Алън Кол, Крис Бънч
Вълчи светове (58)

Глава 58

Събирането му с екипа беше кратко и диво. Мънин дори се изправи на задните си крака и го облиза по лицето. Хъгин — според Стен по-умното животно — изръмжа, скочи на масата и налапа всички чирози на една хапка.

— Виждам, свръхсилна буцо лой — изръмжа Айда на Алекс, — че можете да се оправите и без мен.

Алекс чак хлъцна, но призна, че наистина много се радва, че я вижда.

Бет придърпа Стен настрана и попита загрижено:

— Какво се обърка?

— Трябваше да действаме бързо — отвърна Стен. — После ще ти разкажа.

Док беше странно смирен. Стен успя да прегърне два пъти Бет, което му навя някои интересни мисли за нещата, които бяха правили в по-ранните дни на познанството си, след което отиде, коленичи и погледна коалоподобния алтаирец в очите.

— Отмъщението ти е ужасно, Стен — унило каза Док.

Стен го изгледа озадачено.

— Знаеш ли какво ни накара да правим Махони, след като те командироваха? Имаш ли изобщо представа в какво се изразява неговата представа за На Негово величество Имперската тъпотия? — Гласът на Док премина във фалцет.

Стен знаеше, че Док ще му го каже.

— Лека задачка — продължи антропологът на екипа. — Идеална за един екип с отслабени ресурси, така ни каза Махони. Тропически свят, на който някакви местни хуманоиди се канели да свалят местното правителство. Трябваше уж само да пазим посолството.

— Махони каза, че Императорът напълно бил одобрил революцията — продължи Бет. — От нас се очакваше да пазим всички имперски служители — и техните семейства — да не попаднат в същата мелачка, в която щяха да хвърлят правителството.

— И го направихме — добави Айда. — Първо на първо, нямаше нито един комскан, доколкото можах да преценя, който да не е под наблюдение. Знаеш ли колко кредита загубих? Имащ ли си представа колко от моите инвестиции — нашите инвестиции! — станаха на дракх само защото ни натикаха в тая миризлива подмишница?

— Но не това бе най-лошото — продължи Док. — Бяхме дегизирани като гвардейска охрана — дори успяхме да убедим онези скапаняци, дето наричат себе си „Форин Сървиз“, че Хъгин и Мънин са съвсем нормална част от всеки гвардейски екип.

Той изсумтя, натика огромен къс месо в мечата си паст и задъвка.

— Беше пълна веселба — подхвана Бет, докато Док дъвчеше. Опитваше се, без голям успех, да се сдържи да не се разсмее. — Аборигените завзеха двореца. Обсадиха посолството. Обичайната ситуация. Пуснахме няколко куршума над главите им и те се прибраха да поразмислят над някои неща.

През бързо изчезващата мръвка, която като че ли повече подхождаше за Хъгин, Док добави:

— Бяхме се подготвили, разбира се, за аварийно изтегляне — през задната врата, през някакви свързани помежду си съборетини, на открито, през една неохранявана градска порта и после малка разходка от дванайсет километра до един гвардейски унищожител.

— Е? — зачуди се Стен. — Какъв беше проблемът?

— Децата — каза Док. — Айда, която не знам как все успява да ми се налага, ми нареди да отговарям за малките в посолството. Гадни месоядни пискливи хуманоиди!

— Те се влюбиха в него — намеси се Айда. — Слушаха всяка негова дума. Караха го да им пее песнички. Даваха му бонбонки. Галеха го.

— С гадните си лепкави лапички! — Док изръмжа. — Трябваха ми цели три цикъла, докато си оправя козината. И ме наричаха… — Той потръпна. — Представяш ли си, наричаха ме „Мечо Пух“.

Стен се обърна така, че Док да не вижда лицето му, и плесна Хъгин да слезе от масата. После се овладя и се обърна.

— Е, след като сте си починали, искате ли вече да се върнете отново на работа? Става дума за нещо приятно и невъзможно.

Док налапа още една мръвка, после екипът заслуша доклада на Стен.