Хедър Греъм
Златната невеста (24)

Двадесет и трета глава

Олаф поглади брадата си и огледа внимателно красивата люлка, измайсторена от Риг. Дребният викинг бе изучил този занаят през дългите зимни месеци в родината си. Сега той хвърли бърз поглед към господаря си, който беше втренчил замислен поглед в творението му, и в сърцето му се промъкна несигурност. Ала когато Вълка се обърна към него, Риг въздъхна облекчено.

— Сигурен съм, че никой принц не е имал по-красива люлка, Риг. Никога не съм виждал по-добре изработена вещ.

Дребосъкът се ухили и очите му овлажняха. Погледът му се върна на дървената люлка, която беше изработил с цялата си любов. По желание на Олаф от едната страна беше изрязана емблемата на Вълка, а от другата — кръстосаните мечове и символът на справедливостта, които красяха герба на Ард-Рий.

При всяко докосване люлката започваше да се люлее и лакираното дърво блестеше. Иърин ще се зарадва, каза си Олаф и пулсът му се ускори. Може би дори щеше да разбере какво му е струвало позволението да вдълбаят в дървената табла и герба на семейството й. Той не й беше казал нищо за люлката, защото искаше да я изненада. Ала когато Риг се яви при него с готовата люлка, жена му беше изчезнала.

Никак не е странно, че не мога да я намеря, каза си с въздишка Вълка. През деня се стараеше да я избягва, нощем я държеше в обятията си и от сърцето му струеше безкрайна нежност. Разбира се, искаше му се много повече, но обуздаваше страстта си, за да не застраши живота на сина си — или на дъщерята, както веднага щеше да възрази Иърин.

От доста време насам между двамата цареше примирие. Все пак напрежението не беше изчезнало. Олаф не беше повярвал докрай в невинността й, а тя беше твърде горда, за да заговори отново на тази тема. Когато се срещаха из къщата или вечер сядаха един до друг на голямата маса, двамата разговаряха учтиво за времето и за други незначителни неща. Само нощем Олаф беше щастлив от близостта й и усещаше, че Иърин също намира покой в прегръдките му.

— Видя ли някъде кралицата? — попита тихо той.

Риг поклати глава.

— Може би е в кухнята. Или седи с дамите в слънчевата стая и шие.

— Хм… — Вълка нетърпеливо се обърна към вратата. — Отнеси люлката в спалнята ни и я постави пред камината. Искам Иърин да я види веднага, щом влезе в стаята. Аз ще я потърся и ще я изпратя горе.

— Слушам, милорд. — И дребосъкът се завтече да изпълни заповедта.

Олаф отиде в кухнята и Фрейда му каза, че кралицата е била там, но преди малко е излязла.

Без да сдържа нетърпението си, кралят се запъти към слънчевата стая, където го посрещна Мойра с дъщеричката си на ръце и му каза същото. Предложи му да попита Фрейда и това още повече развали настроението му. Когато влезе в залата, завари там само брат си. Ерик седеше до камината, точеше меча си и го посрещна с развеселен поглед.

— Какво си загубил пак?

— Жена си — отвърна мрачно Олаф. — Знаеш ли къде може да се е скрила?

Ерик оглеждаше меча си с изнервяща бавност.

— Човек, който обича, би трябвало да знае навиците на другия. На твое място бих потърсил Иърин на скалите.

— Наистина ли е отишла на брега? — изкрещя Олаф. — Скалите са опасни! Освен това изрично съм й забранил да язди!

— Тръгна пеша.

Вълка изрева някакво проклятие и изскочи от залата, изпратен с гръмък смях. Само след миг беше оседлал врания си жребец и препускаше в галон към крайбрежните скали. Едва когато откри Иърин, забави малко коня си. Широка наметка скриваше бременността й и тя изглеждаше почти като в деня, когато я беше намерил тук и я беше отвел в пещерата. Може би там беше заченато детето, което скоро щеше да види белия свят. Олаф скочи от коня и когато тръгна към нея, видя как раменете й се опънаха. Очевидно беше чула стъпките му.

— Защо си дошла толкова далече? — попита тихо той и сложи ръка на рамото й. — Не бива да излагаш бебето на опасност.

