Алън Кол, Крис Бънч
Вълчи светове (24)

Глава 24

Минути преди съмване Стен, вече облечен в черен комбинезон, излезе от гаснещата сянка на страничната алея и тръгна по главната улица на Небта.

„Не заради убийството — помисли си той сънено — животът е толкова тежък.“

Предпочиташе да не си спомня — не и в този момент поне — как се бяха любили със София. Не беше сигурен какво означава всичко това — освен че София бе първата жена след Бет, към чиято сексуалност се прибавяше и някакво звездно привличане.

Освен това оставаше и скапаната среща.

След мръкване никой със здрав разум не излизаше по улиците на Небта, които по това време ставаха владение на банди убийци и на само по-малко опасните нощни патрули, които смятаха (не без основание), че всеки, излязъл навън по тъмно, е или злодей, или има отчаяна нужда от придружители. След предварително заплащане, разбира се.

Стен се плъзна невидим в една уличка, воняща на смърт, на смет и на коварство. В края й чакаше единственият друг човек, когото беше видял по улиците, освен някакъв полупиян патрул. Просяк. Скрофулозен просяк, чиито язви блестяха лъскави в предутринната светлина.

— Смилете се, благородни господине — провлече хрипливо просякът.

— Махони — заяви Стен, — адски е трудно да се смили човек над тебе. Кели, които лъщят в тъмното. Я стига, моля ти се.

Просякът сви рамене.

— Новата лабораторна дивотия. — После сви рамене и се изправи. — Казах им, че е прекалено, но слуша ли те някой, по дяволите!

Стен поклати глава, облегна се на влажната стена и огледа уличката.

— Докладвай — подкани го отривисто Махони.

Стен му изложи как успешно е рекрутирал наемници, никой от които не се е опитал до този момент да му забие нож в гърба, как е изпълнил първия си рейд като по учебник, с цел да принуди янците да реагират и да действат повече емоционално, отколкото логично. Как Паррал е започнал преговори да пробута Теодомир.

— Никакви изненади дотук — завърши Стен.

— А София?

Стен зяпна, а Махони се ухили.

— Видя ли, момче? Денят, в който няма да знам повече за това, което става, от самия теб, ще е денят, в който ти ще поемеш „Богомолка“. Но…

— Казвай — подкани го Стен.

— Деветнайсет. Метох… не, терминът ти е непознат — изключително религиозно/сексуално обучение. Паррал се опитва да я омъжи за някой съюзник. Недевствена. Интелигентна, почти гениална. Програм… търси си свой съюзник, което смятам… — Махони реши да бъде деликатен. Стен реши да не си отваря устата.

— Изглежда, се справяш много добре, момко — продължи Махони. — Имаш само един проблем.

— Който е?

— За съжаление, очакванията ни бяха, че ще минат поне три И-години, докато се разчуе за откритието на Ерикс.

— Но?

— Но някой е проговорил. Искрено съжалявам, момчето ми, но сегашните ни изчисления са, че в рамките на две И-години всяка отрепка, всеки геолог и миньор в този сектор ще се втурне към района на Ерикс — и ще премине точно през Вълчите светове!

Стен изпъшка.

— С което никак не ме улеснявате, полковник.

— Животът не е лесен, Стен. И така, сроковете ти се съкращават. Купът Лупус трябва да бъде умиротворен за една И-година.

— Способен си да съсипеш целия ден на човек, шефе.

— След пещерата — тихо каза Махони — мисля, че ще ми трябват доста усилия, за да го направя.

След което отново се сви, изгърби се и покри лицето си с дрипавото наметало. И изчезна в уличката, като остави Стен да гледа първите лъчи на издигащото се слънце и да се чуди как, по дяволите, Махони е научил и за онова.