Алън Кол, Крис Бънч
Вълчи светове (32)

Глава 32

Стен стоеше мирно пред малкия олтар в кабинета на Пророка. До него беше Матиас. Теодомир сипеше порой от молитви и размахваше кадилницата във всички посоки на компаса.

Накрая се приближи до Стен, спря пред него и попита напевно:

— Кой води кандидата?

— Аз — отговори Матиас.

— Извършени ли са ритуалите на очищение?

— Да.

— И доказа ли се този мъж достоен за Таламеин и за всичко свято, на което ние държим?

— В това се заклевам — каза Матиас.

— На колене — заповяда Пророкът.

Стен се подчини.

Теодомир докосна леко раменете му с кадилницата и отстъпи назад.

— Стани, о, Верни. Стани като воин на Таламеин.

Стен едва успя да се изправи, а Теодомир вече беше плеснал бутона, който скри малкия олтар. После си наля вино в един бокал и загълта. На Стен му се стори, че забелязва бързо прикрито отвращение, пробягало по лицето на Матиас.

— Пийте, полковник, пийте — каза Пророкът. — Чест, каквато не ви спохожда всеки ден.

Стен кимна учтиво, наля си чаша вино и отпи.

Теодомир засия и потърка ръце.

— Кажете ми, полковник. Какво му минава през ума на един войник в навечерието на битката?

Стен се усмихна.

— Почти нищо.

Пророкът кимна, уж че разбира.

— Мда, представям си, че всички мисли в такъв момент са от земен характер. Мисли за плътта. Лично аз, като ваш духовен водач, напълно го одобрявам… И, полковник, един малък съвет. Като мъж към мъж. Зная, че на Санктус ще се намерят много жени, както и… хм, мъже… които с готовност биха споделили последните ви часове.

На Стен отново му се стори, че забелязва едва загатнато отвращение на лицето на Матиас.

— Благодаря за съвета, ваше светейшество. — И след малка пауза: — А сега моля да ме извините, чакат ме много недовършени неща.

Пророкът се засмя и му махна великодушно с ръка.

— Вървете по работата си, полковник. Вървете.

Стен се поклони, отдаде чест, обърна се кръгом и излезе. След като вратите се затвориха със съсък, усмивката на Теодомир се стопи.

— Знаеш ли — промълви той на сина си, — този човек може да се окаже много опасен.

— Уверявам те — възрази Матиас, — той е напълно предан на нашата кауза.

— И все пак — каза Пророкът. — В самия разгар на битката, ако ти се удаде възможност…

Матиас се стъписа.

— Какво ми говорите, татко?

Очите на Пророка се впиха в неговите, за да напомнят на младия мъж къде му е мястото. Накрая Пророкът се изсмя и напълни отново чашата си с вино.

— Просто хрумване. Приемам уверението ти за предаността на полковник Стен.

После махна на сина си да напусне и Матиас излезе. Пророкът се изкикоти още веднъж, изпи виното до дъно и си наля още.

— Много още има да учиш, синко. Наистина много.