Алън Кол, Крис Бънч
Вълчи светове (6)

Глава 6

— В ИМЕТО НА ТАЛАМЕИН, НАСТОЯВАМЕ ДА НИ ПРЕДАДЕТЕ ЧУЖДОПЛАНЕТЯНИТЕ.

Гласът на яничарския капитан прогърмя над саваната и заглуши дори бойните припеви на хилядата струпали се пред кораба воини.

Отвърна му гора от гневно разтърсени копия.

— Адска тъпотия — отбеляза Алекс.

Стен, Алекс и останалите се бяха скрили в близката горичка и наблюдаваха спора.

Стен изпитваше искрено възхищение от ефективността на яничарите. Личеше си, че са добре обучени бойци. Още преди прахът от приземяването да се е слегнал, яничарите се бяха изсипали навън, бяха се окопали, прикрили с пясъчни чували и бяха разположили автоматичните си взводни метателни оръжия.

На самия кораб картечната кула се въртеше и обхождаше фронта на воините.

Това напомни на Стен за вулканичната микоплазма във вените им. Микоплазмата с омразната й ДНК също помръдваше напред-назад и се готвеше за атака.

— В ИМЕТО НА ТАЛАМЕИН…

— Не можем да позволим това — заяви Бет и се надигна. Другите — дори Док — също станаха. Пръв от горичката излезе Стен.

И тогава чуха бойния вик на Акау/лей.

— /АРИ!ШАА!

— /АРИ!ШАА!

Акау/лей пристъпи пред воинската гмеж и закрачи към кораба. Носеше вързоп с оръжия — дар за врага, когото щеше да заколи с любов в горичката.

— /АРИ!ШАА! — отново изрева той. И спря точно пред поклащащото се дуло на картечницата.

— ДА БЪДЕ — прогърмя в отговор гласът на яничарския капитан.

Акау/лей хвърли вързопа с оръжия на земята, отдръпна се, посочи към дърветата и прикани врага за ритуалния двубой.

— /АРИ!ШАА!

— /АРИ!…

И картечницата затрещя и прекъсна бойния му вик. Куршумите профучаха през него и буквално го разполовиха.

Като един, воините се понесоха напред и тогава всички яничарски оръжия забълваха огън. Докато екипът на „Богомолка“ реагира, стотина стра!бо вече издъхваха на земята, а останалите се пръснаха в бяг.

В един безумен миг Бет си спомни думите на Акау/лей за гордостта на стра!бо. В двумилионогодишната си история те никога не се бяха пръскали в бяг.

 

 

Вадичките от сълзи бяха пресъхнали, но още личаха по хлътналите скули на Нем!и. Двамата с Алекс бяха залегнали под билото на ниския хълм срещу янския кръстосвач.

— Щом тези мъже не зачитат обичая, значи са извън закона — прошепна чуждоземният.

— Прав си — каза Алекс. — И както рекох вече, не са по-добри от едно кембълско говно.

Стен лежеше на самото било, заслонил грижливо лещите на бинокъла, за да не отразяват, и оглеждаше кръстосвача.

— Щом не спазват закона, значи не можем да им предадем приятелите си — продължи Нем!и. Все още беше дълбоки смаян от убийството на Акау/лей. — Следователно това значи…

Стен изключи бинокъла и се изпързаля по склона до тях. Успя да чуе края на шепота на Нем!и.

— Това значи — прекъсна го той грубо, — че щом се стъмни, ги избиваме. Избиваме ги до крак.

 

 

Когато слънцето допря ръба на кратера, външният говорител запращя:

— Вечерна молитва. Всички на колене. Таламеин, благодарим ти за признанието на нашата мощ. Благодарим ти за своята сила като яничари и че ни възвести нашия дълг в този свят на неверници.

Нямаше други движения около кръстосвача докато бойците в черни униформи слушаха молитвата, освен непрестанното, автоматично полюшване на картечната кула на върха на кораба.

— Благодарим ти предварително — продължи да пращи капитанският глас — за даровете, с които ще ни удостоиш утре заран и които ще си спечелим, преследвайки неизвестните нашественици. Да бъде.

Войниците тихо се раздвижиха на нощните си позиции.

 

 

— Защо Стен не избра някой от нас, от стра!бо да започне атаката? — попита разгневена Ди!н.

