоянно ще проваляш! А още по-интересно ще ми бъде да видя как ще съумее да се измъкне от многобройните брачни капани на майките с дъщери за женене!

— Според мен обаче те само ще си изгубят времето. Като изключим теб и Лоти, Лусиън смята всички жени за глупави и досадни.

— Т-той е говорил за мен? — Страните на Даяна пламнаха.

— О, да! Той говори за теб, докато пътувахме насам. Останах с впечатлението, че много те цени. — Е, това последното бе лъжа, но с известна доза истина. Според Лоти Лусиън наистина се възхищаваше от Даяна, макар че в нейно присъствие никога не бе показвал чувствата си.

Госпожица Рамзи изглежда бе толкова смутена, че не знаеше как да отговори, затова Алис уверено продължи:

— Всъщност той ме помоли да бъда мила и очарователна с господата, въпреки че трябва да ти призная… тяхното присъствие много ме притеснява. Прекарах последните години в един пансион в Бат с доста строги порядки и почти не съм била в мъжка компания.

— След като веднъж свикнеш, мъжете не са чак толкова страшни — увери я Даяна, обви ръка около кръста й и я обърна с гръб към музикалния салон. — Виж колко лесно общуват другите момичета.

И наистина бе така. Въпреки че до този следобед повечето от по-младите гости никога не се бяха срещали, сега те си бъбреха оживено като стари приятели. С изключение на предвзетия лорд Дрейк, който се бе изправил пред огледалото в другия край на стаята и се мръщеше на безукорно вързаната си вратовръзка.

Алис го огледа за миг, смътно припомняйки си, че бе зърнала името му в списъка на Лусиън. Въпреки че бе облечен прекалено модерно и изглеждаше твърде обсебен от собствената си персона, той бе доста привлекателен. Някои биха го сметнали за истински красавец.

Явно интересът й е бил доста очебиен, защото Даяна гърлено се засмя.

— Значи е лорд Дрейк, така ли?

— Моля? — промърмори Алис.

Даяна леко наклони глава по посока на обекта.

— Ако не се лъжа, проявяваш интерес към елегантния лорд Дрейк?

Алис се усмихна свенливо. Внезапно я осени нова идея.

— Той беше в списъка на маркиз Тистълуд.

— Наистина ли? — Даяна на свой ред огледа младия мъж. — И ти го намираш за подходящ?

Алис сведе глава като израз на моминска свенливост.

— Е, той е доста красив. Толкова прекрасни очи!

Даяна отново се засмя.

— Да не говорим за прекрасната кестенява коса и изключително модерния и изискан тоалет?

— Да. Наистина е великолепен! — промърмори Алис. Преброи наум до три, след което изпусна една тъжна въздишка. — Страхувам се обаче, че е твърде красив, за да забележи подобно безцветно и безинтересно създание като мен.

— Безцветно и безинтересно? Ти? — тихо възкликна Даяна с искрено удивление. — Откъде ти хрумна подобна глупост?

Алис посочи към Джема и Касандра, все още потънали в играта на въпроси и отговори.

— Само погледни колко са красиви! Чувствам се толкова скучна в сравнение с тях. — Поклати тъжно глава. — Как би могъл да ме забележи Негова Светлост, когато съм в такава ослепителна компания?

— Много лесно! Ти не само си най-хубавото момиче в тази стая… — Вдигна ръка, за да накара Алис да замълчи. — Да, истина е. Та не само си най-хубавото момиче, но си и руса. А е всеизвестен факт, че Негова Светлост лорд Дрейк забелязва единствено блондинките. Освен това подочух, че е решил през този сезон да си намери подходяща съпруга. Като се вземат предвид тези обстоятелства, осмелявам се да заявя, че ти имаш всички шансове да го спечелиш, ако си изиграеш правилно картите.

— Но както вече ти казах, аз не знам как се играе тази игра — предпазливо хвърли въдицата си Алис.

Даяна тутакси се хвана.

— Аз ще те науча. Не е чак толкова трудно и не се съмнявам, че ще бъдеш много възприемчива ученичка. Нека си остане между нас, но никак няма да се учудя, ако още преди края на лятото поведеш лорд Дрейк към олтара.

— Значи в крайна сметка наистина ще дойдеш в града? — Алис едва успяваше да прикрие тържествуващата нотка в гласа си.

— Предполагам, че да — унило отвърна Даяна, сякаш току-що бе осъзнала каква жертва се изисква от нея. В следващия миг обаче се усмихна толкова нежно и загадъчно, че Алис нито за миг не се усъмни, че новата й приятелка си мисли за Лусиън и за възможностите, които разкриваше пред нея предстоящият сезон. — Да — замислено потвърди младата жена, — май ще се наложи да дойда.

Алис й отвърна с ослепителна усмивка. Някой наистина щеше да се озове пред олтара преди края на лятото, но това нямаше да бъде тя с лорд Дрейк.