Алън Кол, Крис Бънч
Вълчи светове (11)

Глава 11

— Команден Ястребов трън, тук търговски „Балдър“. Моля разрешение за орбитално кацане. Край.

Одо изключи микрофона и погледна над командния пулт към Стен.

— Кълна се в майчината си брада, и това ако не е шантав свят. Последния път, когато идвахме тук, имаше три различни центъра за кацане. И всеки от тях изсипа люти клетви, че ако не спазим точно техния график, а нечий друг, ще ни издухат от атмосферата. Достатъчно, за да накараш един бхор да се натряска със стрегг, казвам ти. — И показа грамадните си жълти зъби на Стен. — За последното не се иска много, разбира се.

Стен го беше забелязал.

Говорителят запращя и се изчисти.

— Кораб „Балдър“. Дай график.

— Тук „Балдър“. Двайсет корабни дни от куп Лупус.

— Прието. Цел на кацане?

— Пътникът ми наема войници — отвърна Одо.

— Кораб „Балдър“, тук Команден Ястребов трън. Прието. Добре дошли на Ястребов трън. Остани на приемане график за кацане. Маршрут за приближаване: Имперски пилотски план 34-Зулу. Внимание — да се поддържа стриктно маршрутът за кацане. Прихванати сте. График предаден.

— И ако зиг-нем, когато пилотският план каже да заг-нем — избоботи Одо, — ще се нахакаме на прихващащите ракети.

 

 

Дори наемниците трябва да си имат дом — или най-малкото зала за рекрутиране. Ястребов трън беше точно тази „зала за рекрутиране“ в този сектор на Галактиката. Тук наемниците постъпваха на служба и се снаряжаваха. Ястребов трън също така бе мястото, където се довличаха да ближат раните си или се връщаха гроги, за да празнуват победите си.

Беше прилична планета с размерите на Земята, обикаляща около слънце-джудже. Климатът общо взето беше субтропичен.

И освен това Ястребов трън беше анархистичен свят. Планетарното правителство се създаваше от най-силната в момента наемническа орда. След което ги наемаха, заминаваха по назначение и оставяха след себе си вакуум, в който се набутваха по-малките вълци. В други моменти ситуацията оставаше пълен „пас“ и тогава се възцаряваше тотална анархия.

Наемниците се рекрутираха във всевъзможни групировки, от специалисти по солово внедряване, през тактически въздушни крила, бронирани батальони и пехотни дивизии до логистици с невероятни заплати и командни специалисти. Единствената системност на Ястребов трън бе в това, че такава не съществуваше.

„Балдър“ преодоля последната стъпка за приближаване, двигателят „Юкава“ засвистя и плоският ветрилообразен звездолет се насочи към площадката за кацане.

Оръжейните станции бяха в готовност — бхорите никога не рискуваха. Приземителните подпори се подадоха от ветрилообразния корпус и „Балдър“ плавно спря. От средната секция се спусна рампа и Стен слезе по нея с чантата с лични вещи в ръка.

В края на километровото поле една точица започна да нараства и скоро се превърна в раздрънкан гравислед. Караше го сияещият Алекс.

Алекс скочи от таратайката и вдигна лапа за поздрав. Стен веднага разбра, че тумбестият мъж от Единбург не е съвсем трезвен.

— Полковник, да знаеш само колко съм щастлив, че те виждам, момко!

— Натряскал си се предварително — каза Стен.

— Ами да. Хайде, момко. Ще ти покажа хотелчето ни. Вълшебно местенце. Тук съм няма и от един цикъл, и станаха две убийства, гръмнаха няколко бомби, а бой с ножове — колкото щеш.

Стен се ухили и се качи в грависледа.

 

 

Алекс ловко зави покрай два пехотински БТР-а, които почти бяха блокирали мръсната пресечка.

Главната улица на главния „град“ на Ястребов трън беше истинско чудо — задръстена от трафик, който включваше всичко, от примитивни бързоходи с двигател „Маклийн“ и с въздушни екипажи на борда, през щъкащи като мухи колесни БРДМ-и, до разузнавателен кораб, реещ се на четиридесет стъпки във въздуха.

Магазините, естествено, предлагаха специални стоки: оръжия, изработени по поръчка на клиента, нови или втора употреба, всяко въобразимо изделие за сеене на смърт, което не бе поставено под имперска забрана (което, разбира се, включваше и предназначените само за Гвардията уилигъни, както и някои други екзотики). Магазини за униформи. Бижутерии, специализирани в осигуряването на добре платените наемници с бързо конвертируем и преносим начин да си отнесат плячката, и приемащи евтините залози на неудачниците.

И през целия този хаос маршируваха, перчеха се, залитаха, пълзяха или просто лежаха пияни край кръчмите войници. Всякакви родове — от униформени пилоти през облечени в камуфлаж пустинни бойци, до натруфените взводни патрули, охраняващи двореца.

А после Стен забеляза добре разчистено място от едната страна на улицата. Беше малък магазин с грижливо пометен тротоар пред вратата, с прясно измазана фасада. Табелата отвън гласеше:

ВКЛЮЧИ СЕ В ГВАРДИЯТА!

ИМПЕРИЯТА ИМА НУЖДА ОТ ТЕБ!

Стен погледна през вратата към единствения обитател на пункта за рекрутиране, много отегчен, самотен и посърнал гвардейски сержант, извадил на показ всичките си еполети и медали и цялото си душевно страдание.

— Не я разбирам нашта Гвардия — сподели Алекс, като видя слисания поглед на Стен. — Те не знаят ли, че половината бойци тука са на първо място дезертьори, и на второ, че никоя свястна армия няма да ги наеме на първо място?

Стен кимна. Алекс беше съвсем прав — Ястребов трън си го биваше. „Махони — помисли Стен, — ти си съкровище. «Хайде, момче. Наеми двеста-триста психопати и извратени типове, за да събориш две империи.

И виж дали това не може да стане до обяд…»“

Но пък секция „Богомолка“ действаше точно така.