Бет усърдно потупваше Хъгин, въпреки че бяха дали на двата тигъра изрични инструкции да не се месят. Айда също не смееше да отвърне.

— Защото Стен уважава обичаите ви — подхвърли най-сетне тя напосоки. Надигна се и изгледа строените воини на стра!бо, скрити дълбоко в гората за двубои. — Тъй като не познаваме много добре законите ви, той реши, че може би неговите методи — методите на групата ни — ще нарушат вашите порядки.

Ди!н изръмжа доволно и отново започна да лъска върха на копието си с увитата около пръстите й кожа. Бет погледна тигрите и каза:

— Мънин. Хъгин. Добитъка. Сега.

Тигрите се обърнаха и се понесоха на дълги скокове в сгъстяващия се мрак към саваната.

 

 

„Аха. Ей ги наште хубавци“ — помисли Алекс, загледан в петчленния яничарски патрул, приближаващ се към храсталаците, в които се беше сврял.

„Тъй значи, не сте само пост, момци, ами и нощен патрул.

Хайде, момци. Алекс ви чака.“

Патрулът крачеше в непрогледния мрак точно към неговия храсталак. Килгър зачака.

„Недей ги гледа — припомни си той съвсем ненужно. — Недей ги зяпа… аха, подминават. Подминете ме, подминете ме.“

Патрулът се движеше в добре тренирана бавна крачка и подмина храста мълчаливо.

А Алекс излезе и влезе в крачка след тях.

„Леви… Десни… и сме в крак… и сега съм зад тебе, момко…“

Грамадният му юмрук, подсилен от свитите зад него мускули от планетата с тройна гравитация, се стовари в тила на последния. Яничарят рухна, без да издаде звук. Алекс го задържа и леко го пусна на земята.

Не се чу нищо. Патрулът продължи напред, Алекс продължи след него.

„Мда, тез двамата ще фраснем в кръста. Дай да видим можем ли да го направим.“ Замахна и стовари юмрука си в основата на гръбнака на четвъртия.

Той се срина. Алекс скочи покрай падащия труп и удари с огромната си лапа третия мъж по врата. И изруга наум, когато той изпусна оръжието си и то издрънча на земята.

Предпоследният успя да се обърне и да вдигне оръжието си — пръстът му вече беше на спусъка. Алекс изтръгна оръжието с една ръка — цевта изпука — и ръбът на дланта му се стовари в гърлото на мъжа.

„Малко си се отпуснал, момче.“

Гръклянът изпука и изкъркори. Алекс се хвърли напред и се пльосна по корем на земята, когато водачът чу предсмъртното къркорене и се обърна. Алекс го изрита, мъжът се срина и оръжието му отхвърча встрани.

Водачът на патрула задрапа с пръсти за ножа си и Алекс, който вече се движеше почти мудно, вдигна коляно и гръдният кош на мъжа изпращя. Чу се пукот на скършени ребра и яничарят се сгърчи и издъхна.

Алекс го натисна и изчака. Нищо. Надигна се на ръце и колене и се озърна.

„Мама ще се гордее с теб, момко. Пет на нула. Е, добре. Отбой.“

И се върна по пътеката да изчака началото на атаката.

 

 

Нем!и никога не беше виждал толкова дребно същество да се движи толкова бързо. Двамата с Док бяха заели позиция на километър от кратера, навътре в саваната. Добитъкът лениво се тътреше между тях и кратера.

Док пореше през онова, което за него представляваше джунгла от висока трева, и мъкнеше внимателно на едното си рамо тежка — цак за него — торба с някакъв прах.

От пробитото дъно на торбата по земята се сипеше тънка нишка прах. Док вдигна очи нагоре, установи, че се е озовал успоредно на отсрещната стена на кратера, обърна се и — отново много бързо — се втурна назад към вожда.

И удари спирачка. Дребното мече и високият племенен главатар се спогледаха.

— Същество като теб заслужава голямо уважение — каза Нем!и. — В моите очи ти беше старши съветник на вашите младоци. Сега обаче разбирам, че си и воин, въпреки напредналите си години. И че тялото ти още те слуша, въпреки че обичаш пировете не по-малко от мен… удивителна гледка.

Док стисна острите си зъбки и съжали, че Империята му е забранила да убива същества, защото мислят хубави неща за него.