— Нищо няма да му се случи. Аз съм млада и здрава, а възрастните дами не престават да твърдят, че движението ще ми се отрази добре.

Гласът й звучеше задавено и когато Олаф я обърна с лице към себе си, видя тъгата в очите й.

— Защо си толкова унила, Иърин? Нямаш основание за тревога.

Усмивката й беше измъчена.

— Наистина ли мислиш така? Тъкмо си представях дните, месеците и годините, които ни предстоят. Мисълта за бъдещето тревожи душата ми. Всичко е толкова празно и безрадостно… Уморих се да живея с теб и да знам, че продължаваш да ме смяташ за предателка.

— Не съм искал да стане така. Но какво друго можех да помисля, като видях смарагдовозелените ти очи зад златния наличник на шлема? Много искам да вярвам, че не си имала намерение да вдигнеш меч срещу хората ми, но нямам нито едно доказателство за това…

Иърин сведе глава, потискайки риданията си.

— Няма доказателство. Само думата ми — и убедеността на Грегъри и Брис. Двамата не се съмняват в невинността ми.

— Защото никога не си ги заплашвала с отмъщение.

— Не. Защото ме обичат и ми вярват.

Олаф улови брадичката й и я погледна в очите.

— Това ли искаш от мен — да те даря с любов и доверие? — Той не получи отговор, защото внезапно Иърин простена от болка и падна на гърдите му. Стъписан, мъжът я улови за раменете. — Какво ти стана, Иърин?

— Аз… Мисля, че бебето идва — прошепна задавено тя. Още от сутринта усещаше някакво теглене в кръста, но не му обръщаше внимание. Знаеше, че е твърде рано за раждането.

— Не е възможно — отговори объркано Олаф.

— Ох! — изплака тя и се сгърчи от болка. Стана й студено и зъбите й затракаха. — Олаф! Бебето е!

Без да каже дума, Вълка я вдигна на седлото.

— Недей! Нали не бива да яздя!

— Понякога ставаш невероятно глупава! — изкрещя в отговор той, метна се зад нея и я сложи на скута си. — Сега вече не можеш да предизвикаш преждевременно раждане, защото бебето и без това е на път. Така че му е все едно какви ги вършиш! Аз обаче няма да ти позволя да родиш в заледената трева!

И той препусна към града, макар и не много бързо. Щом стигна в двора, вдигна жена си на ръце и я понесе към залата.

— Мога и сама да вървя — възпротиви се със слаб глас тя.

Олаф промърмори нещо неразбрано, после се развика за жените. Мойра се появи веднага и хукна подире му по широката стълба. Отначало се слиса, но после решително пое командването.

— Сложете я на леглото и ми помогнете да я съблека! Риг да донесе чисти чаршафи и да предаде на Магийн, че Иърин ражда. Магийн знае какво трябва да се направи.

— А аз?

— Вие, милорд, слезте долу и изпийте един рог ейл. Нямате какво друго да правите, освен да чакате.

Олаф зачака и продължи да чака търпеливо, докато сутринта отстъпи място на следобеда, а той премина в нощ. Зигурт и Ерик му правеха компания. След вечеря той остана дълго време загледан в издигащата се на небето луна, а когато настъпи полунощ, удари с юмрук по перваза на камината и от гърлото му се изтръгна ядно проклятие.

— Това е първо раждане — отбеляза Ерик, опитвайки се да скрие собствената си загриженост. — Първото раждане винаги трае дълго.

Вълка не отговори нищо и втренчи поглед в огъня. Раждането на новия живот наистина изискваше много време. Но Иърин беше усетила първите болки рано сутринта. Дали имаше някакви усложнения, защото бебето идваше твърде рано? Тя беше здрава и силна, но колко ли можеше да изтърпи на болките? Внезапно Вълка осъзна, че би понесъл загубата на първото си дете. Можеше да създаде още много деца, но Иърин беше незаменима… Той простена отчаяно и си пожела да й даде поне част от силата си. Когато чу стъпки, се обърна като ужилен и видя тичащата към кухнята Мойра. Изражението й издаваше тревога. Очевидно се беше надявала никой да не я забележи, но Вълка я повика и тя трябваше да се подчини. Погледна плахо Зигурт и не посмя да проговори.

