Алън Кол, Крис Бънч
Вълчи светове (60)

Глава 60

Екипът седеше и обмисляше възможните алтернативни решения на онова, което им беше казал Стен. Двата тигъра бяха премислили всичко през своите донякъде еднопосочни мозъци, бяха показали острите си нокти, простичкият им план да се избие всичко беше отхвърлен и сега те си ближеха козината.

Айда резюмира обстановката по следния начин:

— Един фанатик. С войници. Обявил е религиозна война. След като нашият ужасно предвидлив Император е благословил всяко безобразие, което могат да извършат, до седмото поколение. На всичко отгоре имаме миньорски кораби на път — кораби, които със сигурност ще бъдат ударени от засада от тези „сподвижници“.

— Добра оценка — съгласи се Алекс.

— Едно решение — пробва Док. — Изчакваме, докато наемниците бъдат осъдени на смърт и изведени за екзекуция. Твоят Матиас несъмнено ще присъства и церемонията несъмнено ще е публична. В разгара на голямото печене или както там предпочете той да избие бившите ти подчинени, го залавяме.

— Отхвърля се — твърдо заяви Стен. — Планът е да спасим колкото може повече хора.

— Махони знае ли, че пресмяташ и това?

— Не — призна Стен и останалите членове на екипа моментално шкартираха предложението. Тайно всички освен Док бяха съгласни с романтизма на Стен.

— Съгласна — заяви Бет. — Единственият избор е да спипаме Матиас преди свещената война да е започнала.

— Ще е весело — изхъмка Айда. — Между другото, доколкото не знаем как все пак ще идем на Санктус, да не говорим как по дяволите ще се напъхаме в столицата, дали твоят брилянтен ум е измислил как ще влезем в тази крепост на Храма, за да хванем Матиас, при положение че успеем да свършим всичко останало, о, командире?

— Не е брилянтният ми ум — отвърна Стен. — Ледения ми задник.

— Какво? — попита Айда.

— Студеното ми седалище — плюс един геокораб на Махони над Санктус преди три дни, за сеизмокарта.

— Разбираш, че никой от нас няма и най-смътна представа за какво говориш, нали?

— Естествено, Бет.

— Добре — сви рамене Бет. — Това е твоят отдел. Моят отдел… току-що измислих как да идем на Санктус и да влезем в столицата. Без прибежки и припълзявания, между другото. Първо на първо, защото е трудно за деликатната ми фигура.

— Не знам накъде биеш — каза Алекс, — но твоите котета, Док и нашта хубава дебеланка трудно ще останат незабелязани.

— Не и когато сме напълно открити — каза Бет. — Вижте, ние просто ще се направим на цирк!

Кратко объркване, след което Стен и Алекс схванаха и цялата стая избухна в смях, ако се изключеха тигрите, които изглеждаха разстроени, и Док, който нямаше представа за какво говорят.

— Става — каза Стен, след като спря да се смее. — На всичко отгоре сещаш ли се какво ни дава това?

— Естествено — отвърна Бет. — Ти уреждаш всички подробности, след като скапем Матиас и цялата Вяра на Таламеин. Решението за целия куп Лупус.

— На Одо това ще му хареса — каза Стен и тръгна към вратата.

 

 

— Кълна се в майчината си брада — изрева Одо и един от канделабрите се разлюля, а двата бронирани костюма за лов на стреггани задрънчаха на стойките си — ти се подиграваш и с бхорите, и лично с мен.

— Моите извинения — каза Стен. — Но това е единственото решение и ако подейства, гъзът ти няма да замръзне като на баща ти.

— Няма да го направиш — каза Одо.

Стен напълни догоре двата рога със стрегг и тикна единия в ръцете на Одо. Знаеше, че рунтавият бхор рано или късно ще се съгласи. И се надяваше, че все някак ще се справи с неизбежния утрешен махмурлук.

 

 

Лежеше свит в леглото под тежките кожи. Умът му беше замаян от многото стрегг, но не можеше да заспи. Умът му не можеше да замлъкне и превърташе за стотен път всички точки от плана.

Чу тихо шумолене зад вратата и се събуди напълно, щом вратата изскърца и се отвори. Пръстите му се свиха за ножа и после се отпуснаха, когато дребната фигурка пристъпи вътре.

Беше Бет. Притвори вратата, пристъпи до леглото, развърза робата си я пусна на пода. Отдолу беше гола.

Стен почти бе забравил колко е красива. После тя се озова под кожите и се сгуши до него.

— Но нали каза… че ще си бъдем само приятели?…

— Знам — засмя се тя. — Просто се почувствах…

Стен преглътна, когато Бет започна да го целува по голите гърди.

— … съвсем приятелски.

Можеше ли Стен да спори с такава логика?