— Благодаря ти, Нем!и — успя да отвърне. — Моето задоволство е още по-голямо, като виждам, че лично поведе щурма срещу кораба.

Нем!и тъжно поклати глава.

— Боя се, че не съм, друже. Хората на моите години стават само да бършат с парцала и да поздравяват младите воини за успехите им. Тази нощ няма да мога да потърся битка.

Док избълва шестсловната ругатня, на която го беше научил Алекс, и щракна.

Прахът прихвана и лумна в нощта. Сухата трева закипя от живот и почти мигновено двукилометровата дъга се превърна в адски полумесец и пожарът удари право към отвора на кратера.

 

 

Говедата надушиха пожара и нервно наведоха глави. Ленивата им походка премина в подтичване. Огънят на дивия прериен пожар закипя зад тях.

Високо в нощта се замятаха искри и огньовете бързо започнаха да се приближават.

Пламтяща туфа храсти кацна на гърба на един от биволите. Животното измуча отчаяно и побягна.

Паниката се усили и земята закънтя — подивелите стада се втурнаха право към устието на кратера.

 

 

Хъгин нададе изнервен вой. Колкото и да беше образован и мутирал, част от тигровите му гени помнеха добре какво става, когато големите котки се окажат на пътя на подивяло стадо говеда.

Мънин изръмжа окуражително, после клекна и се изпика. Хъгин направи същото — такива бяха заповедите.

Стадото тъкмо обръщаше, защото не можеше да се влее в тесния проход на кратера, когато животните водачи надушиха миризмата на урина. Каквото и да им беше хрумнало, стопи се от миризмата на пушека и вонята на хищен звяр.

Хъгин и Мънин не само ги бяха подкарали към кратера, но почти удвоиха паническия устрем на добитъка.

Напред.

Право към яничарския кораб.

 

 

В янския команден център настъпи пълно объркване.

— Началото на пожара неустановено!

— Патрул Алфа, тук база. Патрул Алфа, приемате ли станцията?…

— В името на Таламеин, спрете ги!…

— Всички станции… всички станции до Главния щаб…

След което — протяжен, смразяващ кръвта писък от един от микрофоните.

 

 

Писъкът дойде от самотния янски войник на наблюдателния пункт, когато обезумелият добитък, втурнал се през саваната, достигна позицията му. Той задържа пръста си на спусъка на автоматична стрелба, три от животните се сринаха и бяха стъпкани от останалите, които се изляха като порой върху нещастния яничар.

Добитъкът продължи гръмовно напред. Въпреки че чуха тътена на щурма, мъжете в оръжейните гнезда извън окъпания в светлина кръг нямаха време да избягат и бяха смазани от тежките остри копита.

Янският кръстосвач беше само на двайсетина метра пред стадото.

 

 

На Стен, качил се на върха на едно дърво в горичката до кръстосвача, дори не му остана време да направи мълниеносните си изчисления:

Когато изчисляваш промените в ускорението на едно тяло (в случая „Турнмаа“), щом спрямо него бъде приложена определена сила (обезумялото от паника стадо), формулата е… шибан ад!

Черната вълна говеда се сгромоляса върху не по-малко якия янски кръстосвач… и стадото продължаваше да приижда.

И също като вълна се заиздига все по-високо — животните се катереха и рухваха върху мъртвите вече животни и се заблъскаха в кръстосвача.

Грамадният кораб се разтресе… люшна се… напираха още животни… опорите му се огънаха, изпращяха и корабът се срина на земята.

Стен усети тътена въпреки грохота от обезумелия устрем на животните.

Които бяха… точно под него.

И, разбира се, животните заобикаляха дърветата, след което продължаваха паническия си бяг в тъмнината.

Стен се смъкна от дървото, затича се към кръстосвача и се изкатери по мъртвите и издъхващи животни точно когато „Турнмаа“ подскочи, след като се бе ударил в земята.

Смъкна уилигъна от рамото си и се изкатери по корпуса до кулата с картечниците. Тя заръмжа събудена тъкмо когато Стен успя да тикне дулото в процепа около барабаните на картечницата.

Дръпна спусъка чак додолу и задържа.

Уилигънът имаше 1400 заряда, Всеки „куршум“, макар едва с един милиметър диаметър, съдържаше „Антиматерия две“, същото вещество, което се използваше като гориво за междузвездните кораби.

