Алън Кол, Крис Бънч
Вълчи светове (59)

Глава 59

Планът за бягство се развиваше изключително добре. Онези от наемниците, които имаха повечко опит в губене на войни, бяха успели да скрият дребни хладни оръжия. Събраха ги и раздадоха най-подходящите за копане и рязане на най-дребните, най-яките и най-малко страдащите от клаустрофобия пленници.

Само за две нощи плочите, покриващи пода на подземния затвор, бяха изрязани и вдигнати, след което започна копаенето. При всяко броене на затворниците и смяна на охраната ги връщаха на мястото им и ги ограждаха с фалшив „цимент“, направен от сдъвкан хляб.

Виола, която беше поела командването на секцията от Лицея след смъртта на Игън, беше изчислила маршрута на тунела, използвайки за опорни точки малкото, което можеше да се види от зарешетените прозорци.

По-набожните наемници и част от онези, които имаха дар слово, се бяха включили в учебните групи на инструкторите на Матиас.

Докато слушаха, задаваха умни въпроси и се правеха на все по-силно повлияни от вярата, те бяха стегнали с помощта на ластици униформите си над върховете на ботите и пръскаха пръстта от тунела по утъпкания двор.

„Добре върви“ — помисли Филипс, докато поредната смяна голи, оцапани с кал войници се измъкваше от дупката, за да бъде сменена от следващата. Първият екип почна да се чисти с последните остатъци от дневния порцион вода за миене и пиене.

„Много добре наистина — помисли Филипс. — Имаме да изкопаем само още около триста и няколко метра в каменистата пръст преди да се измъкнем извън тези стени. После, след като се измъкнем най-вероятно на ръба на пропастта, ще трябва само да измислим някакъв начин как да издрапаме стоте метра надолу по скалата и да се покрием в самия център на столицата на Санктус. Всичко е адски лесно, стига да разполагаш, да речем, с десет години.“

„Стен, Стен, къде си, полковнико?“ Филипс смъкна куртката си и въпреки клаустрофобията си се вмъкна в тунела, допълзя до задънения му край покрай потящите се, задъхани войници и започна своята смяна като копач.