— Какво не е наред, Мойра? — попита тихо Вълка, стараейки се да потисне страха си.

Жената отчаяно закърши ръце.

— Всичко вървеше толкова добре и Иърин дори не викаше. Сега обаче, когато детето тръгна да излиза, тя няма сила да му помогне. А то не може да се справи без нейната помощ. — Като видя уплахата в погледа му, тя прибави бързо: — Милорд, ние правим всичко, което е по силите ни.

Олаф кимна и отново се обърна към огъня. Мойра се втурна към кухнята и след малко се появи отново с ведро гореща вода. Викингът я проследи с нескрито отчаяние.

— Нищо не можеш да направиш, братко — пошепна съчувствено Ерик.

— Напротив! — Вълка се втурна като луд нагоре по стълбата и двамата мъже го проследиха с невярващи погледи. Без да почука, той влезе в спалнята си, не каза нито дума на смутените дами и коленичи до леглото.

Господи, колко бледа и крехка изглеждаше Иърин… Прекрасната черна коса беше мокра от пот, миглите й трепкаха безпомощно и тя напразно се опитваше да изпълни нарежданията на Мойра, която й викаше да си поеме дъх и да напъва с все сила. Магийн, която тъкмо сменяше чаршафите, изгледа учудено краля, но не каза нищо.

Когато Мойра отвори уста, за да го прогони, Олаф й махна с ръка да му отстъпи мястото си. Макар и неохотно, жената се подчини и той стисна ръката на Иърин.

— Не бива да се предаваш, никога не си го правила. В нито една битка.

Тя го погледна и смарагдовите очи бяха замъглени от болка.

— Ти… Не бива да стоиш тук! — изпъшка тя. — Моля те, Олаф, излез…

Искрицата живот в очите й заплашвайте да угасне, а той трябваше да я върне на всяка цена.

— Всъщност, имаш право. Видът ти не е особено радващ. Все пак аз ще остана тук, докато се роди норвежкият ми син.

— По-скоро моята ирландска дъщеря! — изфуча Иърин и Олаф се усмихна. Най-после очите й бяха ясни! Внезапно лицето й се разкриви от болка, ноктите й се впиха в ръката му и напънът извика сълзи в очите й. — Олаф, не мога повече!

Мойра се приведе към тях и изплака отчаяно:

— Тя трябва да се напъне, милорд!

— Значи жените наистина са слаби създания — проговори подигравателно Олаф и обгърна с ръка рамото на жена си, за да я подкрепи. — Ти обаче ще се бориш, моя красива ирландке. И аз ще ти помагам. Стисни зъби, скъпа, и се напъни! Веднага направи онова, което ти казва Мойра! Да не искаш тя да го свърши вместо теб?

Облегната на силното му рамо, Иърин събра последните си сили и едва не загуби съзнание от силното напрежение.

— Виждам главичката! — извика ликуващо Мойра. — Само още веднъж, моля ви, Олаф, нека се напъне още веднъж!

— Напъни се, Иърин! — заповяда с подрезгавял глас Олаф. — После ще имаш достатъчно време да си поспиш. — Той притисна рамото й, принуждавайки я да се подчини. Иърин пое дълбоко дъх и се напъна — и след минута усети безкрайно облекчение. Тежък товар се смъкна от тялото й, раздадоха се ликуващи викове, а Олаф нежно прошепна в ухото й: — Знаех си, че ще се справиш, радост моя. Борческа натура като теб…

Светът се завъртя около нея и тя се отпусна изтощено във възглавниците.

Гръмогласен рев огласи спалнята, после отново се чу мекият глас на Олаф.

— Момче, Иърин! — Смехът му издаваше задоволство. — Прекрасната му косица е още малко замазана, но съм сигурен, че е златноруса.

Иърин се усмихна и погледна към Магийн, която къпеше бебето в хладка вода. Олаф чакаше нетърпеливо да увият детето му в топли кърпи, за да го вземе в ръце и да го отнесе при майка му. Той коленичи край леглото и в гласа му прозвуча безкрайна нежност:

— Дари ме с прекрасен син, Иърин, и аз ти благодаря от цялото си сърце.

