Алън Кол, Крис Бънч
Вълчи светове (28)

Глава 28

Стен и Матиас влязоха в хангара, където бяха събрани наемниците и сподвижниците.

— Мъже на Пророка — изрева Матиас и Стен се зачуди откъде е събрал толкова гласни струни. Хлапетата отговориха гръмко.

— Сега ще ударим янците в самото сърце — викна Матиас. — Срещу Ингилд. Ще унищожим ереста. Тръгваме, за да умрем за Теодомир и за Истинската вяра на Таламеин.

Стен слушаше веселия рев на сподвижниците на Матиас и се чудеше дали не е яхнал също такава вълна като онази, с която София се бе постарала да го унищожи. Почти успя да разкара това хрумване от ума си, макар че с годините се беше научил никога да не изстъргва съвсем подобна мисъл. Само я закъта настрана, за да я обмисли по-късно.

После Матиас се усмихна и кимна към Стен.

— Това е нашият полковник. Нашият водач. Мъжът, който ни е повел към победа. Той сега ще ни каже как ще унищожим лъжата — злото — на антипророческото мислене, каквото са империята на яните и Ингилд.

— Ей, полковник — прошепна Алекс зад него. — Наистина не знам как смяташ да станеш герой в тая каша.

Стен също не знаеше. В огромния хангар настъпи гробна тишина. Разчитайки на вдъхновение, той изгледа накриво настолната карта, която показваше, в многоцветни проекции, гарнизонните светове на яните. И изведнъж му хрумна нещо, което можеше и да мине.

И той бавно започна да съставя бойния план…