При сблъсък един заряд имаше същата взривна сила колкото ръчна граната от двайсети век.

Потрябваха му двайсет заряда, за да пробие корпуса и да проникне в кулата. След което:

Представете си експлозия на течен динамит. Представете си ядрото на ядрен реактор без смъртоносната радиация.

Картинката е адска.

Стен пусна 500 заряда да изшепнат и да изтрещят в кулата, след което моментално залегна, докато взривът кипваше, пръскайки стоманата.

После скочи, превъртя се във въздуха и тупна върху едно сравнително здраво кормило. Извърна се от тътена на стъпки нагоре и:

— Казах ти, че няма нищо по-полезно от една крава — каза Алекс и му помогна да се изправи.

След което светът се превърна в хаос, щом:

Ди!н, Бет и воините на стра!бо изскочиха от мрака; Хъгин и Мънин, видимо изпаднали в луд възторг, се включиха в щурма на Езерните хора; Док се изкатери задъхан, мърморейки невъзпитано и…

До тях стоеше Айда и нейният уилигън пращаше отмерени откоси срещу яничарските бойци, които се мъчеха да си върнат кораба, и:

— Аз съм Рижия Рори от Долината! — ревна Алекс, отпра една плоча от корпуса и се напъха в отвора на мястото на доскорошната кула.

Стен неизвестно как се озова до него и двамата нахлуха вътре.

 

 

Светкавични, нажежени до червено мигове:

Ди!н, със закована на лицето й усмивка, бавно пръска черепа на един яничар в някаква стена.

Свисъкът на копия по дългия коридор в тълпата изпаднали в паника яничарски бойци.

Алекс, който изтръгва от пантите капака към един от отсеците и го хвърля към оръжейното отделение; един стрелец безпомощно се спъва в търкаляща се тринога;

Айда спокойно пуска откоси, докато яничарският взвод, струпан в трюма, пристъпва напред;

Бет, на гърба на не особено доволния Хъгин; Мънин се втурва пред нея и събаря трима яничари.

После — тишина.

Червената мъгла заглъхна и Стен се огледа.

Намираха се в командната зала на кораба. Из помещението се въргаляха тела, а кръвта като че ли се лееше отвсякъде.

От едната страна шепа воини на стра!бо, с вдигнати за бой копия. Грамадните котки. Бойците на „Богомолка“. Стен.

И — с гръб към главния команден пулт — яничарският капитан.

В пълна униформа.

— Таламеин се произнесе против нас — каза капитанът. — Не намерихме благоволение в очите му.

Стен не отговори, само пристъпи към него.

— Вие ли сте водачът на тая сган? — попита капитанът.

Прие мълчанието на Стен за съгласие.

— Тогава е напълно справедливо — каза капитанът и бавно извади сабята си. — Ще се бия с воин, достоен за моя сан.

Стен мълчеше. Изведнъж Ди!н се озова до него и натика в ръката му копие. Тя кимна… Да. Ти.

Стен вдигна копието, после го пусна и с едно движение вдигна уилигъна си и стреля два пъти.

Зарядите улучиха капитана в главата и залепиха черепа му в двата зрителни екрана.

Стен се обърна. Нем!и го гледаше слисано, после лицето му се проясни и той се усмихна.

— Аха — промълви той. — Заради Акау/ей. Вие не разбирате нашите обичаи.

 

 

— Ще се вдигне ли, Айда? — попита Бет малко притеснено.

— Разбира се — изсумтя ромката. — Имаме си кораб, наполовина закърпен срещу изтичания, вдигаме се без система за кацане, горивото изтича кофти, а аз не съм се къпала от цяла седмица.

— Не е проблем за моме като тебе — обади се Алекс.

С едва сдържан гняв Айда изсумтя и заблъска по клавишите. Маневрената система се оригна, хлъцна, изстърга и носът на „Турнмаа“ се надигна.

— Само да не разбере скапаният компютър какво се опитвам да направя…

След което тласна двата двигателни лоста до края.

Странно, но двата двигателя „Юкава“ запалиха едновременно и „Турнмаа“ макар и с мъка се надигна и се понесе към космоса.

Долу шепа воини на стра!бо се взираха към небесата. Бяха заровили мъртвите си, бяха ги почели с пиршества, животът продължаваше.