Думите му я трогнаха до дън душа, а когато затвори очи, за да скрие сълзите си, усети целувката му върху челото си.

Мойра трябваше да положи немалко усилия, за да изтръгне бебето от ръцете на баща му.

— Вижте какво, милорд — разсърди се накрая тя, — благодарни сме ви, че ни помогнахте, но сега е крайно време да излезете. Трябва да окъпем Иърин и да сменим чаршафите и предпочитаме да го направим без мъжко присъствие. Освен това жена ви има нужда от почивка.

Макар и неохотно, Олаф кимна и й подаде бебето. После отново се обърна към жена си. Очите й бяха затворени, цветът постепенно се възвръщаше върху бледите й бузи. Мъките на раждането не се бяха изличили, но по устните й играеше доволна усмивка.

Усетил внезапна умора, Олаф слезе с тежки стъпки по стълбите. Ала когато срещна уплашените погледи на Ерик и Зигурт, на лицето му грейна усмивка.

— Имам син! — провикна се гордо гой. — Майката и детето са добре!

Брат му нададе смразяващ викингски боен рев, а Зигурт тикна в ръката му пълен рог с ейл. Олаф благодарно отпи голяма глътка от хладното, освежаващо питие и усети безкрайно облекчение. Когато двамата мъже най-после се оттеглиха в спалните си, той остана до камината, загледан в танцуващите пламъци.

Никога не беше чувствал в сърцето си толкова любов, колкото тази нощ — любов към мъничкото същество, което беше сключило ръчичка около показалеца му, любов към жената със силно сърце, на която трябваше да благодари за този великолепен син. Не, трябваше да й благодари за много повече. Тя го беше върнала към живота, тя беше душата, която напразно беше търсил.

 

 

Иърин се събуди късно следобед и Мойра й връчи със сияеща усмивка новородения син. Младата ирландка знаеше много добре с какво щастие е изпълнено сърцето на майката, защото и тя го беше познала само преди месец.

Иърин сложи детето на леглото, разви го и огледа подробно всяко пръстче на ръцете и крачетата му, закръгленото телце и зачервеното личице. Когато малкият отвори очи, от гърлото й се изтръгна учуден вик:

— Мойра, очите му!

— Да, да. — Младата жена избухна във весел смях. — Отсега се вижда, че е наследил твоите зелени очи. Обаче косичката е без съмнение от бащата. Макар че все още не мога да си обясня защо Олаф беше толкова сигурен…

Иърин се усмихна и поднесе към устата на бебето напращялата си гърда. Когато то инстинктивно засука първото си мляко, едва не й се зави свят от нахлулата в тялото й вълна на щастие.

— О, Мойра! Детето се роди със златна коса, защото Олаф го искаше такова.

Сънародницата й разкриви лице в гримаса, после избухна в смях.

— Господаря на вълците е нетърпелив да влезе при теб. Затова, когато малкият се насити…

— Дай ми бързо гребен! И донеси кана с вода! Трябва да се измия и да подредя косата си. Не искам пак да ме види такава грозна…

— Не се вълнувай толкова! Ще го пусна да влезе чак когато се приготвиш. И се пази, моля те, Иърин. Не бива да се напрягаш веднага след това тежко раждане. Ще мине доста време, докато възвърнеш силите си. Ей сега ще среша косата ти, докато заблести, но трябва и да хапнеш нещо.

Иърин знаеше и сама, че има нужда от подсилване. Болките се бяха изличили от паметта й. Каквото и да беше изстрадала, сега беше възнаградена стократно. Ръката й нежно помилва главицата, притисната до гърдата й. Детенцето й, златният син на Вълка…

Докато майката послушно се хранеше, бебето до нея заспа. А когато Олаф влезе на пръсти в стаята, я завари да го гледа замечтано.

В сърцето на Вълка се надигна нова любов. Иърин го посрещна с грейнало лице и той отговори на усмивката й. После приседна в другия край на леглото и също заразглежда спящото бебе.

— Нали е красив, Олаф? — попита плахо тя.

— О, да, скъпа — потвърди тихо мъжът.

Двамата дълго се наслаждаваха в блажено мълчание на новородения си син, като всички горди родители. След малко Олаф бръкна под наметката си и извади красиво резбовано ковчеже.

— Не знаех с какво да почета една принцеса на Тара — заговори задавено той, — но отдавна бях забелязал, че ирландките обичат да украсяват косите си, затова се надявам подаръкът ми да ти хареса.

В очите на Иърин запариха сълзи. Тя вдигна дървения капак и сърцето й замря. Беше й все едно какъв подарък е избрал Олаф, достатъчен й беше милият му жест, но когато видя украшението, не можа да сдържи смаяното си възклицание. Никога не беше виждала такава красота! Искрящи смарагди и сапфири бяха монтирани върху златни верижки, преплетени в сложен орнамент, които се носеха от двете страни на главата.

— Благодаря ти — прошепна с треперещи устни тя. — Подаръкът ти е прекрасен…

— Е, не е чак толкова красив, колкото очите ти.

— Мога ли да те помоля за още един подарък? — попита колебливо тя.

— Слушам те?

— Много ми се иска да нарека сина си Лейт.

— Това е ирландско име — отбеляза невъзмутимо Олаф.

Иърин го погледна с няма молба.

— Звучи почти като Лейф, а това име е норвежко. За ирландците ще бъде Лейт Мак Амхлоф, защото така се произнася името ти на майчиния ми език. А за норвежците ще бъде Лейф Олафсон. Моля те, Олаф! Много ми се иска да му дам името на брат си!

Олаф помълча малко, после се съгласи.

— Е, добре, ще го наречем Лейт.

По бузите й потекоха радостни сълзи и мъжът се протегна над спящото бебе, за да ги избърше. Дълбоко трогната, Иърин целуна дланта му. Ала преди да е успяла да каже нещо, вратата се отвори и Мойра влезе вътре, без много да се церемони.

— Милорд, Иърин има нужда от сън. Сега тя трябва много да почива. А пък в залата ви чака един луд, който твърди, че трябва веднага да види детето. Не мога да ви опиша как изглежда и на всичкото отгоре иска кралицата да изпие някаква отвара, която мирише ужасяващо.

Иърин и Олаф се спогледаха и избухнаха в смях.

— Мергуин! — извикаха в един глас.

— Кажете на лудия да се качи, Мойра — нареди развеселено Олаф. — Сигурен съм, че Иърин ще изпие с удоволствие отварата му, защото само тя е в състояние скоро да я изправи на крака. — Мойра се втурна да изпълни заповедта и Олаф се надигна с нежелание. — Не ми се иска да те напусна, Иърин, и ще кажа на друида също да не те безпокои дълго. — Поколеба се и продължи: — Знам, че имаш нужда от спокойствие, и тази нощ ще спя другаде.

Иърин се усмихна и поклати глава.

— Ще бъда много по-спокойна, ако те усещам до себе си.

— Е, щом е така… — Олаф се наведе и я целуна. — Разбира се, аз също предпочитам да спя, където ми е мястото.

След минута в спалнята влезе Мергуин. Той отиде право при леглото, огледа строго детето и заговори с обичайния си поучителен тон:

— Иърин Мак Ейд, ти ще ме слушаш и в продължение на три дни няма да ставаш от леглото. Само да си посмяла да се противиш…

— Ще направя, каквото казваш — обеща развеселено Иърин и проследи с умиление как старият й учител вдигна бебето и го отнесе в новата му люлка, украсена с гербовете на Норвегия и Ирландия.

После старият жрец седна до нея и тя изпи послушно отварата, която й беше донесъл. Ала накрая не можа да се удържи и бурно го прегърна.

— О, Мергуин, толкова съм щастлива!

Друидът я притисна до гърдите си и сърцето му натежа от болка. Изглежда, всичко се беше обърнало на добро. Защо тогава не можеше да се радва заедно с майката на това красиво детенце? Защото знаеше, че мракът все още я заплашва, а не можеше да открие пътя към светлината…